Кажете дали аз съм много се вживявам или наистина е нормално да ме боли?
Преди да се запозная с мъжа ми, той си е имал приятелка, с която са били много години заедно. Живели са заедно и в един момент, прибирайки се от работа, си намерил багажа пред вратата. Причината, която аз знам от него е, че тя го е изхвърлила поради друг мъж.
И естесвено той от мъка къде се пропил, къде решил да си отмъщава на жените, тръгнал поне според мен малко в кривия път.
Слес няколко години се запознах аз с него. Като в началото бяхме просто приятели , които се събираха в една компания. И така с течение на една година изведнъж забелязах, че межу нас има нещо. Станахме гаджета. Всичко беше в реда на нещата си, когато започнах леко по леко да го хващам , че ме лъже, знаейки вече за историята с предишната му приятелка . Болеше ме много. Общо взето започна да ми показва, или може би за него е било нормално, но аз оставах с впечатлението , че просто се държи така с мен, защото си отмъщава за случилото се. За мен неговото поведение от време на време беше нелепо, но пустата обич към него не ме напускаше. Много ме болеше. Но леко по леко нещата поулегнаха.
7 години бяхме заедно, като през това време сме се разделяли и пак събирали. След 7-тата година се оженихме. Роди ни се дете. Всичко си беше ок. За мен тази негова първа любов беше умряла.
И тук идва въпросът ми.
След още 6 години семеен живот в папката му с документи намерих случайно снимки. Наши стари снимки и между тях той и предишната - снимка направена във фото, чернобяла. Все едно нож ми се заби в сърцето като видях снимката. Детето ме попита коя е тази жена, направих се , че не го чух. Отидох при него и му казах, че е много важно и тази снимка да си пази. А той ми отговори - ами история-
Стана ми болно. След 15 години още да не я е забравил, толкова ли му е важна тази история? Толкова ли не може да я забрави тази любов? И аз като каква се явявам? Сигурно като заместител?
Преди да се запозная с мъжа ми, той си е имал приятелка, с която са били много години заедно. Живели са заедно и в един момент, прибирайки се от работа, си намерил багажа пред вратата. Причината, която аз знам от него е, че тя го е изхвърлила поради друг мъж.
И естесвено той от мъка къде се пропил, къде решил да си отмъщава на жените, тръгнал поне според мен малко в кривия път.
Слес няколко години се запознах аз с него. Като в началото бяхме просто приятели , които се събираха в една компания. И така с течение на една година изведнъж забелязах, че межу нас има нещо. Станахме гаджета. Всичко беше в реда на нещата си, когато започнах леко по леко да го хващам , че ме лъже, знаейки вече за историята с предишната му приятелка . Болеше ме много. Общо взето започна да ми показва, или може би за него е било нормално, но аз оставах с впечатлението , че просто се държи така с мен, защото си отмъщава за случилото се. За мен неговото поведение от време на време беше нелепо, но пустата обич към него не ме напускаше. Много ме болеше. Но леко по леко нещата поулегнаха.
7 години бяхме заедно, като през това време сме се разделяли и пак събирали. След 7-тата година се оженихме. Роди ни се дете. Всичко си беше ок. За мен тази негова първа любов беше умряла.
И тук идва въпросът ми.
След още 6 години семеен живот в папката му с документи намерих случайно снимки. Наши стари снимки и между тях той и предишната - снимка направена във фото, чернобяла. Все едно нож ми се заби в сърцето като видях снимката. Детето ме попита коя е тази жена, направих се , че не го чух. Отидох при него и му казах, че е много важно и тази снимка да си пази. А той ми отговори - ами история-
Стана ми болно. След 15 години още да не я е забравил, толкова ли му е важна тази история? Толкова ли не може да я забрави тази любов? И аз като каква се явявам? Сигурно като заместител?
