Обичате ли да четете публицистика? Какво интересно сте прочели от този род напоследък? Харесвате ли Калина Андролова например?
- Публикувана: 15 март 2009, 15:08 ч.
- Последно мнение: 17 март 2009, 11:26 ч.
Четете ли?
Четем,да. Всички вкъщи четем, с изключение на 12 годишният ми син. Понеже мернах тук, че всичко идва от семейството-ай ми кажете отде се пръкна това мое мързеливо на тема четене дете? Четем до безобразие, дето се вика, ама тоя малкият хайлазин вдига аларма до Бога,когато го подсетя да си прочете задължителните за училище произведения...
Последно си купих томче на Георги Данаилов- понеже е разказ за родното село на майка ми. Участвала съм,така да се каже, в разказаните събития- всяко лято прекарвах във въпросното село,докато баба и дядо не починаха...Та ми беше любопитно да си сверя спомените с тези на писателя.Останах неприятно изненадана-открих откровена лъжа(да не кажа клевета) относно смъртта на баба ми Илинка- сестра на дядо ми...Дали да не съдя писателя?
Последно си купих томче на Георги Данаилов- понеже е разказ за родното село на майка ми. Участвала съм,така да се каже, в разказаните събития- всяко лято прекарвах във въпросното село,докато баба и дядо не починаха...Та ми беше любопитно да си сверя спомените с тези на писателя.Останах неприятно изненадана-открих откровена лъжа(да не кажа клевета) относно смъртта на баба ми Илинка- сестра на дядо ми...Дали да не съдя писателя?
Имам няколко романа качени в телефона. Когато чакам някъде по опашки или на спирка с пейка, успявам да прочета по 10 глави понякога. Също така предпочитам да ползвам маршрутки когато не се прекачвам. Това са поне 90 минути на ден в четене. Единствената причина, заради която без детето не ползвам кола е точно това - да ми остава време за четене.
Чета постоянно и задължително, от малка. Имам периоди, в които редувам лековато с по-сериозно четиво, но да остана без книга ми е странно.
Всички от семейството ми четем. Много беше забавно навремето като се купи някоя нова книга, майка ми я отнася в спалнята си. Аз и сестра ми се редуваме да я крадем и всяка си я мъкне в нейната стая, докато майка ми накрая не я издири, изфучи и отнесе... до следващата нова книга. Единствен баща ми издаваше тежък декрет никой да не му пипа книгата, но той заспива след няколко страници и тогава му я отнасяхме който първи я стигне.
Случвало се е и още се случва, макар по-рядко, да чета 3-4 книги наведнъж - една основна и няколко помежду според настроението.
Имам сума книги, които препрочитам редовно - горе-долу веднъж на 1-2 години.
Често нося книга в чантата си, особено ако знам, че ще имам пауза/чакане някъде.
За четенето на чужд език Кейси е много права. С четене научих английски и пак с четене много си обогатих руския; жалко, че нямам воля за четене за припомняне на испанския, който трябваше да ми е най-силен, а остана на печално трето място и не го споменавам дори.
Всички от семейството ми четем. Много беше забавно навремето като се купи някоя нова книга, майка ми я отнася в спалнята си. Аз и сестра ми се редуваме да я крадем и всяка си я мъкне в нейната стая, докато майка ми накрая не я издири, изфучи и отнесе... до следващата нова книга. Единствен баща ми издаваше тежък декрет никой да не му пипа книгата, но той заспива след няколко страници и тогава му я отнасяхме който първи я стигне.
Случвало се е и още се случва, макар по-рядко, да чета 3-4 книги наведнъж - една основна и няколко помежду според настроението.
Имам сума книги, които препрочитам редовно - горе-долу веднъж на 1-2 години.
Често нося книга в чантата си, особено ако знам, че ще имам пауза/чакане някъде.
За четенето на чужд език Кейси е много права. С четене научих английски и пак с четене много си обогатих руския; жалко, че нямам воля за четене за припомняне на испанския, който трябваше да ми е най-силен, а остана на печално трето място и не го споменавам дори.
Чета много. Художествената литература не ми замества професионалната. Чета всичко - леко, тежко, професионално, детско, закони, ...
Нямам възможност да купувам толкова, колкото успявам и ми се иска да чета, но добре, че са библиотеките, книгите втора употреба и Интернет(освен онлайн книги, имам прекрасната възможност да споделям свои книги и да получавам други).
В последно време успях(надявам се) да запаля голямото си дете(10г.) и предимно за него пазарувам нова литература. Сега наред е малката(3г. и 8м.), която покрай нас вече е научила буквите и е въпрос на малко време да се научи и тя да чете. Вечер си имаме ритуал с четенето всички в семейството ни.
Не мога да чета една книга втори път.
Нямам възможност да купувам толкова, колкото успявам и ми се иска да чета, но добре, че са библиотеките, книгите втора употреба и Интернет(освен онлайн книги, имам прекрасната възможност да споделям свои книги и да получавам други).
В последно време успях(надявам се) да запаля голямото си дете(10г.) и предимно за него пазарувам нова литература. Сега наред е малката(3г. и 8м.), която покрай нас вече е научила буквите и е въпрос на малко време да се научи и тя да чете. Вечер си имаме ритуал с четенето всички в семейството ни.
Не мога да чета една книга втори път.
Чета да.
На нощното си шкафче в момента имам поне 10 книги, които си чакат реда. От тях 2-3 са за възпитание на деца, 6-7 професионално ориентирани и 1-2 художествена литература. Гледам да си купувам книги, които ще прочета повече от веднъж, защото чета дразнещо бързо и не виждам смисъл от простото трупане. Последно прочетох "Български хроники" на Ст. Цанев и ми хареса.
Не мога да си кривя душата, че определено съм предубедена към хора, които не четат.
На нощното си шкафче в момента имам поне 10 книги, които си чакат реда. От тях 2-3 са за възпитание на деца, 6-7 професионално ориентирани и 1-2 художествена литература. Гледам да си купувам книги, които ще прочета повече от веднъж, защото чета дразнещо бързо и не виждам смисъл от простото трупане. Последно прочетох "Български хроники" на Ст. Цанев и ми хареса.
Не мога да си кривя душата, че определено съм предубедена към хора, които не четат.
Чета, винаги си лягам с книга. Обикновенно чета по 2-3 паралелно, в зависимост в какво настроение съм.
Когато сина ми беше съвсем малко бебе и спеше спокойно в количката, четях в парка на някоя тиха и отдалечена пейка.
Когато сина ми беше съвсем малко бебе и спеше спокойно в количката, четях в парка на някоя тиха и отдалечена пейка.
И аз по същия начин.
Чета , да, но от интернет.
Много ми е противно и неестествено да чета книга на компа. Някоя статия в нета - да, но книга...поне на мен ми е никакво (след няколко неуспешни проби). За съжаление не винаги успявам да скатая пари за книги. Последния път дадой малко над 100 лв (специално спестявани за целта) и мъжа ми щеше удар да получи
Но после му дойде друг акъл и рече, че за разпалки стават 
Сина ми се е метнал на него - хване ли книга и се обрива, милия
Дано малката оправдае надеждите ми.
Определено времето става кът с деца и работа,но е ? на приоритет-аз без книги не мога,но спокойно преживявам ако не е изметено,дрехите не са изпрани(ако има резерва де) и пр. и пр. Чета за мен си всяка вечер,поне около час. ТВ не гледам от близко 5 години и не съжалявам.Подбирам много филмите си,все пак 90 мин време е това,но затова пък чета доста хаотично,взимам от библиотека,не купувам книги освен за децата.