Права ли съм?

Разбира се, че си права. Че то по този начин родителите ти направо те изнудват. Досега не съм чувала "крава да суче от телето".  Сега ти си имаш семейство и трябва да се грижиш за него. Така, че си мнооого права.

 
Ако са болни и имат нужда от специализирана или друга помощ, достатъчно е, след като си в чужбина да плащаш на жена да се грижи за тях. Но не си длъжна да си променяш тотално живота, заради гледането им. Още повече, че доколкото разбирам не са станали за гледане все още. Гледай си децата и им помагай финансово доколкото ти стигат силите.

На такова изнудване бих им казала, че не съм ги молила да ме създават.

А защо им е апартамент, нямат ли си? На квартира ли са?

Права си, разбира се! И не виждам причина да изпитваш угризения.
Какво значи да ги "гледаш"? Описваш ги като здрави хора, които са в състояние да се справят сами, да работят, че и да се занимават с един възрастен човек, който се нуждае от помощ. Какво трябва да включва "гледането" от твоя страна?
За апартамента... те нямат ли си дом? И какво смятат да правят с апартамента, ако все пак те изнудят с насадено чувство за вина да им го купиш? Казваш, че си единствено дете? Значи след н-на брой години ти ще наследиш апартамента, който сама си си купила. И от който едва ли ще имаш нужда, тъй като изглежда, че си устроила живота си там, където си.
Не разбирам, наистина не разбирам проблема на родителите ти... Може би им лиспваш...? Предложи им да ти идват на гости веднъж или два пъти годишно за седмица -две, ако можеш отделяй им и ти по толкова време в България. Дори порастналите деца в България, които живеят в различни градове от родителите си не им отделят повече време - просто животът си тече, децата имат деца, ангажименти, не могат да висят на полите на майките си, за да им правят компания и да разнообразяват ежедневието им. Но някои родители не искат да го разберат май...
Поговорете си открито. Кажи им твоето разбиране за връзката родители -порастнали деца. Няма да им хареса със сигурност. Но ако са на ясно с твоето решение, накрая ще трябва да го приемат.
И не, не си лоша дъщеря, помагаш им с всичко по силите си, така че не ги оставяй да ти вменят чувство за вина  

Най-лошо  е когато собствените  ти родители  ти насаждат  чувството за вина спрямо тях . На толкова далечно разстояние тези чувства мъчат най-много. Не си лоша  дъщеря а и мисля че родителите ти прекаляват с това. най- малкото имат  право да те изнудват. Може би наистина им липсваш и  искат по всякакъв начин да те върнат - дори  и   с този да те карат да се грижиш за тях ( не че не се грижиш и сега). Не приемай твърде  сериозно това а помисли удачния вариант за двете страни - вземай ги и при теб за известно време - може и да  си променят представите относно грижата ти към тях! Пък и аз не съм чула  крава да суче от теле! Ама това важи само  за кравите- при нас човеците  си го има !!!

Все още битува мнението, че в чужбива хората се валят в пари.

Здрасти

И аз съм в чужбина.
Хич не се чувствам длъжна,който и да се опитва да ме накара да се чувствам виновна да си гледа работата.
Родителите ми знаят,че детето ми е най-важното за мен.Ако имам възможност-помагам с каквото мога.
ако нямам-нямам.


Един съвет от мен-никога не пренебрегвай децата си заради когото и да било друг роднина.Те са тези.дето наистина имат нужда от теб.

Права си, разбира се. Напълно разбирам как се чувстваш. Моите родители живеят в чужбина, а баба ми тук в България. В края на месеца ако й се обадиш вече звучи безпомощно и все едно едва крета, а не е така. Тя не е и толкова възрастна, на 66 години е. Пратят ли й пари за месеца вече всичко е наред, ходи и купува всевъзможни глупости тип магазин за 1 лв., а после твърди, че по две седмици ядяла една супа (значи да разбирам, че за един месец готви два пъти и това й стига ). А моите родители й пращат не малка сума плюс пенсията й. Не иска да си идват уж, а непрекъснато ги кара да се чувстват виновни, че имат друг живот там. И най-странното е, че тя преди беше най-всеотдайния човек: става ли дума за децата й, света ще преобърне, за да са добре и щастливи, без да помисли за себе си. А сега индиректно ги изнудва и насажда чувство за вина. Имам чувството, че хората се превръщат в егоисти с възрастта. Има диабет, а като отида при нея шкафовете са пълни с всевъзможни сладки неща - бонбони, шоколади, сладка, бисквити. Уж за гости да имало.... И ако някога не стане така, както тя иска.... казва, че един ден ще си сложи всичкия инсулин и вече няма да ни пречи.   Моля се на Господ да не го направи!  

Така че те разбирам идеално. Според мен правиш достатъчно за родителите си. Сега очакваш дете, а имаш и друго малко детенце. Тези деца се нуждаят от теб. Родителите ти ако не го разбират, не знам. Помагай им финансово, ако не могат да се гледат сами плащай на жена да го прави, но това с апартамента вече идва прекалено. А вземеш ли ги при вас рано или късно това ще повлияе на твоето семейство, според мен не трябва да го допускаш. Най-странното от всичко ми се стори, че до 50 години са ги гледали техните родители, а след 50 трябва да ги гледаш ти. Тези хора защо смятат, че някой цял живот трябва да ги дондурка?

Родителите ти явно така са свикнали, вечно някой да се грижи за тях.
Явно смятат, че щом си им дъщеря и ти трябва да го правиш.
При следващото ви прибиране в БГ проведи един сериозен разговор с тях и им обясни че тези неща, които ги искат няма как да станат.
За какъв дявол ще им купуваш апартамент щом си имат. При това са само 2ма възрастни в него, хайде и бабата. Ти после тези апартаменти на чорба ли ще ги вариш ако нямаш намерение изобщо да се прибирате тук.
Пращаш им пари всеки месец, което според мен е достатъчно и с това трябва да им се изчерпат исканията.
И със сигурност няма защо да се чувстваш виновна.

Много ми стана жал за теб. На 35 си, а се оставяш да те манипулират дъртите като малко дете.
Явно доста им позволяваш да ти се качват на главата, затова сега проявяват претенции.
Аз директно бих им казала да се засрамят и да не очакват жена с две малки деца(предполагам в майчиство в близките 2 години) да издържа 3-ма възрастни, 2-ма от които работещи.

Това с апартамента си е жив абсурд. Не оставяй даже място за дискусии и убеждавания кой кого бил гледал и кой на кого и какво бил дължал. Това са глупости.
Кажи им, че ако ще купуваш апартамент в БГ, то това ще е апартамент за ДЕЦАТА ти, а не за дъртите(извинявай за израза, но друго не заслужават).
И това ще стане когато ТИ решиш, а не когато на някой му скимне, по незнайни си причини.
И АКО решиш разбира се.

Давай по-твърдо.
Кажи им, че е време да започнат сами да се гледат и режи от дъно вsякакви опити за вменяване на вина.
НЯМАШ НИКАКВА ВИНА за каквото и да е. Напротив, даваш да те удрат и по двете страни.

http://www.igra4kite.com/images/smoby-31206.jpg

ама и такива ли родители има

Аз да попитам само....... от коя до коя годишна възраст, те ще за способни сами да се гледат?
Съчувствам ти, с такива родители. Не се поддавай на изнудване, достатъчно им помагаш според мен.

Това, че искат да им купиш апартамент не мога да го разбера.  Иначе за насъщни неща може да им помагаш финансово.
За това, че искат да са край теб, си го обяснявам така: покрай грижите край баба ти, осъзнават, че един ден те не могат да получат такива грижи, защото единствената им дъщеря е далеч. 

Много са ми интересни някои хора. Видят някоя тема, която им се струва абсурдна, просто защото те не са се сблъсквали с нещо подобно и не са виждали такива отношения и хайде веднага - пързалка.
За съжаление такива родители съществуват и те не са чак толкова малко. Особено в България е много разпространено схващането, както от страна на вече порастналите деца, че мама и тати са длъжни да им помагат финансово, да им купят жилище, да им гледат техните деца. Така и от страна на родителите: щом те са се грижили за тези вече млади хора "от парче месо" (много популярен израз), значи те са длъжни да ги гледат на стари години и едва ли не да си зарежат семействата, за да се занимават с тях.
Отделно тук домовете за възрастни хора са нещо изключително срамно. Попаднеш ли там значи си забравен и от децата си, и от света. Никой не иска да те погледне. Не става дума за държавните домове, в които наистина е голяма мизерия. Но има и частни такива, които не са никак евтини, условията са отлични, а там възрастните хора имат възможност да общуват повече и са им осигурени всички грижи. Да, ама не. Нещо мноооого срамно е това тук. Но не е срамно да объркаш живота на детето си, да го караш да се разкъсва между теб и неговите собствени деца и съпруг/а.

Една патица тръгнала да пренася през реката трите си патета. Качила първото на гърба си и като стигнала средата на реката го попитала - ти, мама, като пораснеш голямо и аз като остарея, ще ме гледаш ли. То рекло - да, мамо, ще те гледам. Тъй ли, щом лъжеш, ще те хвърля в реката. Хвърлила го. Второто пате - пак така. Като попитала третото пате, то рекло - няма да мога да те гледам, мамо, защото тогава ще имам мои патенца, и ще трябва за тях да се грижа... А, ти не лъжеш, рекла майката, и го пренесла през реката....

Гост от там, извини ме, ако не е пързалка, но звучи абсурдно!
Ти си на 35, могла си да се установиш в чужбина, да имаш семейство, деца..и въпреки това се чудиш "Права ли си" ?!  Родителите ти заявяват,че " до 50-техните родители, от там нататък-ти" и ти се чудиш така ли трябва?! Родителите капризничат като малки деца, а ти питаш "Права ли съм"?  
Еми всичко това накуп-шокиращо ми е.

Я поеми дълбоко въздух и си свиркай!  

Никой не може да те задължи да зарежеш всичко и да се върнеш при тях. Редно е все пак да помагаме на родителите си, но дето има една дума - има Родители и родители.....

Това че този мъж няма свой живот и се дондуркат с майка му, не означава, че ти трябва да зарежеш семейството си и да направиш същото. Освен това родителите ти не са сами, а са двамата заедно. Работят, значи се чувстват добре, не са зле здравословно.

От собствен опит знам как някои родители могат да вменяват чувство за вина у децата си (визирам баба ми), не знам нарочно ли го правят. Наистина с възрастта се проявява все по-силно този старчески егоизъм. Но не се настройвай негативно спрямо тях. Обичай ги и им помагай, просто не позволявай да те манипулират и им дай ясно да разберат, че твоето семейство е на първо място.

Искрено се моля моите родители и свекита да не станат такива.  
Моля се и ние с мъжа ми да не изперкаме толкова и децата ни да страдат от това един ден!  

  Браво!!!И след такова изказване от тяхна страна,ти питаш дали си права?Еми вземи им ново строителство,тухлен в центъра на който град предпочитат!Да знаеш няма угодия за такива хора.Жалкото е,че са родители и ти насаждат по толкова груб начин вина.А колкото до 35 годишния хубавец,той изобщо не може да ти бъде критерии за грижовност.Това,че живее с маминка,не означава че и помага повече отколкото ти на своите родители,па макар и от разстояние.

Дистанцирай се от тези отровни хора.

Ми така кажи, бе моме. Естествено, че няма да окайват синчето, което се е отказало от всичко заради майка си. А твойта вместо да се тупне в гърдите, ти реве.

чак пък старци на около 60г. не са. И за окайване не са. Ако бяха на 80 да ги окайваш, ама здрави и прави хора на 60 да легнат така и да умират е смешно.

Тцъ, не си права.   
Трябва да им купиш апартамент, после къща с градинка, после да наемеш жена да се грижи за тях, ама не след някоя година, а веднага. Също към пакета услуги трябва да включиш почивка на море+ такава на планина. Не забравяй да питаш за предпочитанията на мама и тате относно курортите. Струва ми се, че пропускам нещо, но те ще се погрижат да ти го напомнят.
Айде, бе!
Напълно те разбирам относно насаждането на чувството за вина.   

Така де, трябва да си плати, че не живее с тях и не ги обгрижва. Ха. Неблагодарница.

Ако не си объркала цифрата и наистина пращаш 5000лв,и те продължават да ти обясняват колко са зле и искат апартамент в центъра,яко ги е подгонила старческа снобария.  Ти им помагаш достатъчно, с тези пари могат спокойно да си наемат 3 жени да им помагат и пак да има за тях. Твоите деца,са най-важните в момента и мисли за тях.

права си,вече имаш собствено семейство,деца,за които да се грижиш и да градиш за тях.
трябва да се помага на родителите,но това,което искат е прекалено,според мен.как така ще оставиш семейството си и ще живееш с тях да ги гледаш или пък те ще се тропнат при вас?има една приказка-всеки да си знае гьола,вие сте си отделно семейство,имате си вашия живот и приоритети.
а те в какво жилище живеят сега,защо се нуждаят от ново?
помагай им колкото можеш финансово,но все пак помни,че първо носиш отговорност за твоето семейство и деца.
успех!

Абе какъв старчески егоизъм  , те да не са на 80 ! Моите родители са на 64 и 60г. съответно, весели и трудолюбиви хора, пенсионери, идват ми на гости, винаги са се стемели да ми помагат, изобщо не ги възприемам като старци  Откакто сме се изнесли от вкъщи със сестра ми, те сякаш са по - спокойни, че сами се оправяме в живота. Не мога да си представя що за хора са родителите ти  И как са самотни като са двама - не си ли говорят  А за това, че трябва да им купиш апартамент ...... кажи им да си изтеглят един ипотечен кредит и с парите, които пращаш да си погасят вноските - то е същото.

Момиче, КАКВИ СТАРЦИ? Баща ми е на тази възраст и си е намерил една на 30г, по-малка е от мен. Аз давам пари на майка ми и тя всеки път се срамува и ми казва, че трудно преглъща това да ме лишава от тези пари. А тя е наистина болна и и трябват за лекарства.
Не се оставяй да те манипулират. Помагай в рамките на разумното.
Да си родител, не означава само да създадеш едно дете, това значи да разбираш и уважаваш същото. Баща ми не го разбира това и беше брутално отрязан от животът ми.
Да си гледа работата.
Горе главата, лека бременност...време ти е да пораснеш.
 

Родители-пиявици. Кажи им, че са ти дали тоя живот да го живееш, а не да им слугуваш. Аз бих пращала пари и бих ги посещавала чат-пат и това е.

Права си разбира се! Много малко хора правят това, което правиш ти за родителите си,за това не се чувствай виновна, защото нямаш основание. Просто им обясни,че трябва да се грижиш за семейството си и че им помагаш достатъчно....ако те не се доволни от това ,проблема си остава техен ! 

Аз се чувствам длъжна, но не по описания в условията им ( на твоите родители) начин.
Засега. Ако майка ми е болна или сама, ако раздялата е мъчение за нас, аз мисля, че мога да се върна ( временно) в България.
Или тя да дойде тук. Да си призная гледам да не мисля по темата, когато дойде ще мислим.
Но мисълта е мъчителна, аз искам да съм до майка си и това, че съм далеч ме побърква.
Да купувам апартаменти и глупости - не. Но и на мен няма как някой да ми поиска такова нещо...
Не знам, поговори с тях, не мисля, че исканията им са нормални, особено поставени по този начин.

Още не сме разбрали какво работиш  ? А може би мъжът ти е ключът към загадката  ?
Сериозно, ако не си директор на банка с над 10 000 заплата изискванията им са безочливи! В тази криза, с този скъщ живот на запад, без собствено жилище и с второ дете на път ти просто си режеш сама клона, обезмисляш самото заминаване в чужбина. Ако търпиш лишения за да задоволяваш капризи на родителите си това не е живот а гурбет, ще се прибереш при тях в панелката на центъра като се пенсионираш, без да можеш да осигуриш на децата си бъдещето което си им избрала и което те ще искат  ?
Ако можеш да си го позволиш, купувай, ако не - покриването на основни нужди - ток, вода, храна е всичко което те интересува.
Малко са млади за старческо оглупяване, май те работят  ?
Нашите се опитват те да ми дават , защото плащам вноски за апартамент тук и понякога е по-притеснено ...

Сама казваш,че до 50 години са ги гледали техните родители,сега те трябва да направят същото-ДА ТЕ ГЛЕДАТ!

Права си естествено!
За съжаление има и такива родители, които съзнателно или не измъчват вече порасналите си деца. Като се добави и "какво ще кажат хората" става една... Според мен това, което правиш в момента за тях е повече от достатъчно. Не се чувствай гузна, че не можеш да удовлетворяваш капризите им. За съжаление някои хора с възрастта стават егоисти.

Не знам къде е границата между себеуважение, себелюбие и егоизъм, но със сигурност не всеки егоизъм е грозен, да не кажа, че понякога си мисля, че абсолютните егоисти са си най-добре.
Не съм абсолютен егоист, понякога завиждам на такива, но в сравнение с теб направо съм крайна категория в другата посока. Започвам да се чудя аз ли съм толкова лоша, родителите ми ли са толкова добри...

За целият ми "чужбински стаж" един лев не съм им пратила.  Даже не мога да си представя как бих, никога не биха приели. Оставяла съм като си тръгвам пари "уж" забравени- връщат ми се непокътнати при първа възможност. Непрекъснато питат "ще поръчаш ли нещо да ти пратим". Ежедневни разговори по телефона, това просто умът ми не го побира. Само не ми казвай че ти звъниш,а не те!

Не мога да си представя родител да те изнудва да живееш с него и да го гледаш като писано яйце. Да му купуваш апартаменти и да му угаждаш. Невероятно, как съпругът ти реагира на това манипулиране?
Свекърва ми сама не си искаше директно пари, но с кеф си ги прибираше и по този повод си е спечелила най-големия враг в мое лице. Пък за синчето и да не говорим колко му е пилено цял живот на главата за такава "тежка наследственост".

Честно казано, не мисля че само родителите са виновни. Много са хората които мислят повече за себе си отколкото за децата си, колкото и да е невероятно. Такива си личат от много рано с факта че захвърлят децата си на отглеждане от баби и дядовци. Въпросът е там, че самите деца израстват с огромно количество компекси и липса на себелюбие. Сигурно когато не си дополучавал като малък, така си го и носиш като възрастен и не си го даваш и сам на себе и. Смяташ се за длъжен на всички близки само не и на самия теб. И с това си поведение подсъжнателно подбуждаш хората към готовност да те използват, не да дават. Ти самата с реакциите си и поведението си подстрекаваш поведението на родителите ти. Ако не позволяваш да ти се качват на главата, никой не би дръзнал и да се пробва.

Според мен си права!
Правиш предостатъчно, но друг е въпросът, че има хора, на които никога не им стига и винаги биха те изкарали неблагодарница (говоря принципно).
От дъщеря си искам единствено да е щастлива и да живее там, където би се чувствала добре. Не бих изисквала от нея да гледа мен и мъжа ми, нито да ми помага финансово. Смятам, че ние сме тези, които трябва да се грижат за детето си до гроб  Поне винаги така е било в нашата фамилия 
Като остарея отивам в дом да стари хора (дотогава дано ги понаправят малко по-добри)!

Към написаното от другите, с което разбира се съм съгласна, ще добавя още някои неща.
5000 лв на година ги сметни колко години си ги пращала и спокойно можеш да им кажеш, че това са парите за апартамент, които те вече са изхарчили, така че сте квит откъм образованието, щом смятат, че да те образоват е един вид заем...
Започни да мрънкаш и ти - че нямаш, че си затруднена и така.....
Сори, ама прибавено към пенсиите им - еми те живеят по-добре от доста млади хора, па да не говорим за стари.
Това за поплакването с майката на старото ти гадже - ей такива комуникации между възрастните най- ги мразя, понеже на моите също им влияят разни хора, и те не се научиха да се хвалят с мен а само се оплакват - а няма за какво. И не разбират, че завистниците саааамо това чакат. И при теб така. Има възрастни хора, които осъзнават, че детето на съседа е по-добре, поради което напипват единственото слабо място - в случая, че си далеч и почват да дълбаят там. Ама че тоя син 35 годишен с маминка дето живее после не се знае тя като умре какво ще прави самичък - за това вашите изобщо не се замислят. Освен това старческата снобария, както някой по-горе се изрази, е много опасно нещо. Единственото, за което им трябва въпросният апартамент, е да се фукат с него. Пред другите снобари. Виждаш ли - дъщеря ми не е тука ама виж как се грижи за мен. Иначе закво си там - тъй де - хем те няма при тях, хем апартамент няма, запиляна някъде - живи да ги ожалваш...
Понеже са ти родители и са ти мили - не върви да ги направиш на нищо веднага, пробвай първо да им повлияеш - не забравяй, че явно някой друг им влияе също тук - и то по отровен начин, та поговори с тях, че проблемите сами си ги измислят и че не може да искат от теб такива неща, защото са нереални.

И какво ако звъни тя? Много ми е интересно, защото аз звъня всеки ден на майка ми и не намирам нищо чудно в това.

Не се оставай да те манипулират!!! Това, че гледат баба ти е тяхно задължение, а не твое /още повече, че сами казват , че  за тях са се грижили/. И какво е това обаждане всеки ден -ти добре ли си А по въпроса за образованието  - и на мен баща ми многократно ми напомняше, че ме е "изучил" и аз мълчах до един момент, след който почнах да го питам - "А теб баща ти изучили те?", "А знаеш ли аз сега колко давам на децата си за "изучаване?"-цитирам и суми -е спря вече с тази песен!
Щом са на крак, значи могат да се оправят!!! Гледай семейството си и мисли за своите деца, защото ако твоите родители наистина мислеха за теб щяха да ти спестят тези"лиготии", а не да те притесняват на  толкова километри, още повече, че това което можеш да направиш -го правиш - пращаш им доста пари, с които те да си помогнат /замисли се и за парите /