Кога за първи път усетихте, че детското във Вас си отива?

  • 3 249
  • 82
  •   1
Отговори
# 45
  • Варна
  • Мнения: 3 953
Постепенно се случи. Не се сещам за събитие оставило отпечатък, граница
между детството ми и разумния възрастен.
От време, на време ме нахапват щъркелите, предполагам, че е остатъчно детство.

# 46
  • Мнения: 15 619
Добре, променям детето в заглавието на детското...Вярно, че може да прозвучи стряскащо...

# 47
  • Мнения: 2 070
Изобщо не мога да преценя
Честно
Със сигурност не ми е толкова безгрижно като преди, но продължавам да съм любопитна, откривателски настроена и да се радвам на дребни неща, да не се ядосвам на други

# 48
  • Мнения: 11 747
Мисля, че когато бях на около 19г. във връзка със завършване на училището. Почувствах се много скучна и сухарка.

# 49
  • Мнения: 8 999
Детското у мен си отиде, когато мама почина. Бях на 36 г. Стана изведнъж, брутално и разтърсващо. На следващия ден, когато започнах да уреждам погребението, осъзнах, че вече съм възрастен човек, който се занимава с ужасни възрастни неща.
Постепенно се съвземам, много ми помагат децата ми. И усещам, че отнякъде, дълбоко, дълбоко, от най-тъмното кътче на душата ми, отново се възражда /бавно и мъчително/ детето у мен. Едно малко тъжно, малко поочукано, малко уплашено, малко объркано, но все пак дете.

# 50
  • Мнения: 155
Детското у мен си отиде, когато мама почина. Бях на 36 г. Стана изведнъж, брутално и разтърсващо. На следващия ден, когато започнах да уреждам погребението, осъзнах, че вече съм възрастен човек, който се занимава с ужасни възрастни неща.
Постепенно се съвземам, много ми помагат децата ми. И усещам, че отнякъде, дълбоко, дълбоко, от най-тъмното кътче на душата ми, отново се възражда /бавно и мъчително/ детето у мен. Едно малко тъжно, малко поочукано, малко уплашено, малко объркано, но все пак дете.

 Hug   bouquet

# 51
  • Мнения: 743
Понякога си мисля, че май никога няма да си отиде. И не се натъжавам от това. Но има моменти, в които се ужасявам от факта, че никога повече няма да бъда дете. Иска ми се да си полудувам на воля, без да давам обяснения, без да изпитвам угризения, без да се притеснявам.
Но винаги идва ден, в който се налага да бъдеш възрастен човек - да поемаш отговорност, да възпитаваш, да се грижиш, Просто да бъдеш ГОЛЯМ.

# 52
  • Мнения: 3 405
Не съм пораснала изобщо.
Даже и по акъл  Laughing

# 53
  • София
  • Мнения: 1 735
Винаги и като дете съм била много отговорна и сериозна.Но за сметка на това обичам да се забавлявам по детски-да си играем със снега с беби,сега си пеем детски песнички по улицата и нк хора ни гледат любопитно,но не ми пука,заедно се люлеем на люлките/даже аз повече от нея Embarassed/.Да, детското скоро няма да си отиде от мен.Даже покрай детето по-инфантилна ставам,ама и с деца работя,така,че по-добре да си говорим на един език. Wink

# 54
  • София
  • Мнения: 1 355
Когато разбрах, че според средностатистическата продължителност на живота при жените (за България - около 73) съм го преполовила.

# 55
  • Мнения: 4 292
Не знам точно кога е станало, но явно е било отдавна. Не правя драма от това, на мястото на детската наивност и чувство за безгрижие, се настаниха отговорността и предпазливостта. Кофти за мен, но пък добре за тези около мен.  Wink

# 56
  • Мнения: 2 013
Детето в мен няма да си отиде никога!  Mr. Green

# 57
  • Мнения: 413
И при мен удара беше челен. Преди 4 години.

# 58
  • София
  • Мнения: 2 508
Постепенно го осъзнах... Още го осъзнавам. Просто вече не се радвам на неща като цветя и дъждове... Много по-сериозна съм. По-скучна и ежедневна. Cry

# 59
  • Tам през Атлантическия океан
  • Мнения: 7 120
Детето в мен няма да си отиде никога!  Mr. Green

и при мен  Mr. Green

по скоро бих казала чи си отиде тинейджърката  т.е. "сладките" безумия около тоя период  Sunglasses

Общи условия

Активация на акаунт