Само безсънието ми тежеше - с това не можах да свикна и двата пъти 
- Публикувана: 27 март 2009, 09:36 ч.
- Последно мнение: 15 апр. 2009, 17:52 ч.
Кога ви беше най-трудно?
Не мога да кажа, че съм имала трудни моменти до сега.
Сина ми беше изключително спокойно бебе.
Коликите и зъбите не сме ги усетили.
Със съпруга ми си го гледаме сами и въпреки, че той е по цял ден на работа не мога да се оплача, че нещо ми тежи. Щом от 1м. насам започнах ида готвя
(до сега само съпруга ми готвеше).
Сина ми беше изключително спокойно бебе.
Коликите и зъбите не сме ги усетили.
Със съпруга ми си го гледаме сами и въпреки, че той е по цял ден на работа не мога да се оплача, че нещо ми тежи. Щом от 1м. насам започнах ида готвя
(до сега само съпруга ми готвеше). Цитат
Новия вид "асоциалност и изолизаност " и потъналите в забрава стари занимания
- Невъзможността да намерите и една секунда лично време за себе си?
- Невъзможността да намерите и една секунда лично време за себе си?
Но децата не са нещо което може да ми натежи , а и (за сега) не сме развалили по никакъв начин отношението един към друг с любимия
Не бих казала че отглеждането на бебе е лесно ,но не е и изпълнено с чак толкова трудности,всичко е въпрос на организация,съпругът ми ми помагаше много,детето беше спокойно зъбите излизаха с повече хрема и по -малко нерви,нощите бяха за сън,а в соц.контакти не сме имали промени(макар че нямаше баби и дядовци при нас)просто навсякъде с бебето дори готвех за детето защото кухнята ми идваше далеч.
Нито с колики, нито със зъбки, които така и не разбирах кога изникваха, имах проблеми.
Най-трудно ми беше първият месец с кърменето.
Имах чувството, че съм като "закована" за възглавницата за кърмене. Бях много изнервена от постоянното недоспиване и изобщо това заспиване/събуждане/заспиване и т.н. Аз съм от хората, които имат нужда от дълги часове сън и недоспиване буквално ме съсипва.
Признавам си, че и самият процес на кърмене ме изнервяше, предполагам обаче доста подпомогнат от факта, че нямах абсолютно никаква помощ около себе си в този момент и бях в много стресова ситуация.
Най-трудно ми беше първият месец с кърменето.
Имах чувството, че съм като "закована" за възглавницата за кърмене. Бях много изнервена от постоянното недоспиване и изобщо това заспиване/събуждане/заспиване и т.н. Аз съм от хората, които имат нужда от дълги часове сън и недоспиване буквално ме съсипва.
Признавам си, че и самият процес на кърмене ме изнервяше, предполагам обаче доста подпомогнат от факта, че нямах абсолютно никаква помощ около себе си в този момент и бях в много стресова ситуация.
Най-трудният период беше,докато дъщеря ми проходи стабилно.Имаше един доста голям отрязък от време,когато искаше да ходи,но не можеше съвсем,постоянно ме дърпаше да я държа и ходя с нея 
ей тогава се бях побъркала,тръпки ме побиват като се сетя.Нищо не можех да свърша,защото я гледаме сами с мъжа ми,а той естествено по цял ден го няма.Няма сготвено,няма изчистено,изпрано и т.н.А за време за мен не съм си и помисляла.
ей тогава се бях побъркала,тръпки ме побиват като се сетя.Нищо не можех да свърша,защото я гледаме сами с мъжа ми,а той естествено по цял ден го няма.Няма сготвено,няма изчистено,изпрано и т.н.А за време за мен не съм си и помисляла. Детето ми беше от спокойните бебета, които не плачеха, не разбрах какво са колики, нито пък никнене на зъби.
Все едно аз съм го писала!
Даже на месец спряхме и нощното будене!
Най-трудно ми е промяната в отношенията с таткото може би.
И липстата на възможност за достатъчно време в
Засега най-трудно ми беше по време на коликите,които продължиха до 5 месец.
С тях ми е свързано и безсънието,много се бях изтощила от непрекъснатия рев и
особено като незнаеш как да му помогнеш,за да не го боли.
Сега чакаме зъбите и ме е страх да си помисля,ако пак е тежко положението.
Иначе с нощното ставане свикнах,кърмя в просъница,бебчо бързо заспива и аз също
С тях ми е свързано и безсънието,много се бях изтощила от непрекъснатия рев и
особено като незнаеш как да му помогнеш,за да не го боли.
Сега чакаме зъбите и ме е страх да си помисля,ако пак е тежко положението.
Иначе с нощното ставане свикнах,кърмя в просъница,бебчо бързо заспива и аз също
Детето ми беше от спокойните бебета, които не плачеха, не разбрах какво са колики, нито пък никнене на зъби.
Все едно аз съм го писала!
Чакай, чакай. Рано е още... Моята дъщеря нямаше колики, никога не се е събуждала нощем по никакви поводи, всички зъби поникнаха без да разберем по нищо, освен, че се показват. ВклЮчително кътниците.
Сега отказва да спи следобед и аз изкукуригвам
Имам нужда от почивка по средата на деня, иначе просто нямам сили да се държа нормално.
По-трудно ми беше първия месец ,до втория.След това всичко стана по-лесно.Имам време да чистя,сготвя,изпера,изгладя,за разходки,за себе си.Не всичко в един ден де.Мъжът ми е по цял ден на работа,оправям се чудесно сама.Но пък много неща предстоят-никнене на зъби,лазене,прохождане.Така,че е рано да се каже още.
Периода 1 - 3 години беше най труден. Хиперактивно дете, което бягаше повече от мен и на всичкото отгоре до три години не говореше почти нищо и не разбираше речта и опасностите. Сториха ми се като 10 честно казано.
Нито колики, нито безсънни нощи можеха да се сравняват с това, при все че никак не беше лесен и като бебе от самото му раждане постоянно с нещо се "борим", но 1 - 3 години беше най тежко.
Нито колики, нито безсънни нощи можеха да се сравняват с това, при все че никак не беше лесен и като бебе от самото му раждане постоянно с нещо се "борим", но 1 - 3 години беше най тежко.
Всичко от изброените неща ме е мъчило, но най-много безсънието, през първите 3 месеца ако съм спала по 2-3часа на ден съм била доволна. Все още се будят по 2-3 пъти на нощ всяка, но мога да каза че спя. А в момента най-трудно ми е приспиването и до ден днешен често се приспиваме на ръце.
Другите неща не са ми проблем.