Ще ти отговоря като минзухар
Иска ти се да си като минзухар, ама си мноооого далеч.
- Публикувана: 21 апр. 2009, 22:16 ч.
- Последно мнение: 24 апр. 2009, 17:43 ч.
Необходимо ли е да сме прями,откровени
Ще ти отговоря като минзухар
Иска ти се да си като минзухар, ама си мноооого далеч.
Направо треперя от яд, че не съм като нея,да знаеш....
Понеже си откровена и искрена ти вярвам.
Направо треперя от яд, че не съм като нея,да знаеш....
Понеже си откровена и искрена ти вярвам.
Определено не съм толкова откровена! Баба ми скоро обясняваше, че като съм била малка никога не съм казвала, че нещо не е вкусно, а че не съм гладна - явно ми е вътрешно присъщо. Сега се замислих, че в общи линии се придържам към този принцип:
Когато ме попита близък човек, със сигурност бих казала истината.
Когато ме попита не толкова близък човек - преценявам според обстоятелствата.
Когато трябва да кажа нещо важно на близък човек, което би го наранило (без да ме е питал за мнение) - старая се да намеря начин да го кажа деликатно. Понякога не толкова деликатно, но не бих го спестила.
Не съм особено деликатна с непознати когато става въпрос за нещо, което ми се струва несправедливо (понякога дори и когато не са засегнати мои интереси)
Когато ме попита близък човек, със сигурност бих казала истината.
Когато ме попита не толкова близък човек - преценявам според обстоятелствата.
Когато трябва да кажа нещо важно на близък човек, което би го наранило (без да ме е питал за мнение) - старая се да намеря начин да го кажа деликатно. Понякога не толкова деликатно, но не бих го спестила.
Не съм особено деликатна с непознати когато става въпрос за нещо, което ми се струва несправедливо (понякога дори и когато не са засегнати мои интереси)
Ето за това говоря!
Като един типичен Рак , на времето бях адски откровена, не търпях лицемерие и недомлъвки, не търпях несправедливости и така нататък.Но............ с времето и няколко шамара от откровеността ми , се научих да отсявям нещата. На кого какво казвам, защо го казвам , има ли смисъл от откровението ми.Разбрах , че когато човек е болезнено откровен и с чуство за справедливост за да успее е все едно да тича срещу вятъра. Работих дълги години над себе си и след 10 / представете си / години съм малко сговорчива и леко се научих да преглътвам,приемам лека форма на фалш / работя с клиенти все пак/ и не съм крайно откровенна
Е то крайната откровеност изобщо не се връзва с работата с клиенти. Представям си нещо като филма с Джим Кери - "Лъжльото" май беше.
Даже не само в работа с клиенти, по принцип. Представям си как ставам сутринта и миуото ми казва "Ууууу, колко зле изглеждаш - пак ли не се наспа?". После колегата в офиса ми казва, че му иде да ми отвърти един като гледа как се натягам със сроковете примерно. И за капак шефът ми разяснява колко много го дразня и как не може да ме гледа, но се налага да го прави докато свърши проектът, пък после ще ме уволнява. Няма как, цялото ни ежедневие е в добрия случай премерена и здравословна доза лъжа.
Даже не само в работа с клиенти, по принцип. Представям си как ставам сутринта и миуото ми казва "Ууууу, колко зле изглеждаш - пак ли не се наспа?". После колегата в офиса ми казва, че му иде да ми отвърти един като гледа как се натягам със сроковете примерно. И за капак шефът ми разяснява колко много го дразня и как не може да ме гледа, но се налага да го прави докато свърши проектът, пък после ще ме уволнява. Няма как, цялото ни ежедневие е в добрия случай премерена и здравословна доза лъжа.
