Попитах мажът ми дали всичко е наред с Дана, след това поисках и й отрязах папната връв, а след това тя беще в ръцете ми да я кърмя и си мислех колко е хубаво моето бебче.
- Публикувана: 10 авг. 2005, 19:58 ч.
- Последно мнение: 29 авг. 2005, 17:10 ч.
Коя беше първата ви мисъл, когато родихте? (ако помните)
Първата мисъл след както бебето буквално изхвърча от мен и не го чух да плаче беше: "ЗАЩО не плаче?", втория въпрос беше - "КАКВО е бебето?" - въпреки че 2 пъти на видеозона ми казаха, че е момче... а аз се съмнявах, че може да излезе момиче. Момче беше 
Първата мисъл като го видях беше: "Леле, колко е грозен" - а татко му: "Носа му е смачкан като на боксьор"
Горкото бебенце, как се посмяхме за негова сметка, на мама грозното патенце!
Първата мисъл като го видях беше: "Леле, колко е грозен" - а татко му: "Носа му е смачкан като на боксьор"
Горкото бебенце, как се посмяхме за негова сметка, на мама грозното патенце!
Погледнете къде ми отиде корема 
Бебчо де 
Първите думи, които чух, излизайки от упойката/раждах със секцио/бяха на акушерката, която ми е и първа братовчедка: Майче, събуди се. Имаш момиченце. А аз още унесена 
На кого прилича? /много се боях да не е с обратна захапка като свеки, въпреки, че аз и мъжът ми не сме/ 
Чак после попитах дали е добре. Показаха ми я след 24 часа, когато ме свалиха от реанимация. Тогава успях само да й кажа "Здравей". След това се разплаках от радост!
На кого прилича? /много се боях да не е с обратна захапка като свеки, въпреки, че аз и мъжът ми не сме/ Чак после попитах дали е добре. Показаха ми я след 24 часа, когато ме свалиха от реанимация. Тогава успях само да й кажа "Здравей". След това се разплаках от радост!
Първо попитах: Защо не плаче?
И той наистина не изплака, защото се бяхме поизмъчили и двамата.
А като изплака веднага: Какво ми е бебето?
Защото не знаехме пола до последно.
И после ми го сложиха на корема, ей това е най-невероятното усещане, после акушерката го взе и ми го даде да го нацелувам и после го изкъпаха.
И после ме зашиха
Бях във върховна форма след раждането, не можех да повярвам, че след това ще се чувствам така.
И той наистина не изплака, защото се бяхме поизмъчили и двамата.
А като изплака веднага: Какво ми е бебето?
Защото не знаехме пола до последно.
И после ми го сложиха на корема, ей това е най-невероятното усещане, после акушерката го взе и ми го даде да го нацелувам и после го изкъпаха.
И после ме зашиха
Бях във върховна форма след раждането, не можех да повярвам, че след това ще се чувствам така.
Помислих си :"Ми то било много лесно да родиш,мога да родя още веднъж и то веднага"Аз очаквах да се гърча в адски мъки,пък то-докато се усетя и родих!Първото което видях от нея бе това че е момиче(и си помислих-знаех си!)и че има доста коса и то черна.Изненадах се от теглото-очакваше се да се роди по-малка.И за плацентата ги питах дали е цяла....
Imah nai-lekoto rajdane koeto proteche za 20min.,10min. na sistemi i 10min. na samoto rajdane,no mi se storiha ciala vechnost,zashtoto kontrakciite biaha strashni,no pyrvata mi misyl beshe"Kolko e mynichko i nevinnichko i kak sladko plachka",a kolko biah shtastliva(i oshte sym)ot fakta,che e macka 
Раждах секцио, защото бебето беше седалищно и по тая причина така и не се знаеше със сигурност от какъв пол е. Когато родих и ми казаха: Честито, момиче е! Моят отговор беше: Слава богу ( цял живот съм си мечтала за момиче ) Не изкам да ви обяснявам какъв смях настана в залата
Ами зарадвах се че всичко свърши. Казах си "най накрая, свърши", толкова време, чаках да приключи всичко. Голяма мъка беше и продължи твърде дълго... Дори като ми казаха, че е момче никак не реагирах, нито се зарадвах нито се разочаровах, като че ли го очаквах. Знаех, че каквото имам това ще е най доброто за мен. Дори не ми дойде на акъла мисълта, че като се роди трябва да изплаче, чак като го измиха изтеглиха и измериха го плеснаха по дупето и той изрева и тогава се усетих, че той не е изревал въобще преди това. Бях в такъв шок, че не бях много на себе си. Но като го видях си помислих, мале колко е хубав, а е одрал кожата на баща си...... а, има и трапчинки от мама. 
Аз раждах секцио с пълна упойка, и чувам , че ми викат името, а аз сънувах нещо тооооооооолково хубаво. Викам си тия пък сега защо ме будят и в тоз момент чувам, честито 2 момичета (и се сетих къде съм и защо съм там). А аз викам, абе аз това го зная, ама ми кажете имат ли коси 
.
После си викам, леле аз като съм толкова тежка как че ме пренесат от масата на леглото (този момент и досега ми се губи).
После в коридора си спомням, едни надвесени, поздравяващи ме мами
.
И дойде момента на великата среща - а те и двете ококорени, не плачат, гледат ме с едни въртящи се очи и имат шапки и с бели личица и аз "Ама защо сте ми мазали бебетата с крем здраве?" , а те лануго имали още . Срам, срам. И тогава вече дойдоха чувствата, направо ме заляха и ме удавиха - като му дръпнах един реввввввввввв - ама яко - незбарвимо е .....
. После си викам, леле аз като съм толкова тежка как че ме пренесат от масата на леглото (този момент и досега ми се губи).
После в коридора си спомням, едни надвесени, поздравяващи ме мами
.И дойде момента на великата среща - а те и двете ококорени, не плачат, гледат ме с едни въртящи се очи и имат шапки и с бели личица и аз "Ама защо сте ми мазали бебетата с крем здраве?"
, а те лануго имали още . Срам, срам. И тогава вече дойдоха чувствата, направо ме заляха и ме удавиха - като му дръпнах един реввввввввввв - ама яко - незбарвимо е .....