Публикувана: 10 авг. 2005, 19:58 ч.
Последно мнение: 29 авг. 2005, 17:10 ч.

Коя беше първата ви мисъл, когато родихте? (ако помните)

4 997
153
1

1
...
4
5
6
...
11
Всички

# 60 11 авг. 2005, 09:45 ч.

София
Мнения: 2 896

Като я видях една синичка, мъничка и толкова сладка...си помислих "леле колко е хубава"
След като се събудих питах сто пъти "Ама защо е толкова малка (2700). Защо е в кувьоз?"...а то нищо му нямало на детето просто за да се адаптира по-лесно я бяха сложили в кувьоз

Последна редакция: чт, 11 авг 2005, 12:01 от Гуш

# 61 11 авг. 2005, 09:48 ч.

Sofia
Мнения: 1 263

Галадна съм,това ми бе първата мисъл. Simple Smile

))Видях бебето,чух го че изплака и го слушах как реве цяла нощ.

# 62 11 авг. 2005, 09:48 ч.

Пловдив
Мнения: 383

Цитат на: Sisi в ср, 10 авг 2005, 21:43

Първо си помислих: "Колко е часът?" и погледнах часовника на стената.

Абсолютно същото Laughing

# 63 11 авг. 2005, 09:50 ч.

София
Мнения: 2 958

Още докато раждах и видях штръкналата коса и се зарадвах, че няма да е плешива. После ми стана чудно, защо и е черна косата.
Веднага щом родих първата ми мисъл беше: "Егати, облекчението! Ще излетя всеки момент! Добре, че не са две (това беше последвано от истеричен смях, при който всички в родилна зала ме гледаха сякаш съм Crazy

)! "
На глас беше само: "Всичко наред ли и е? Нали си има всичко?"

# 64 11 авг. 2005, 10:06 ч.

Мнения: 2 108

Раждах секцио със спинална упойка. Само чух като проплака и й видях гръбчета като я изнесоха да я изкъпят и отрежат пъпната връв. С;ед 5 миути ми я показаха и първото. което си помислих, че е прекрасна и ужасно много прилича на баща си.

# 65 11 авг. 2005, 10:12 ч.

Мнения: 2 596

Първата ми мисъл беше: "Родих ли наистина, какво стана?" и после ми го показаха. Сладкия.

# 66 11 авг. 2005, 10:19 ч.

Бургас
Мнения: 2 452

Хи хи

, моята първа мисъл беше - " Ама то наистина е същото, аз вече съм го виждала това бебе! " - имайки предвид това, което вече бяхме бяхме виждали на видеозона, явно много реалистично го е показвал, защото муцунката му беше съвсем същата Heart Eyes

. После си помислих, че е по-тежък, отколкото очаквах, а после вече нищо не мислех - тотално отъпях от щастие Heart Eyes

.
А първата мисъл на баща му е била " Леле какви големи та...ци !" Mr. Green

# 67 11 авг. 2005, 10:36 ч.

Когато го родих чух акушерката да казва- 6.00ч.(сутринта),аз инстиктивно си погледнах часовника(странно, бяха ме оставили да раждам с часовник на ръката), а гинеколожката започна да се смее-"Ти не ни ли вярваш"-в този момент видях и часовника срещу магарето в родилна зала- наистина беше 6.00ч.Покрай мен говореха , че бебо е добре, само че никой не казваше момче или момиче е. "А какво е бебето" попитах. "Момче", а аз отговарям "Аз пък си мислех, че е момиче", а докторката ми предлага: "Ами ако искаш да го върнем обратно да се поправи", тогава не можах да оценя смешката.
После като ми го дадоха, цялата настръхнах- как може толкова да прилича на баща си. Всъщност ние и досега сме в ситуцията "Жена това дете не е от тебе"-просто е отрязал главата на баща си.

# 68 11 авг. 2005, 11:15 ч.

София
Мнения: 2 437

Първото, което попитах беше "Живо ли е?", защото видях, че го извадиха, но не проплака.
После се разплаках от щастие и като ми го показаха...си помислих колко е грозен Embarassed

Представях си го мургавичък, черничък...а той беше един бял, рус и много дебел Grinning

На другият ден вече беше най- прекрасното и красиво бебе на света Grinning

# 69 11 авг. 2005, 12:27 ч.

София
Мнения: 5 828

Първата ми мисъл беше "слава богу, свърши" понеже продължи доста дълго - към 30 часа. Бях толкова уморена и изтощена, че изобщо не се сетих да питам добре ли е бебето. Първото което казах беше "искам вода", понеже не знам защо не ми даваха да пия вода, само влажна марля да си мокря устата newsm78

# 70 11 авг. 2005, 12:34 ч.

Мнения: 254

Първата ми мисъл беше"защо не плаче,защо не плаче,защо не плаче", а като проплака "Благодаря ти Господи, че ме дари с това щастие" Praynig

# 71 11 авг. 2005, 12:38 ч.

Мнения: 248

Когато родих, един от докторите ми каза - виж колко е часа, а аз бях толкова неадекватна, че се чудих защо ме кара да правя това. Погледнах към стената и видях 16,25. После доктора ми каза "Честито, имаш син", и ни сложи и на двамата номера - на мен на ръката, а на него незнам къде. И добави "Започва живота си с шестица", защото номерът, който ни се падна беше №6. След това видях бебето - беше толкова хубав, бял и чист, и имаше бял кичур в косата. Първото, което си помислих, беше "Освен, че започва живота си с шестица, е белязан и със знак за щастие". След това ме шиха с пълна упойка и си спомням как ме събудиха с викане и леки шамари. Бях останала сама в родилната зала, чистачките чистеха (а този ден имаше голям наплив - преди мен 26 жени родиха), после ме накараха да слезна от магарето на носилката, което и до ден днешен не мога да разбера как съм успяла да направя, защото не чувствах нито една част от тялото си, пък акушерките ми викаха "какво си мислиш, че ние ще те пренасяме ли, я се виж колко си тежка". След това сложиха багажа върху мен, заедно с бебчо и ме свалиха на долния етаж. През цялото време треперех да не го изпусна, защото ръцете ми не държаха - упойката не ме беше пуснала.

# 72 11 авг. 2005, 12:50 ч.

Мнения: 8 769

Първия път-секцио с пълна упоика. Чувам "Честито, момиче", казвам "Да, знам", и си мисля "Горкото, ще трябва да ражда!" Rolling Eyes

Когато ми я показаха успях само да кажа "Защо е толкова бяло" и пак изпаднах в сън...
Втори път: секцио с пълна упойка. На събуждане чувствам ужасна болка и започвам да викам "Много боли, сложете ми нещо, което да притъпи болката!"...И се сетих за бебето, когато видях съпруга си до себе си. Първо го попитах "Добре ли е бебето? Всичко ли си има?"-поне 100 пъти му зададох този въпрос, редувайки със "Студено ми е, ще умра" Rolling Eyes

# 73 11 авг. 2005, 13:10 ч.

Мнения: 364

Дъщеря ми се роди с много коса на главата си първото което си помислих беше боже колко коса има а след това си помислих колко много прилича на баща си удрала му е кожата. После като гледах как и пъхат тръби в нослето и устата взех да питам всичко ли е наред защо не плаче при което акушерките ме увикаха да съм млъкнела и да съм ги оставела да си вършат работат - егати отношението но казаха че всичко е наред и тя проплака при което вече се отпуснах и си помислих че всичко най накрая е свършило.

# 74 11 авг. 2005, 13:27 ч.

София
Мнения: 5 828

Сетих се за една приятелка. Тя общо взето лесно роди и първата й мисъл като видяла бебето била "колко е грозно" и като ревне, голям рев му ударила едвам я успокоили Laughing

Пък сега един красавец Heart Eyes

А пък една друга приятелка - преди да роди всички й казвали, че ще роди момиче - и разни баби по бабешките методи и на видеозона също през цялата бременност.
Обаче се родило момче. Изкъпали го и й го носят, а тя като им вдигне един сканадал "сменили сте ми детето", а пък тя е с македонска кръв, от Гоце Делчев, направо страшно е било hahaha

Последна редакция: чт, 11 авг 2005, 14:03 от Amidala

Препоръчани теми

Алтернативите (или липсата на такива) за едно изхвърлено куче ?

Подарете си котенце :)

Към всички, които имат спомени от бременността си

моля кажете за секциото

Причина:

Причина: