Кога ви беше най-трудно?

  • 4 777
  • 103
  •   1
Отговори
27 март 2009, 09:36 ч.
Кое ще запомните като НАЙ-ТРУДНИЯ МОМЕНТ след раждането на бебето: smile3504
- Болката от коликите или никнетето на зъбите (физически или емоционални...но за всички в семейството)? newsm45
- Безсънието и нервите  smile3511 около плачещия бебок или дългия "трудов" ден изпълнен с нови отговорности  newsm75 newsm79 1ironing wash hang newsm71?
- Новия вид "асоциалност и изолизаност " и потъналите в забрава стари занимания (в професионален  hitи личен   lalalalaплан? 
- Невъзможността да намерите и една секунда лично време за себе си?  newsm39
- Променените взаимоотношения с половинката?  luvbed
- Още?

Родителството носи много радост, но и поставя много предизвикателства.
Кое ви измъчи най-много, но ви донесе и най-много удовлетворение като премина?
И с кое все още се борите?

# 1 27 март 2009, 09:38 ч.
  • Мнения: 9 814
Детето ми беше от спокойните бебета, които не плачеха, не разбрах какво са колики, нито пък никнене на зъби.
Но пък се будеше по три-четири пъти на нощ да се кърми.
Та безсънието ме убиваше най-много. С него така и не свикнах.

# 2 27 март 2009, 09:41 ч.
  • София
  • Мнения: 1 395
Тъй като съпругът ми ми е огромна опора и ми помага във всичко, свързано с гледането на децата и домакинството, мога да кажа, че най-тежко ми понася нощното будуване. Така съм от раждането на голямата ми дъщеря, защото тя започна да спи по цели нощи, когато вече бях към края на втората си бременност, а аз вече не можех да си намеря място.  Сега по разбираеми причини наспиването ми се отлага за неопределен период от време Mr. Green

# 3 27 март 2009, 09:47 ч.
  • Мнения: 165
При мен най-трудния момент беше безкрайното изпомпване на кърма(бебка не искаше да сучи).Не съм усетила нито колики,нито зъби.Промениха се и отношенията със съпруга ми,но слава богу той е много търпелив...
Удоволствие ми носи всеки миг прекаран с детенцето ми,а най-много в момента се забавлявам с това,че дъщеря ми ми вика "баба"(трудно и е да каже "М")  

# 4 27 март 2009, 09:52 ч.
  • Пловдив
  • Мнения: 2 163
Аз имам най-щастливото и спокойно бебе на света.Трудностите ми ако може да се каже така бяха невъзможността да кърмя и нямането на кърма за моето добро детенце , което го заслужаваше.Нищо от изброените категории от авторката при мен не е било трудност.Не знам със зъбките как ще е дай Боже да не я боли и да ги вади леко .Не усещам , че имам бебе  Heart Eyes

# 5 27 март 2009, 09:54 ч.
  • Мнения: 1 898
Засега най-трудно ми е било да се справя с истериите и тръшкането покрай прословутата криза на 2-годишната възраст и да съумея да запазя спокойствие и самообладание в такива моменти.

# 6 27 март 2009, 10:03 ч.
  • Мнения: 121
И коликите и зъбите ни разбиха.  fight Не знам, кое беше по-гадно.  Cry
Неговото страдание е и наше!!!
Те и двете бяха съпроводени с безсъние и мое и на детето, което утежнява(ше) ситуацията.
По другите въпроси проблем няма да има човек ако има кой да помага с гледането на детето. Naughty Да могат и мама и тати да се разсеят поне за малко.
Но когато си го гледате сами (като нас), неизбежно натоварването е голямо - не можеш никак да разтовариш. Оценяваш онова понятие "баби" Simple Smile, от чиято помощ по ред причини рядко можеш да се възползваш.
За нас най-голямото щастие е, когато Бебо си върне усмивката.  Hug
Тогава всичко се забравя! И настъпва Радост Голяма!!!

# 7 27 март 2009, 10:07 ч.
  • Мнения: 297
Такааа на мен ми беше най-трудно първия месец,защото имах проблем с кърменето(първите месеци изпомпване на излишната кърма),заддържане,температура,но слава богу продължавам успешно.И не е от най-кротките,но не е и от най-ревливите бебета.Другото което е че ние с мъжа ми си гледкаме бебка сам самички и нямахме помощ от мамита,тъй като са далечко.И в дадена ситуация звъним,четем за да видим как да постъпим...Време за себе си имам вече като по отрасна малкатаи се заглежда,гука и може да стои сама поне за 5мин,за интимния живот се промени драстично,но мъжа ми ме разбира.В началото няма да имаш време всичко да правиш колкото и да ти се иска като пране,чистене и т.н.Всичко ще става по етапно,но важното е бебо и ти да сте добре.Радвате само като го погледнеш и то започне да ти се усмихва ,да се закача и така...
Успех   bouquet

# 8 27 март 2009, 10:16 ч.
  • Мнения: 1 817
Безсънието smile3511 бях изтрещяла тотално -Няма да го забравя!
 Коликите, тежко ги понесе. Постоянното носене на ръце /иначе ревеше/до 5-6 мес.
Липсата на време за баткото, за мен пък въобще Rolling Eyes
Добре, че всичко отмина Praynig

# 9 27 март 2009, 10:21 ч.
  • Мнения: 2 334
Най трудно ми беше когато и избиваха 4 зъба еднвременно  ooooh! това траеше три месеца в които по цели нощи плачеше и пиеше вода #Crazy съответно аз бях като парцал от безсъние и с големи кръгове под очите.Добре че отмина този период.За сега това е най трудния ми период.

# 10 27 март 2009, 10:26 ч.
  • Мнения: 210
Безсънието е най- страшно особено когато бебо просто иска да си играе и нищо му няма защото иначе го оправдавам.Иначе домашната работа и грижите не ми тежат. luvbed в това отношение нищо не се е променило и аз и той бърза си възвърнах ме апетитите. Всяка седмица поне по два пъти се виждам с колежките и всеки ден излизам с майките от квартала така че и комуникацията не ми липсва много. С две думи да си мама и прекрасно Hug

# 11 27 март 2009, 10:27 ч.
  • Мнения: 567
Ох, това безсъние направо ме разби..С коликите минахме по леко, дано и със зъбките е така. А време засебе си нямах, а какво остава за таткото Sad

# 12 27 март 2009, 10:28 ч.
  • Мнения: 4 965
Цитат на: Lady Mom в пт, 27 мар 2009, 09:36
...
- Болката от коликите или никнетето на зъбите (физически или емоционални...но за всички в семейството)? newsm45
- Безсънието и нервите  smile3511 около плачещия бебок или дългия "трудов" ден изпълнен с нови отговорности  newsm75 newsm79 1ironing wash hang newsm71?
- Новия вид "асоциалност и изолизаност " и потъналите в забрава стари занимания (в професионален  hitи личен   lalalalaплан? 
- Невъзможността да намерите и една секунда лично време за себе си?  newsm39
- Променените взаимоотношения с половинката?  luvbed
- Още?
...

Никое от горните неща не са ми били трудни. Но децата ми бяха доста спокойни.
Трудно ми беше единствено изнасянето и внасянето на двойната количка при разходка и моментът с прохождането, когато решаваха да тичат в различни посоки...

# 13 27 март 2009, 10:29 ч.
  • Мнения: 2 960
Най-разтърсващо за мен беше тоталната смяна :от среда ,изпълнена с хора,колеги ,срещи , безгрижни емоции-към  един коренно различен ритъм.Безсънието за мен ,/макар че бебо от рано спеше почти цялата нощ-/си беше основен проблем.Колики  синът ми не е имал  почти .За зъби не мога хич да се оплача.
Наистина сериозно беше-"свикването"на дъщеря ми с бебенцето.Трудно и болезнено го прие.Дълго време и трябваше ,за да осъзнае ,че не е застрашена от  него.Милата тя Heart EyesСега се разтапят заедно ,но в началото беше ужасно трудно.
 И още -   в началните месеци за мен трудното беше-липсата на  достатъчно свободно време , за каката ,за разходките ни с нея "по женски" ,за кефа да се излегнеш безметежно пред телевизора ,да седнеш спокойно пред компа.....НО  пък какво са тези неудобства пред новия скъпоценен живот. baby_neutral
Ммммммм да.И за нас с таткото нямаше кой знае колко време -в началото.После нещата леко полека се подреждат. Peace

# 14 27 март 2009, 10:38 ч.
  • Добрич
  • Мнения: 3 223
Най- трудни ми бяха:
- първия месец на децата ми (заради болки от операцията, трудности с кърменото (по- точно липса на кърма));
- коликите на сина ми (дъщеря ми по- мъжки Wink понасяше всичко) през 3-тия месец + безсъние;
и основно периода, в който станаха много подвижни и учещи се да ходят. (между 9 и 15 месеца долу-горе). Тогава трудно съчетавах домакинстване, готвене и опазване на децата. Дъщеря ми беше 1 клас, когато синът ми бе на 15-16 месеца и тогава трудно се справяхме с опазване на учебници и тетрадки; едновременни занимания с малкото и учене с голямото. Нямах помощ от никого, само вечер от таткото.
Но това отминава и се забравя. Всичко се нарежда малко по малко.

# 15 27 март 2009, 10:40 ч.
  • Мнения: 1 155
Беше ми трудно докато се цедях и се опитвах да създам някакъв режим на дъщеря ми ...слава богу успях Grinning
Беше ми трудно като се върнах на работа и същевременно трябваше, да се организирам, така че да успявам да се спрява с домашните задължения и да обърна достатъчно внимание на Бояна и на мъжа ми...
А сега напоследък, ми е трудно да се справя с голямия инат, който проявява малката и търпението, което трябва да запазя в такива моменти Wink

# 16 27 март 2009, 10:53 ч.
  • Мнения: 1 046
Първите 3 месеца, когато вкъщи беше станало като млекоцентрала, непрекъснато цедене, кърмене, и пак така и пак така до припадък. Стана лесно когато си нагодихме режима към дребния и взаимно свикнахме с режимите си.

# 17 27 март 2009, 10:59 ч.
  • Мнения: 660
Цитат на: Ulia в пт, 27 мар 2009, 09:54
Засега най-трудно ми е било да се справя с истериите и тръшкането покрай прословутата криза на 2-годишната възраст и да съумея да запазя спокойствие и самообладание в такива моменти.
Това ми е най трудното и при мен,всичко друго се понасяше,дори откак го взех да спи при нас на спалнята,беше на 1,3 месеца с е родихме,спим всикчи като пънове и се напсиваме сладко.
Е като е болен,имаме безсънни нощи ,но като цяло спи вече по-добре.
Но тръшкането и ината ,който вз еда проявява много  силно,ме изкарват извън равновесеие и ми е много трудно да се справям с тях...

# 18 27 март 2009, 10:59 ч.
  • Мнения: 693
Много теудно ми беше първите някоко месеца - безсънието и умората ме смазваха. Имаше моменти, в които незнанех къде се намирам, жива ли съм или умряла  Crazy
С всеки изминал ден ми става по-леко. И с коликите (до 5-ти месец) и в момента със зъбките е зор, но си е другичко човек, като си е поспал  Party

А, за хубавите моменти....то е ясно. Колкото и да съм изморена, дори и да ми се реве от умора и нерви, немога да не се усмихна на малкия човек, във всеки един момент  Heart Eyes

# 19 27 март 2009, 11:03 ч.
  • Мнения: 121
Цитат на: love my baby в пт, 27 мар 2009, 10:21
Най трудно ми беше когато и избиваха 4 зъба еднвременно  ooooh! това траеше три месеца в които по цели нощи плачеше и пиеше вода #Crazy съответно аз бях като парцал от безсъние и с големи кръгове под очите.Добре че отмина този период.За сега това е най трудния ми период.
Боже все едно чета за нашия случай!!!  Shocked Същата работа!
Сестра по съдба! Wink
Сега чакаме петия.  Mr. Green

# 20 27 март 2009, 11:06 ч.
  • Пловдив
  • Мнения: 306
Безсънието през първите два месеца! Сториха ми се години. Колики. Липса на каквото и да е време за каквото и  да било. Казват, че е до организация - аз не съм съгласна Naughty. Може да се организираш, ако детето ти е от онези кротките, които докато ти вършиш нещо, те да си стоят кротко в кошарата или спящи или занимаващи се с нещо.
Отношенията с мъжа ми се промениха, за съжаление не към добре. Но насила желание немога да предизвикам /в мен, той си е ок/
Още преди да забременея знаех, че в момента, в който родя, започва един нов живот и уж бях подготвена. Но в действителност още свиквам.
Но най-тежко ми беше периода на следродилната депресия, която ме държа към 3 месеца. Постоянен рев /безпричинно/, апатия и непрекъснато неопределено безпокойство. Това ме промени и аз съм различна. Най-мъчно ми е, че покрай тъпата депресия, която за съжаление не успях да озаптя, пропуснах най-миличките моменти с бебо. Не ги оценявах и сега много ме е яд.

# 21 27 март 2009, 11:14 ч.
  • София
  • Мнения: 6 201
Най-трудни и при двете деца са ми били първите 2-3 месеца. По-точно трудностите при кърменето и безсънието.
Но и стоенето посред люта зима с новородено между 4 стени, дни наред - също не беше леко  Tired

# 22 27 март 2009, 11:38 ч.
  • Мнения: 23 205
Коликите,кърменето и безсънието.Само това ми бе трудно в началото,другото бе удоволствие.Коликите преодоля детето,аз се научих да кърмя,но безсънието ме мъчеше много време,детето се будеше до 2г.по няколко пъти нощем.

# 23 27 март 2009, 12:10 ч.
  • София
  • Мнения: 3 760
Най ме мъчи недоспиването.Ставам много раздразнителна.От там следват и кавгите.Какво да се прави,уж се старая,но не винаги се овладявам о`време...

# 24 27 март 2009, 12:25 ч.
  • Мнения: 1 740
С коликите нямахме никакъв проблем , засега имаме и няколко зъба които излезнаха без никакъв проблем ( дано и със другите да е така), но най ме съсипва безсънието. И аз и съпруга ми толкова много обичаме да си поспиваме , а малкият определено е с скаран със съня ,ако в 7 сутринта вече не е извън леглото започва едно мрънкане и сърдене ,че направо нямам думи. А вечер заспива след 22:00 часа и се буди доста често

# 25 27 март 2009, 13:19 ч.
  • кв.Изток
  • Мнения: 1 219
 Синът ми:
1.Ревливо, не спящо бебе.
2.Ужасни колики, носене на ръце по 2-3часа.
3.На трето място зъбоникненето съпроводено винаги с хрема,температура и т.н.

Дъщеря ми:едновременното пробиване на 4-те кучешки зъба.Близо месец хрема, безсъние, реване и т.н.

# 26 27 март 2009, 13:27 ч.
  • Мнения: 9 776
Засега нито едно от изброените. След първото дете - малко безсънието. Няма нищо, което да не може да изтърпи една майка заради децата си Peace.

# 27 27 март 2009, 13:29 ч.
  • В светлината на слънцето
  • Мнения: 7 930
Безсънието като че ли на мен лично най-гадно ми се е отразявало и при двете бременности. Е, просто не мога без сън и това си е. Голяма мъка ми беше, признавам си. Иначе има и други, но доста по-дребни фактори, които не си заслужава да бъдат споменавани.

# 28 27 март 2009, 13:38 ч.
  • Мнения: 4 335
Коликте Tiredтова ми е най болната тема.Хващаха го за сравнително кратка част от деня(само вечер кьм 19 за около 1-2 часа)и така до 5-я месец.Плачеше до захласване,а всьщност мен това най ме стряскаше.
Буденето вечер никога не ми е било проблем,а зьбите само с един сме имали проблеми до сега.Но сравнение с колите е нищо.
Както казват то бяха колики,то бяха зьби,а сега характер Wink

# 29 27 март 2009, 13:39 ч.
  • Мнения: 822
Нито едно от изброените, защото бебка не е от ревливите бебета и колики почти нямаше.Безсъние също не ме е мъчило, защото с мъж ми се редуваме. Домакинска работа не ми е тежи, защото и нея поделяме.Намирам лично време за себе си и не са се променили отношенията с половинката ми.

# 30 27 март 2009, 13:56 ч.
  • София
  • Мнения: 3 271
Само безсънието ми тежеше - с това не можах да свикна и двата пъти Naughty

# 31 27 март 2009, 14:11 ч.
  • в Надежда-та
  • Мнения: 4 983
Не мога да кажа, че съм имала трудни моменти до сега.
Сина ми беше изключително спокойно бебе.
Коликите и зъбите не сме ги усетили.
Със съпруга ми си го гледаме сами и въпреки, че той е по цял ден на работа не мога да се оплача, че нещо ми тежи. Щом от 1м. насам започнах ида готвя Mr. Green (до сега само съпруга ми готвеше).

# 32 27 март 2009, 14:21 ч.
Цитат
Новия вид "асоциалност и изолизаност " и потъналите в забрава стари занимания 
- Невъзможността да намерите и една секунда лично време за себе си?  newsm39
Ето това за мен е най-трудно и определено още се боря с тези проблеми!С много от приятелките ми прекъснахме всякаква връзка-чуваме се само по 2-3 пъти в годината по телефона,много рядко излизам да се забавлявам(което не е кой знае каква болка...)и има няколко (7) килограма в повече за които не намирам време Embarassed
Но децата не са нещо което може да ми натежи , а и (за сега) не сме развалили по никакъв начин отношението един към друг с любимия Hug

# 33 27 март 2009, 14:30 ч.
  • BG
  • Мнения: 1 900
Безсънието ми беше повече с голямата,малката сега е по-добре в това отношение.Но по принцип немога да се излежавам или да спя до късно.Коликите бяха в определено време и минаваха за около час.При никненето на зъби не са ми вдигали температура.Общо взето немога да се оплача.

# 34 27 март 2009, 14:39 ч.
  • Мнения: 6 086
Не бих казала че отглеждането на бебе е лесно ,но не е и изпълнено с чак толкова трудности,всичко е въпрос на организация,съпругът ми ми помагаше много,детето беше спокойно зъбите излизаха с повече хрема и по -малко нерви,нощите бяха за сън,а в соц.контакти не сме имали промени(макар че нямаше баби и дядовци при нас)просто навсякъде с бебето дори готвех за детето защото кухнята ми идваше далеч.

# 35 27 март 2009, 14:56 ч.
  • Мнения: 613
Нито с колики, нито със зъбки, които така и не разбирах кога изникваха, имах проблеми.

Най-трудно ми беше първият месец с кърменето.

Имах чувството, че съм като "закована" за възглавницата за кърмене. Бях много изнервена от постоянното недоспиване и изобщо това заспиване/събуждане/заспиване и т.н. Аз съм от хората, които имат нужда от дълги часове сън и недоспиване буквално ме съсипва.
Признавам си, че и самият процес на кърмене ме изнервяше, предполагам обаче доста подпомогнат от факта, че нямах абсолютно никаква помощ около себе си в този момент и бях в много стресова ситуация.

# 36 27 март 2009, 15:42 ч.
  • Мнения: 2 011
Най-трудният период беше,докато дъщеря ми проходи стабилно.Имаше един доста голям отрязък от време,когато искаше да ходи,но не можеше съвсем,постоянно ме дърпаше да я държа и ходя с нея  smile3511  ей тогава се бях побъркала,тръпки ме побиват като се сетя.Нищо не можех да свърша,защото я гледаме сами с мъжа ми,а той естествено по цял ден го няма.Няма сготвено,няма изчистено,изпрано и т.н.А за време за мен не съм си и помисляла.

# 37 27 март 2009, 15:58 ч.
  • Мнения: 2 013
Цитат на: Франческа Салиери в пт, 27 мар 2009, 09:38
Детето ми беше от спокойните бебета, които не плачеха, не разбрах какво са колики, нито пък никнене на зъби.

Все едно аз съм го писала!  Grinning
Даже на месец спряхме и нощното будене!  newsm44
Най-трудно ми е промяната в отношенията с таткото може би.
И липстата на възможност за достатъчно време в  luvbed

# 38 27 март 2009, 16:07 ч.
  • София
  • Мнения: 1 139
Засега най-трудно ми беше по време на коликите,които продължиха до 5 месец.
С тях ми е свързано и безсънието,много се бях изтощила от непрекъснатия рев и
особено като незнаеш как да му помогнеш,за да не го боли.
Сега чакаме зъбите и ме е страх да си помисля,ако пак е тежко положението.
Иначе  с нощното ставане свикнах,кърмя в просъница,бебчо бързо заспива и аз също Simple Smile

# 39 27 март 2009, 16:20 ч.
  • Мнения: 4 555
Цитат на: ♣٠·˙♥Rbaby1♥˙&# … 7 мар 2009, 15:58
Цитат на: Франческа Салиери в пт, 27 мар 2009, 09:38
Детето ми беше от спокойните бебета, които не плачеха, не разбрах какво са колики, нито пък никнене на зъби.

Все едно аз съм го писала!  Grinning

 Joy Joy Joy Чакай, чакай. Рано е още...

Моята дъщеря нямаше колики, никога не се е събуждала нощем по никакви поводи, всички зъби поникнаха без да разберем по нищо, освен, че се показват. ВклЮчително кътниците.
Сега отказва да спи следобед и аз изкукуригвам  Crazy Имам нужда от почивка по средата на деня, иначе просто нямам сили да се държа нормално.

# 40 27 март 2009, 18:04 ч.
  • Мнения: 175
По-трудно ми беше първия месец ,до втория.След това всичко стана по-лесно.Имам време да чистя,сготвя,изпера,изгладя,за разходки,за себе си.Не всичко в един ден де.Мъжът ми е по цял ден на работа,оправям се чудесно сама.Но пък много неща предстоят-никнене на зъби,лазене,прохождане.Така,че е рано да се каже още.

# 41 27 март 2009, 21:09 ч.
  • Мнения: 2 448
Периода 1 - 3 години беше най труден. Хиперактивно дете, което бягаше повече от мен и на всичкото отгоре до три години не говореше почти нищо и не разбираше речта и опасностите. Сториха ми се като 10 честно казано.
Нито колики, нито безсънни нощи можеха да се сравняват с това, при все че никак не беше лесен и като бебе от самото му раждане постоянно с нещо се "борим", но 1 - 3 години беше най тежко.

# 42 27 март 2009, 21:38 ч.
  • Мнения: 316
Най-трудни бяха първите два месеца, когато всичко беше ново и когато водех битка със следродилната депресия. Всичко друго е поносимо.

# 43 27 март 2009, 22:31 ч.
  • Sofia
  • Мнения: 358
Всичко от изброените неща ме е мъчило, но най-много безсънието, през първите 3 месеца ако съм спала по 2-3часа на ден съм била доволна. Все още се будят по 2-3 пъти на нощ всяка, но мога да каза че спя. А в момента най-трудно ми е приспиването и до ден днешен често се приспиваме на ръце.

# 44 27 март 2009, 22:34 ч.
  • Мнения: 1 096
Най-трудно ми беше и все още е с безсънието. Откакто се е родил Алекс, не съм спала повече от 3 часа наведнъж.  #Crazy Другите неща не са ми проблем.

# 45 27 март 2009, 22:42 ч.
  • Мнения: 4 187
Не помня да е имало случай, в който да ми е било трудно. Може би момента около прохождането ми беше най - напрегнат. Ти искаш да стоиш, детето иска да върви  Grinning....
 Рая нямаше колики, зъбите ги извади без да разбера, спеше по 4-5 часа, когато сме на вън. Кърменето бе най- естественият процес за нас, от форума разбрах, че това не е никак просто начинание.
Сега, след толкова много информация се питам, дали един ден ще се справя толкова успешно и с второто си дете  Rolling Eyes. ?

# 46 27 март 2009, 23:19 ч.
  • Мнения: 81
Със сигурност най-трудно ми беше първия месец , когато се приспособяваш към новия ритъм на живот. Липсата на последователни часове здрав нощен сън е най-уморителното през този период.  Peace

# 47 28 март 2009, 01:49 ч.
  • Мнения: 7
Най-трудно ми е приспиването на децата. Не знам каква е причината, но и първото и второто заспиваха много трудно вечер, понякога с часове пеене на песнички, дунрутикане на люлеещия се стол, не знам какво ли не сме опитвали. Малкия сега заспива вечер само ако някой го кара в колата, а е на почти две години.

# 48 28 март 2009, 02:28 ч.
  • Мнения: 2 658
Цитат на: maria nikol в пт, 27 мар 2009, 21:38
Най-трудни бяха първите два месеца, когато всичко беше ново и когато водех битка със следродилната депресия. Всичко друго е поносимо.
Да, само че три месеца. Плюс, раzбира се пустото беzсъние и невъzможността да се справиш с всичко. Иzобщо живота ми ме zавъртя на 180°. Това първия път.
Втория бе осеzаемо по_добре. Нямаше и помен от следродилна депресия(слава Богу) , но имаше ревящо бебе, което след неспирни опити zа кърмене се окаzа гладно. След като раzрешихме проблема на около месец и нещо, нещата се регулираха. Окаzа се, че бебето не било ревливо. Вече се справяме добре.
Нещата с таткото се промениха, да.. Чакаме да се оправят  Wink  Peace

# 49 28 март 2009, 07:30 ч.
  • Мнения: 180
Най-трудно ми е безсънието.... определено  Shocked С друго всичко се справям  Laughing

# 50 28 март 2009, 07:59 ч.
  • Варна
  • Мнения: 3 953
Май сега ми най-трудно, защото все трябва да ходя след
нея и да я пазя, да не се пребие.
За големия няма да споменавам, че там трудностите на
пубертета са неописуеми  Wink

# 51 28 март 2009, 08:23 ч.
  • Мнения: 39
наи трудно ми бе6е докато минат 40 дена по цял ден вътре и наи ве4е първите три дена след като се прибрахме пт родилното докато вляза в 4ас с вси4ко

# 52 28 март 2009, 09:09 ч.
  • Испания и Стара Загора
  • Мнения: 1 036
Най-трудно ми беше втория месец след раждането и трябваше да се оправям с всичко сама,а и бях в депресия.След това започнах да свиквам и да се справям. Peace

# 53 28 март 2009, 09:18 ч.
  • Мнения: 81
Всички екстри, които  Lady mom е изброила , ги изпитах с ПЪЛНА сила - моят сладур е много жизнен, емоционален, не се спира още от малко бебе-това сигурно е добре за него , но за мама.... Twisted Evil, когато чета за бебета ,които си спят през ноща, слушат - направо не мога да повярвам, че съществуват!Но..всичко си е и ген  Wink Laughing

# 54 28 март 2009, 10:07 ч.
  • Габрово
  • Мнения: 1 330
На мен в началото противно на всякаква логика ми беше много лесно и сякаш кипях от енергия, но след 2-3 месеца започнах да сдавам багажа, защото малката заспиваше само на ръце- пусках й песни  и в ритъма на музиката я приспивах... и така до пълно изтощение.
И това отмина и сега ми е сравнително добро детето.

# 55 28 март 2009, 10:10 ч.
  • Мнения: 2 110
Най-трудният момент за мен е ,когато децата когато са болни. В този момент имам чувството ,че ще се пръсна от безсилие като ги гледам .

# 56 28 март 2009, 10:13 ч.
  • Мнения: 4 187
Цитат на: хю01 в сб, 28 мар 2009, 01:49
Най-трудно ми е приспиването на децата. Не знам каква е причината, но и първото и второто заспиваха много трудно вечер, понякога с часове пеене на песнички, дунрутикане на люлеещия се стол, не знам какво ли не сме опитвали. Малкия сега заспива вечер само ако някой го кара в колата, а е на почти две години.

От един момент нататък и това , не искаше да заспива сама и това е !

# 57 28 март 2009, 18:14 ч.
  • София
  • Мнения: 5 079
ОТГОВОРНОСТТА! Че едно толкова мъничко същество е изцяло зависимо от всяко твое действие и мисъл. Това ме шашкаше най - много.
Времето за мене си не ми е липсвало, защото знам, че 100 % - товото себеотдаване е до време.
Предполагам, че тази бременност ще ми липсват социалните контакти и работата, за разлика от предния път. Както и ще ме стряска как ще съвместявам грижите за бебе и баткото. Това ми се струва най - трудно за момента... Thinking

# 58 28 март 2009, 18:24 ч.
  • Пловдив
  • Мнения: 2 388
Такаааа......трудно ми е тръшкането и своеволията.Непослушанието му,нетърпението му...това,че като поиска нещо,ако не му се осигури на мига,наддава такъв кански вой,че ме е срам направо....Безсъние при мен няма,защото не го чувам като плаче,само мъжа ми става нощем,още от самото му раждане.Имам късмета да спя като слон и нищо не е в състояние да ме събуди...
Друго много трудно нещо за мен е,да уцеля онази златна среда между отказването и позволяването на нещо-кага да кажа ДА и кога НЕ.

# 59 28 март 2009, 18:27 ч.
  • Mediterraneo
  • Мнения: 38 549
Цитат на: baigec1 в сб, 28 мар 2009, 08:23
наи трудно ми бе6е докато минат 40 дена по цял ден вътре

Това пък защо?! Мисля, че това сама си си го направила  Naughty

Не отчитам някакви трудни моменти. По- скоро- вече всичко съм забравила. Помня само сладките и чудесни мигове с бебето.
Иначе всеки ден се срещам с трудности при отглеждането на чудото си. Но бързо забравям.

# 60 28 март 2009, 18:44 ч.
  • Мнения: 299
Определено първите три месеца .  И двата пъти бяха като един затворен порочен кръг . Хранене , преобуване , стерилизиране на шишета , разтребване и после пак хранене , преобуване ....... тази монотонност ме разбиваше , а първия път беше гарнирана и с лека следродилна депресийка . За второто нямаше време за такива екстри.

# 61 28 март 2009, 19:11 ч.
  • Мнения: 4 618
най - трудно ми беше първите месеци след раждането

# 62 28 март 2009, 19:44 ч.
  • Мнения: 789
Най-трудно ми беше да приема факта,че вече нямах кърма(само 1 мес. след раждането),и не можех да се успокоя дълго.А толкова обичах да гушна момченцето си и да го храня...

# 63 28 март 2009, 19:58 ч.
  • Пловдив
  • Мнения: 3 711
Най-труден ми беше първия месец.Имах  следродилна депресия  съчетана с колики и безсъние.Нещата обаче бързо се наредиха  и мога да кажа , че вече всичко си е на мястото!

Последна редакция: сб, 28 мар 2009, 20:53 от Aнели

# 64 28 март 2009, 20:34 ч.
  • Мнения: 5 577
Живея спокойно, не се шашкам, не се стряскам, не се вманиачавам, и изобщо не ми е трудно.  Grinning
Нагаждам децата по мен, не мен по тях.
Такова спокойствие не съм имала, майчинството за мен е една прекрасна отпуска.

# 65 29 март 2009, 13:06 ч.
  • Мнения: 4 187
Вергилия  Grinning, чудесно прозвуча, чак ми се прииска и на мен !

# 66 29 март 2009, 13:17 ч.
  • Мнения: 114
Най-трудно ми беше първите два месеца. После всичко си дойде на място.

# 67 29 март 2009, 14:14 ч.
  • София / Пловдив
  • Мнения: 8 119
Имах хиперлактация и най - много ме мъчеше постоянното цедене първите месеци.
След 7-я месец на бебка имаше период, в който не спеше изобщо /5-6 пъти в денонощието по 20-тина минутки спеше само/ и тогава безсънието ме довършваше. Но и това отмина.
Други големи трудности не съм срещала.
С приятели се виждахме - идваха вкъщи вечер или през деня ние излизахме много, работата не ми е липсвала, домакинските задължения не са ми тежали...

# 68 29 март 2009, 14:35 ч.
  • Мнения: 1 322
За мен най-трудния момент беше кърменето. Болката, кървищата и раните докато тръгне кърмата и след това месеците на безкрайното изцеждане.

# 69 29 март 2009, 16:04 ч.
  • Мнения: 2 317
Най- трудни ме се видяха първите 3м след раждането.
После влязох в ритъм и не съм чувствала особени трудности при отглеждането на дъщеря ми ,но така и не свикнах с безсънието и ставането посред нощ,което продължи до 1г6м.

# 70 29 март 2009, 16:10 ч.
  • Мнения: 2 015
Първите два месеца, но заради коликите.Не искам да си ги спомням.Не смеех да изляза, не смеех да заспя, защото, ей сега ще се разплаче ooooh!.

# 71 29 март 2009, 22:05 ч.
  • Мнения: 693
Цитат на: Вергилия в сб, 28 мар 2009, 20:34
Нагаждам децата по мен, не мен по тях.

Звучи суперско, кажи как става номерът fiuuuuuu

# 72 29 март 2009, 22:10 ч.
  • София
  • Мнения: 136
Най-трудно ми беше да се справя с главоболието.
Значи първите 7 дена след раждане.
Нататък всичко беше като по книга.
И стратегията и тактиката ми бяха перфектни.
Дано и напред да е така.

# 73 29 март 2009, 22:34 ч.
  • Неизживени спомени
  • Мнения: 488
Първите месеци, безсънието ми беше най-големият проблем,половинката често е в командировки и направо се бях пощурила. #Crazy Laughing

# 74 29 март 2009, 23:00 ч.
  • Мнения: 1 243
Първите 3 месеца.

# 75 29 март 2009, 23:25 ч.
  • Мнения: 400
Предвид това,че имам 16 годишен син,знам,че най-трудното тепърва предстои!Коликите,пробиването на зъбите,безсънието са бели кахъри.... Wink

# 76 29 март 2009, 23:57 ч.
  • Мнения: 4 300
Най-трудно ми беше първия месец, когато не знаех дали ще се справя с кърменето, както и през първата криза на растежа. Отмина.
Иначе, да - наясно съм, че колкото повече растат децата ми, толкова по-големи ще са и трудностите.

# 77 30 март 2009, 07:06 ч.
  • Мнения: 528
Не съм имала такива трудни моменти, които да са ме натоварвали чак толкова  Peace

uanda е права, че трудните моменти тепърва предстоят  Wink

# 78 30 март 2009, 08:51 ч.
  • Мнения: X
Цитат на: Роси_ в пн, 30 мар 2009, 07:06
Не съм имала такива трудни моменти, които да са ме натоварвали чак толкова  Peace

uanda е права, че трудните моменти тепърва предстоят  Wink
Съгласна съм Simple Smile

# 79 30 март 2009, 08:54 ч.
  • Мнения: 8 999
Нямала съм трудни моменти. Не казвам, че е нямало препъни камъчета, но кой твърди, че родителството е лесна работа!
Децата ми бяха изключително кротки и самостоятелни бебета, имаха железен режим, който ми позволяваше да си планирам деня и да успявам да свърша всичко, дори да ми остане време за мен, да се наспя, да се видя с хора.
Честно казано, сега ми е по-трудно и съм повече ангажирана покрай училището и порасналите им нужди.

# 80 30 март 2009, 11:29 ч.
  • Мнения: 2 587
Най-трудно ми беше първата седмица докато свикна с новият режим вкъщи и докато му мине на татито следродилната депресия  Mr. Green След това не съм имала много трудни моменти.

# 81 30 март 2009, 11:33 ч.
  • Мнения: 961
Цитат на: Клото в нд, 29 мар 2009, 23:57
Най-трудно ми беше първия месец, когато не знаех дали ще се справя с кърменето, както и през първата криза на растежа. Отмина.
Иначе, да - наясно съм, че колкото повече растат децата ми, толкова по-големи ще са и трудностите.
Това все едно, че аз съм го писала.  Peace

# 82 30 март 2009, 11:45 ч.
  • Мнения: 96
Първия месец ми беше най-трудно. Бебето реве, колики, безсъние, кърменето и цеденето по 1 час, абе въобще беше ад. И на всичкото отгоре не можеш въобще да поспиш.
После лека по лека нещата се нормализираха, почнахме да излизаме на разходки и станах по спокойна. А иначе моята Симона си е "проблемна" от раждането до сега, никога не е била кротко и спокойно бебе, но се свиква и дори не мога да си помисля, че ще имам кротко бебе.
Сега ми предстой да разбера с второ как е и дано всичко мине ОК Crazy Grinning

# 83 30 март 2009, 12:40 ч.
  • Мнения: 1 558
Като че ли безсънието най-много ми тежеше  Tired

# 84 30 март 2009, 13:02 ч.
  • Мнения: 9 973
Цитат на: TraYkovA в пн, 30 мар 2009, 12:40
Като че ли безсънието най-много ми тежеше  Tired
и нервите от зъбите  Close

# 85 30 март 2009, 13:06 ч.
  • Мнения: 567
Цитат на: uanda в нд, 29 мар 2009, 23:25
Предвид това,че имам 16 годишен син,знам,че най-трудното тепърва предстои!Коликите,пробиването на зъбите,безсънието са бели кахъри.... Wink

Направо не ми се мисли за тогава....всичко по реда си да мине и сигурно и на мен безсънието ще ми се струва бял кахър Sad

# 86 30 март 2009, 13:18 ч.
  • Sofia
  • Мнения: 77
за разлика от баткото, втория ми сладур е спокойно бебе,но безсънието и изолираността/особенно зимата,когато почти не срещаш хора/ си остават основните ми трудности.Сякаш за останлите неща имам време.

# 87 30 март 2009, 14:00 ч.
  • Мнения: 1 121
Честно казано бях подготвена за всичко, което си изброила. Но тръшкането, постоянното пищене и истериите ме разбиха тотално ooooh!

# 88 31 март 2009, 07:02 ч.
  • Мнения: 1 725
Първите месеци - безсънието и нервите покрай успокояването - все на ръце, в слинг, че и в движение, защото като седнех пак плачеше. За жалост не се успокояваше със сучене, рядко заспиваше на гърдата. Чак много по-късно, когато и махнах бибата и започна да сучи на поискване, т.е. много по-начесто, стана възможно успокояването и приспиването с кърмене.
Сега - това, че нямам време за важни неща, които касаят самото ми дете - примерно да чета, да се информирам, за да предотвратявам повече грешките. Щото не ме оставя на компа и да си играе сама.  Confused  Така, че се лишавам от сън, за да го правя.
Други липси сякаш не чувствам особено - то не ми остава време да се замисля, пък и не мога да ги "вържа" засега с детето - не съм свикнала да съм далеч от нея за дълго и в редките такива случаи не съм се чувствала комфортно.

Последна редакция: вт, 31 мар 2009, 07:10 от desi_sunshine

# 89 31 март 2009, 14:37 ч.
  • Мнения: 3 929
Много трудно ми беше кърменето, но не самото кърмене като акт, а това, до което водеше - безсъние. Кърмех го на поискване, а нощем това беше по-често, отколкото през деня. Почти не спях и това адски ме изнервяше. Даже по едно време си мислех буквално, че ще умра, че няма да издържа чисто физическо. Никой не ми помагаше, а живея сред хора. Тежеше ми липсата на време за себе си, но не да се контя, а за най-елементарни неща като вземането на душ например. Със зъбите нямахме особени проблеми, но коликите...Тони обаче, така или иначе, постоянно беше в ръцете ми, така че повече ме мъчеше болката, която изпитваше малкото човече, отколкото това, че трябваше постоянно да е в ръцете ми и да го успокоявам.

# 90 31 март 2009, 16:01 ч.
  • България
  • Мнения: 457
Аз мода да кажа че моето дете е от спокойните и до сега проблем не съм имала.Е,нормалното-колики,зъбки...
Но като че ли сега е най-трудния ми период-докато проходи,защото иска да ходи,а не може и все трябва да съм до него,ако не ходи-пък лази и пак така...та за мен това е най-трудния период,защото съм сама по цял ден с него и нищо не мога да свърша-дето се вика до тоалетна не мога да отида Crazy

# 91 31 март 2009, 17:14 ч.
  • София
  • Мнения: 2 461
Първата нощ у дома. Безсънието в първите месеци като цяло. После с всеки ден става все по-лесно. Хич не е вярно онова за малки деца - малки ядове, големи деца - големи. Няма нищо по-ужасно на света от това едно новородено бебенце да плаче и да не може да си каже какво му е, нито пък да знаеш как да му помогнеш. Всичко останало с разни предучилищни или тийн проблеми са бели кахъри. Ще ме извинявате, ама оная максима по-горе е извинение за родители, които малко общуват с децата си.

# 92 31 март 2009, 17:36 ч.
  • Мнения: 613
Цитат на: Илит в вт, 31 мар 2009, 17:14
Първата нощ у дома. Безсънието в първите месеци като цяло. После с всеки ден става все по-лесно. Хич не е вярно онова за малки деца - малки ядове, големи деца - големи. Няма нищо по-ужасно на света от това едно новородено бебенце да плаче и да не може да си каже какво му е, нито пък да знаеш как да му помогнеш. Всичко останало с разни предучилищни или тийн проблеми са бели кахъри. Ще ме извинявате, ама оная максима по-горе е извинение за родители, които малко общуват с децата си.


Аз не съм съгласна!

Въпреки че опитът ми до тук е само 8 годишен, но определено мога да кажа, че "по-големи деца, наистина значат по-големи проблеми". Виждам го с всяка изминала година. Трябва да се преживее, за да се разбере.

# 93 31 март 2009, 17:43 ч.
  • Мнения: 236
Коликите - без да се замислям!

# 94 31 март 2009, 18:43 ч.
  • София
  • Мнения: 2 461
Цитат на: Зукини в вт, 31 мар 2009, 17:36
Въпреки че опитът ми до тук е само 8 годишен, но определено мога да кажа, че "по-големи деца, наистина значат по-големи проблеми". Виждам го с всяка изминала година. Трябва да се преживее, за да се разбере.

Ами свеки има трийсет и кусур годишен опит и е на моето мнение. Казва, че действително детето си ти е детенце докрай и все си го мислиш, но с всяка изминала година се чувства все по-спокойна за децата си. С голямо дете можеш да говориш за проблема. С бебето понякога дори не знаеш какъв е. А няма нищо по-страшно от неизвестното.

# 95 31 март 2009, 19:04 ч.
  • Мнения: 613
Илит, това е един въпрос, по който си пожелавам наистина твоето свеки и ти да сте прави   Simple Smile

# 96 1 апр. 2009, 10:36 ч.
Най-труден ми беше първият месец, макар че почти през цялото време моята майка ми помагаше. От недоспиването и самия стрес от свикването с новия член на семейството буквално бях "вампирясала".  smile3507 Пък и не можех нормално да си седна на задника от възголямата епизиотомия ...

# 97 1 апр. 2009, 12:28 ч.
  • София
  • Мнения: 3 064
Цитат на: Ulia в пт, 27 мар 2009, 09:54
Засега най-трудно ми е било да се справя с истериите и тръшкането покрай прословутата криза на 2-годишната възраст и да съумея да запазя спокойствие и самообладание в такива моменти.

И на мен. Това е почти непрекъснато тръшкане за нещо, с НЕ се отговаря на всичко, ужас!!! Докато беше бебе не съм имала никакви проблеми. Коликите бяха за две-три седмици и не драматични, зъбите също леко ги понесе.

# 98 14 апр. 2009, 19:59 ч.

Цитат
Въпреки че опитът ми до тук е само 8 годишен, но определено мога да кажа, че "по-големи деца, наистина значат по-големи проблеми". Виждам го с всяка изминала година. Трябва да се преживее, за да се разбере.


Абсолютно  съм съгласна с теб!!!Сега имам и двата примера паралелно и определено се притеснявам повече с проблемите на баткото, отколкото на малката принцеска, която слава богу е от по-малко проблемните Wink Понякога ми се приисква и двамата да са мънички... Peace

# 99 14 апр. 2009, 20:37 ч.
  • Мнения: 542
кое ми беше най-трудно?може би постоянното изпомпване на кърма,защото иначе си течеше сама! Blush
отношенията в семейството се промениха но към много по-добро! smile3521 и първата седмица изпитвах много умора!
а относно детето моето не го бях чувала да плаче до към 6-7 месец!просто бебе мечта!

# 100 14 апр. 2009, 22:20 ч.
  • Мнения: 5 391
Мисля, че на първо място шокът за мен беше от тоталната промяна на ежедневието, на всичко.

# 101 14 апр. 2009, 22:24 ч.
  • Мнения: 108
Никое от изброените от теб неща не ме е затруднявало. Детето ми нямаше колики, спеше по цяла нощ. През деня имах достатъчно време за себе си, за хоби и спорт също. Контакти не ми липсваха, освен старите познати се появиха и много нови. Simple Smile

Последна редакция: вт, 14 апр 2009, 23:05 от Grönebееr

# 102 14 апр. 2009, 22:26 ч.
  • София
  • Мнения: 7 097
Може би първите 1-2 месеца. Имах здравословни проблеми след раждането, съчетани със следродилна депресия и липса на елементарна почивка и помощ /за последното сама съм си виновна, де/.

# 103 15 апр. 2009, 17:52 ч.
  • Мнения: 346
Първите 2 месеца,когато само я кърмех.Ужасссс!Зърната ми бяха нацепени,тя обичаше да цока по цял час и след още един айде пак.Цокахме и половината нощ.Не искам да си спомням.Естествено и безсънието.Заспивала съм седнала докато кърмя.Добре,че не сме се търкулвали с бебка на земята.

Препоръчани теми

Започнете да пишете...

0 резултати за

Добави филтри

Групи

Теми

Автори

Период

-

      Facebook login функцията е временно ограничена.

      Функцията за вход чрез Facebook login временно е ограничена.

      Можете да влезете във форума, като използвате потребителското име/имейл и паролата за BG-Mamma профил, които сте получили след регистрацията.

      Ако не пазите писмото и не помните паролата си, можете да използвате функцията "Забравена парола".

      Ако имате нужда от допълнително съдействие, пишете ни.

      Молим да ни извините за неудобството!

      Забравена парола? Вход

      Общи условия

      Приемайки общите условия за ползване на сайта, потребителят се съгласява да се запознае с правилата и политиката за ползване на форума и да ги спазва, както и при ползването на сайта да съблюдава българското законодателство, интернет етиката, правилата на морала и добрите нрави.


      НЕГ.БГ АД не гарантира за достоверността и пълнотата на съдържанието и не гарантира, че предоставените услуги ще удовлетворят изискванията на потребителя, нито че ще бъдат непрекъснати, навременни и сигурни. С приемането на общите условия потребителят се съгласява, че използването на предоставените услуги и информация е изцяло на негов риск и отговорност.


      НЕГ.БГ АД няма задължение да извършва наблюдение на информация, публикувана от потребителите, както и на информацията, съхранявана, пренасяна или направена достъпна чрез сайта, нито да търси факти и обстоятелства, указващи извършването на неправомерна дейност от страна на потребител.


      НЕГ.БГ декларира, че потребителските данни няма да бъдат предоставяни на трети лица, освен при поискване от съответните компетентни държавни органи или длъжностни лица, които са оправомощени да изискват такава информация съгласно действащото законодателство.


      НЕГ.БГ АД си запазва правото да изпраща анкети за проучване и подобряване на удовлетвореността от предлаганите стоки и услуги, маркетингови проучвания с цел разработка и предлагане на нови стоки и услуги в сайта, както и непоискани търговски съобщения до регистрираните потребители с цел информиране за нови услуги и стоки, предлагани от дружеството.


      Затвори

      Активация на акаунт

      Здравейте,

      Включете се в проучването на Frosch относно вашите предпочитания за почистващи препарати за дома. Попълнете анкетата сега – отнема само 2 минути.
      Благодарим ви предварително!

      Към анкетата

      Здравейте,
      Искаме да направим BG-Mamma вашето още по-любимо място за споделяне. Помогнете ни, като отговорите на въпросите в тази анкета:

      Към анкетата