Кога за първи път усетихте, че детското във Вас си отива?

  • 3 252
  • 82
  •   1
Отговори
24 март 2009, 12:54 ч.
  • Мнения: 15 619
Кога за първи път усетихте, че детското във Вас си отива, пораствате един вид?
Някаква случка ли беше?
Моментно прозрение или пък нещо друго? Рано или късно се случи?
Приятно или неприятно беше за вас усещането?
С удоволствие ще чета.

Последна редакция: вт, 24 мар 2009, 17:56 от luna

# 1 24 март 2009, 13:01 ч.
  • Мнения: 431
Сега ще се напълни темата с "запазили детското у себе си", защото така е модерно да се казва. Simple Smile

# 2 24 март 2009, 13:04 ч.
  • Му Кинд Оф Плаце
  • Мнения: 4 033
На 9 години. Разбрах, че совите не бяха това, което си мислех  Laughing, не съм съжалявала ни за миг. Детството е загубена работа.

# 3 24 март 2009, 13:04 ч.
  • София
  • Мнения: 3 064
Миналата година, когато умря майка ми.

# 4 24 март 2009, 13:05 ч.
  • Мнения: 5 468
Цитат на: Луда Мара в вт, 24 мар 2009, 13:04
Миналата година, когато умря майка ми.
Tired и аз така...

# 5 24 март 2009, 13:07 ч.
  • Мнения: 95
Вчера,когато бившият ми приятел каза,че не съм момичето,в което някога е бил влюбен,а съм жената която е изгубил...Стана ми странно,предвид възрастта ми си мислех,че още съм лапе  Rolling Eyes

# 6 24 март 2009, 13:10 ч.
  • Мнения: 1 380
Още си е в мен.... Laughing

# 7 24 март 2009, 13:12 ч.
  • Мнения: 2 082
тъй като бях най-малката в рода,дълго време се чувствах такава ...когато преглеждам касетата от сватбата/преди 13г/,виждам колко безгрижни сме били  тогава и колко много хора от тогава ги няма сред нас.пораснах малко след раждането може би,но когато почина баща ми разбрах,че съм голяма...това стана някъде към 35тата ми годишнина

# 8 24 март 2009, 13:12 ч.
  • Мнения: 516
Винаги ми е било забавно и смешно да видя хлапе със скъсани панталони на коленете и цялото в мръсотия. Тия дни моето се прибра в такова състояние. Изобщо не ми беше смешно. Laughing
 Мисля, че детето в мен си отиде, когато започнах да се чувствам отговорна не само за себе си.

# 9 24 март 2009, 13:12 ч.
  • Мнения: X
Като пиех давилови капки да ми мине стомаха, а то взе,че ми дойде. Оттогава всеки месец на една и съща дата детето в мен умира отново и отново.

# 10 24 март 2009, 13:19 ч.
  • Мнения: 5 940
От модерните съм, не съм усетила Mr. Green. Имам си наследствен дар от баща ми - детска наивност и любопитство. Скоро съпругът ми коментира, че съм била имунизирана от депресия.
Вече си имам и малък другар в игрите.

# 11 24 март 2009, 13:21 ч.
  • Мнения: 3 634
На първото ЕЕГ преди 23год. заради думите на лекарите "Вече си голяма, бъди послушна, за да оздравееш!". После още дълго бях дете, но можех да се чувствам такова само в присъствието на родителите ми.

# 12 24 март 2009, 13:21 ч.
  • При хората, които обичам
  • Мнения: 3 192
Не е имало точна граница - до вчера бях дете, от днес съм възрастен. Може би момента, в който осъзнах, че близките ми ще умрат преди мен, е отключил това съзряване.

# 13 24 март 2009, 13:24 ч.
  • София
  • Мнения: 406
Когато започнах да си търся "място под слънцето" и по-конкретно първата ми работа.Тогава осъзнах,че всичко,което ще ми се случва занапред,ще бъде вследствие от моите извършени и неизвършени дела.

# 14 24 март 2009, 13:32 ч.
  • Мнения: 2 716
Моето не ще да си ходи.
Мислех, че като се омъжа. Обаче си остана.
Мислех, че като родя. Обаче проклетото лигаво хлапе остана.
Опитах отново с раждането. То се е запънало и си стои.
Инфантилна съм.
Още получавам играчки за Коледа и 08.03.  Laughing
Когато ми подарят "възрастен подарък" сигурно ще порасна.
Смъртта ме натъжава, но не помъдрявам от това.

# 15 24 март 2009, 13:41 ч.
  • Мнения: 3 268
Когато взех да поучавам децата си...за жалост нямаше как да остана дете тогава,трябваше да бъда отговорна

# 16 24 март 2009, 13:44 ч.
  • Мнения: 1 495
Усетих за първи път , че детското в мен ме напуска , когато се разболяха баба ми и дядо ми , а след това и починаха почти един след друг. До тогава в интерес на истината не се бях сблъсквала с нищо сериозно през живота си , бях гледана в саксия (дето има една приказка). Абе с две думи смея да кажа , че до тогава живота ми беше безгрижен и може би за това , когато настъпи този момент го преживях така тежко дълбоко вътре в душата си . След това самия ми поглед върху живота , мироглед и т.н. се промени . Станах доста плашлива за близките си , постоянно мислех , че нещо лошо ще се случи и така доста време . След време срещнах мъжът , с който съм и до ден днешен и който без да го иска върна една голяма част от детето в мен . Когато сме някъде да кажем в парк , градина и т.н. аз почвам да се радвам като дете , бягам , скачам и се смея точно като детенце. Радвам се на играчки , на кученца ,абе на какво ли не ,като децата точно . Не знам как , но се чувствам точно като дете макар , че съм доооста далеко вече от тези години , но понеже и изглеждам на много малка , а  и се обличам като тинейджър, хората не ми дават повече от 18 години , а съм на 27 Grinning. Та така , смея да кажа, че загубих една голяма част от детето в мен ,  но след това си я възвърнах .

# 17 24 март 2009, 13:51 ч.
  • Мнения: 145
Сблъсъкът беше челен и доста груб - смъртта на единия ми дядо. При мен въобще не ставаше въпрос за някакъв лек преходен процес,в който да се чудя замина ли си детството?

# 18 24 март 2009, 13:55 ч.
  • Мнения: 830
Защо въобще трябва детето в нас да си отива, аз мисля, че е страхотно да съхраним детското в нас?!

# 19 24 март 2009, 13:59 ч.
  • Мнения: 15 619
Цитат на: BENI MAMA в вт, 24 мар 2009, 13:55
Защо въобще трябва детето в нас да си отива, аз мисля, че е страхотно да съхраним детското в нас?!
Идва един момент, когато човек се чувства пораснал, за това питам, а иначе детското така или иначе си го имаме, кой повече, кой по-малко....

# 20 24 март 2009, 14:09 ч.
  • Мнения: 3 268
Да,аз те разбрах точно така.

# 21 24 март 2009, 14:30 ч.
  • There I was on a July morning
  • Мнения: 4 584
Не е имало определен момент или прозрение, в които да се почувствам пораснала.
Беше поредица от случки през годините.
Постигане на финансова независимост, раждане на децата и отговорността за тях, някои разочарования от близки и най-лошото - физическа загуба на скъпи за мен хора.
Така, че съзряването ми беше съпроводено, както от приятни, така и от неприятни емоции.

# 22 24 март 2009, 14:47 ч.
  • Мнения: 24
Според мен правилният отговор е: "Когато усетих първите контракции"

# 23 24 март 2009, 14:50 ч.
  • Мнения: 1 897
За съжаление твърде рано.

# 24 24 март 2009, 14:51 ч.
  • Мнения: 673
  Попаднах във водовъртеж ,от който трябваше да изплувам сама. Мама вече я нямаше, а татко побърза да поеме по свой път. Оказах се на кръстопът и сама трябваше да си избера посоката , в която да тръгна. Тогава осъзнах , че няма кой вместо мен да взима решенията и това ме накара да се почувствам зряла.

# 25 24 март 2009, 14:52 ч.
  • Мнения: 830
Цитат на: luna в вт, 24 мар 2009, 13:59
Цитат на: BENI MAMA в вт, 24 мар 2009, 13:55
Защо въобще трябва детето в нас да си отива, аз мисля, че е страхотно да съхраним детското в нас?!
Идва един момент, когато човек се чувства пораснал, за това питам, а иначе детското така или иначе си го имаме, кой повече, кой по-малко....
Да, разбирам те, но при мен този процес явно е ставал мнооого плавно, защото не се откроява никакво ясно събитие което да е преобърнало живота ми тотално, а може би още ми се иска да съм дете, не знам...  Hug

# 26 24 март 2009, 14:54 ч.
  • There I was on a July morning
  • Мнения: 4 584
Цитат на: Seltakis в вт, 24 мар 2009, 14:47
Според мен правилният отговор е: "Когато усетих първите контракции"

Ти тогава ли го почувства?

# 27 24 март 2009, 14:54 ч.
  • Мнения: 2 448
Преди три години, когато напълно осъзнах думата безсилие.  Confused

# 28 24 март 2009, 14:56 ч.
  • Мнения: 301
Не мисля, че съвсем си е отишло детето в мен, защото все още скачам из локвите със сина ми  Laughing Но позагубих част от него - наивността се замени с отговорност и притеснения. За неизбежния ни край един ден - когaто татко почина осъзнах, че щом той (най-силния, най- ...всичко) може да си отиде, значи няма спасение. Забележките, които правя на сина ми по инерция - не пипай, там не скачай по плочките ще се хлъзнеш ... спри се поне за малко. После 5 минути след тях се осъзнавам - защо да се спре, та на него му се играе, дете е.      
Изгубих от детското, за да бъда майка, но пък съм майка - значи все пак си пазя нещо от детето в мен.
Ако питате мъжа ми на акъл все на 18 си стоя.  hahaha

# 29 24 март 2009, 15:02 ч.
  • Мнения: X
Цитат на: Ню в вт, 24 мар 2009, 13:05
Цитат на: Луда Мара в вт, 24 мар 2009, 13:04
Миналата година, когато умря майка ми.
Tired и аз така...
И аз.

# 30 24 март 2009, 15:09 ч.
  • Мнения: 4 585
Когато разбрах, че едно от вълчетата има проблем ... и че аз съм неговият татко.
Заглавието ми прозвуча зловещо, като спонтанен аборт или загуба на бебе в напреднала бременност.

# 31 24 март 2009, 15:11 ч.
  • Мнения: 3 634
Цитат на: Вълкът с дълъг ник в вт, 24 мар 2009, 15:09
Заглавието ми прозвуча зловещо, като спонтанен аборт или загуба на бебе в напреднала бременност.

Да, на мен също! Имала е предвид "детското".  Peace

# 32 24 март 2009, 15:23 ч.
  • Мнения: 60
Не знам дали съм хлапе, но може би тийнейджър. Още не ми е дошъл акъла, но нали знаете? Акъл и цикъл не ти ли дойдат навреме, не ги чакай изобщо.

# 33 24 март 2009, 15:29 ч.
  • Мнения: 155
Когато бъдещето ми започна да зависи само и единствено от мен. Когато започнах да вземам решенията си сама и когато започнах да се издържам сама

# 34 24 март 2009, 15:31 ч.
  • Мнения: 2 491
Аз също се шашнах с това заглавие, помислих си за изгубен плод ooooh!

По темата-мисля, че когато станах майка и отговорностите ми се промениха.

# 35 24 март 2009, 15:36 ч.
  • Мнения: 1 447
Все още има нещо детско в мен и не искам да си отиде.

# 36 24 март 2009, 15:37 ч.
  • Мнения: 2 478
Ами не помня някога силно да съм усещала детето в мен.Може би бях много отговорна дори и в детството си,предпочитах да чета ,отколкото да играя,на 6 г прибирах сестра ми от ДГ,която не беше близко да вкъщи.Вероятно там е причината да съм порастнала бързо,поемането на отговорност те кара да съзряваш.
Въпреки че уж детето в мен го няма,но толкова се вдетинявам със синът ми,с игрите му,с детските песнички и приказки.
Чувствам се чудесно в кожата си независимо с дете или без дете в душата.

# 37 24 март 2009, 15:46 ч.
  • Велико Търново/Latitude: 43 ° 32 '47 "North - Longitude: 6 ° 56' 17" East
  • Мнения: 1 221
Не си е отишло съвсем все още, надявам се и да не го направи!
Това, което безвъзвратно обаче си отиде с една част от него е наивността - замениха  я отговорностите и  притесненията. Може би донякъде повратен момент е била загубата на близки хора - мисълта за неизбежния ни край един ден е подтискаща.

Цитат на: Джулия в вт, 24 мар 2009, 14:56
Изгубих от детското, за да бъда майка, но пък съм майка - значи все пак си пазя нещо от детето в мен.
newsm10

# 38 24 март 2009, 15:50 ч.
  • Варна
  • Мнения: 1 306
Важното е като си отиде детето, да не дойде веднага след него пенсионерката. Понеже познавам крещящи примери.

# 39 24 март 2009, 15:52 ч.
  • София
  • Мнения: 6 363
на 29 години - когато разбрах, че майка ми е болна от рак в краен стадий и почина.

# 40 24 март 2009, 16:35 ч.
  • Мнения: 332
Цитат на: jam в вт, 24 мар 2009, 15:52
на 29 години - когато разбрах, че майка ми е болна от рак в краен стадий и почина.
smile3518.......... и все пак тя винаги ще е до детето си.

# 41 24 март 2009, 16:36 ч.
  • Мнения: 851
Когато разбрах, че съм бременна и трябва оттук нататък аз да съм възрастната в семейството.Че трябва да осигуря жилище и пари, да спра да съм егоист и да се вслушвам първо в желанията на детето си и да осигурявам неговите потребности преди моите.

# 42 24 март 2009, 17:00 ч.
  • Мнения: 2 133
Радвам се, че не всичко детско в мен, си е отишло!Отговорностите са на първо място, но и малките дечица имат такива!Обичам щурите игри и често се включвам с децата в тях.Моят си ме гледа наравно със щерката, така че, докато мога, си оставам такава! Peace

# 43 24 март 2009, 17:35 ч.
  • Мнения: 627
Много, много отдавна...
Даже не помня кога точно...

# 44 24 март 2009, 17:43 ч.
  • Мнения: 2 811
Аз съм малко ала Бенджамин Бъттон- като малка бях "стара"- много сериозна, разумна и зряла и меланхолична.Бях песимистична сдухана тийнка, която не пие не пуши и не иска да се целува преди брак. Седях и си четях в нас, ходих на много курсове. много се срамувах, че съм нърдка и все се опитвах да се оправдавам, че оценките ми са късмет и тем подобни. майка ми се притесняваше за мен, че съм най старото дете, което познава.  а с възрастта се видиотявам все повече.

# 45 24 март 2009, 17:53 ч.
  • Варна
  • Мнения: 3 953
Постепенно се случи. Не се сещам за събитие оставило отпечатък, граница
между детството ми и разумния възрастен.
От време, на време ме нахапват щъркелите, предполагам, че е остатъчно детство.

# 46 24 март 2009, 17:56 ч.
  • Мнения: 15 619
Добре, променям детето в заглавието на детското...Вярно, че може да прозвучи стряскащо...

# 47 24 март 2009, 18:34 ч.
  • Мнения: 2 070
Изобщо не мога да преценя
Честно
Със сигурност не ми е толкова безгрижно като преди, но продължавам да съм любопитна, откривателски настроена и да се радвам на дребни неща, да не се ядосвам на други

# 48 24 март 2009, 19:14 ч.
  • Мнения: 11 747
Мисля, че когато бях на около 19г. във връзка със завършване на училището. Почувствах се много скучна и сухарка.

# 49 24 март 2009, 19:23 ч.
  • Мнения: 8 999
Детското у мен си отиде, когато мама почина. Бях на 36 г. Стана изведнъж, брутално и разтърсващо. На следващия ден, когато започнах да уреждам погребението, осъзнах, че вече съм възрастен човек, който се занимава с ужасни възрастни неща.
Постепенно се съвземам, много ми помагат децата ми. И усещам, че отнякъде, дълбоко, дълбоко, от най-тъмното кътче на душата ми, отново се възражда /бавно и мъчително/ детето у мен. Едно малко тъжно, малко поочукано, малко уплашено, малко объркано, но все пак дете.

# 50 31 март 2009, 16:52 ч.
  • Мнения: 155
Цитат на: baibibi в вт, 24 мар 2009, 19:23
Детското у мен си отиде, когато мама почина. Бях на 36 г. Стана изведнъж, брутално и разтърсващо. На следващия ден, когато започнах да уреждам погребението, осъзнах, че вече съм възрастен човек, който се занимава с ужасни възрастни неща.
Постепенно се съвземам, много ми помагат децата ми. И усещам, че отнякъде, дълбоко, дълбоко, от най-тъмното кътче на душата ми, отново се възражда /бавно и мъчително/ детето у мен. Едно малко тъжно, малко поочукано, малко уплашено, малко объркано, но все пак дете.

 Hug   bouquet

# 51 31 март 2009, 17:33 ч.
  • Мнения: 743
Понякога си мисля, че май никога няма да си отиде. И не се натъжавам от това. Но има моменти, в които се ужасявам от факта, че никога повече няма да бъда дете. Иска ми се да си полудувам на воля, без да давам обяснения, без да изпитвам угризения, без да се притеснявам.
Но винаги идва ден, в който се налага да бъдеш възрастен човек - да поемаш отговорност, да възпитаваш, да се грижиш, Просто да бъдеш ГОЛЯМ.

# 52 31 март 2009, 17:47 ч.
  • Мнения: 3 405
Не съм пораснала изобщо.
Даже и по акъл  Laughing

# 53 31 март 2009, 17:58 ч.
  • София
  • Мнения: 1 735
Винаги и като дете съм била много отговорна и сериозна.Но за сметка на това обичам да се забавлявам по детски-да си играем със снега с беби,сега си пеем детски песнички по улицата и нк хора ни гледат любопитно,но не ми пука,заедно се люлеем на люлките/даже аз повече от нея Embarassed/.Да, детското скоро няма да си отиде от мен.Даже покрай детето по-инфантилна ставам,ама и с деца работя,така,че по-добре да си говорим на един език. Wink

# 54 31 март 2009, 23:29 ч.
  • София
  • Мнения: 1 355
Когато разбрах, че според средностатистическата продължителност на живота при жените (за България - около 73) съм го преполовила.

# 55 31 март 2009, 23:39 ч.
  • Мнения: 4 292
Не знам точно кога е станало, но явно е било отдавна. Не правя драма от това, на мястото на детската наивност и чувство за безгрижие, се настаниха отговорността и предпазливостта. Кофти за мен, но пък добре за тези около мен.  Wink

# 56 1 апр. 2009, 00:44 ч.
  • Мнения: 2 013
Детето в мен няма да си отиде никога!  Mr. Green

# 57 1 апр. 2009, 00:49 ч.
  • Мнения: 413
И при мен удара беше челен. Преди 4 години.

# 58 1 апр. 2009, 06:03 ч.
  • София
  • Мнения: 2 508
Постепенно го осъзнах... Още го осъзнавам. Просто вече не се радвам на неща като цветя и дъждове... Много по-сериозна съм. По-скучна и ежедневна. Cry

# 59 1 апр. 2009, 07:52 ч.
  • Tам през Атлантическия океан
  • Мнения: 7 120
Цитат на: ♣٠·˙♥Rbaby1♥˙&# … 1 апр 2009, 00:44
Детето в мен няма да си отиде никога!  Mr. Green

и при мен  Mr. Green

по скоро бих казала чи си отиде тинейджърката  т.е. "сладките" безумия около тоя период  Sunglasses

# 60 1 апр. 2009, 09:12 ч.
  • Мнения: 2 175
Миналото лято..
когато малкият ми стъклен свят се срина изненадващо..
Когато стреса, паниката, ужаса и безсилието взеха връх и трябваше да справя и сама да взема решение..
Тогава нищо не усещах..само болка и ужас..
Просто вече се чувствам стара и изморена..и все се надявам, че ще се върне поне малко от онази жизненост и дори наивност..

# 61 1 апр. 2009, 10:01 ч.
  • София
  • Мнения: 38 530
Хич не ще да си отива!
А покрай детето, направо се завръща!
Много е яко да имаш оправдание на ходиш на цирк, зоопарк, да се полюлееш на люлките!

# 62 1 апр. 2009, 10:08 ч.
  • Мнения: 1 437
Не си е отишло  Laughing

# 63 1 апр. 2009, 10:42 ч.
  • Мнения: 604
Цитат на: Дилянка в ср, 01 апр 2009, 10:01
Хич не ще да си отива!
А покрай детето, направо се завръща!
Много е яко да имаш оправдание на ходиш на цирк, зоопарк, да се полюлееш на люлките!
И при мен е така·

# 64 1 апр. 2009, 13:41 ч.
  • София
  • Мнения: 7 097
Като усетя, ще пиша  Laughing

# 65 1 апр. 2009, 17:32 ч.
  • Мнения: 59
Когато си отиде,най вероятно ще остарея Simple Smile

# 66 3 апр. 2009, 12:58 ч.
  • Мнения: 919
Цитат на: Н а т и в ср, 01 апр 2009, 13:41
Като усетя, ще пиша  Laughing
и аз Joy

# 67 3 апр. 2009, 13:09 ч.
  • Мнения: 1 517
Детското в мен започна да си отива, когато бях на 14...наложи се бързичко да порастна и да поема на плещите си огромен ( за мен ) психологически товар.
С течение на годините обаче, започвам да проявявам признаци на вдетеняване  Mr. Green На мен ми е добре, за околните...не знам.

# 68 3 апр. 2009, 13:12 ч.
  • Мнения: 211
И аз се включвам към тези, сблъскали се със загуба. Миналата година, когато татко почина.
Усетих, че вече никога няма да бъда дете.

# 69 4 апр. 2009, 13:15 ч.
  • Мнения: 398
 Няма да е скоро. Joy

# 70 4 апр. 2009, 17:27 ч.
  • Мнения: 54
  Още не съм го усетила. LaughingЧувствам се дете.

# 71 4 апр. 2009, 17:35 ч.
  • Мнения: X
Когато почина майка ми и осъзнах ,че никога вече няма да кажа "Мамо..."   

# 72 4 апр. 2009, 22:48 ч.
  • близо до Кресненското дефиле
  • Мнения: 961
При мен детството не ще да си ходи!Това ме подържа и прави щастлива.За всички в семейството ми аз съм си едно пораснало дете.А щуротии правя почти всеки ден Crazy

# 73 4 апр. 2009, 22:51 ч.
  • Мнения: 106
това не знам. но знам кога се върна - вчера на пратера във виена. просто бях първи другар на синчето ми в атракциите. супер! и решихме. лятото сме пак там Hug

# 74 4 апр. 2009, 23:04 ч.
  • София
  • Мнения: 978
Преоткривам го всеки миг със сина ми

# 75 6 апр. 2009, 09:44 ч.
  • Мнения: 753
Ами все още не съм го усетила...........а сега с децата си е направо райски да имаш оправдание да си върнеш поне малко детството-цирк, ровене в пясъка....

# 76 6 апр. 2009, 10:18 ч.
  • София
  • Мнения: 62 595
Мисля, че детето в мен така и не си е отишло напълно. А за тази част, която си е отишла не съжалявам, защото винаги съм искала да бъда голяма (т.е. възрастен). Може би у мен още е останала част не от детското, а по-скоро от тийнеджърското.

# 77 6 апр. 2009, 10:46 ч.
  • Кацнала на едно дърво.
  • Мнения: 3 192
Не си е отишло детето и няма никакво намерение да си ходи, независимо какво е модерно.  Mr. Green
Така или иначе, с бодри крачки вървя към времето, в което ще бъда вдетинена бабичка. Сега съм вдетинена лелка, но мисля, че от това имам полза не само аз.  Laughing
П.П. Миналата година и аз останах без майка, но пак не пораснах. Сега се чувствам като сираче от приказка. Rolling Eyes

# 78 6 апр. 2009, 19:03 ч.
  • Мнения: 649
В мига в който усетих, че съм застрашена от това нещо си казах,че никога няма да го пускам да си отиде от мен.

# 79 6 апр. 2009, 19:56 ч.
  • Мнения: 2 374
И до сега съм си голямо дете,въпреки,че вече не отговарям само за себе си.
Винаги съм си го признавала и винаги ще си остана дете.

# 80 29 май 2009, 09:34 ч.
  • гр.София
  • Мнения: 184
Мисля, че всеки го запазва в себе си, просто с напредването на възрастта може би и сблъсъка с необходимостта да се справяш сам/а в житейската мелачка, някои все по-рядко намират човек, преживяване, дори понякога филм или книга, когато се чувстват по този специален начин. Страшно си обичам хората /те си знаят кои/ Whistling, с които мога безпричинно да си се смеем или дори да мълчим и между нас да се усеща вълшебство, понякога плача на филм и като си ме гушнат, пак се чувствам така по детски

# 81 31 май 2009, 06:28 ч.
  • Мнения: 3 034
не съм го усещала, значи не си е отивало.  Grinning на мен личните загуби и житейски неприятности ми действат точно обратното на описаното досега - затварям плътно вратата на детските щастливи мигове, скривам се там, където съм се чувствала най-уютно - в детството. колкото повече неприятни неща ми се случват, толкова по-силно се сгушвам. имам си много ритуали, които също са част от връзката ми с детството и си ги изпълнявам стриктно.  Grinning синът ми дори не е най-сериозната причина да имам такава връзка, той по-скоро бере плодовете.

# 82 31 май 2009, 10:21 ч.
  • Мнения: 24 467
Твърде рано. Бях на две и половина, когато баща ми каза, че съм вече голяма за "този биберон" и че е най- добре да го хвърля. До днес си го спомнян с носталгия и когато купувах на децата ни залъгалки им завиждах.  Sad
Абе, детски работи!

Препоръчани теми

Започнете да пишете...

0 резултати за

Добави филтри

Групи

Теми

Автори

Период

-

      Facebook login функцията е временно ограничена.

      Функцията за вход чрез Facebook login временно е ограничена.

      Можете да влезете във форума, като използвате потребителското име/имейл и паролата за BG-Mamma профил, които сте получили след регистрацията.

      Ако не пазите писмото и не помните паролата си, можете да използвате функцията "Забравена парола".

      Ако имате нужда от допълнително съдействие, пишете ни.

      Молим да ни извините за неудобството!

      Забравена парола? Вход

      Общи условия

      Приемайки общите условия за ползване на сайта, потребителят се съгласява да се запознае с правилата и политиката за ползване на форума и да ги спазва, както и при ползването на сайта да съблюдава българското законодателство, интернет етиката, правилата на морала и добрите нрави.


      НЕГ.БГ АД не гарантира за достоверността и пълнотата на съдържанието и не гарантира, че предоставените услуги ще удовлетворят изискванията на потребителя, нито че ще бъдат непрекъснати, навременни и сигурни. С приемането на общите условия потребителят се съгласява, че използването на предоставените услуги и информация е изцяло на негов риск и отговорност.


      НЕГ.БГ АД няма задължение да извършва наблюдение на информация, публикувана от потребителите, както и на информацията, съхранявана, пренасяна или направена достъпна чрез сайта, нито да търси факти и обстоятелства, указващи извършването на неправомерна дейност от страна на потребител.


      НЕГ.БГ декларира, че потребителските данни няма да бъдат предоставяни на трети лица, освен при поискване от съответните компетентни държавни органи или длъжностни лица, които са оправомощени да изискват такава информация съгласно действащото законодателство.


      НЕГ.БГ АД си запазва правото да изпраща анкети за проучване и подобряване на удовлетвореността от предлаганите стоки и услуги, маркетингови проучвания с цел разработка и предлагане на нови стоки и услуги в сайта, както и непоискани търговски съобщения до регистрираните потребители с цел информиране за нови услуги и стоки, предлагани от дружеството.


      Затвори

      Активация на акаунт

      Здравейте,

      Включете се в проучването на Frosch относно вашите предпочитания за почистващи препарати за дома. Попълнете анкетата сега – отнема само 2 минути.
      Благодарим ви предварително!

      Към анкетата

      Здравейте,
      Искаме да направим BG-Mamma вашето още по-любимо място за споделяне. Помогнете ни, като отговорите на въпросите в тази анкета:

      Към анкетата