Така де, трябва да си плати, че не живее с тях и не ги обгрижва. Ха. Неблагодарница. 
- Публикувана: 9 апр. 2009, 10:38 ч.
- Последно мнение: 10 апр. 2009, 18:16 ч.
Права ли съм?
Ако не си объркала цифрата и наистина пращаш 5000лв,и те продължават да ти обясняват колко са зле и искат апартамент в центъра,яко ги е подгонила старческа снобария. Ти им помагаш достатъчно, с тези пари могат спокойно да си наемат 3 жени да им помагат и пак да има за тях. Твоите деца,са най-важните в момента и мисли за тях.
права си,вече имаш собствено семейство,деца,за които да се грижиш и да градиш за тях.
трябва да се помага на родителите,но това,което искат е прекалено,според мен.как така ще оставиш семейството си и ще живееш с тях да ги гледаш или пък те ще се тропнат при вас?има една приказка-всеки да си знае гьола,вие сте си отделно семейство,имате си вашия живот и приоритети.
а те в какво жилище живеят сега,защо се нуждаят от ново?
помагай им колкото можеш финансово,но все пак помни,че първо носиш отговорност за твоето семейство и деца.
успех!
трябва да се помага на родителите,но това,което искат е прекалено,според мен.как така ще оставиш семейството си и ще живееш с тях да ги гледаш или пък те ще се тропнат при вас?има една приказка-всеки да си знае гьола,вие сте си отделно семейство,имате си вашия живот и приоритети.
а те в какво жилище живеят сега,защо се нуждаят от ново?
помагай им колкото можеш финансово,но все пак помни,че първо носиш отговорност за твоето семейство и деца.
успех!
То цялата работа...така по интернет...малко със спекулации, ама то няма как...
Не знам от коя част на България си, ама ако си от северозапада – ти благодаря, че споделяш проблема си тук, за да прочетат и други хора, и да знаят, че не са сами... Тая мила родна картинка много разпространена по тези ширини...
Иначе: родителите ти добре познават детето си. Очевидно ти си упорита, самостоятелна, целеустремена и много, много ОТГОВОРНА. „Пиявиците”, свикнали да живееят на гърба на другите, такива като тебе ги усещат от далеч...Така ‘хубаво’ психически те обработват...
А теб никога няма да спре да те измъчва чувство за вина...Те, отговорните хора, са така...
Не знам от коя част на България си, ама ако си от северозапада – ти благодаря, че споделяш проблема си тук, за да прочетат и други хора, и да знаят, че не са сами... Тая мила родна картинка много разпространена по тези ширини...
Иначе: родителите ти добре познават детето си. Очевидно ти си упорита, самостоятелна, целеустремена и много, много ОТГОВОРНА. „Пиявиците”, свикнали да живееят на гърба на другите, такива като тебе ги усещат от далеч...Така ‘хубаво’ психически те обработват...
А теб никога няма да спре да те измъчва чувство за вина...Те, отговорните хора, са така...
Темата ми е провокирана от следната случка. Имах аз една голяма любов в гимназията. Разделихме се, когато аз заминах да уча, а той не искаше да остави майка си сама (майка му беше тогава на 45). И така.. Моята майка срещнала неговата и него онзи ден и заразпитвали за мен. Тя разказала. Моят бивш съученик е несемеен, живее с майка си. И в този момент майка му, той и майка ми започнали да окайват моите родители колко са изоставени, сами и как няма кой да ги гледа. И майка ми каза, че неговата майка много и съчувствала и двете си поплакали заедно! Е, много ми идва на моменти. И знам, че си имам мое семейство, но ми е мъчно за тях, самотни са и ги е страх. Обаждам им се всеки ден. Помагам, както казах финансово. Но старческия егоизм ми тежи и ме гложди. 
Абе какъв старчески егоизъм
, те да не са на 80 ! Моите родители са на 64 и 60г. съответно, весели и трудолюбиви хора, пенсионери, идват ми на гости, винаги са се стемели да ми помагат, изобщо не ги възприемам като старци 
Откакто сме се изнесли от вкъщи със сестра ми, те сякаш са по - спокойни, че сами се оправяме в живота. Не мога да си представя що за хора са родителите ти И как са самотни като са двама - не си ли говорят 
А за това, че трябва да им купиш апартамент ...... 
кажи им да си изтеглят един ипотечен кредит и с парите, които пращаш да си погасят вноските - то е същото.
Момиче, КАКВИ СТАРЦИ? Баща ми е на тази възраст и си е намерил една на 30г, по-малка е от мен. Аз давам пари на майка ми и тя всеки път се срамува и ми казва, че трудно преглъща това да ме лишава от тези пари. А тя е наистина болна и и трябват за лекарства.
Не се оставяй да те манипулират. Помагай в рамките на разумното.
Да си родител, не означава само да създадеш едно дете, това значи да разбираш и уважаваш същото. Баща ми не го разбира това и беше брутално отрязан от животът ми.
Да си гледа работата.
Горе главата, лека бременност...време ти е да пораснеш.
Не се оставяй да те манипулират. Помагай в рамките на разумното.
Да си родител, не означава само да създадеш едно дете, това значи да разбираш и уважаваш същото. Баща ми не го разбира това и беше брутално отрязан от животът ми.
Да си гледа работата.
Горе главата, лека бременност...време ти е да пораснеш.
Права си разбира се! Много малко хора правят това, което правиш ти за родителите си,за това не се чувствай виновна, защото нямаш основание. Просто им обясни,че трябва да се грижиш за семейството си и че им помагаш достатъчно....ако те не се доволни от това ,проблема си остава техен ! 
Аз се чувствам длъжна, но не по описания в условията им ( на твоите родители) начин.
Засега. Ако майка ми е болна или сама, ако раздялата е мъчение за нас, аз мисля, че мога да се върна ( временно) в България.
Или тя да дойде тук. Да си призная гледам да не мисля по темата, когато дойде ще мислим.
Но мисълта е мъчителна, аз искам да съм до майка си и това, че съм далеч ме побърква.
Да купувам апартаменти и глупости - не. Но и на мен няма как някой да ми поиска такова нещо...
Не знам, поговори с тях, не мисля, че исканията им са нормални, особено поставени по този начин.
Засега. Ако майка ми е болна или сама, ако раздялата е мъчение за нас, аз мисля, че мога да се върна ( временно) в България.
Или тя да дойде тук. Да си призная гледам да не мисля по темата, когато дойде ще мислим.
Но мисълта е мъчителна, аз искам да съм до майка си и това, че съм далеч ме побърква.
Да купувам апартаменти и глупости - не. Но и на мен няма как някой да ми поиска такова нещо...
Не знам, поговори с тях, не мисля, че исканията им са нормални, особено поставени по този начин.
Още не сме разбрали какво работиш 
? А може би мъжът ти е ключът към загадката ?
Сериозно, ако не си директор на банка с над 10 000 заплата изискванията им са безочливи! В тази криза, с този скъщ живот на запад, без собствено жилище и с второ дете на път ти просто си режеш сама клона, обезмисляш самото заминаване в чужбина. Ако търпиш лишения за да задоволяваш капризи на родителите си това не е живот а гурбет, ще се прибереш при тях в панелката на центъра като се пенсионираш, без да можеш да осигуриш на децата си бъдещето което си им избрала и което те ще искат?
Ако можеш да си го позволиш, купувай, ако не - покриването на основни нужди - ток, вода, храна е всичко което те интересува.
Малко са млади за старческо оглупяване, май те работят?
Нашите се опитват те да ми дават, защото плащам вноски за апартамент тук и понякога е по-притеснено ...
? А може би мъжът ти е ключът към загадката ? Сериозно, ако не си директор на банка с над 10 000 заплата изискванията им са безочливи! В тази криза, с този скъщ живот на запад, без собствено жилище и с второ дете на път ти просто си режеш сама клона, обезмисляш самото заминаване в чужбина. Ако търпиш лишения за да задоволяваш капризи на родителите си това не е живот а гурбет, ще се прибереш при тях в панелката на центъра като се пенсионираш, без да можеш да осигуриш на децата си бъдещето което си им избрала и което те ще искат
?Ако можеш да си го позволиш, купувай, ако не - покриването на основни нужди - ток, вода, храна е всичко което те интересува.
Малко са млади за старческо оглупяване, май те работят
?Нашите се опитват те да ми дават
, защото плащам вноски за апартамент тук и понякога е по-притеснено ... 
Права си естествено!
За съжаление има и такива родители, които съзнателно или не измъчват вече порасналите си деца. Като се добави и "какво ще кажат хората" става една... Според мен това, което правиш в момента за тях е повече от достатъчно. Не се чувствай гузна, че не можеш да удовлетворяваш капризите им. За съжаление някои хора с възрастта стават егоисти.
За съжаление има и такива родители, които съзнателно или не измъчват вече порасналите си деца. Като се добави и "какво ще кажат хората" става една... Според мен това, което правиш в момента за тях е повече от достатъчно. Не се чувствай гузна, че не можеш да удовлетворяваш капризите им. За съжаление някои хора с възрастта стават егоисти.
Не знам къде е границата между себеуважение, себелюбие и егоизъм, но със сигурност не всеки егоизъм е грозен, да не кажа, че понякога си мисля, че абсолютните егоисти са си най-добре.
Не съм абсолютен егоист, понякога завиждам на такива, но в сравнение с теб направо съм крайна категория в другата посока. Започвам да се чудя аз ли съм толкова лоша, родителите ми ли са толкова добри...
За целият ми "чужбински стаж" един лев не съм им пратила. Даже не мога да си представя как бих, никога не биха приели. Оставяла съм като си тръгвам пари "уж" забравени- връщат ми се непокътнати при първа възможност. Непрекъснато питат "ще поръчаш ли нещо да ти пратим". Ежедневни разговори по телефона, това просто умът ми не го побира. Само не ми казвай че ти звъниш,а не те!
Не мога да си представя родител да те изнудва да живееш с него и да го гледаш като писано яйце. Да му купуваш апартаменти и да му угаждаш. Невероятно, как съпругът ти реагира на това манипулиране?
Свекърва ми сама не си искаше директно пари, но с кеф си ги прибираше и по този повод си е спечелила най-големия враг в мое лице. Пък за синчето и да не говорим колко му е пилено цял живот на главата за такава "тежка наследственост".
Честно казано, не мисля че само родителите са виновни. Много са хората които мислят повече за себе си отколкото за децата си, колкото и да е невероятно. Такива си личат от много рано с факта че захвърлят децата си на отглеждане от баби и дядовци. Въпросът е там, че самите деца израстват с огромно количество компекси и липса на себелюбие. Сигурно когато не си дополучавал като малък, така си го и носиш като възрастен и не си го даваш и сам на себе и. Смяташ се за длъжен на всички близки само не и на самия теб. И с това си поведение подсъжнателно подбуждаш хората към готовност да те използват, не да дават. Ти самата с реакциите си и поведението си подстрекаваш поведението на родителите ти. Ако не позволяваш да ти се качват на главата, никой не би дръзнал и да се пробва.
Не съм абсолютен егоист, понякога завиждам на такива, но в сравнение с теб направо съм крайна категория в другата посока. Започвам да се чудя аз ли съм толкова лоша, родителите ми ли са толкова добри...
За целият ми "чужбински стаж" един лев не съм им пратила. Даже не мога да си представя как бих, никога не биха приели. Оставяла съм като си тръгвам пари "уж" забравени- връщат ми се непокътнати при първа възможност. Непрекъснато питат "ще поръчаш ли нещо да ти пратим". Ежедневни разговори по телефона, това просто умът ми не го побира. Само не ми казвай че ти звъниш,а не те!
Не мога да си представя родител да те изнудва да живееш с него и да го гледаш като писано яйце. Да му купуваш апартаменти и да му угаждаш. Невероятно, как съпругът ти реагира на това манипулиране?
Свекърва ми сама не си искаше директно пари, но с кеф си ги прибираше и по този повод си е спечелила най-големия враг в мое лице. Пък за синчето и да не говорим колко му е пилено цял живот на главата за такава "тежка наследственост".
Честно казано, не мисля че само родителите са виновни. Много са хората които мислят повече за себе си отколкото за децата си, колкото и да е невероятно. Такива си личат от много рано с факта че захвърлят децата си на отглеждане от баби и дядовци. Въпросът е там, че самите деца израстват с огромно количество компекси и липса на себелюбие. Сигурно когато не си дополучавал като малък, така си го и носиш като възрастен и не си го даваш и сам на себе и. Смяташ се за длъжен на всички близки само не и на самия теб. И с това си поведение подсъжнателно подбуждаш хората към готовност да те използват, не да дават. Ти самата с реакциите си и поведението си подстрекаваш поведението на родителите ти. Ако не позволяваш да ти се качват на главата, никой не би дръзнал и да се пробва.
И аз живея в чужбина от доста време, моите родители са по-възрастни. И аз ги поддържам и т.н.
Един конкретен съвет:
Като начало, престани да им се обаждаш ВСЕКИ ДЕН! Разреди постепенно, веднъж, най-много два пъти на седмица е нормално. Иначе продължаваш практически да живееш с тях, макар че си на хилади километри.
Много е нормално на тази възраст, точно защото си в чужбина, да се чувстваш несигурна. Но не се оставяй така да те манипулират. На никого не си длъжна, пари даваш достатъчно.
Ако ти е изгодно да си купиш жилище и да не даваш пари за хотели, купете си го на ваше име и ги пуснете да живеят там. Иначе - не.
На тебе кой ти е купувал жилище? Кой ще те гледа в жужбина, ако стане нещо?
Гледай си децата и никак, ама никак не се чувствай виновна.
Един конкретен съвет:
Като начало, престани да им се обаждаш ВСЕКИ ДЕН! Разреди постепенно, веднъж, най-много два пъти на седмица е нормално. Иначе продължаваш практически да живееш с тях, макар че си на хилади километри.
Много е нормално на тази възраст, точно защото си в чужбина, да се чувстваш несигурна. Но не се оставяй така да те манипулират. На никого не си длъжна, пари даваш достатъчно.
Ако ти е изгодно да си купиш жилище и да не даваш пари за хотели, купете си го на ваше име и ги пуснете да живеят там. Иначе - не.
На тебе кой ти е купувал жилище? Кой ще те гледа в жужбина, ако стане нещо?
Гледай си децата и никак, ама никак не се чувствай виновна.
Според мен си права!
Правиш предостатъчно, но друг е въпросът, че има хора, на които никога не им стига и винаги биха те изкарали неблагодарница (говоря принципно).
От дъщеря си искам единствено да е щастлива и да живее там, където би се чувствала добре. Не бих изисквала от нея да гледа мен и мъжа ми, нито да ми помага финансово. Смятам, че ние сме тези, които трябва да се грижат за детето си до гроб Поне винаги така е било в нашата фамилия 
Като остарея отивам в дом да стари хора (дотогава дано ги понаправят малко по-добри)!
Правиш предостатъчно, но друг е въпросът, че има хора, на които никога не им стига и винаги биха те изкарали неблагодарница (говоря принципно).
От дъщеря си искам единствено да е щастлива и да живее там, където би се чувствала добре. Не бих изисквала от нея да гледа мен и мъжа ми, нито да ми помага финансово. Смятам, че ние сме тези, които трябва да се грижат за детето си до гроб
Поне винаги така е било в нашата фамилия Като остарея отивам в дом да стари хора (дотогава дано ги понаправят малко по-добри)!