Родители за изхвърляне на вредните храни от училищните лавки

Мечтая за затворено училище, без лавки и боклуци. С излизане извън сериозно оградения двор само след края на часовете. Просторно, чисто, цветно, с много спорт и музика. Уютен стол за хранене, цветя, може и ботаническа градина......

Обичат нездравословните неща, защото им слагат натриев глутамат - той променя вкуса и ги прави неустоими..
За закуските от къщи и аз съм на същото мнение. 
Ако на едно дете не се дава възможност да се тъпче с джънк (боклуци), вкусът му няма да се изврати и няма да ги харесва и после в живота.

 Да бе, ние като бяхме малки да не би да са слагали глутамати? Колко от вас не са яли вафли или банички на лавката? Просто децата обичат лакомства и винаги е било така. Сега има по-голямо разнообразие, това е различното, но е въпрос на възпитание детето да има мярка /и на отпуснати финанси също/.

Яли сме, много ясно.
Но само вафли ли имаше в лавките, баничките с хидрогенирани мазнини ли бяха?
Лакомства има и без боклуци, защо не продават от тях ? 

Ако си спомняте едно време имахме задължителна закуска, която се приготвяше в стола. И всички под строй отивахме там и си я изяждахме. Не че апелирам за едно време, но имаше някакъв ред. А лавките бяха допълнителен вариант.

Права е Стела, едно време в лавките имаше кексчета от стола, филии с лютеница или яйчен пастет пак от там и сандвичи с кашкавал печени на парти грил, вафли от 5, 6 ст., сухи пасти и единственото нещо с оцветител бяха Виолетките. Но пък ние с нея явно помним по-старо време  .

По темата - подкрепям инициативата, въпреки, че за сега нямам проблем - сина ми си купува от лавката само солети, а за мое учудване и радост всичко друго смята за боклук.

Имаше и едни такива "детски закуски", които ги обожавах. )) Спомени, спомени...

Едно време, да съм справедлива все пак, на лафката си имаше и сегашните боклуци- имаше едни "надежди"- две бишкоти слепени със съмнителен крем и поляти с марципан, марципани, вафли, "пилети" /тях помните ли ги- едни мазни пържотевини/, "сен-сен", тестени линцери с локум или мармалад, "марии"- сухи пасти, разтворима лимонада на прах /жълта и червена/, дето я ближехме от пакетчетата или се разтваряше във вода, "алтай" и "лимонада" /с нищо по- качествени от сегашните безалкохолни газирани напитки/, баниците в никакъв случай не бяха по- малко мазни и с повече сирене, плодове не се продаваха по лафките /сега при сина ми в училище има и това поне, както и зеленчукова гарнитура към сандвича/ и т.н. Отделно от лафката си имахме и стол срещу купон от 20.00 ст. имаше дакуска- чай с много захар в него и намазана с нещо филия или мекици /понеже са супер полезни/, поръсени с пудра захар.
Най- обичам, когато бай Марин започне да ме убеждава, че бозата /баницата и т.н./ от едно време била една такава, хубава, пък сегашната за  нищо не ставала. Въобще не си падам по обобщенията за златното едно време и сегашното наторено такова.
Истината е, че за здравословното хранене, било за децата, било за цялото общество, на държавата не й пука, а не й пукаше и преди, както не им пука и на мнозинството от родителите и днес и преди. 
Нека има лафки, нека има избор, не хлапетата да пресичат до отсрещната будка да си купят сандвич. Да се ограничи доказано вредното и боклукът. Това ми стига, да не бъдем крайни. Не обичам тоталните ограничения. Те не са нормални.

Джуди, и нашите деца ще си спомнят с носталгия по едновременшните си закуски някой ден, макар че надали ще продължават да похапват зрънчо или не знам какво е модерно сега )) Това си е съвсем в реда на нещата. Също както и промяната на вкусовете - ако едно време съм яла с удоволствие бисквити детска закуска и мекици, сега пък обичам рукола в кошничка от пармезан, но не виждам нещо ненормално децата ми да обичат баници и мекици. Въпросът е да се постигне някакъв баланс и максимално здравословно меню, не може да го караме да яде само салата и крехко пилешко (то пък бройлерите много са полезни). Затова пледирам да си носи закуска от къщи, ако в училище няма подходяща храна, поне няма да е извън годност и със сигурност ще е по-вкусна. 

Стела, аз не си спомням изобщо с носталгия, миналото не ми навява такива чувства. Обръщам внимание на факта, че нещата не са особено променени и че няма светло минало и кофти настояще.
Нека има избор, защото не всеки родител има времето и възможността да си остане с години вкъщи и да приготвя закуски. Когато си много ангажиран, всеки допълнителен ангажимент идва в горница. Има хора в командировки, има хора изключително заети. Нека има избор, сведен до  здравословни или поне не откровено вредни продукти, които да се предлагат за покупка, не е сложно оранизирането на система за контрол. И да спрем до там. Тоталните ограничения ми миришат на друга система.
Аз самата в началото на учебните години приготвям сандвичи и постепенно детето предпочита да отиде с останалите и да си купи това, което и те си купуват, та тези сандвичи остават у нас и постепенно спирам да ги правя, няма смисъл. Предпочитам хлапетата да не пресичат улици по време на междучасие, за да си купят закуска, нека си я има в училище.

Точно защото много родители нямат време да приготвят вкъщи храна за целия ден на детето си, е нужно в училищата да има контрол. Не може да се очаква да е на 100% здравословна храната, но поне малко да се ограничат синтетичните храни.

Като говорим за контрола, ми хрумна, че както в детските градини контролът се осъществява от медицинската сестра, така може в училищата медицинската сестра също да контролира храната в стола.

И като осъществи какво? Къде по - точно има изписани критерии, по които да става този контрол? А и да има, едва ли тези критерии са по - различни от тези за градините, с които даваш пример, с тези манджи и закуски по рецептурник от 60 - те години...айде, да не се заблуждаваме...Има  няколко частни градини и училища, където може да се каже, че нещата с храната и двигателния режим са О'кей. Може би..., но масовият пример е...
 Трябва гигантска промяна в политиката в това отношение, но аз не вярвам скоро да стане. По много причини смятам, че няма воля за това...говорят се разни приказки, но всичко си остава само на думи. За да се случат нещата, трябва заедно да заработят здравеопазване, образование, Агенцията за младежта и спорта, сигурно има и още, за които не се сещам в момента...Кога институциите и организациите в нашата държава са работели в синхрон? Още повече, когато има замесени, както всички сме наясно, какви ли не частни и бизнес - интереси? Никога! Аз си оставам песимист, признавам си, и продължавам да се опитвам някак сама да ограничавам достъпа на децата ми до боклуци...не успявам напълно, но това е положението...

 Моето дете си носи храна- не е невъзможно,старая се да е разнообразно.
 Госпожата и на двете родителски срещи помоли да не им даваме пари за да не си купуват боклуци,не и давам. Но много родители не се съобразяват с това, за съжаление. От детето си разбрах,че ако госпожата види някое дете да си купува нещо от лавката му го взема и го връща. Тя се старае,но на много родители чвно не им пука особенно какво ядът децата им.
 И аз съм ЗА училище без лавка, сериозна ограда и никакво излизане от територията на училището преди края на часовете за да не тичат до съседните магазинчета.

Не искам да гледам на децата си като на животни, оградени в клетка, не и на деца, които са ученици.
Ами те не стоят само в І и ІІ клас. Представям си как бих се чувствала аз, ако ме оградят и затворят на 14 години, примерно и нямам право да напускам двора на училището, в което няма и една лафка.
По- меко и по- реалистично. Темата е да се преустанови продажбата на вредните храни от лафките, за което съм "за". За премахване на последните съм твърдо "против".
Не е нито проява на ъзпитание, нито на грижа да се окастри тотално право на човека, а изборът е право. Въпросът е в контролът. В наредбата има правила дори за това, какво следва да съдържат сандвичите в училище. Има си и контролни органи, наредбата е въз основа Закона за здравето, а системата на контролните органи е разработена. Остава и последните да заработят също.