Две семейства в една къща - как?

Тъй като виждам,че никой не пише ще ти отговоря по спомени от преди години как живяхме с едните и другите си родители.Като цяло това си е едно мн. трудно съжителство.Няма рецепта,няма и угодия,така че го карай по-спокойно.Зависи от хората,живеещи заедно.Относно готвенете се редувахме аз и майка ми или аз и свекър ми-зависи кой по кое време се прибира от работа.За чистенето-почти не съм участвала.Миех чинии,а мъжа ми помагаше,като живеехме при техните.Пазарувахме основно ние със съпруга ми.Сметките-при нашите плащахме май само телефона и още нещо, ама съм забравила,при свекърите си ги деляхме.Храненето е кой когато намери време,живеем доста динамично,всеки се прибира по различно време.Аз гледах да вечерям със съпруга си,другите ми бяха на втори план.Ако приготвех нещо по-специално, тогава гледах да сме заедно.Кафето си го пиехме в движение преди работа.
Може би е малко по-леко за теб,ако сте при вашите.Но всичко е индивидуално и дано да е за кратко.

Тогава бях в майчинство, така че аз готвех и чистех, пазарът - ние с мъжа ми, а майка ми плащаше сметките. 
За другото - както дойде. Майка ми малко бохем си пада, пък ние тогава по принуда водехме кротък живот.

Мила, вярвай ми много е трудно! Трябва да си много търпелива и склонна към компромиси. Аз живея с родителите на мъжа ми. Нищо немога да пипна! Ако тръгна да правя нещо свекърва ми не отделя очи от мен и все е недоволна! Държи винаги да вечеряме заедно. Ако някой го няма- трябва да го чакаме! Сметките държи да плаща тя, но не за друго, а за да има власт над положението. Моят съвет е да се опиташ да сте финансово независими от родителите, така че да имаш право на глас, а не да търпиш! Успех!

И аз съм живяла 5г. заедно със свекърва и свекър.Оплакванията ми бяха само от караниците им, които бяха рядкост.Свекър ми пазаруваше, свекърва ми готвеше, аз си гледах бремеността и после детето, а мъж ми си работеше.Чистенето беше само мое, защото аз исках така.Отделно се хранехме, поради факта, че къщата беше с 5 стаи и огромна тераса.
Всичко зависи от отношенията помежду ви.Моят мъж е бил винаги зад мен и никога не позволи намесата на родителите му.Така, че зависи от вас как ще съжителствате

Не мога да приема подобен вариант за съжителство.
Вероятно само ако става дума за възрастен роднина, за който трябва да се полагат грижи...
 

не разбрах в една къща или в един апартамент-има значение.всяко лято живеем с родителите ми.първите години докато поосвежим и почистим нашия етаж 10/15 дни живеехме и се хранихме заедно и дори и за такъв кратък период проблемите се появяваха.та трудно е две сем.на едно място,сметките за ток,вода,телефон,топло да се делят на две.така никой на никого няма да е в тежест финансово.за готвенето ще се разберете,не мисля че уговорката кой когато е свободен е добра в един момент се оказва че едната все е по свободна и дразгите започват.в крайна сметка всички които живеем отделно и ходим на работа ни се налага да намерим време и да приготвим храна за семейството си.

Преди две години се наложи да живеем за около 3 месеца при моите родители.

Предвид това, че бях в майчинство....слугинажа и готвенето се падаха на мен.

За храна разходите бяха общи.

За сметки...предложихме пари, но не ни ги взеха

Ами как - никак. Сложна работа.

Анче, това не е тема за свекървите.
азаф, никой не го прави за кеф. Понякога се налага.

Нямам представа как, пък макар и за известно време.
Аз съм на принципа: "Всяка жаба да си знае гьола".

не мога да ти кажа как ще е от личен опит,ама няма да е лесно. казваш,че ще е за известно време-дано да е кратко..

Аз така живея вече 10г. и не е лесно ама човек се нагажда .А ко хората са свесни и от двете страни има компромиси ще се разберете.

Ние живеем при моите родители. Положението е нетърпимо. Живели сме заедно само 4 месеца. На квартира не ми се живее защото наемите са безумно високи, а и ще се връщаме в чужбина след няколко месеца. Аз чистя и готвя, плащаме интернета и телефона. Ядене купуваме и ние и те ( не ни хранят и гледат ). Ежедневието е едни безкрайни фасони, сърдене и мълчание поради какви причини незнам. Майка ми създава едно ужасно напрежение което се отразява на всички. Със съпруга ми сме изнервени и непрекъснато се караме. Сега за ваканцията решихме да поживеем при неговата баба ( тя е супер ) за да си починем. Много семейства живеят при родители за да не правят излишни разходи особено сега и си помагат взаимно, но за съжаление ние не сме от тях.

Ами при нас не се получава...Дори и привидно всичко да е спокойно въглените са горещи...
Все някой за нещо се намира да мърмори....

В повечето случаи едно такова съжителство струва много повече в емоционално отношение в сравнение с разходите, които биха могли да се спестят в чисто финансов аспект.

Трудно
С 2 жени в едно домакинство проблемите са програмирани, но ти все пак си в по-изгодната позиция- ще делиш домакинството с мама, а не със свекърва. Така като му прикипи на човек, може спокойно да си "изкрещи" яда, което няма да има чак такива лоши последствия, както при свеки
Аз съм живяла преди точно 10 години, за около година, при свекъри, което всъщност беше добър старт в новата държава, защото бях доста неориентирана тогава. За готвене, пазаруване и чистене на общите части се редувахме (не под график, но долу-горе ). Сметките и разходите за пазаруването ги деляхме в съотношение 2:1 за тях (имаха по-големи доходи от нашите, затова ) Слагахме една по-голяма сумичка в едно портмоне и който тръгнеше да пазарува взимаше него, като свършеше пак пълнихме и така... нямаше разправии за пари поне Абе избутахме я нея година криво-ляво, ама да не дава Господ пак да ни се налага, че вече съм се ориентирала и има голяма вероятност да хвърчи перушина
Успех на вас и дано да е за кратко.

Живеем с майка ми в един апартамент. Всяко нещо е разпределено, така че не сме имали пререкания до момента, слава Богу. Така вече 3 години.
Храна - аз купувам, аз готвя. Пазаруването - обикновено по двама ходим, конфигурациите са различни.
Сметки - съпруга ми.
Чистене - аз и съпруга ми.
Дребни поправки и ремонти  - съпруга ми.
Пералня, простиране и съдомиялна - майка ми.
И тримата работим, всеки си има стая, ако иска да остане сам. Имаме 3 телевизора и много различни вкусове . Няма традиции за хранене, всеки яде, когато е гладен. Тъй като аз и съпруга ми се прибираме по-рано, вечеряме заедно, майка ми се включва на малко по-късен етап.
И тримата сме свободолюбиви натури, на почит е личното пространство. Прибирания, излизания, канене на приятели - кой, както си прецени.

И при нас беше така почти 4 години,докато един  не си изпусна нервите.
Сега сме си отделно като истинско семейство,пожелавам го на всички 

Много е трудно съжителството на две семейства. Трудно е за жената да живее със родителите на мъжа си и обратното.Аз от година и половина живея със свекърва ми,привидно се разбираме,но съм много напрегната,когато тя е около мен.Общо взето 2 жени в едно домакинство не стават ,всяка една от тях иска да доминира и да си свърши работата,така както на нея и харесва.Не е за препоръчване,но се налага понякога.Успех!!!

ОооФ въоръжи се с голямо търпение. Моят опит -8 години заедно със свекърите. Много тежко положение беше, не ми се спомня. Сега вече се разбираме чудесно, като не сме заедно.

Момичета, благодаря ви много за отговорите   . Ориентирах се - явно ще се мре и ще трябва да се разделя с всякакви илюзии за поне относителна самостоятелност  Ще се порадвам на няколкото месеца останали ми свобода пък после ще се включвам с теми "А, вашите майки ...." 

Ние живеем в дома на моите родители и засега всичко е ок!  Е вярно че понякога има и гавги, но те са от страна на майка и мен и бързо ни минава! Почиствав аз сутрин, а майка вечер готви. Всички заедно сядаме вечер на вечеря и питие и се започва едно обсъждане на деня,,, Единственото лошо е че Вики много хора много го глезят, но за съжаление ще е така още известно време.

Как е при нас:

Имаме фонд "храна и консумативи", който се захранва месечно от всички членове на семейството. Ние оставяме една добра сума. От него се плащат сметките и се пазарува. Кой го прави - който свари! С домакинстването се занимава основно майка ми, защото е пенсионерка, баща ми й помага, също е пенсионер! Ако по случайност всички сме в къщи по едно и също време - храним се заедно.

Поносимо съжителство.

Относителна самостоятелност няма. Или има - нощем - в леглото.

Какво значи това? Имате финансови затруднения ли?
Това ли налага съвместното съжителство с родителите ти?

Не само ще се мре, ами и ти ще си най-зле. Между чука и наковалнята. Много е лесно да обвиниш свекървата за всичко, защото тя по презумпция е вещица.

Абе тя май за майка си говори.

Без да си гледате в паниците и да си мерите работите.

И мнооого компромиси.

"Две жени в едно гърне не пикаят.

Да ти кажа от опит, има си и положителни и отрицателни страни.
Ние живеем все още под едн покрив.
Свекърва ми, прави всичко вкъщи, пазарува готви и ми гледа детето, докато аз ходя на работа.Разбра ли сме се ние плащаме сметките: ток вода и т.н.
Те пазаруват храната.
Много зависи от характера на хората.Ние засега се разбираме чудесно, но пък никога не можем да останем на саме с мъжът ми.
Това е гадно, но се издържа.
Надявам се и ние скоро да се преместим.

Да, знам. Точно затова казвам между чука и наковалнята. Много по-трудно е. 

Трудно е.Трябва да се правят компромиси и от двете страни.Но всичко зависи от характера на хората.
Четири години живеехме при свекърва ми докато си купим жилище и му направим ремонт.Лесно няма,но важното е да седнете и да си поговорите.За да няма после сръдни.
Ние си бяхме разпределили задълженията,сметките.Разбирахме се.Стараехме се  да не нарушаваме личното пространство на другото семейство.Всеки си има право на спокойствие.
Дано да е временно това съжителство.

Трудно е. Не издържах и една година при нашите. Компромиси правя, но не и когато започнат да стават константна величина...

Според мен всичко зависи от възпитанието на двете страни. Изкарахме една година при родителите ми, заедно с два огромни песа и много болна баба /първите 6 месеца/. Имаше компромиси и от двете страни, нямаше никакво напрежение и скандали. Сметките плащаха родителите ми, ние оставяхме една добра сума, без да търсим сметка за нея. Пазарувахме всички, така че в хладилника да има за всеки по няколко неща. Чистенето си го деляхме, прането и разходките на кучетата също. Всеки си хапваше когато му е удобно, но ако сме всички - трапезата беше обща. Благодарна съм на родителите и съпруга ми за взаимната толерантност. Ако се наложи, пак ще се справим.

Ние живяхме със сестрата на моя мъж(с която никак не се понасяме) 1 година.Беше ад от страна на сметки за ток вода цифрова телевизия и тн.Тя казваше:"Няма да ви дам половината пари и как ще ми ги вземете от джоба".За готвенето аз си готвех за мен и мъжо а тя си готвеше от време на време отделно.Никога не съм пила кафе заедно с нея и няма кой да ме накара да го направя.Добре че намери там някакъв и не е при нас.Поне да ми олекне и сега си е спокойно вкъщи

Ние живеем с родителите на съпруга ми вече 9 години. Свекърва ми не работи, предимно тя готви и пере. Чистим и пазаруваме двете, гледа ми децата когато се налага. Нямали сме скандали, свекърите са много толерантни хора. За което съм им много благодарна. Може би всичко е въпрос на възпитание, взаимно уважение и на възпитание.
Скоро ни предстои местене в собствено жилище, тогава ще ни е още по-добре.

   Живяла съм със свекър и свекърва за ..... дори не помня колко, май беше повече от половин година. Не съм имала проблеми. Точно тогава ме съкратиха от работа и си бях в къщи. Аз чистих, перях и техните и нашите дрехи, готвех и това най късно до обяд. След това си се занимавах с каквото се сетя. Имах доста време за себе си (което май от тогава не се е случвало).

   Сметките плащаха те, а ние пазарувахме за ядене по наше желание обаче. Те не са ни карали, но тъй като те плащаха другите разходи ние гледахме хладилника да е зареден с най-необходимото и да има какво да се сготви (въпреки, че и те пазаруваха).

   За съжителството голямо значение имат характерите на хората. Аз си казвах всичко - и това, което ми харесва и това, което ме дразнир а те съответно оценяваха искреността ми. Аз се съобразявах с тях и те с мен. Имаше и куриоз. Свекърва ми се обиди веднъж, защото не й разрешавах да ми простира дрехите. Като си беше в къщи изявяваше желание жената, но аз винаги отказвах. Не ми е пречило да пера техните дрехи, но не исках тя да пипа нашите. И вместо да се радва, тя ми се обиди. Е, после се разбрахме, че просто съм си такава и взе, че свикна. Другия случай е със свекър ми. Аз се къпя вечер след като съм сготвила, яли сме, измила съм съдовете и друга работа нямам. Свекър ми обаче се прибираше тогава и за него вода нямаше и трябваше да чака да се стопли. На неговото "Ами ти си цял ден в къщи, къпи се през деня.", отговорих "Не мога да си легна до сина ти вмирисана на ядене и пот, затова ще се къпя вечер". Разбран човек. Повече дума не обели по въпроса.

Не мога да живея с родители по никакъв начин, нито пък с други хора, освен с моето си семейство + кучето. Не е да не съм пробвала, но установих, че това не е за мен. Проблеми възникват веднага. Моят характер е проблемен, то и аз не съм за изтрайване ... И много мразя някой да ми вдига шум, веднага отлепвам и става една ...
Може би ако се живее в къща и всеки си има етаж, може и да не е толкова страшно, но в апартамент конфликтите са неизебжни.
Впрочем, при съвсем малко хора съвместното съжителство на 2 и повече поколения е безпроблемно.

Знаете ли кое е негативното от цялата тази ситуация?
Младото сем. свиква наготово и после му идва нанагорно, когато се отдели.
Инак НП.

Изпитвам ужас само при мисълта че може да ми се наложи подобно съжителство.Една година живяхме с моите родители,не сме плащали сметки за храна също не сме давали пари още в началото категорично ни бяха заявили да си избием подобни мераци от главите,и въпреки всички удобства които имахме при тях въздъхнах с облекчение когато се отделихме в наш дом.

Важно е да си патрон на кесията и к*ра си.

Здравейте!Не знам дали се вмествам в темата,защото ние бяхме три с-ва в двустаен апартамент.В едната стая свекьр и свекьрва,в другата девер ми с жена си и в третата аз, сьпруга ми и едното ми дете. Представете си какьв купон,особено сутрин, когато всички се редят на опашка пред банята. Трябва да имаш железни нерви, здрава психика и голямо тьрпение докато нещата ти се наредят. На всяка стая терасата беше остьклена и пригодена за кухня, всяко с-во си готвеше и ядеше отделно,само на празници бяхме заедно.Разходите за ток.вик,тел. и други се деляха на 6. Имаше си определени правила, които се спазваха като: всеки има два дни от седмицата за пране/просторьт с пране беше постояно с дрехи/.Всяка жена си чисти стаята дето обитава, в неделя обща чистка по основно. И така 3год. след това всеки на някьде се прьсна девер ми с етьрвата в чужбина, ние си купихме наше, свекьрва ми сама/свекьра почина лека му прьс/, но искам да кажа,че има ли определени норми,вьзпитание и правила и те се спазват не е чак толкова страшно. Този сьвместен живот с роднините ме научи,как да оцелея в чужбина 8г. да живея с чужди хора под един покрив.
.

Това ме навежда на една гатанка.
Кое е това нещо, което двама мъже едновременно могат да го правят, един мъж и една жена могат, макар и трудно, но две жени не могат.

Живеем с баща ми и втората му жена.Ние плащаме всички сметки и до скоро пазарувахме всичко и се хранехме заедно.Тя не работи и си стой в къщи по цял ден.
Няма сапунка която да не гледа.Не пипа нищо и готви само за баща ми.
Всички мебели ние си копуваме на кредит,а те си сменят обзавеждането и плащат кеш.
Къщата е наша,но баща ми се включи с труда си при построяването.
работя до късно и понякога найстина ми се иска като се прибера поне нещо да е сготвено,но....тя категорично отказа.
Вбесявам се,но ми е жал за баща ми,за него тя се грижи идеално и затова търпя положението.
Трудно е две семейства в една къща,та дори и тя да е голяма.

Родителите ми живеят при нас от 4 години..(пенсионери са и не работят).Съжителството е много трудно....
При4ините? дъ6теря ми  ве4е е на 5 години, но някой трябва6е да я води и взема от градина и  сега от у4или6те..., а през ваканциите Коледна и Великденска не мога да я оставя сама в къ6ти...(освен вси4ко друго има и закон 4е деца по 11 години не могат да бъдат сами в къ6ти).Другата при4ина е 4е междувременно тук на ба6та ми му откриха много сериозен здравословен проблем(хрони4ен, , но останал незабелязан  толкова години в България) и той е  по сигурен по надзора на тука6ните медици...
Вси4ки разходи се поемат от нас...
Апартамента е достатъ4но голям(с три спални), така 4е който не иска да  бъде  с другите в хола и иска да гледа разли4на програма по ТВ може да го направи, те си имат комп ако искат да 4атят или да 4етат вестници из нета....
Майка ми се грижи за домакинството пазарува(финнсирана от нас) и готви по неин вкус...
не винаги ни допада, но  трябва да има компромис....
Проблемите идват от факта, 4е всяка една от нас,  има свой на4ин на виждане на домакинството....
И по сериозното е 4е  когато правим забележка на дъ6теря ми за не6то, на6ите непрекъснато я за6титават...
И въпреки вси4ко се опитваме да съжителстваме нормално...

Никак.