Ммм, това е вманиачаване, а не истинска любов. Обичала съм и още как, на 20 бях и целият ми свят беше този човек. Е, като се разделихме, животът ми трябваше да свърши ли? Да бе, как пък не. Чак такава фатална любов не ми е по вкуса. Преодолях го и още как. Това не значи, че не е било истинско. Но както обичаш, така можеш и да спреш. Животът е въртележка, не е спрял на едно място. А да плача и въздишам по нещо отдавна отминало, и то скришом от мъжа ми... егати смешката честно. Той сега е голямата любов. Другото е ръждясало. Ако според някои от вас не е било истинско... тъй да бъде, все ми е едно.
- Публикувана: 27 март 2009, 20:21 ч.
- Последно мнение: 4 авг. 2009, 09:33 ч.
Хваща ли ръжда старата любов?
Май човек се сеща за стара любов, когато настоящата хване ръжда.
За мен всяка от старите ми любови е хванала много,много ръжда.
Щастливо омъжена си, а може би и той.
Иначе бих ти препоръчала да го опиташ
за една година. Като си помислиш, че трябва
да пуснеш бельото и чорапите на идеалния
за пране идеализирането му ще изветрее.
Седи си на дупето, миличка.
Сигурно не съзнаваш, че
имаш онова, за което много други дават мило
и драго.
Често - да!
Иначе бих ти препоръчала да го опиташ
за една година. Като си помислиш, че трябва
да пуснеш бельото и чорапите на идеалния
за пране идеализирането му ще изветрее.
Седи си на дупето, миличка.
Сигурно не съзнаваш, чеимаш онова, за което много други дават мило
и драго.
Човек винаги ли гони дивото и изтърва питомното!? 
Често - да!
Щастливо омъжена си, а може би и той.
Иначе бих ти препоръчала да го опиташ
за една година. Като си помислиш, че трябва
да пуснеш бельото и чорапите на идеалния
за пране идеализирането му ще изветрее.
Седи си на дупето, миличка. Сигурно не съзнаваш, че
имаш онова, за което много други дават мило
и драго.
Иначе бих ти препоръчала да го опиташ
за една година. Като си помислиш, че трябва
да пуснеш бельото и чорапите на идеалния
за пране идеализирането му ще изветрее.
Седи си на дупето, миличка.
Сигурно не съзнаваш, чеимаш онова, за което много други дават мило
и драго.
Иначе всичките сте прави като се замисля. Може би това се случва, именно защото любовта ми беше неизживяна, защото имам и други, които определено са ръждясали. Само тази май не е...
Нямам никакви намерения да се срещам с този човек, исках просто да споделя с някой, защото, сами разбирате, няма с кого. Така или иначе, пописахме си няколко дни и дотам. Дори не сме си писали нищо съществено, не сме се разпитвали много-много. За него знам само, че е сам, а той за мен, че съм омъжена с дете. Това е... Предполагам, никакво развитие няма да има историята. Може би така и трябва...
Хваща, хваща... не само ръжда, ами и мухъл, и плесен и т.н.
През ден го виждам и се чудя как съм могла да рева за него няколко години 
Според мен всеки си има една "специална" стара любов. Аз моята никога няма да я прежаля, въпреки че е абсолютно невъзможна...
Ммм да,и аз мисля така.
всичко хваща
паяжина, ръжда или патина
паяжина, ръжда или патина
А тази с патината е трудничка доста. 
