Чета тук, че много от вас четат книги, а аз не чета от много време. Всички останали обаче очевидно четат и то редовно. Замислих е, на мен ли нещо ми има, че не намирам време - наработа официално по 9 часа , откакто се заговори за криза 10-11. През уикенда почивам. Наработа чета много документация на английски, а каквото чета наработа и вкъщи са предимно книги за софтуер и финанси - отново на английски. След всичко това нямам никакво желание да чета никакви книги. Чета много неща в нета, гледам телевизия, глредам филми, но книги не чета. Как е при вас? И какво точно четете?
- Публикувана: 15 март 2009, 15:08 ч.
- Последно мнение: 17 март 2009, 11:26 ч.
Четете ли?
Дали четеш книги или не определено не зависи от количеството свободно време.
Аз например си почивам като чета, така че винаги намирам време за книги. Просто така съм възпитана, тези неща си идват от семейството. Ако родителите ти не са похващали книга и всичко, което четат са списания и програмата за телевизията, едва ли и ти ще четеш.
Да се обяснява как четенето се замества с вестници и списания е смешно. Както има хора, които не стъпват на театър и опера, просто защото не могат да разберат този вид изкуство, така има и огромен брой хора, за които четенето на книги и то не в Интернет, е губене на време.
Жалко за тях.
Аз например си почивам като чета, така че винаги намирам време за книги. Просто така съм възпитана, тези неща си идват от семейството. Ако родителите ти не са похващали книга и всичко, което четат са списания и програмата за телевизията, едва ли и ти ще четеш.
Да се обяснява как четенето се замества с вестници и списания е смешно. Както има хора, които не стъпват на театър и опера, просто защото не могат да разберат този вид изкуство, така има и огромен брой хора, за които четенето на книги и то не в Интернет, е губене на време.
Жалко за тях.
Съгласна съм с Лу, с изключение на това, че си идва от семейството. Любовта към четенето според мен идва от вътрешна необходимост, не се възпитава в класическия смисъл.
Така е, аз и брат ми сме пример за това. Той и една книга не е прочел през живота си, а сме възпитавани еднакво (родителите ни са филолози, с богата библиотека от художествена литература).
Мразя да чета,още от ученичка мраза литературата.Предпочитам да седна тук пред форума и да си чета и да си пиша,но да взема книга-НИКОГА.Може да гледам в една точка от скука но да чета-НЕ 
Днес чувството ми за хумор е в почивка. Кажи, че се шегуваш.
Мразя да чета,още от ученичка мраза литературата.Предпочитам да седна тук пред форума и да си чета и да си пиша,но да взема книга-НИКОГА.Може да гледам в една точка от скука но да чета-НЕ
Днес чувството ми за хумор е в почивка. Кажи, че се шегуваш.
Не се шегува, хвали се.
Мразя да чета,още от ученичка мраза литературата.Предпочитам да седна тук пред форума и да си чета и да си пиша,но да взема книга-НИКОГА.Може да гледам в една точка от скука но да чета-НЕ
Днес чувството ми за хумор е в почивка. Кажи, че се шегуваш.
Без книга не мога да заспя,просто е изключено,имам дни,които прекарвам изцяло в четене,така си почивам най-добре,откъсвам се изцяло от света и проблемите....телевизора у дома е просто като нептребна мебел,мъжът ми гледа от време на време някой филм и до там,аз въобще не сядам пред него,изключително много ме натоварва...
(не ме вълнува дали другите хора четът,примерно мъжът ми не пипва художествена литература,само книги,които биха му дали информация за неща,които трябва да свърши,не мисля,че четенето на книги поставя даден човек над друг,че и това да дава повод за присмех)
(не ме вълнува дали другите хора четът,примерно мъжът ми не пипва художествена литература,само книги,които биха му дали информация за неща,които трябва да свърши,не мисля,че четенето на книги поставя даден човек над друг,че и това да дава повод за присмех)
За романчета не остава много време,пък и съм ги изчела по-хубавите на младини. 
Виж това доктор Спок,всевъзможни книжки за възпитание и отглеждане на дечурлига,книги за здравословно хранене,гимнастики преди,по време и след бременност и така нататък-маса литература изчетох последните години,ей!
Виж това доктор Спок,всевъзможни книжки за възпитание и отглеждане на дечурлига,книги за здравословно хранене,гимнастики преди,по време и след бременност и така нататък-маса литература изчетох последните години,ей!
Мадам Х, темата с училището и обучението е една много дълга и щекотлива, даже имам дежа вю за такъв разговор въ форума. Само че четенето започва преди и продължава и след училище. Да мразиш даскала си по литература и да мразиш изобщо четенето са различни неща. И чак пък омраза.
Изобщо не й се подигравам. Мъчно ми е за нея. Наистина.
Чета. Но не бих се подигравала на хора, които не го правят.
Изобщо не й се подигравам. Мъчно ми е за нея. Наистина.
аз ако трябва да си призная не ми е мъчно. чела съм много като малка, но сега не помня много от прочетеното. честно казано не мисля, че съм загубила много, тъй като книгите за софтуер са ми много по-полезни. а и на интервю за работа никой не ме е питал колко книги съм прочела.
аз ако трябва да си призная не ми е мъчно. чела съм много като малка, но сега не помня много от прочетеното. честно казано не мисля, че съм загубила много, тъй като книгите за софтуер са ми много по-полезни. а и на интервю за работа никой не ме е питал колко книги съм прочела.
А мен на интервю за работа са ме питали кой е любимият ми български писател.
Щом виждаш книгите като някакво досадно задължение, естествено че няма да четеш.
Чета много. От 4-годишна та досега (почти 34). Научих се рано да чета не защото съм някакъв гений, а защото майка ми четеше като бясна. Аз и броях страниците до края на книгата, белким ми обърне внимание като я прочете, но тя веднага отваряше нова. И така, първо я имитирах, после я питах коя коя буква е и като почнах, нямаше спиране...Дори, когато, заради малките дяволчета, нямах и финансова и физическа възможност да чета, се изхитрих и прехвърлях е-книги на телефона и пак четях и няма насищане тази страст...
За които не обичат да четат, мога да кажа, че не знаят какво пропускат...
За които не обичат да четат, мога да кажа, че не знаят какво пропускат...
Като казахте, че всичко идвало от семейството. Сега си спомням татко как препрочиташе с мен детските книжки, майка с каква радост и жеалние ме научи да чета... Сега успявам да изкуша бащата с някоя книга, а от години на ред майка ми се чуди как така просто мога да си седя и да си чета спокойно, като мога да свърша куп други неща през това време. Все пак това не успя да ме накара да се почувствам гузна, че съм ега ти и мързела, обаче явно с времето и промяната на обстоятелствата мисленето на хората се променя. Няма да забравя как баща ми зорлян ме караше да гледам новини с думите, че в книгите съм четяла измислени случки, а от новините поне съм щяла да науча нещо за света и за политиката....за да ми го каже точно той явно наистина прекалявам с пренебрегването на пустите му новини. Ами като не ме карат да се чувствам хепи кво да направя...
Ако става дума за чисто естетическа наслада и емоционална нужда от художествен текст, не бих могла да обвинявам хората, които не четат. Със сигурност те намират задоволяване на тези си нужди по друг начин - филми, музика, сладки приказки с приятелки ит.н. Ако говорим за интелектуално развитие посредством художествената литература, да, книгите помагат. Но това го правят и хиляди други неща. Истината е, че аз не мога без книги, но те заместват много неща, които по една или друга причина не съм могла да изпитам. Ще ви дам пример: Обожавам да чета пътеписи. За мое огромно съжаление, бих искала да можех да натрупам тези емоции, които получавам от пътеписите, директно, посещавайки всички тези места, за които чета. В този случай, четенето ми е по-скоро тъжно осъзнаване за порпуснатата мечта.
Много е важно малките да се учат да четат. Това обогатява езика им, структурира мисълта им и развива въображението. За големите хора четенето е по желание. Всеки сам намира начина да е щастлив в своята си вселена.
А сега се поздравете, че изчетохте летаргичните разсъждения на една жена, която се е свързала с книгите емоционално и професионално. Аз бих пропуснала този пост.
Много е важно малките да се учат да четат. Това обогатява езика им, структурира мисълта им и развива въображението. За големите хора четенето е по желание. Всеки сам намира начина да е щастлив в своята си вселена.
А сега се поздравете, че изчетохте летаргичните разсъждения на една жена, която се е свързала с книгите емоционално и професионално. Аз бих пропуснала този пост.
Флор, аз те изчетох много внимателно, като една невероятно деформирана на тема книги и четене, започнала "четаческата" си кариера на 4-5 годинки. Единственото, което ти пожелавам, е да успееш да посетиш местата, за които вече си чела.
Апропо, понеже темата е за книги-може би е закъсняло, но.....откривам в момента преводаческия талант на мой бивш преподавател, който работи за "Пулсио".
Апропо, понеже темата е за книги-може би е закъсняло, но.....откривам в момента преводаческия талант на мой бивш преподавател, който работи за "Пулсио".
Дона Флор, прочетох ти поста /не 1 път/ със завист. И аз съм от многочетящите, но не мога да се изразявам много. И ме хвана яд на нещо - че съм посетила доста места без да знам достатъчно. Ако бях прочела повече, по друг начин щях да гледам.
Вафличке, за какво ти е темата - че няма нужда да се чете худ. л-ра ли. Ам, не чети. Аз ако намеря хубава книга, нищо не може да ме изкуши - ни ТВ, ни филми, пък дори и форумът. Не съм мислила от какво ме лишава. Сигурно щях да съм много по-напред в кариерата.
аз ако трябва да си призная не ми е мъчно. чела съм много като малка, но сега не помня много от прочетеното. честно казано не мисля, че съм загубила много, тъй като книгите за софтуер са ми много по-полезни. а и на интервю за работа никой не ме е питал колко книги съм прочела.
Вафличке, за какво ти е темата - че няма нужда да се чете худ. л-ра ли. Ам, не чети. Аз ако намеря хубава книга, нищо не може да ме изкуши - ни ТВ, ни филми, пък дори и форумът. Не съм мислила от какво ме лишава. Сигурно щях да съм много по-напред в кариерата.
чела съм много като малка, но сега не помня много от прочетеното. честно казано не мисля, че съм загубила много, тъй като книгите за софтуер са ми много по-полезни. а и на интервю за работа никой не ме е питал колко книги съм прочела.
Наистина не разбирам какво общо има четенето на художествена литература с евентуална практическа полза от нея. Но знам ли, може някой ден тя да стане излишна и да се издава само специализирана и справочна литература, защото е "по-полезна", както казваш.
Чета все по-малко, май 
Предимно криминалета 
Напоследък се опитвам да чета и всякакви новоизлязли български автори, от любопитство. Ама нещо не ги дочитам, много са ми постмодернистично-претенциозни 
Колкото до ползата, дето някой спомена, според мен има полза - обогатяваш си мирогледа, опознаваш хората, свикваш с многообразието на света
Ааа, и от време на време се смееш. Смехът е особено полезен, нали знаете
Предимно криминалета Напоследък се опитвам да чета и всякакви новоизлязли български автори, от любопитство. Ама нещо не ги дочитам, много са ми постмодернистично-претенциозни Колкото до ползата, дето някой спомена, според мен има полза - обогатяваш си мирогледа, опознаваш хората, свикваш с многообразието на света
Ааа, и от време на време се смееш. Смехът е особено полезен, нали знаете Чета. Всъщност почти никога не заспивам без да съм прочела поне двайсетина страници в леглото. ...
...вечерният ритуал не неотменен.
...
...вечерният ритуал не неотменен.
...
И аз така. Даже вечер да ми се налага да работя до късно /до след 24 ч./, пак преди да заспя прочитам няколко страници.
Книгите ме обогатяват, а и винаги имам теми за разговор.
Скоро дори получих голям комплимент от шефката ми - на маса в компания спорехме за силни личности, политика, диктатори и т.н., при което шефката каза, че не е запозната с тази част от историята, но е готова 100% да ме подкрепи в конкретния спор, защото знае колко много чета и каква "услужлива памет" имам /т.е. в необходим момент ми напомня разни забравени факти/...
Пък и част от работата ми е свързана със срещи с непознати хора и посещения на разни обеди, вечери и подобни - разкошно е на масата да имаш и други неща за казване, освен коментарите за времето...
Четем,да. Всички вкъщи четем, с изключение на 12 годишният ми син. Понеже мернах тук, че всичко идва от семейството-ай ми кажете отде се пръкна това мое мързеливо на тема четене дете? Четем до безобразие, дето се вика, ама тоя малкият хайлазин вдига аларма до Бога,когато го подсетя да си прочете задължителните за училище произведения...
Последно си купих томче на Георги Данаилов- понеже е разказ за родното село на майка ми. Участвала съм,така да се каже, в разказаните събития- всяко лято прекарвах във въпросното село,докато баба и дядо не починаха...Та ми беше любопитно да си сверя спомените с тези на писателя.Останах неприятно изненадана-открих откровена лъжа(да не кажа клевета) относно смъртта на баба ми Илинка- сестра на дядо ми...Дали да не съдя писателя?
Последно си купих томче на Георги Данаилов- понеже е разказ за родното село на майка ми. Участвала съм,така да се каже, в разказаните събития- всяко лято прекарвах във въпросното село,докато баба и дядо не починаха...Та ми беше любопитно да си сверя спомените с тези на писателя.Останах неприятно изненадана-открих откровена лъжа(да не кажа клевета) относно смъртта на баба ми Илинка- сестра на дядо ми...Дали да не съдя писателя?
Имам няколко романа качени в телефона. Когато чакам някъде по опашки или на спирка с пейка, успявам да прочета по 10 глави понякога. Също така предпочитам да ползвам маршрутки когато не се прекачвам. Това са поне 90 минути на ден в четене. Единствената причина, заради която без детето не ползвам кола е точно това - да ми остава време за четене.
Чета постоянно и задължително, от малка. Имам периоди, в които редувам лековато с по-сериозно четиво, но да остана без книга ми е странно.
Всички от семейството ми четем. Много беше забавно навремето като се купи някоя нова книга, майка ми я отнася в спалнята си. Аз и сестра ми се редуваме да я крадем и всяка си я мъкне в нейната стая, докато майка ми накрая не я издири, изфучи и отнесе... до следващата нова книга. Единствен баща ми издаваше тежък декрет никой да не му пипа книгата, но той заспива след няколко страници и тогава му я отнасяхме който първи я стигне.
Случвало се е и още се случва, макар по-рядко, да чета 3-4 книги наведнъж - една основна и няколко помежду според настроението.
Имам сума книги, които препрочитам редовно - горе-долу веднъж на 1-2 години.
Често нося книга в чантата си, особено ако знам, че ще имам пауза/чакане някъде.
За четенето на чужд език Кейси е много права. С четене научих английски и пак с четене много си обогатих руския; жалко, че нямам воля за четене за припомняне на испанския, който трябваше да ми е най-силен, а остана на печално трето място и не го споменавам дори.
Всички от семейството ми четем. Много беше забавно навремето като се купи някоя нова книга, майка ми я отнася в спалнята си. Аз и сестра ми се редуваме да я крадем и всяка си я мъкне в нейната стая, докато майка ми накрая не я издири, изфучи и отнесе... до следващата нова книга. Единствен баща ми издаваше тежък декрет никой да не му пипа книгата, но той заспива след няколко страници и тогава му я отнасяхме който първи я стигне.
Случвало се е и още се случва, макар по-рядко, да чета 3-4 книги наведнъж - една основна и няколко помежду според настроението.
Имам сума книги, които препрочитам редовно - горе-долу веднъж на 1-2 години.
Често нося книга в чантата си, особено ако знам, че ще имам пауза/чакане някъде.
За четенето на чужд език Кейси е много права. С четене научих английски и пак с четене много си обогатих руския; жалко, че нямам воля за четене за припомняне на испанския, който трябваше да ми е най-силен, а остана на печално трето място и не го споменавам дори.
Чета много. Художествената литература не ми замества професионалната. Чета всичко - леко, тежко, професионално, детско, закони, ...
Нямам възможност да купувам толкова, колкото успявам и ми се иска да чета, но добре, че са библиотеките, книгите втора употреба и Интернет(освен онлайн книги, имам прекрасната възможност да споделям свои книги и да получавам други).
В последно време успях(надявам се) да запаля голямото си дете(10г.) и предимно за него пазарувам нова литература. Сега наред е малката(3г. и 8м.), която покрай нас вече е научила буквите и е въпрос на малко време да се научи и тя да чете. Вечер си имаме ритуал с четенето всички в семейството ни.
Не мога да чета една книга втори път.
Нямам възможност да купувам толкова, колкото успявам и ми се иска да чета, но добре, че са библиотеките, книгите втора употреба и Интернет(освен онлайн книги, имам прекрасната възможност да споделям свои книги и да получавам други).
В последно време успях(надявам се) да запаля голямото си дете(10г.) и предимно за него пазарувам нова литература. Сега наред е малката(3г. и 8м.), която покрай нас вече е научила буквите и е въпрос на малко време да се научи и тя да чете. Вечер си имаме ритуал с четенето всички в семейството ни.
Не мога да чета една книга втори път.
Чета да.
На нощното си шкафче в момента имам поне 10 книги, които си чакат реда. От тях 2-3 са за възпитание на деца, 6-7 професионално ориентирани и 1-2 художествена литература. Гледам да си купувам книги, които ще прочета повече от веднъж, защото чета дразнещо бързо и не виждам смисъл от простото трупане. Последно прочетох "Български хроники" на Ст. Цанев и ми хареса.
Не мога да си кривя душата, че определено съм предубедена към хора, които не четат.
На нощното си шкафче в момента имам поне 10 книги, които си чакат реда. От тях 2-3 са за възпитание на деца, 6-7 професионално ориентирани и 1-2 художествена литература. Гледам да си купувам книги, които ще прочета повече от веднъж, защото чета дразнещо бързо и не виждам смисъл от простото трупане. Последно прочетох "Български хроники" на Ст. Цанев и ми хареса.
Не мога да си кривя душата, че определено съм предубедена към хора, които не четат.
Чета, винаги си лягам с книга. Обикновенно чета по 2-3 паралелно, в зависимост в какво настроение съм.
Когато сина ми беше съвсем малко бебе и спеше спокойно в количката, четях в парка на някоя тиха и отдалечена пейка.
Когато сина ми беше съвсем малко бебе и спеше спокойно в количката, четях в парка на някоя тиха и отдалечена пейка.
И аз по същия начин.
Чета , да, но от интернет.
Много ми е противно и неестествено да чета книга на компа. Някоя статия в нета - да, но книга...поне на мен ми е никакво (след няколко неуспешни проби). За съжаление не винаги успявам да скатая пари за книги. Последния път дадой малко над 100 лв (специално спестявани за целта) и мъжа ми щеше удар да получи
Но после му дойде друг акъл и рече, че за разпалки стават Сина ми се е метнал на него - хване ли книга и се обрива, милия
Дано малката оправдае надеждите ми.
Определено времето става кът с деца и работа,но е ? на приоритет-аз без книги не мога,но спокойно преживявам ако не е изметено,дрехите не са изпрани(ако има резерва де) и пр. и пр. Чета за мен си всяка вечер,поне около час. ТВ не гледам от близко 5 години и не съжалявам.Подбирам много филмите си,все пак 90 мин време е това,но затова пък чета доста хаотично,взимам от библиотека,не купувам книги освен за децата.
Четенето е незаменимо. Не мога да си представя да се откажа от точно този обогатител.
Нищо не може да се сравни с удоволствието от току-що закупена книга и трепетното очакване на момента,когато ще остана насаме с нея. 
Не мога без книга. Откакто се помня чета.
Четенето е едно от важните неща в ежедневието ми, така че много рядко се случва да го пропусна. За съжаление, не мога да си позволя "изобилно" пазаруване на книги, но имам приятелки, с които редовно разменяме.
Колкото до възпитанието, майка ми е библиотекарка. Без съмнение, това е оказало влияние върху любовта ми към четенето. Вкъщи винаги е имало много нови книги, които по реда си минаваха през майка ми, мен, двете ми сестри и баща ми. По същия начин, както при Бу, една книга можеше да се чете от двама-трима души едновременно.
Имам си любими книги, които мога да препрочитам безброй пъти - например "Параграф 22" мога да чета непрекъснато и всеки път ме изненадва с нещо. Напоследък ми се четат по-леки неща, в момента чета Удхаус.
Четенето е едно от важните неща в ежедневието ми, така че много рядко се случва да го пропусна. За съжаление, не мога да си позволя "изобилно" пазаруване на книги, но имам приятелки, с които редовно разменяме.
Колкото до възпитанието, майка ми е библиотекарка. Без съмнение, това е оказало влияние върху любовта ми към четенето. Вкъщи винаги е имало много нови книги, които по реда си минаваха през майка ми, мен, двете ми сестри и баща ми. По същия начин, както при Бу, една книга можеше да се чете от двама-трима души едновременно.
Имам си любими книги, които мога да препрочитам безброй пъти - например "Параграф 22" мога да чета непрекъснато и всеки път ме изненадва с нещо. Напоследък ми се четат по-леки неща, в момента чета Удхаус.
Аз съм четец - тип всеяден, както казва Миро от Каризма 
Чета всичко - книги, списания, закони, специализирана литература и др. Не мога да заспя без да чета. Чета на децата ми и се радвам, че по-голямото ми дете откакто може да чете също се е пристрастило към четенето.
Четенето е много важно за всеки човек и особено за децата. Ще ви кажа защо, защото развива въображението, обогатява речника и повдига духа и интелекта. Дори на входа на детската градина има плакат, за това колко е важно родителите да четат книжки на децата си.
Нямам против хората, които не четат, но има такива, които се хвалят с това и в същото време се подиграват на хората, които обичат да четат
Чета всичко - книги, списания, закони, специализирана литература и др. Не мога да заспя без да чета. Чета на децата ми и се радвам, че по-голямото ми дете откакто може да чете също се е пристрастило към четенето.Четенето е много важно за всеки човек и особено за децата. Ще ви кажа защо, защото развива въображението, обогатява речника и повдига духа и интелекта. Дори на входа на детската градина има плакат, за това колко е важно родителите да четат книжки на децата си.
Нямам против хората, които не четат, но има такива, които се хвалят с това и в същото време се подиграват на хората, които обичат да четат
Четенето е много важно за всеки човек и особено за децата. Ще ви кажа защо, защото развива въображението, обогатява речника и повдига духа и интелекта.
Подкрепям напълно
Обичам да чета. Понякога интернет и компа изместват вечерната "порция книжка", но все пак баланс има. Преди два-три дни започнах да чета Digital Fortress (Цифрова крепост, на Дан Браун). Миналата година пролетта я четох на български и ми допадна, сега ще я чета в оригинал хем за поддържане на езика, хем че съм я забравила вече...
Мисля, че винаги може да се намери време за четене на книги. Дори, когато четем "служебно" специализирана литература, можем да открием разтуха в друга тематика, друг жанр.
Опитвам се да предам това и на децата, ноо засега неуспешно
Но надежда има... Сега четат основно комикси, големият и енциклопедии. Детските романи трябва аз да им ги чета....
Чета , да, но от интернет.
Много ми е противно и неестествено да чета книга на компа. Някоя статия в нета - да, но книга...поне на мен ми е никакво (след няколко неуспешни проби).
Аз пък страшно мразя хартиени книги!
В крайна сметка фОрмата е без значение, а съдържанието и желанието. Както споменах по-горе най-често чета от телефона.
Аз пък страшно мразя хартиени книги!
В крайна сметка фОрмата е без значение, а съдържанието и желанието. Както споменах по-горе най-често чета от телефона. А като си била малка как си чела книги?
Аз пък страшно мразя хартиени книги!
В крайна сметка фОрмата е без значение, а съдържанието и желанието. Както споменах по-горе най-често чета от телефона. А като си била малка как си чела книги?
Е, на хартия много ясно! Просто сега не ми е практично вече. Има и други причини, но ще оспамя темата.
Леле, като прочетох постовете до тук (някои по диагонал 
), хора, че кога сварвате да вдигнете глава от книгата, бе? Вижда ми се нездраво навън да се сменят сезони, живота да си минава, а аз все да съм забучила нос.
Аз чета, ама по 3-4 книги годишно. И тъй като бездруго чета малко, избягвам да чета глупости, залагам на класика.
), хора, че кога сварвате да вдигнете глава от книгата, бе? Вижда ми се нездраво навън да се сменят сезони, живота да си минава, а аз все да съм забучила нос.Аз чета, ама по 3-4 книги годишно. И тъй като бездруго чета малко, избягвам да чета глупости, залагам на класика.
Е, все пак всеки чете с различна скорост. За около час и половина снощи прочетох 200 и кусур страници ( цялата книга, защото ме увлече).
И аз съм в отбора на непонасящите електронни книги, хич не обичам да чета от монитор. Последния път си разпечатах един куп материали, подчертавах на хартията и после сглобявах онлайн. Просто не можах да се насиля да прегледам 150 страници в ел.вариант.
И аз съм в отбора на непонасящите електронни книги, хич не обичам да чета от монитор. Последния път си разпечатах един куп материали, подчертавах на хартията и после сглобявах онлайн. Просто не можах да се насиля да прегледам 150 страници в ел.вариант.
Обожавам да чета книги....където и както сваря както се казва
Чета в къщи една книга, пътувам дълго с градския транспорт и там чета друга книга ( малък джобен формат удобна за носене в чанта ) , а в офиса....имам в електронен вид книги, ако има моменти в които нямаме работа да си почета малко за разтуха от работата.
Единственото, което ме притеснява е, че мястото в къщи все повече намалява и не знам къде ще си побирам книгите за в бъдеще, но както каза мъжа ми...за хубава книга винаги ще намериме място
Чета в къщи една книга, пътувам дълго с градския транспорт и там чета друга книга ( малък джобен формат удобна за носене в чанта ) , а в офиса....имам в електронен вид книги, ако има моменти в които нямаме работа да си почета малко за разтуха от работата.
Единственото, което ме притеснява е, че мястото в къщи все повече намалява и не знам къде ще си побирам книгите за в бъдеще, но както каза мъжа ми...за хубава книга винаги ще намериме място
за голямо мое съжаление нямам време да чета. Чета само по време на сесия и то тъпи учебници
Милото
Поне някое списанийце не разгръщаш ли в тролея ? А и тук книгите са толкова евтини..
А тук са толкова скъпи...
Не мога да си представя,че мога да живея без да чета книги.Това е голямата ми страст.
Най-любимото ми занимание е лятото,сама,с книга и слънчеви очила,отивам на плаж и стоя там цял следобяд,чак докато слънцето се скрие.
Няколко пъти се опитах да чета художествена литература в нета,ама не се получава.Харесвам книжарниците,да вляза,да разглеждам,да чета рецензии и да си тръгна с няколко книги,класически книги от хартия и мастило
Най-любимото ми занимание е лятото,сама,с книга и слънчеви очила,отивам на плаж и стоя там цял следобяд,чак докато слънцето се скрие.
Няколко пъти се опитах да чета художествена литература в нета,ама не се получава.Харесвам книжарниците,да вляза,да разглеждам,да чета рецензии и да си тръгна с няколко книги,класически книги от хартия и мастило
А и тук книгите са толкова евтини..
А тук са толкова скъпи...
. Аз предпочитам да се лиша от скъпо парцалче, а да си купя скъпо книжле. Но има и други варианти - някои книги взимам от библиотека, а други си разменяме с приятели и така...По темата: време за книги винаги имам. По път, преди лягане, докато приспивам малките, през уикендите, вместо загубеното време с някой тъп филм по телевизията, например и пр. Време има, стига да обичаш да четеш, независимо от хилядите задължения, свързани с работа, деца, домакинство и какво ли още не
. А чета най - различни неща. По работа, по задължение(заради поредното следване), покрай децата, но най-вече за удоволствие. Имам си любими книги - настолни, които препрочитам вече няколко пъти и са ми любими от много години, не ми омръзват, но в последно време открих и невероятно добри модерни писатели. Толкова много хубави книги има сега по книжарниците, че просто нямам търпение да изчета една книга, та да започна следващата . 
Аз например си почивам като чета, така че винаги намирам време за книги. Просто така съм възпитана, тези неща си идват от семейството. Ако родителите ти не са похващали книга и всичко, което четат са списания и програмата за телевизията, едва ли и ти ще четеш.
В моето семейство, откакто се помня, майка ми и баща ми четат книги, родителите на майка ми - също. В хола на майка ми все още едната стена е скрита от библиотека - пълна с книги.
Обаче аз никога не съм обичала да седна и да чета книги, особено на килограм - случвало ми се е да ми стане интересна някоя книга и я прочитам с удоволствие, но е по-скоро инцидентно. Смятам, че е въпрос на интереси, а не на възпитание.
Аз например си почивам като чета, така че винаги намирам време за книги. Просто така съм възпитана, тези неща си идват от семейството. Ако родителите ти не са похващали книга и всичко, което четат са списания и програмата за телевизията, едва ли и ти ще четеш.
...Мда, доста крайно
при мен стана точно обратното - богата библиотека, четящи родители и в един момент го усетих като натиск, без реално да е имало такъв, като ученичка и малко след това тори бях стигнала до отвращение, т.е. ефектът беше обратен ...
Прави чест на човек, чиито живот тече сред книги следното изказване:
Ама то всъщност само такъв човек би могъл да го направи.
Чета. Но не бих се подигравала на хора, които не го правят.
Ама то всъщност само такъв човек би могъл да го направи.
Аз например си почивам като чета, така че винаги намирам време за книги. Просто така съм възпитана, тези неща си идват от семейството. Ако родителите ти не са похващали книга и всичко, което четат са списания и програмата за телевизията, едва ли и ти ще четеш.
...Мда, доста крайно
при мен стана точно обратното - богата библиотека, четящи родители и в един момент го усетих като натиск, без реално да е имало такъв, като ученичка и малко след това тори бях стигнала до отвращение, т.е. ефектът беше обратен ...
Аз например си почивам като чета, така че винаги намирам време за книги. Просто така съм възпитана, тези неща си идват от семейството. Ако родителите ти не са похващали книга и всичко, което четат са списания и програмата за телевизията, едва ли и ти ще четеш.
...Мда, доста крайно
при мен стана точно обратното - богата библиотека, четящи родители и в един момент го усетих като натиск, без реално да е имало такъв, като ученичка и малко след това тори бях стигнала до отвращение, т.е. ефектът беше обратен ...Моето изказване вече го обсъдихме в началото.
Поправих се, че само в някои случаи любовта към четенето идва от семейството.
Доста често си е вътрешна необходимост на самия човек, както говорихме с daffodil.
...
Доста често си е вътрешна необходимост на самия човек, както говорихме с daffodil.
Доста често си е вътрешна необходимост на самия човек, както говорихме с daffodil.
Но авторката акцентира върху това, че няма време, но все пак има време за вестници, списания и нет. Значи не чувства необходимост от книга, така го разбирам аз.
И може би очакваше повече хора да се включат, които да я подкрепят, че време за книга не остава, но уви.
Обожавам да чета,не мога да си представя да заспя,преди да съм прочела част от поредната книга.Ето от вчера чета "Затворник по рождение" На Арчър,а днес очаквам да ми доставят" Да убиеш присмехулник".Просто тръпна в очакване.Освен това,всяка вечер чета на дъщеря си и приказки.Няма приказка,дето да не съм прочела.