Публикувана: 27 март 2009, 01:38 ч.
Последно мнение: 28 март 2009, 18:48 ч.

Мразя родителите си

8 552
33
1

Гост

# 15 27 март 2009, 10:33 ч.

София
Мнения: 4 041

Какво значи родители? Тези, които са те създали или тези , които са те направили човек? Тази, която те е отгледала е баба ти, на нея дължиш признателност. Живяла си 30г. без "майка" и "баща", те са били някакви непознати. Сега не само,че не те подкрепят, но и имат претенции към теб! Shocked

За какво ти е да се затормозяваш? Ако са искали, щяха да намерят начин да са с теб досега, вече имаш семейство, дете, ще минеш и без техните капризи.

На баща ти учтиво кажи, че нямаш възможност да поемете още 2 души у вас, защото ще ви е некомфортно. Без много обяснения или извинения.

Майка ти-хм, спестявам ти мнението си. Аз бих я зарязала сама на почивката и бих се прибрала. То една "почивка" е било....

Но luna е много права за едно-не се живее с омраза, ще те съсипе! Просто ги игнорирай по всякакъв начин, приеми ги като служебни познати. Понякога ще се налага да контактувате, ще ги изтърпиш и ще продължиш. Никой не може да бъде унижен, без сам да го позволи! Успех!

# 16 27 март 2009, 11:05 ч.

Мнения: 384

Определено, не бих обичала такива родители, дори не бих и ги уважавала.
Правилно са те посъветвали, приеми ги като служебни познати и си сведи контактите с тях до минимум.
Надявам се си дала на баща ти да се разбере, че няма да се грижиш са синът му / брат ти/
За майката просто не ме си коментира, нямам думи просто за нея

# 17 27 март 2009, 11:13 ч.

Мнения: 537

Щом като винаги като се видите ти образуват нерви просто не поддържай връзка с тях. Знаеш кои са, достатъчно е, вече си имаш семейство, те не са ти никакви, като са те създали не означава, че им дължиш нещо. Имай ги за познати и толкоз, и забрави горчилката от изминалите години, че ще се разболееш. Сигурна съм, че любимите хора ще ти помогнат да преглътнеш омразата. Peace

# 18 27 март 2009, 11:42 ч.

София
Мнения: 202

Не ги мрази,просто бъди безразлична към тези хора.Това не са родители само защото са те създали,не виждам проблем да им откажеш всякаква помощ,която с течение на годините ще започнат да изискват все повече от теб,просто ги игнорирай и това е...накажи ги със същото безразличие което са проявявали към теб.
Аз не бих търпяла подобно нещо ,отсвирвам ги на момента...ако някой трябва да бъде уважавам това са баба ти и дядо ти,това са твоите родители bouquet

# 19 27 март 2009, 11:42 ч.

Мнения: 599

Цитат на: luna в пт, 27 мар 2009, 10:15

Омразата разяжда отвътре, трОшка. Кому е нужно да мрази и да се трови сам?
Просто са различни, ама много различни по разбирания и сетивност. Човек винаги знае правилния път.
Сигурна съм в това.
Успех, момиче! Гледай напред! Hug

Права си.
Въпреки, че тя едва ли ги мрази.

# 20 27 март 2009, 12:49 ч.

Мнения: 431

Няма смисъл да се насилваш към контакти само защото са ти родители. Пак много усилия правиш да си с тях. Ако майка ми говореше такива простотии, щеше да ме види през крив макарон.

# 21 27 март 2009, 13:30 ч.

Мнения: 1 495

От това , което прочетох знаеш ли какво си помислих, че трябва да се радваш, че тези хора не са те възпитали. Защото сега можеше ценностната ти система да е като на майка ти и да разсъждаваш съвсем по друг начин. А ти си се превърнала в прекрасен човек и без тях. Аз също ще повторя мнението на много преди мен, да ги изолираш доколкото можеш от живота си и най-вече, че с нищо не си им длъжна и не трябва да се чувстваш виновна. Най-важно е твоето семейство! Бъди "егоист" спрямо тях.

# 22 27 март 2009, 14:12 ч.

Мнения: 1 325

Наранена, това товето не са родители. Нямат никакви майчини и бащински чувства към теб. Самия факт, че майка ти те е изоставила, за да продължи удобно живота си говори сам по себе си. Има една единствена причина майка да изостави детето си и всички я знаем - да не е повече на този свят.
Опитай се да сведеш контактите си тях до минимум и каквото те обижда и наранява в тяхното поведение - казвай им го. Не им го спестявай. Хайде сега и душевен комфорт да им осигурим. Гадно но е (макар, че гадно е грозна дума, но в случай най-подходяща) на собствените ти родители да не им пука за теб. Не ги мрази - просто да не ти пука за тях. Ти, доколкото разбирам, има за кого да ти пука - семейството ти. Гледай живота ти да е спокоен и подреден, пък тях ги остави на много, ама много заден план, някъде в дъното на кадъра.

# 23 27 март 2009, 14:14 ч.

Мнения: 868

Ти сама си писала, че говориш с родителите си колкото да не е без хич.Мисля, че и това им е много.Та те само те нараняват.Големи егоисти са.

# 24 27 март 2009, 14:30 ч.

Мнения: 7

Цитат на: luna в пт, 27 мар 2009, 08:35

И те са имали своите страхове и недостатъци, опитай да погледнеш през техните очи.
Приеми го като урок и не повтаряй грешките им спрямо твоето дете.
Опитай да не таиш горчиви чувства и спомени в сърцето си и по-лесно ще вървиш напред.

Много удобно оправдание!Ако наистина са се сещали само лятото да я посещават,как може да гледа през тяхната призма.За децата няма сиво,само черно и бяло.Тя не е чувствала тяхната обич,това не го заслужава никое дете,те са отговорни за нея,а сега какво очакват?Разбира се,по добре загърби миналото и не дръж негативни мисли,важно е че имаш хубаво семейство и дете,което няма да бъде лишено от топлата обич на родителите... Simple Smile

# 25 27 март 2009, 14:55 ч.

Мнения: 7

Цитат на: наранена в пт, 27 мар 2009, 09:59

благодаря ви Hug

Цитат на: *АнАн* в пт, 27 мар 2009, 02:01

А защо са те "зарязали" при баба ти? Може би са работели, т.е. принудени са били?

след като са се развели и двамата са се оженили отново, имат други партньори, други деца.
Баща ми въобще не се интересуваше от мен, обади се едва преди около месец, защото сина му
щял да кандидатства тази година в нашия град, и искал да живее при нас, за да не харчел пари. На мен ми стана много болно, защото аз съвсем сама съм се издържала по време на цялото следване, то и затова завърших толкова късно де, и никой не се поинтересува как съм.
Майка ми се интересуваше малко повече от мен, но никога не прави нещо за мен просто ей така, защото съм и дъщеря. Когато се омъжих и двамата не ме попитаха имате ли нужда от нещо,от помощ. От баща ми получих една бутилка вино, майка ми ми даде пари и след като минаха около две седмици ми каза, че си ги исак обратно, грешка била направила, не трябвало да ни дава, и аз и ги върнах естествено, умриях от срам тогава от съпруга ми, стана ми много неудобно, почувствах се като най-самотния човек.
След като забременях майка ми дойде на гости, аз понеже не съм първа младост винаги съм се притеснявала дали изобщо ще успея да забременея и много се радвах , че е станало.
Поговорихме си с майка ми и аз и споделих, че малко се притеснявам дали ще може да осигуриме на детенцето всичко, точно тогава бяхме взели и кредита за апартамента. Нейния отговор беше, ами махни го тогава докато можеш, аз ти казах, че е по-добре човек да няма деца, те само пробл;еми носят, и това го казва жена , която никога не се е грижела за деца.
Стана ми много болно, ама не съм само наранена, ами направо се усещам каква омраза тая към тях, особенно към баща ми.
От една страна не искам да прекъсвам контакта си със тях, страх ме е да не стане нещо с тях и да съжалявам, но от друга ми писна постоянно така да изкарват нещата все едно съм им длъжна за нещо и трябва да им правя услуги. Когато са ми нагости се държа добре, не изпитвам омраза. Започвам да ги мразя, когато понякога се замислям какви са, или когато започнат със прищевките си и съветите си, омъжи се за чужденец, абортирай бебето, и някакви такива простотии. Не искам да им слушам съветите, да са ме съветвали когато съм била малка и когато наистина съм имала нужда от закрила и съвети, сега живота нака ме е ошлайфал, че не нямам нужда от тях. Майка ми навърши преди около месец 50 години и аз се надявах да си пооправиме отношенията и се разбрахме с нея да отидеме на почивка само двете, аз да платя хотела , а тя ще поеме излизания и ресторанти. Ок аз се съгласих, като отидохме на почивка, обаче съвсем не и хареса да плаща, за хотела че аз го платих беше отдавна забравила вече, само да доуточня, че тя и мъжа взимат два пъти повече от мен и мъжа ми, така че парите не са проблем. И се започна, защо не се сваляш с мъже, аз да знаеш на твойта възраст колко ги въртях, но това че съм женена пука и на нея. Ти си много глупава ми вика, да се ожениш за тоя мухльо мъжа ти, знаеш ли какъв богат можеше да хванеш, ами коя майка си мисли така за дъщеря си, аз да не съм прос...тка. Имах няколко нещастни връзки преди мъжа ми, и когато го срещнах направо не можех да се нарадвам на щастието си, най-накрая намерих човек, който безумно ме обича, на когото мога да се доверя, той ми е огледалния образ на моето вътрешно АЗ.
Надявам се да не съм ви отекчила, по принцип съм много опимистичен човек и винаги се стремя да имам позитивно мислене, единствения ми проблем са родителите ми.
Вие сте прави , аз не трябва прекалено да мисля за миналото ми, но понякога го правя неволно.

Леле,момиче,хич и не се кахъри Embarassed

да изпитваш вина спрямо тях...Това което пишеш за тях е показателно,що за "хора"са.Вземи единия пък удри по другия...Ни срам нямат,ни нищо.Честно,аз не бих и търпяла едно подобно подмятане от тоя род #2gunfire

,всичко което ти си причиняваш да ги търпиш.Наистина баба ти и дядо ти заслужават уважение,че са те отгледали/дано поне са се отнасяли с обич?!/.Въпреки всичко,ти си станала стойностен човек,учила си,имаш семейство,гордей се с всичко което си постигнала и в никакъв случай не изпитвай вина спрямо тях,като чета,разбирам и да са те отгледали те,на нищо ценно е нямало да те научат.За майка ти,явно да си платена проститутка е равно на ЛИЧНОСТ! Thinking

# 26 27 март 2009, 18:27 ч.

София
Мнения: 1 735

Разплака ме с историята си.Не мога да повярвам,че има такива ....не знам- ни родители,ни хора.
Отдай се на семейството си и не се тормози и въобще даже не ги мисли.Нито с лошо,нито с добро.

# 27 27 март 2009, 23:11 ч.

Мнения: 353

аз на моите родители винаги съм знаела че мога да разчитам, но през есента ме нараниха много. Не ги мразя, но не ми се говори с тях, не мисля и да ходя - много ми е обидно и ми трябва още време. Съпругът ми ми беше и слушател и приятел и съпруг и как ме издържа тоя човек не знам. Опитваше се да ги оправдае, че аз не мога да искам хората да разсъждават като мен и т.н. Мен пък ми ставаше неудобно, че именно моите родители са постъпили така, ако бяха неговите - щях да го преживея, но понеже винаги съм разчитала на нашите много ме болеше. Стигна се дотам че му се обаждаха на него и го питаха какъв ми бил проблема, защо не искам да говоря с тях и прочие. Той кракто им обясни че ми трябва време и щом не искам той нищо не може да направи. Е и сега се обаждат на него, на детето, аз не говоря с тях. Веднъж два пъти да сме се чули и винаги ми благодарят след това, но аз след тези разговори се чувствам още по-зле. Не сме се карали, по-скоро май се почувствах предадена. Сигурно ще ми мине - за момента още не е...