Ние сме още седмица-две тук и заминаваме към Морето, ако някой има желание за разходка в парка-нека пише, въпреки, че ме хвана страх сега от кърлежи.... предполагам най-много има из паркове и градинки.Или пък ако някой му се разхожда към Витоша , може да ни се обади.
alexa-smile и аз мисля, че въпроса не е провокация, от мнението на irenaMIHAELA , което си извадила става ясно.Тя не пита дали съжаляваме, а дали ако бяхме установили това по време на бременноста-щяхме да махнем бебето.Според мен са два различни въпроса , на които може да се отговори по различен начин.
На въпроса-Дали бих махнала детето ако беше установено по време на бременноста ми?- Не знам какво бих отговорила, но поставяйки се назад във времето, когато синдром на Даун ми звучеше ужасно страшно и не знайки нищо добро за синдрома.....най-вероятно бих .Аз и заради това не направих БХС, въпреки, че още от началото имах усещанието, че нещо не е наред с бебето....Имах чувството, че тези резултати ще дадат лоши стойности и че ще ме накарат в крайна сметка да направя аборт и да махна здравото си дете....затова и не ги направих, въпреки, че бях добре осведомена за тях и за амниото.....
А на въпроса дали съжалявам, в сегашно време, че не съм го махнала? -Не не съжалявам ни най-малко,радвам се, че си е избрал нас за родители(някъде бях чела, че децата избират при кого да се родят).Въпреки, че промени живота ни много и бъдещето ми не е това, което го планирах и мечтах, живота ни не е лек, Ангел на много неща ни научи, ние много го обичаме и не съжаляваме за нищо.
Вие как сте, как е Ачето, този бонбон?Имаш ли някоя снимка на двамата адаши?
Френд-добре дошли в отбора на тръшкащите.Ние сме ветерани в това отношение...и все още 5минутката не важи при нас. виж при баткото действа.
Поздрави от нас и целлувки не дечицата.