Здравейте.От години искам да открия осиновената си сестра,но това се оказва страшно трудна задача.Имам сестра която е по-малка от мен и никога не е живяла с нас.Не знам много неща за нея.Знам,че е родена на 29.04.1990 и е била в Майчин дом в Ловеч.Била е записана под името:Галя Катинова Антова.Била е в дома за сираци в с.Лешница(малко селце между Троян и Ловеч мисля че беше)В живота си съм я виждала два пъти.Единият път беше в Ловеч в Майчин дом.Бяхме отишли с майка ми уж да си я вземем,но незнам защо не ни я дадоха.(майка ми е със сериозно психично заболяване и по онова време е трябвало комисия от психиатри да реши дали е годна да отглежда още едно дете,поне така са ми казвали) Тогава си спомням че сестра ми беше мъничко и много сладко бебе.Вторият път когато я видях беше в дома в с.Лешница и го помня много добре(никога не бих могла да го забравя)На 9-тия ми рожден ден майка ми ме попита какво искам за подарък и аз си пожелах да ме заведе да видя сестра си.Това беше най-прекрасният подарък който някога съм получавала в досегашния си живот.Тогава Галя е била на 4 годинки.Беше малка принцеска с тъмни очи и коса.Това беше последния път в който я видях.Няколко години по късно(за съжаление не помня коя година беше,мисля че две или три години след срещата ни)от дома дойдоха да искат майка ми да подпише разрешение,че е съгласна Галя да бъде осиновена и майка ми вече изгубила надежда-подписа.Мисля,че тогава сестра ми е била някъде на 6-7 години.За въпросният дом в село Лешница разбрах че е бил закрит и децата живяли там са били преместени във друг дом в гр.Севлиево,но незнам дали Галя е живяла там или е била вземена още докато е била в Лешница.Историята е малко объркана и не помня всички подробности,защото и аз самата съм била малка.Единственото което помня е онова красиво детско лице.Миналата година тя стана на 18 години и аз писах във вестник Лична Драма,но резултат-никакъв.Пробвах също и чрез предаването Имаш Поща,но от там ми отговориха,че по закон нямат право да издирват осиновени хора.С две думи опитах всичко което ми хрумна,но ударих на камък.Знам,че това е все едно да търся игла в купа сено,но съм длъжна да опитам.Моля всеки който може да ми помогне или да ме посъветвате как да постъпя и към кого мога да се обърна,нека да пише.Ако пък по някаква случайност някое момиче познае себе си в тази история,нека да ми пише,защото ми се иска да и кажа толкова много неща.Обичам това създание толкова много и винаги съм се надявала че животът ще ни събере,защото нямахме шанса да сме заедно като деца.Още като малка се заклех пред себе си,че ще направя всичко по силите си да я открия и живея с надеждата,че ще успея.Благодаря на всеки отделил от времето си,за да прочете историята ми.Пожелавам на всички да бъдат винаги до хората които обичат,никога да не се разделят,защото човек едва когато загуби някой когото обича,чак тогава осъзнава колко значим е бил той/тя за него.
- Публикувана: 15 апр. 2009, 11:19 ч.
- Последно мнение: 12 юли 2010, 13:00 ч.
Помогнете ми да намеря осиновената си сестра
здравей,мъниче!Много тъжна история,сърцето ми се сви от болка.Детските спомени са най-силни и винаги живи-съдя по себе си.Пусни обява в баоо,може сестра ти да знае за осиновяването си и да ви търси.А както разбирам на взраст 6-7 г децата имат вече доста подробни спомени,би трябвало да се сеща за вашите посещения и да има спомени от живота в дома,също и от появатаа на родители в живота й.Дано се откриете,желая ти успех.
Да намерих я...но е ужасно далече.Чак в Италия.От една страна се радвам много а от друга съм тъжна,защото най-верояно е забравила езика..а на мен ми се иска да й кажа толкова много неща..Като знам,че преди две години съм била толкова близо до нея (бях в Италия,в един град на 150км.от града в който тя живее..)но тогава въобще не съм и подозирала за това..
Здравей Мъниче,
Много се радвам за теб!
Като мама осиновила момченце, което знам, че е било 3-то дете, все не ми излиза от мисълта, че някъде там има братчета или сестричета. Честно казано това много повече ме вълнува от родилата го жена. Мисля за тях, мисля за синът си като дойдем и до тези разговори...
Учи италиански - хубав, сравнително лесен и мелодичен език е - ще се разберете!
Още веднъж - ЧЕСТИТО!
Много се радвам за теб!
Като мама осиновила момченце, което знам, че е било 3-то дете, все не ми излиза от мисълта, че някъде там има братчета или сестричета. Честно казано това много повече ме вълнува от родилата го жена. Мисля за тях, мисля за синът си като дойдем и до тези разговори...
Учи италиански - хубав, сравнително лесен и мелодичен език е - ще се разберете!
Още веднъж - ЧЕСТИТО!
Здравейте.Мина доста време без да влизам тук.
Написах писмо на осиновителите й, преведох го на италиански и го изпратих.В писмото описах всичко и най-вече наблегнах на това,че я търся водена от обич и нямам друго за цел..но..нещата не се развиха както очаквах..
След като изпратих писмото препоръчано и с обратна разписка,разбрах(от разписката)че писмото е получено от чичото на сестра ми.След няколко дни писмото ми беше върнато отворено,прочетено и запечатано в нов плик с обяснението че на този адрес не живее такъв човек..
Стана така че се опитаха да ме излъжат от което става ясно че родителите не желаят контакт с мен.Няма как на разписката да се подпише мъж с фамилията на майка й въпреки това да не живеят там.Стана ми ясно че се е подписал защото не е очаквал подобно писмо и после е съжалил и са се чудили как да направят така че да спра да търся.
Иначе съм 100 процента сигурна че не са казали на сестра ми за писмото...
Много се обърках..не очаквах подобно нещо..Очаквах че ще ми откажат,но не и че ще ме излъжат по такъв нескопосан начин..
Какво да правя оттук нататък..??Търсих я години наред..живях с тази мечта от дете...за мен е немислимо да се откажа сега..когато съм толкова близо..Разбирам че може би се страхуват да не я загубят,но не мисля че са справедливи..Може би и тя има надеждата,че някой я търси..че някой някъде я обича..Не бих могла да зарежа всичко,но и незнам как да постъпя занапред.Дори да изпратя друго писмо(адресирано директно към сестра ми)съм сигурна че родителите постоянно ще следят пощата за нови изненади и директно ще го изхвърлят.
Моля ви помогнете ми..Какво да правя..
Написах писмо на осиновителите й, преведох го на италиански и го изпратих.В писмото описах всичко и най-вече наблегнах на това,че я търся водена от обич и нямам друго за цел..но..нещата не се развиха както очаквах..
След като изпратих писмото препоръчано и с обратна разписка,разбрах(от разписката)че писмото е получено от чичото на сестра ми.След няколко дни писмото ми беше върнато отворено,прочетено и запечатано в нов плик с обяснението че на този адрес не живее такъв човек..
Стана така че се опитаха да ме излъжат от което става ясно че родителите не желаят контакт с мен.Няма как на разписката да се подпише мъж с фамилията на майка й въпреки това да не живеят там.Стана ми ясно че се е подписал защото не е очаквал подобно писмо и после е съжалил и са се чудили как да направят така че да спра да търся.
Иначе съм 100 процента сигурна че не са казали на сестра ми за писмото...
Много се обърках..не очаквах подобно нещо..Очаквах че ще ми откажат,но не и че ще ме излъжат по такъв нескопосан начин..
Какво да правя оттук нататък..??Търсих я години наред..живях с тази мечта от дете...за мен е немислимо да се откажа сега..когато съм толкова близо..Разбирам че може би се страхуват да не я загубят,но не мисля че са справедливи..Може би и тя има надеждата,че някой я търси..че някой някъде я обича..Не бих могла да зарежа всичко,но и незнам как да постъпя занапред.Дори да изпратя друго писмо(адресирано директно към сестра ми)съм сигурна че родителите постоянно ще следят пощата за нови изненади и директно ще го изхвърлят.
Моля ви помогнете ми..Какво да правя..
mani4eto85 много съжалявам, че нещата са се развили така. Но допускала ли си, че сестра ти не знае, че е осиновена? Може никога да не са и казвали! И това да е причината да постъпят така. А за лъжата то е ясно, че не искат тя да разбере, ако беше грешка щяха просто да изхвърлят писмото, а не да си правят труда да отговарят и да го връщат. Според мен това което можеш е да продължиш да и пишеш и да се надяваш тя да попадне случайно на писмото преди някой от роднините да го види. Или да потърсиш някакъв тел. щом имаш адреса това не би било невъзможно. Другото което се сещам, е да пратиш колет (поверителен) с писмото в него, и няма как друг да го вземат вместо нея. Получава се само с лична карта. Или поне тук е така.
mani4eto85 много съжалявам, че нещата са се развили така. Но допускала ли си, че сестра ти не знае, че е осиновена? Може никога да не са и казвали! И това да е причината да постъпят така. А за лъжата то е ясно, че не искат тя да разбере, ако беше грешка щяха просто да изхвърлят писмото, а не да си правят труда да отговарят и да го връщат. Според мен това което можеш е да продължиш да и пишеш и да се надяваш тя да попадне случайно на писмото преди някой от роднините да го види. Или да потърсиш някакъв тел. щом имаш адреса това не би било невъзможно. Другото което се сещам, е да пратиш колет (поверителен) с писмото в него, и няма как друг да го вземат вместо нея. Получава се само с лична карта. Или поне тук е така.
Може би съм пропуснала да спомена,че сестра ми е осиновена когато е била на 9 години.Тя със сигурност знае че е осиновена,защото е писала писмо до Дома в който е била 2-3 години по-късно.В него разказва за сегашния си живот,за това как си има собствена стая..и такива неща.
За това че помни и знае че не е тяхна родна дъщеря нямам съмнения,но просто се стъписах от постъпката на родителите й.Не че не разбирам страховете им..напротив..
Разбирам че се страхуват да не я загубят.Мисля си обаче че ако истински обичаш детето си ще му дадеш шанса да се запознае поне със собствената си сестра..
Препоръчани теми