Публикувана: 14 март 2009, 19:03 ч.
Последно мнение: 18 апр. 2009, 17:53 ч.

вашите деца изпадат ли в "истерии" когато не е на тяхното

8 828
104
1

# 90 17 апр. 2009, 12:17 ч.

Мнения: 139

Моето дребосъче започна с тръшкането още преди първата годинка. Лазеше и пипаше навсякъде и когато чуеше думате Не - рев, сълзи, писъци ooooh!

Когато проходи стана още по-лошо - когато нещо не му изнася просто се тръшва на улицата - ако има локва в нея #Crazy

и пак писъци, рев, извиване.... и очакващо гледа кой "ще го спаси" от "лошата му майка", а такива винаги се намират повярвайте ми, идва ми да ги Mr. Green

. Сега е на 2 и горе-долу разбира, че и да се тръшка номера няма да мине, но от време на време като се сети за нещо пак ooooh!

. Аз обаче съм безкомпромисна - грабвам го под мишница с краката назад за да не може да ме рита и право в къщи, реве, не реве - Това е!

# 91 17 апр. 2009, 12:37 ч.

Мнения: 3 268

Хаха,така правеше и синът ми,но не ревеше,а просто сядаше в някоя локва.Полудявах.Като стана на 3г. от раз спря.

# 92 17 апр. 2009, 12:46 ч.

Мнения: X

moon, виждам, че децата ни са на една възраст.
При нас е същото положението. Тръшкането на дъщеря ми е сериозно, често на публични места и продължава и по половин час понякога.
Никога не съм я шамарила, въпреки, че много ми се е искало. Когато сме сами и повишаването на тон върши работа.
Навън обаче не викам - грозно е. Вземам я и започвам да обяснявам защо не може конкретното желание да се изпълни. Максимално ясно и близко до нея. Казвам й какви ще са последиците - счупване, нараняване и т.н. Когато не е много страшно я оставям сама да види, че конкретното желание води до лоши последици. Стига да не е опасно разбира се. Например - игра с дискове. Като надраска любимия си диск с филмче, въпреки моите обяснения и повече не пипа дисковете.

Това е. Много търпение трябва и е трудно, особено като сте навън и някой ти висне на главата да говори колко ти е невъзпитано детето. Като че ли някои хора никога не са гледали деца .... ooooh!

Успех.

И аз чакам заветните 3 години, когато уж ставало по-добре.

Последна редакция: пт, 17 апр 2009, 12:52 от Анонимен

# 93 17 апр. 2009, 12:51 ч.

Мнения: 3 268

Това с 3-те години и на мен не ми се вярваше,но наистина се промениха нещата.Дано това ви успокои.

# 94 17 апр. 2009, 14:39 ч.

Мнения: 766

и аз съм за тук Tired

Ина по принцип е много весело и приветливо дете.
Рядко изпада в истерии, но случили се е страшно направо Sad

Не чува, не вижда, направо се дере, а не реве, мята се, рита, хапе, ударя................
Успокояване съм пробвала:
с отвличане на внимание - не става;
с изнасяне в буквалния смисъл с борба - не става, даже се увеличава истерията;
с говорене - абсурд, просто не чува;
с игнориране - позволявам си го само, когато сме вкъщи - почва да ме гушка и да продължава да се дере, тогава обикновено ревем заедно Sad

Случили ли се - няма значение дали баща и е с нея или аз, при двамата протича по един и същи начин.
Понякога успявам да я успокоя само като и измия лицето.
Много трудно запазвам самообладание в такъв момент.
А 3-те години са далече Sad

# 95 17 апр. 2009, 16:00 ч.

Мнения: X

Единични случаи. Преди година, година и половина - имаше един период от около 1 седмица, мина. Последната една година - буквално 2 пъти. Пълен игнор съм. На улицата винаги. Игнор - ходя си - викам, чао, аз си тръгвам, и той става, почва да мрънка Мама, мама и тръгва след мене и млъква. Вкъщи... чак тръшкане мисля не е имало. Когато нещо не му изнася, сменям, давам ново занимание, почти безотказно работи при мен. Не го оставям да мисли за нещата, които няма, концентрирам върху нещата, които има в момента. Но това се случва преди 'истерията', ако се стигне до истерия, разсейването не помага, доколкото помня от единичните такива случаи. Ако е навънка, изненада вадя от чантата, винаги си имам подръка Wink

, я дъвка, я бонбон, каквото и да е, билетче от градския транспорт върши работа - обожава билетчета, но - всеки според детето. Wink

# 96 17 апр. 2009, 16:35 ч.

Мнения: 157

Цитат на: venush в пт, 17 апр 2009, 12:46

[детето. Като че ли някои хора никога не са гледали деца .... ooooh!

Kaзват, че бързо се забравяло...
Понякога като детето ми пищи на улицата, някоя майка с по- голямо дете му казва самодоволно "виждаш ли и ти беше същия"

# 97 17 апр. 2009, 16:37 ч.

Мнения: 157

Цитат на: Kаси в пт, 17 апр 2009, 16:00

Пълен игнор съм. На улицата винаги. Игнор - ходя си - викам, чао, аз си тръгвам, и той става, почва да мрънка Мама, мама и тръгва след мене и млъква.

И на мен ми се иска така да действам, от всичко това най-много помага, ама като все мястото не е подходящо да си тръгна, без да се обръщам...

# 98 17 апр. 2009, 22:33 ч.

Мнения: 299

Не при всички деца игнорирането помага. На малкия като му кажа чао той също ми казва чао и си запрашва в обратната посока , като го настигна ме бута и ми казва да си ходя. ooooh!

# 99 17 апр. 2009, 22:58 ч.

Мнения: 6 713

При нас ситуацията е същата. Почна с тръшкането от 11 месечна възраст. Вече почва да ме бие по лицето, да ми бута ръката, бута лъжицата, взима нещо и го хвърля ядно и после пак го взима и пак го хвърля.... Confused

# 100 18 апр. 2009, 12:57 ч.

Mediterraneo
Мнения: 38 375

Абе не знам за трите години. Дъщеря ми вече е на 4 почти, но все още има периоди, в които светът й е крив и изпада в истерии за щяло и нещяло Tired

# 101 18 апр. 2009, 15:13 ч.

Мнения: 4 434

Прави ми някой път номера,като не е по неговата удря на колене и стои.
Или както ходим си подвива краката Twisted Evil

# 102 18 апр. 2009, 17:09 ч.

Мнения: 636

Цитат на: Andariel в сб, 14 мар 2009, 21:29

Деца имам. Зная, че всяко дете е различно. Но и игнорирането не е начин за справяне със ситуацията.
Зная, че когато човек бива игнориран, а той и без това е разстроен от нещо става още по-разстроен, започва да се чувства още по-зле и не може да сдържа емоциите си. Не сте ли виждали какво става с възрастни хора, когато някой ги игнорира? Направо могат да подивеят или да изпаднат в ярост.

Наистина щом не си го преживяла, съветите не са много уместни Grinning

Казваш да гушнем, само че истерията не спира с гушкането, може да последва скубане, хапане, ритане. И си оставяш цялата пълна количка в Кауфланд всеки път, когато детето се тръшка?

Там-там, разбирам те напълно. При нас игнорът дава най-добър резултат.

# 103 18 апр. 2009, 17:49 ч.

Мнения: 1 924

И моят прави подобни сцени,но не ми се удава игнорирането,ама никак Rolling Eyes

Гледам да го разсея с нещо и му говоря спокойно.Ядосам ли се,нещата се влошават.

Основното ми старание е НЕ-тата да са сведени до абсолютен минимум/което всички знаем колко е трудно/.Според мен има връзка между честите забрани и проявата на инат.

# 104 18 апр. 2009, 17:53 ч.

Мнения: 1 541

Хахах, аз пък наскоро попаднах на една майка на площадката, която като ме видя и започна: Оооо, и ние сме в същия период като вас преди.... " И аз я гледам мигащо и неразбиращо, но се сетих, че беше една майка, която много лошо ме гледаше в периода, в който Марти хапеше и биеше и се тръшкаше, ако случайно му нарушиш кефа. Сега нейното дете изля кофичка пясък върху главата на Марти, удари го с лопатката и какво ли не, а тя беше тази, която се извиняваше .... Стана ми много смешнооо..., но и тъпо, защото точно на нея се бях впуснала в едни обяснения какъв ни е проблема, точно защото ме гледаше лошо, но тя упорито си мислеше, че аз съм най-лошата майка на света, щом детето ми се държи така Mr. Green

Препоръчани теми

Бързи въпроси и отговори деца -6

Предложения за закуска

Обича да върти всичко

Дете на 1 г. и половина обича да следи сянката си

Причина:

Причина: