Две семейства в една къща - как?

Да ти кажа от опит, има си и положителни и отрицателни страни.
Ние живеем все още под едн покрив.
Свекърва ми, прави всичко вкъщи, пазарува готви и ми гледа детето, докато аз ходя на работа.Разбра ли сме се ние плащаме сметките: ток вода и т.н.
Те пазаруват храната.
Много зависи от характера на хората.Ние засега се разбираме чудесно, но пък никога не можем да останем на саме с мъжът ми.
Това е гадно, но се издържа.
Надявам се и ние скоро да се преместим.

Да, знам. Точно затова казвам между чука и наковалнята. Много по-трудно е. 

Трудно е.Трябва да се правят компромиси и от двете страни.Но всичко зависи от характера на хората.
Четири години живеехме при свекърва ми докато си купим жилище и му направим ремонт.Лесно няма,но важното е да седнете и да си поговорите.За да няма после сръдни.
Ние си бяхме разпределили задълженията,сметките.Разбирахме се.Стараехме се  да не нарушаваме личното пространство на другото семейство.Всеки си има право на спокойствие.
Дано да е временно това съжителство.

Трудно е. Не издържах и една година при нашите. Компромиси правя, но не и когато започнат да стават константна величина...

Според мен всичко зависи от възпитанието на двете страни. Изкарахме една година при родителите ми, заедно с два огромни песа и много болна баба /първите 6 месеца/. Имаше компромиси и от двете страни, нямаше никакво напрежение и скандали. Сметките плащаха родителите ми, ние оставяхме една добра сума, без да търсим сметка за нея. Пазарувахме всички, така че в хладилника да има за всеки по няколко неща. Чистенето си го деляхме, прането и разходките на кучетата също. Всеки си хапваше когато му е удобно, но ако сме всички - трапезата беше обща. Благодарна съм на родителите и съпруга ми за взаимната толерантност. Ако се наложи, пак ще се справим.

Ние живяхме със сестрата на моя мъж(с която никак не се понасяме) 1 година.Беше ад от страна на сметки за ток вода цифрова телевизия и тн.Тя казваше:"Няма да ви дам половината пари и как ще ми ги вземете от джоба".За готвенето аз си готвех за мен и мъжо а тя си готвеше от време на време отделно.Никога не съм пила кафе заедно с нея и няма кой да ме накара да го направя.Добре че намери там някакъв и не е при нас.Поне да ми олекне и сега си е спокойно вкъщи

Ние живеем с родителите на съпруга ми вече 9 години. Свекърва ми не работи, предимно тя готви и пере. Чистим и пазаруваме двете, гледа ми децата когато се налага. Нямали сме скандали, свекърите са много толерантни хора. За което съм им много благодарна. Може би всичко е въпрос на възпитание, взаимно уважение и на възпитание.
Скоро ни предстои местене в собствено жилище, тогава ще ни е още по-добре.

   Живяла съм със свекър и свекърва за ..... дори не помня колко, май беше повече от половин година. Не съм имала проблеми. Точно тогава ме съкратиха от работа и си бях в къщи. Аз чистих, перях и техните и нашите дрехи, готвех и това най късно до обяд. След това си се занимавах с каквото се сетя. Имах доста време за себе си (което май от тогава не се е случвало).

   Сметките плащаха те, а ние пазарувахме за ядене по наше желание обаче. Те не са ни карали, но тъй като те плащаха другите разходи ние гледахме хладилника да е зареден с най-необходимото и да има какво да се сготви (въпреки, че и те пазаруваха).

   За съжителството голямо значение имат характерите на хората. Аз си казвах всичко - и това, което ми харесва и това, което ме дразнир а те съответно оценяваха искреността ми. Аз се съобразявах с тях и те с мен. Имаше и куриоз. Свекърва ми се обиди веднъж, защото не й разрешавах да ми простира дрехите. Като си беше в къщи изявяваше желание жената, но аз винаги отказвах. Не ми е пречило да пера техните дрехи, но не исках тя да пипа нашите. И вместо да се радва, тя ми се обиди. Е, после се разбрахме, че просто съм си такава и взе, че свикна. Другия случай е със свекър ми. Аз се къпя вечер след като съм сготвила, яли сме, измила съм съдовете и друга работа нямам. Свекър ми обаче се прибираше тогава и за него вода нямаше и трябваше да чака да се стопли. На неговото "Ами ти си цял ден в къщи, къпи се през деня.", отговорих "Не мога да си легна до сина ти вмирисана на ядене и пот, затова ще се къпя вечер". Разбран човек. Повече дума не обели по въпроса.

Не мога да живея с родители по никакъв начин, нито пък с други хора, освен с моето си семейство + кучето. Не е да не съм пробвала, но установих, че това не е за мен. Проблеми възникват веднага. Моят характер е проблемен, то и аз не съм за изтрайване ... И много мразя някой да ми вдига шум, веднага отлепвам и става една ...
Може би ако се живее в къща и всеки си има етаж, може и да не е толкова страшно, но в апартамент конфликтите са неизебжни.
Впрочем, при съвсем малко хора съвместното съжителство на 2 и повече поколения е безпроблемно.

Знаете ли кое е негативното от цялата тази ситуация?
Младото сем. свиква наготово и после му идва нанагорно, когато се отдели.
Инак НП.

Изпитвам ужас само при мисълта че може да ми се наложи подобно съжителство.Една година живяхме с моите родители,не сме плащали сметки за храна също не сме давали пари още в началото категорично ни бяха заявили да си избием подобни мераци от главите,и въпреки всички удобства които имахме при тях въздъхнах с облекчение когато се отделихме в наш дом.

Важно е да си патрон на кесията и к*ра си.

Здравейте!Не знам дали се вмествам в темата,защото ние бяхме три с-ва в двустаен апартамент.В едната стая свекьр и свекьрва,в другата девер ми с жена си и в третата аз, сьпруга ми и едното ми дете. Представете си какьв купон,особено сутрин, когато всички се редят на опашка пред банята. Трябва да имаш железни нерви, здрава психика и голямо тьрпение докато нещата ти се наредят. На всяка стая терасата беше остьклена и пригодена за кухня, всяко с-во си готвеше и ядеше отделно,само на празници бяхме заедно.Разходите за ток.вик,тел. и други се деляха на 6. Имаше си определени правила, които се спазваха като: всеки има два дни от седмицата за пране/просторьт с пране беше постояно с дрехи/.Всяка жена си чисти стаята дето обитава, в неделя обща чистка по основно. И така 3год. след това всеки на някьде се прьсна девер ми с етьрвата в чужбина, ние си купихме наше, свекьрва ми сама/свекьра почина лека му прьс/, но искам да кажа,че има ли определени норми,вьзпитание и правила и те се спазват не е чак толкова страшно. Този сьвместен живот с роднините ме научи,как да оцелея в чужбина 8г. да живея с чужди хора под един покрив.
.

Това ме навежда на една гатанка.
Кое е това нещо, което двама мъже едновременно могат да го правят, един мъж и една жена могат, макар и трудно, но две жени не могат.