Възпитавали са ме да съм внимателна и да не засягам хората около мен с думите си.Не съжалявам за това.Ако нещо в някой не ми харесва просто го отбягвам,ако е нещо,което не мога да понеса и да се примиря.За по-дребни неща се опитвам да дискутирам.Има и хора със закоравяло мислене,което никога няма да се промени и също си спестявам мнението.
- Публикувана: 21 апр. 2009, 22:16 ч.
- Последно мнение: 24 апр. 2009, 17:43 ч.
Необходимо ли е да сме прями,откровени
Абсолютно винаги казвам това,което мисля! Ако човек не може да понесе истината за себе си или чуждата гледна точка,значи нещо му куца!
Хайде сега , и с кое право си мислиш, че истината за мен ще ми я кажеш ти? Или пък аз да си мисля, че казвам истината за някого.
Мога да споделя мнение, ако ми е поискано, но без да ангажирам.
Другото е простотия.
Абсолютно откровена и честна съм само към себе си, а към хората, които най много обичам съм най внимателна към поднасянето на "моята" истина.
Истината е не винаги мнението на даден човек към друг. А и аз казах истината или чуждата гледна точка...можеше да прочетеш какво съм написала преди да се ежиш...
А в това истината за себе си какво влагаш?
Ти знаеш истината за някой друг по добре, казваш му я и той не я приема и от там следва, че нещо му куца?
Това е смешно. Никой не е длъжен да приема чуждата гледна точка, какво остава пък за истината за себе си от друг. Спокойно може да не се съгласи и това не означава, че нещо му куца.
Примерно...седим аз и ти,ти си ми близък човек,качила си няколко кила,гледаш се в огледалото и си казваш: Леле напълняла съм. Аз вместо да ти кажа: Ма не бе,нищо ти няма,екстра си! Ще кажа: Ами да,качила си малко отгоре...
Сега разбра ли?!
Относно чуждата гледна точка. Да не си длъжен винаги да се съгласяваш при спор с някой. Но е ужасно тъпо да спориш с някой,да виждаш че примерно неговите доводи по спора са по-логични и правилни и от инат да не приемаш мнението му,а да си тъпчеш в своето....
Да пояснявам ли още?!
Явно в този форум ви се отдава адски много да се хванете за някоя думичка и да си я дъвчете и предъвквате...
Явно в този форум ви се отдава адски много да се хванете за някоя думичка и да си я дъвчете и предъвквате...
не...само тея,дето ме цитират и се хващат за разни думички.... не...само тея,дето ме цитират и се хващат за разни думички....[/quote]
уточнявай,ч е така стават войни в този форум
Много внимавам за думите, които излизат от устата ми. Истината е много относително нещо - всеки има своя собствена истина за нещата от живота и гледам да не натрапвам моята истина на останалите. А от думите много боли и лошата дума не се забравя. Дума дупка не прави, но за дума до дупка се гони. Според народната поговорка: Казана дума - хвърлен камък. Няма връщане назад. После никакви извинения не могат да компенсират обидата. Затова винаги гледам да озаптя поривите си да бъда искрена. И преди съм го казвала в подобни теми, и пак ще го повторя- много пъти съм съжалявала, когато съм говорила, но никога не съм съжалила, когато съм си премълчала. Истината не е лъжица за всяка уста и малко са хората, които са готови да я преглътнат без да се засегнат. Пък и ако някой не желае да види истината, колкото и да му я навираш в очите, все е тая - само ще те намрази.
Ако не харесвам дрехите, прическата, грима на някого това си е лично мой проблем и не мисля, че е нужно само да се заяждам с хората натрапвайки мнението си. Но ако някой ме настъпи в трамвая без да се извини ще му кажа право в очите, че според мен е невъзпитан.
Зависи от ситуацията
Зависи от ситуацията
Явно в този форум ви се отдава адски много да се хванете за някоя думичка и да си я дъвчете и предъвквате...
не...само тея,дето ме цитират и се хващат за разни думички....О, извинявай, кажи че приказваш празни приказки и да не обръщам внимание на думите ти и нямаше да има проблем.
При комуникация с думи, за какво да се хвана, за интонацията в гласа ти ли?
Относно примерите добре, че моите приятелки нямат такова чудо в мое лице, защото те огледала си имат и у тях.
Никога не съм била привърженик на това винаги да се казва точно каквото мислиш, точната истина... Човек трябва да е малко дипломат. Трябва да разсъди кога е подходящият момент, да влезе в положението на човека отсреща, да помисли как би се почувствал. Понякога на човек му е нужна причина да направи нещо. Ако можеш да му дадеш тая причина, скривайки истината (да го наречем така), и последиците да са положителни... не виждам нищо лошо в такъв вид лъжа. Или неизказване на истинското ти мнение. Защо повечето хора си мислят, че са голямата работа, след като винаги и без да им пука казват това, което им е на езика? Според мен другото е много по-истинско, от гледна точка на запазване човешките отношения, благоприличието м/у хората... Пък и, както прочетох по-нагоре, истината за всеки е различно нещо
Сега ще бъда пряма и откровена-някой ще се разсърди ли,ако му кажа,че е неграмотен и не пише правилно-нито правопис,нито пунктуация.Ами,не се издържа вече.И понеже става въпрос за една от "откровените дами"-следващият път ще я цитирам.
Паси,пак ново гадже,едва те познах
Паси,пак ново гадже,едва те познах
Е, да се успокоя, че няма да ми търсиш правописни грешки, аз съм от "тактичните".
Явно в този форум ви се отдава адски много да се хванете за някоя думичка и да си я дъвчете и предъвквате...
не...само тея,дето ме цитират и се хващат за разни думички....О, извинявай, кажи че приказваш празни приказки и да не обръщам внимание на думите ти и нямаше да има проблем.
При комуникация с думи, за какво да се хвана, за интонацията в гласа ти ли?
Относно примерите добре, че моите приятелки нямат такова чудо в мое лице, защото те огледала си имат и у тях.
Ще ти отговоря като минзухар
Иска ти се да си като минзухар, ама си мноооого далеч.
Определено не съм толкова откровена! Баба ми скоро обясняваше, че като съм била малка никога не съм казвала, че нещо не е вкусно, а че не съм гладна - явно ми е вътрешно присъщо. Сега се замислих, че в общи линии се придържам към този принцип:
Когато ме попита близък човек, със сигурност бих казала истината.
Когато ме попита не толкова близък човек - преценявам според обстоятелствата.
Когато трябва да кажа нещо важно на близък човек, което би го наранило (без да ме е питал за мнение) - старая се да намеря начин да го кажа деликатно. Понякога не толкова деликатно, но не бих го спестила.
Не съм особено деликатна с непознати когато става въпрос за нещо, което ми се струва несправедливо (понякога дори и когато не са засегнати мои интереси)
Когато ме попита близък човек, със сигурност бих казала истината.
Когато ме попита не толкова близък човек - преценявам според обстоятелствата.
Когато трябва да кажа нещо важно на близък човек, което би го наранило (без да ме е питал за мнение) - старая се да намеря начин да го кажа деликатно. Понякога не толкова деликатно, но не бих го спестила.
Не съм особено деликатна с непознати когато става въпрос за нещо, което ми се струва несправедливо (понякога дори и когато не са засегнати мои интереси)