Здравейте.От години искам да открия осиновената си сестра,но това се оказва страшно трудна задача.Имам сестра която е по-малка от мен и никога не е живяла с нас.Не знам много неща за нея.Знам,че е родена на 29.04.1990 и е била в Майчин дом в Ловеч.Била е записана под името:Галя Катинова Антова.Била е в дома за сираци в с.Лешница(малко селце между Троян и Ловеч мисля че беше)В живота си съм я виждала два пъти.Единият път беше в Ловеч в Майчин дом.Бяхме отишли с майка ми уж да си я вземем,но незнам защо не ни я дадоха.(майка ми е със сериозно психично заболяване и по онова време е трябвало комисия от психиатри да реши дали е годна да отглежда още едно дете,поне така са ми казвали) Тогава си спомням че сестра ми беше мъничко и много сладко бебе.Вторият път когато я видях беше в дома в с.Лешница и го помня много добре(никога не бих могла да го забравя)На 9-тия ми рожден ден майка ми ме попита какво искам за подарък и аз си пожелах да ме заведе да видя сестра си.Това беше най-прекрасният подарък който някога съм получавала в досегашния си живот.Тогава Галя е била на 4 годинки.Беше малка принцеска с тъмни очи и коса.Това беше последния път в който я видях.Няколко години по късно(за съжаление не помня коя година беше,мисля че две или три години след срещата ни)от дома дойдоха да искат майка ми да подпише разрешение,че е съгласна Галя да бъде осиновена и майка ми вече изгубила надежда-подписа.Мисля,че тогава сестра ми е била някъде на 6-7 години.За въпросният дом в село Лешница разбрах че е бил закрит и децата живяли там са били преместени във друг дом в гр.Севлиево,но незнам дали Галя е живяла там или е била вземена още докато е била в Лешница.Историята е малко объркана и не помня всички подробности,защото и аз самата съм била малка.Единственото което помня е онова красиво детско лице.Миналата година тя стана на 18 години и аз писах във вестник Лична Драма,но резултат-никакъв.Пробвах също и чрез предаването Имаш Поща,но от там ми отговориха,че по закон нямат право да издирват осиновени хора.С две думи опитах всичко което ми хрумна,но ударих на камък.Знам,че това е все едно да търся игла в купа сено,но съм длъжна да опитам.Моля всеки който може да ми помогне или да ме посъветвате как да постъпя и към кого мога да се обърна,нека да пише.Ако пък по някаква случайност някое момиче познае себе си в тази история,нека да ми пише,защото ми се иска да и кажа толкова много неща.Обичам това създание толкова много и винаги съм се надявала че животът ще ни събере,защото нямахме шанса да сме заедно като деца.Още като малка се заклех пред себе си,че ще направя всичко по силите си да я открия и живея с надеждата,че ще успея.Благодаря на всеки отделил от времето си,за да прочете историята ми.Пожелавам на всички да бъдат винаги до хората които обичат,никога да не се разделят,защото човек едва когато загуби някой когото обича,чак тогава осъзнава колко значим е бил той/тя за него.
- Публикувана: 15 апр. 2009, 11:19 ч.
- Последно мнение: 12 юли 2010, 13:00 ч.
Помогнете ми да намеря осиновената си сестра
здравей,мъниче!Много тъжна история,сърцето ми се сви от болка.Детските спомени са най-силни и винаги живи-съдя по себе си.Пусни обява в баоо,може сестра ти да знае за осиновяването си и да ви търси.А както разбирам на взраст 6-7 г децата имат вече доста подробни спомени,би трябвало да се сеща за вашите посещения и да има спомени от живота в дома,също и от появатаа на родители в живота й.Дано се откриете,желая ти успех.
Да намерих я...но е ужасно далече.Чак в Италия.От една страна се радвам много а от друга съм тъжна,защото най-верояно е забравила езика..а на мен ми се иска да й кажа толкова много неща..Като знам,че преди две години съм била толкова близо до нея (бях в Италия,в един град на 150км.от града в който тя живее..)но тогава въобще не съм и подозирала за това..
Здравей Мъниче,
Много се радвам за теб!
Като мама осиновила момченце, което знам, че е било 3-то дете, все не ми излиза от мисълта, че някъде там има братчета или сестричета. Честно казано това много повече ме вълнува от родилата го жена. Мисля за тях, мисля за синът си като дойдем и до тези разговори...
Учи италиански - хубав, сравнително лесен и мелодичен език е - ще се разберете!
Още веднъж - ЧЕСТИТО!
Много се радвам за теб!
Като мама осиновила момченце, което знам, че е било 3-то дете, все не ми излиза от мисълта, че някъде там има братчета или сестричета. Честно казано това много повече ме вълнува от родилата го жена. Мисля за тях, мисля за синът си като дойдем и до тези разговори...
Учи италиански - хубав, сравнително лесен и мелодичен език е - ще се разберете!
Още веднъж - ЧЕСТИТО!
Здравейте.Мина доста време без да влизам тук.
Написах писмо на осиновителите й, преведох го на италиански и го изпратих.В писмото описах всичко и най-вече наблегнах на това,че я търся водена от обич и нямам друго за цел..но..нещата не се развиха както очаквах..
След като изпратих писмото препоръчано и с обратна разписка,разбрах(от разписката)че писмото е получено от чичото на сестра ми.След няколко дни писмото ми беше върнато отворено,прочетено и запечатано в нов плик с обяснението че на този адрес не живее такъв човек..
Стана така че се опитаха да ме излъжат от което става ясно че родителите не желаят контакт с мен.Няма как на разписката да се подпише мъж с фамилията на майка й въпреки това да не живеят там.Стана ми ясно че се е подписал защото не е очаквал подобно писмо и после е съжалил и са се чудили как да направят така че да спра да търся.
Иначе съм 100 процента сигурна че не са казали на сестра ми за писмото...
Много се обърках..не очаквах подобно нещо..Очаквах че ще ми откажат,но не и че ще ме излъжат по такъв нескопосан начин..
Какво да правя оттук нататък..??Търсих я години наред..живях с тази мечта от дете...за мен е немислимо да се откажа сега..когато съм толкова близо..Разбирам че може би се страхуват да не я загубят,но не мисля че са справедливи..Може би и тя има надеждата,че някой я търси..че някой някъде я обича..Не бих могла да зарежа всичко,но и незнам как да постъпя занапред.Дори да изпратя друго писмо(адресирано директно към сестра ми)съм сигурна че родителите постоянно ще следят пощата за нови изненади и директно ще го изхвърлят.
Моля ви помогнете ми..Какво да правя..
Написах писмо на осиновителите й, преведох го на италиански и го изпратих.В писмото описах всичко и най-вече наблегнах на това,че я търся водена от обич и нямам друго за цел..но..нещата не се развиха както очаквах..
След като изпратих писмото препоръчано и с обратна разписка,разбрах(от разписката)че писмото е получено от чичото на сестра ми.След няколко дни писмото ми беше върнато отворено,прочетено и запечатано в нов плик с обяснението че на този адрес не живее такъв човек..
Стана така че се опитаха да ме излъжат от което става ясно че родителите не желаят контакт с мен.Няма как на разписката да се подпише мъж с фамилията на майка й въпреки това да не живеят там.Стана ми ясно че се е подписал защото не е очаквал подобно писмо и после е съжалил и са се чудили как да направят така че да спра да търся.
Иначе съм 100 процента сигурна че не са казали на сестра ми за писмото...
Много се обърках..не очаквах подобно нещо..Очаквах че ще ми откажат,но не и че ще ме излъжат по такъв нескопосан начин..
Какво да правя оттук нататък..??Търсих я години наред..живях с тази мечта от дете...за мен е немислимо да се откажа сега..когато съм толкова близо..Разбирам че може би се страхуват да не я загубят,но не мисля че са справедливи..Може би и тя има надеждата,че някой я търси..че някой някъде я обича..Не бих могла да зарежа всичко,но и незнам как да постъпя занапред.Дори да изпратя друго писмо(адресирано директно към сестра ми)съм сигурна че родителите постоянно ще следят пощата за нови изненади и директно ще го изхвърлят.
Моля ви помогнете ми..Какво да правя..
mani4eto85 много съжалявам, че нещата са се развили така. Но допускала ли си, че сестра ти не знае, че е осиновена? Може никога да не са и казвали! И това да е причината да постъпят така. А за лъжата то е ясно, че не искат тя да разбере, ако беше грешка щяха просто да изхвърлят писмото, а не да си правят труда да отговарят и да го връщат. Според мен това което можеш е да продължиш да и пишеш и да се надяваш тя да попадне случайно на писмото преди някой от роднините да го види. Или да потърсиш някакъв тел. щом имаш адреса това не би било невъзможно. Другото което се сещам, е да пратиш колет (поверителен) с писмото в него, и няма как друг да го вземат вместо нея. Получава се само с лична карта. Или поне тук е така.
mani4eto85 много съжалявам, че нещата са се развили така. Но допускала ли си, че сестра ти не знае, че е осиновена? Може никога да не са и казвали! И това да е причината да постъпят така. А за лъжата то е ясно, че не искат тя да разбере, ако беше грешка щяха просто да изхвърлят писмото, а не да си правят труда да отговарят и да го връщат. Според мен това което можеш е да продължиш да и пишеш и да се надяваш тя да попадне случайно на писмото преди някой от роднините да го види. Или да потърсиш някакъв тел. щом имаш адреса това не би било невъзможно. Другото което се сещам, е да пратиш колет (поверителен) с писмото в него, и няма как друг да го вземат вместо нея. Получава се само с лична карта. Или поне тук е така.
Може би съм пропуснала да спомена,че сестра ми е осиновена когато е била на 9 години.Тя със сигурност знае че е осиновена,защото е писала писмо до Дома в който е била 2-3 години по-късно.В него разказва за сегашния си живот,за това как си има собствена стая..и такива неща.
За това че помни и знае че не е тяхна родна дъщеря нямам съмнения,но просто се стъписах от постъпката на родителите й.Не че не разбирам страховете им..напротив..
Разбирам че се страхуват да не я загубят.Мисля си обаче че ако истински обичаш детето си ще му дадеш шанса да се запознае поне със собствената си сестра..
След като майка ти се откаже от теб ставаш перце и доста неща могат да ти се случат. Това важи за сестра ти, не за теб. Доколко е била болна майка ти не мога да преценя, но станалото е станало.
Не ме разбирай погрешно, ти си дете за тази ситуация и нямаш никаква вина и участие в развилите се събития в детството на сестра ти.
Родителите в Италия нямат задължение да се натоварват с нови драми и проблеми.
Възможно е:
1) да имат доста такива със сестра ти;
2) да си имат други лични свои;
3)доминиращата част от българките в Италия се занимават Не с оперно пеене и приложна математика, както ти е известно, а пребивават на ръба на закона и за средните италианци българин да е натоварено с негативен смисъл;
3) не са длъжни да ти имат доверие;
4)да съжаляват за осиновяването малко и тайничко, на тчх не им е било лесно също;
5) сестра ти да е показала признаци на заболяване и да имат грижи в тази насока (пишеш за заболяване на майка ти);
6) хиляда други причини, за които в момента не се сещам.
Ако си наясно със себе си може да отидеш на място след време когато имаш възможност и да опиташ пак. Тя е пълнолетна по бг право, по италианското - не знам.
Моше да продължиш с писмата, само ти би могла да решиш.
Но на пълна хармония и спокойствие не разчитай.
Предполагам, това са уроци и ние си извървяваме пътя.
Не ме разбирай погрешно, ти си дете за тази ситуация и нямаш никаква вина и участие в развилите се събития в детството на сестра ти.
Родителите в Италия нямат задължение да се натоварват с нови драми и проблеми.
Възможно е:
1) да имат доста такива със сестра ти;
2) да си имат други лични свои;
3)доминиращата част от българките в Италия се занимават Не с оперно пеене и приложна математика, както ти е известно, а пребивават на ръба на закона и за средните италианци българин да е натоварено с негативен смисъл;
3) не са длъжни да ти имат доверие;
4)да съжаляват за осиновяването малко и тайничко, на тчх не им е било лесно също;
5) сестра ти да е показала признаци на заболяване и да имат грижи в тази насока (пишеш за заболяване на майка ти);
6) хиляда други причини, за които в момента не се сещам.
Ако си наясно със себе си може да отидеш на място след време когато имаш възможност и да опиташ пак. Тя е пълнолетна по бг право, по италианското - не знам.
Моше да продължиш с писмата, само ти би могла да решиш.
Но на пълна хармония и спокойствие не разчитай.
Предполагам, това са уроци и ние си извървяваме пътя.
Не се отказвай!
В момента си пожелаваме лека нощ с намерената ми сестра преди 7месеца.
Не се познавахме 35+ години.
Късмет!!!
Благодаря ти djona за окуражаването.Много се радвам,че си успяла да откриеш сестра си и имате възможноста да наваксате всичкото изгубено време.Пожелавам ви хиляди прекрасни моменти заедно.
След като майка ти се откаже от теб ставаш перце и доста неща могат да ти се случат. Това важи за сестра ти, не за теб. Доколко е била болна майка ти не мога да преценя, но станалото е станало.
Не ме разбирай погрешно, ти си дете за тази ситуация и нямаш никаква вина и участие в развилите се събития в детството на сестра ти.
Родителите в Италия нямат задължение да се натоварват с нови драми и проблеми.
Възможно е:
1) да имат доста такива със сестра ти;
2) да си имат други лични свои;
3)доминиращата част от българките в Италия се занимават Не с оперно пеене и приложна математика, както ти е известно, а пребивават на ръба на закона и за средните италианци българин да е натоварено с негативен смисъл;
3) не са длъжни да ти имат доверие;
4)да съжаляват за осиновяването малко и тайничко, на тчх не им е било лесно също;
5) сестра ти да е показала признаци на заболяване и да имат грижи в тази насока (пишеш за заболяване на майка ти);
6) хиляда други причини, за които в момента не се сещам.
Ако си наясно със себе си може да отидеш на място след време когато имаш възможност и да опиташ пак. Тя е пълнолетна по бг право, по италианското - не знам.
Моше да продължиш с писмата, само ти би могла да решиш.
Но на пълна хармония и спокойствие не разчитай.
Предполагам, това са уроци и ние си извървяваме пътя.
Не ме разбирай погрешно, ти си дете за тази ситуация и нямаш никаква вина и участие в развилите се събития в детството на сестра ти.
Родителите в Италия нямат задължение да се натоварват с нови драми и проблеми.
Възможно е:
1) да имат доста такива със сестра ти;
2) да си имат други лични свои;
3)доминиращата част от българките в Италия се занимават Не с оперно пеене и приложна математика, както ти е известно, а пребивават на ръба на закона и за средните италианци българин да е натоварено с негативен смисъл;
3) не са длъжни да ти имат доверие;
4)да съжаляват за осиновяването малко и тайничко, на тчх не им е било лесно също;
5) сестра ти да е показала признаци на заболяване и да имат грижи в тази насока (пишеш за заболяване на майка ти);
6) хиляда други причини, за които в момента не се сещам.
Ако си наясно със себе си може да отидеш на място след време когато имаш възможност и да опиташ пак. Тя е пълнолетна по бг право, по италианското - не знам.
Моше да продължиш с писмата, само ти би могла да решиш.
Но на пълна хармония и спокойствие не разчитай.
Предполагам, това са уроци и ние си извървяваме пътя.
Знам само че в онзи момент я намразих..колкото и крайно да звучи.Не мога да преглътна че е позволила сестра ми да отиде в чужда държава без да знае език с почти непознати хора...мисля си как се е чувствала сестра ми..Вярно..получила е семейство,но в същото време е била откъсната от всичко с което е била свикнала дотогава и никой не я е питал дали го иска..не е имала избор.
Самата аз разбрах че хора с такова заболяване не са способни да отглеждат деца..цял живот по болниците(дори сега е там)но аз вече не ходя да я посещавам..просто нямам желание да я виждам колкото и неблагодарно да ви прозвучи това.
Знам само че няма да спра да търся сестра си независимо от това че мога да бъда отхвърлена.Така поне ще знам и няма да си задавам въпросите на които сама не мога да си отговоря..
Опитвам се да помогна.
Влез при българските мами в Италия/във форума/.
Контактувай с мами от града в, които живее сестра ти.
И нищо не се знае все някоя може да се окаже приятелка, комшийка или просто късмет.
Пробвай...комуникирай с хората, аз точно това направих преди 7 месеца точно тук в този форум.
Влез при българските мами в Италия/във форума/.
Контактувай с мами от града в, които живее сестра ти.
И нищо не се знае все някоя може да се окаже приятелка, комшийка или просто късмет.
Пробвай...комуникирай с хората, аз точно това направих преди 7 месеца точно тук в този форум.
момичета,
простете ми, че ви се меся, но се поставям на мястото на осиновителите. Както е писала Мираета, те могат да имат десетки основания да си предпазват детето от контакт точно в този момент. Ако е на 19 години, още е дете... А може и тя самата да не е готова за такава среща. За това сьщо се изисква сила и зрелост, може би ги няма още.
мьниче,
Може би мамите в италианския форум ще ти помогнат да се свьржеш там с някой, който може да посредничи. Тука (по-на север от Италия) има такива организации, които подпомагат и осиновени, и осиновители, и биологични роднини в подобни ситуации. Биха могли да се свьржат с осиновителите и с тебе, да подготвят нещата. Така шансьт някой да пострада се намаля все пак.
Но не се отказвай!
простете ми, че ви се меся, но се поставям на мястото на осиновителите. Както е писала Мираета, те могат да имат десетки основания да си предпазват детето от контакт точно в този момент. Ако е на 19 години, още е дете... А може и тя самата да не е готова за такава среща. За това сьщо се изисква сила и зрелост, може би ги няма още.
мьниче,
Може би мамите в италианския форум ще ти помогнат да се свьржеш там с някой, който може да посредничи. Тука (по-на север от Италия) има такива организации, които подпомагат и осиновени, и осиновители, и биологични роднини в подобни ситуации. Биха могли да се свьржат с осиновителите и с тебе, да подготвят нещата. Така шансьт някой да пострада се намаля все пак.
Но не се отказвай!
Момичета а как се постъпва когато се научава че имаш сестра а не знаеш нито име нито година грижливо пазена тайна малко над 50години?Родена и оставена за осиновяване против волята на майката!Тя не е поткрепена от своите родители и дори е изгонена!Отвращавам се,та тя е била 16 17 год.може би изнасилена!Моля ако някой знае как да стане в този случай да каже!Може би само с името на майката в майчин дом,а колко ли се пазят архивите им,и дали ще откликнат,Боже колко въпроси!Трябва да има начин!
Здравейте
Има напредък,но за съжаление отговора беше твърдо и категорично-НЕ.
Нали бях изпратила второ писмо на сестра ми.Онзи ден приятелката ми в Италия получи отговор от сестра ми.
В писмото пишеше,че не желае да си спомня нищо за живота си в България..цитирам.."аз се родих когато станах на 9 години..когато ме осиновиха родителите ми.."Знаела,че има сестра и брат(което не е вярно,тя има две сестри)че сме от различни бащи..(това също не е вярно..)че баща и бил женен за друга и затова не я е признал..
С една дума не съм и никаква сестра..Доста неверни неща знае за произхода си.Пишеше още че нямам право да се бъркам в живота й и че ако продължа да я притеснявам ще се оплаче в полицията.В общи линии това запомних от писмото,защото приятелката ми ми го преведе по скайпа.
Сега вече не мога да я търся повече.Би било нагло от моя страна да продължа а и не съм такъв тип човек.
Много се разтроих,но поне разбрах какво мисли тя по въпроса..
Разбрах,че за нея ще остана непознатата "госпожа Ева",че няма никакво желание и намерение да се запознае с мен,нито да чуе и разбере всичко което ми се искаше да й кажа.По начина по който е написала писмото разбрах,че мрази всичко тук а може би и мен.Явно не ни е писано.
За себе си тя е права-знам го.Не мога да се сърдя за нищо.Въпреки всичко аз пак ще продължа да я обичам,но спирам търсенето и не защото ме е страх от полиция,а защото мисля че е правилно да уважа решението й.
Дано след време да размисли..това е малко вероятно,но все пак е възможно.Аз ще се надявам да стане така.Нали знаете,че понякога живота ни поднася какви ли не изненади..
Има напредък,но за съжаление отговора беше твърдо и категорично-НЕ.
Нали бях изпратила второ писмо на сестра ми.Онзи ден приятелката ми в Италия получи отговор от сестра ми.
В писмото пишеше,че не желае да си спомня нищо за живота си в България..цитирам.."аз се родих когато станах на 9 години..когато ме осиновиха родителите ми.."Знаела,че има сестра и брат(което не е вярно,тя има две сестри)че сме от различни бащи..(това също не е вярно..)че баща и бил женен за друга и затова не я е признал..
С една дума не съм и никаква сестра..Доста неверни неща знае за произхода си.Пишеше още че нямам право да се бъркам в живота й и че ако продължа да я притеснявам ще се оплаче в полицията.В общи линии това запомних от писмото,защото приятелката ми ми го преведе по скайпа.
Сега вече не мога да я търся повече.Би било нагло от моя страна да продължа а и не съм такъв тип човек.
Много се разтроих,но поне разбрах какво мисли тя по въпроса..
Разбрах,че за нея ще остана непознатата "госпожа Ева",че няма никакво желание и намерение да се запознае с мен,нито да чуе и разбере всичко което ми се искаше да й кажа.По начина по който е написала писмото разбрах,че мрази всичко тук а може би и мен.Явно не ни е писано.
За себе си тя е права-знам го.Не мога да се сърдя за нищо.Въпреки всичко аз пак ще продължа да я обичам,но спирам търсенето и не защото ме е страх от полиция,а защото мисля че е правилно да уважа решението й.
Дано след време да размисли..това е малко вероятно,но все пак е възможно.Аз ще се надявам да стане така.Нали знаете,че понякога живота ни поднася какви ли не изненади..
Звучи неприятничко...
Въпреки всичко е хубаво, че тя знае че те има и , че искаш да се свържеш с нея.
Хората се променят. Времето минава. Всичко се променя. Може пък да пожелае да се срещне с теб.
Така, че е хубаво да има възможност да се свърже с теб ако поиска. Т.е. да ти има кординатите.
Живота продължава:) Живота е хубав!!!
Въпреки всичко е хубаво, че тя знае че те има и , че искаш да се свържеш с нея.
Хората се променят. Времето минава. Всичко се променя. Може пък да пожелае да се срещне с теб.
Така, че е хубаво да има възможност да се свърже с теб ако поиска. Т.е. да ти има кординатите.
Живота продължава:) Живота е хубав!!!
Мъниче,съчувствам ти за това което преживяваш,но повече съчувствам на сестра ти.Знам че ти нямаш никаква вина за това как се е стекъл живота ви,но знам че на нея и е било в пъти по-тежко.Сигурно сега много от четящите ще ми се нахвърлят,но аз истински се възхищавам от отговора и "аз се родих когато станах на 9 години"
Е хайде сега, това да не е сериал.
Роднините и вече са го правили това. Първото писмо го върнаха уж било грешка. Ако знаеха, че тя не иска да има нищо общо с кръвните си роднини, защо не и дадоха писмото още 1 път? Ами разиграха сцена, че имало грешка и с молба да не пишат повече. Това е естествена реакция, и аз бих постъпила така, ако искам да скрия нещо от осиновеното си дете. А тези наглите продължават да пишат и единствения начин да спрат е да получат "отговор" с отказ от самото дете. Решен проблем, детето нищо не знае. Не казвам, че е така, но е много вероятно, като се има в предвид как реагираха при първото писмо.
Търси се: родена най-вероятно през зимните месеци на 1956-57 година Стара Загора и оставена в"Майчин дом".Вероятно тази снимка е направена при тяхната раздяла!
С ЕГН нищо не излезе.Ходих до ''Майчин дом''в Стара Загора,от там ме препратиха в ''Закрила на детето''и от там ми хлопнаха вратата!!!Имат право на това осиновените и осиновителите,мен кучета ме яли!Срещнах се с адвокат.Мога чрез съда да издиря ,но трябва да обявя наследство,и пак не е сигурно,2-3год.протакане,отвсякъде ядец ...Надявам се сестра ми да е била обичана и много щастлива!!!Надявам се и сега да е така!!!
Тази страница е посещавана,има корекция в предполагаемите години,ние стигнахме до свой извод,че са последните месеци на 1954г.или началните мес.на1955г.По тази и единствена снимка ние не можем със сигурност да кажем на колко месеца е детето,ако някой може,ще е добре да уточним год.,и пак до задънена улица стигаме!Не знаем имена!Всичко е толкова ...защо ми го даде това изпитание Бог?!Леля ми упорито мълчи за име и дата на раждане,дори да е дала клетва,и все пак аз искам да знам и да видя сестра си,мира ми не дава това от Нова година на сам!!!Живях 50год.в лъжа,а може би са знаели,че ще искам да я видя,да израснем заедно,може и да са я търсили,не знам,мога само да си мисля какво е било в душата на майка ми!!!Та тя не я е махнала,дала живот,дала е шанс да си има семейство!!!Сама на 16г.без поткрепа на родители,в онова време отхвърлени от обществото,как да се справи сама?!Винаги нападаме жената,а къде е мъжът,защо той винаги излиза сух от водата,не е справедливо!!!
Явно по нормален път не ще стигна до сестра си,ще потърся паранормалното,имам вяра в това,вече съм си набелязала,ще ви информирам!АКО Е РЕКАЛ БОГ,ЩЕ Я НАМЕРЯ!!!
Продължавам,не се отказвайте и вие!!!
Явно по нормален път не ще стигна до сестра си,ще потърся паранормалното,имам вяра в това,вече съм си набелязала,ще ви информирам!АКО Е РЕКАЛ БОГ,ЩЕ Я НАМЕРЯ!!!
Продължавам,не се отказвайте и вие!!!
Мили хора,да срещнах се,питах и получих отговори!Сестра ми не е между живите,още като дете е починала,ужасно се чувствам макар да го преосмислям вече 20дни!!!
Желая на всички успех в търсенето!Не се отказвайте!
Желая на всички успех в търсенето!Не се отказвайте!
Ако тази информация е от гадателка, не бих вярвала на това.
Не знам дали и автоматично писане се казва ,че е гадател,но е член-кореспондент на Международната Академия по информация-Москва.Така или иначе за втори път се срещнах.Ако не е така както вече писах по горе,да беше отговора,че например живее там някъде си,че си има семейство деца или пък не,и нещо в този ред на мисли знам ли!А то още на първия ред бе написано!Знам и от какво е починала!Никак не ми се иска да е така,отвратително се чувствам,останах съвсем сама,макар и да си имам семейство,приятели,колеги,роднини!Някой ще каже''хубава работа''на това,но точно така се чувствам!!!
На другите две места все още не съм се свързала,и по точно с едното,а с другото ми отказва.
Хубави дни на всички!
На другите две места все още не съм се свързала,и по точно с едното,а с другото ми отказва.
Хубави дни на всички!
Препоръчани теми