вашите деца изпадат ли в "истерии" когато не е на тяхното

Моя малък "вампирчо" е на година и два месеца и като иска нещо не спира да реве и мрънка!
Като реши да седне в мен... ей докато не го взема няма да спре да ме дърпа и реве!
Иска да си взима абсолютно всички нещо, които не са за игра... и съответно се сърди като не ги давам!
Абе определено мрънка доста!

Момичета,при нас проблемът не е тръшкането,а пищенето.Той е прекалено емоционален.Когато не е на неговата или просто ей така,започва да крещи буквално като обезумял. Това случва ли се при вас?Няма начин,по който да му обясня,че така не е нормално и не се прави. Трябва или да му угодя или да го оставя да си крещи.Което направо не се издържа-може да спука тъпанчетата на околните.Моля Ви дайте ми съвет или поне кажете дали е нормално 

С баткото почти не ни се е случвало,но със сестра му често.Правя се,че не я виждам и в никакъв случай не отстъпвам,дори да сме на обществено място,иначе ще ми се качи на главата.

когато бяха по малки да но сега вече не -преодоляхме го

Определено да.И то голямо ДА.На 1 годинка сме и е ужас отсега,когато не  е на неговата,тръшка се,сяда не земята.Незнам причината  в мен ли е да съм го разглезила или си го има това във всяко дете но е ужас.Дано като започне да разбира малко повече да се промени

Не не се е случвало.

До скоро си мислех, че нас ще подмине този бебешки пуберитет.
Децата на всичките ми приятелки изтерясаха на 2 годинки. Моето беше кротко, мило и любвеобилно. Сега техните деца се кротнаха, а моето изтеряса 
Крещи за всяко нещо което не става по негов желание, опитва се да се налага "мамо седни, легни, стани, мини от тук....", последният път в магазин за играчки направо ме хвана срам  След подобни сцени направо ми се отщява да излезем на разходка. Има дни с проблясък, когато пак е моето добро и кротко момченце, но има дни в които за около час ми се завива свят от преумора.
Опитвам се да не викам, да говоря спокойно, защото ако повиша тон той хич не се впечатлява, а само моите нерви са пред скъсване. Искам да започне да разбира от дума, както другите му приятелчета. Все имам чувството, че сравнен с тях той е като бебе.

Аз съм едно от тия деца, дето са изпадали в истерия. Тръшкала съм се за всичко на публични места и майка ми е избягвала да ме води на разходки в центъра на града.   Моето дете не се тръшка, но се е научила да пищи, ако не става на нейната, което си е много изнервящо.   Когато баща й или аз й се скараме или не й обръщаме внимание в такива моменти, тя отива да реве на бабите и те естествено веднага я гушкат. Много ме дразни това, колко пъти съм им казвала, че така няма да се научи да слуша, щом има хора при които номерата минават.   Иначе все още не сме в периода "Купи ми" и слава богу.  

Рядко, но се случва.
Не знам дали мога да го нарека истерия, може би. Когато се ядоса достатъчно, започва да сваля покривки, да хвърля и да се тръшка с всичка сила на земята. Слава богу, засега се е случвало само вкъщи. И бързо му минава.

Днес ни се случи, бяхме в мола и след хиляди молби да тръгваме , тя се прави че не ме чува. При всеки мой опит да я взема и гушна за да я изнеса тя почваше да реве, е стигнахме някак до изхода и точно понечих да й облека якето и тя като ревна , като почна да се тръшка и извива. Облякох някак си якето, опитах да я гушна ама тя още повече зарева. Е и аз съм човек сложих я в количката , закопчах колана и тръгнахме, през целия път до нас около 500 метра не спря да се дере и да реве и да рита в количката. Всички хора се обръщаха след нас, а две лели ми казаха открито в очите , как може да съм толкова зла, че да си оставя детето така. На първата нищо не казах , на втората продавачка на спирка - само се обърнах и наистина злобно й казах , че това не е нейна работа , а тя продължи да роптае по мой адрес, ама си отминах. Стигнахме до блока , заведох я на площадката зад него, беше пълно с майки и деца от детската кухня,   гушнах я, най после , но тя не спря да реве, порева още поне 5 мин. истерично.Затова и аз не съм много съгласна с Andariel  , че гушкането помага повече от игнорирането - понякога нищо не помага.
 Случи ни се за първи път днес и много се надявам да се да не се повтаря, но истината е че аз нищо че външно бях като камък , бях истерясала повече от нея и реших че е по-добре да се дере , отколкото да я напляскам , защото и това ми мина през главата, докато се мяташе , ревеше с пълно гърло и риташе в количката.   
Не се гордея с постъпката си , но тя просто нито ме чуваше нито виждаше , само защото не стана на нейното.

е, случва се и нищо да не помага. А и е много трудно човек да се овладее в такава ситуация.

  Много точно казано 
То всъщност да отгледаш и възпиташ дете е едно от най-трудните неща , за мен си е цяло изкуство и голямо предизвикателство. И понякога се чудим и ние коя е правилната реакция, всеки ден е различен, всяка ситуация различна, важното е любов  да има и да им се показва на децата, че са обичани - чрез гушкане , целувки, разбиране и т.н. .Но не може всичко и винаги да е на тяхното, как да го постигне всеки родител сам намира пътя според детето си и себе си.

Съгласна съм с постовете и на Пасинет и на ЧеКа. Поне при нас положението беше такова, но се подобряваме. 
Лека истeрия прекарва всеки ден след градина - поне 1,5 час след прибирането ни е кисел, вечно недоволен и ревва за най-малкото нестанало по неговия начин. Това отминава след посочения период, в който детето вечеря и после "мези" и пие сокове и вода. Т.е. вечерната му нервност си е чиста проба глад - наяжда се и става най-слънчевото и добро дете. 
Истериите по магазините също решавам като Пасинет. Проблема е, че обясненията не вършат работа, когато детето изобщо не чува какво му се говори - реве и не те чува. Като се нареве-  и гушкане, и обяснения.
Истериите ги прави най-вече пред мен, пред мъжа ми само се опитва, но само след един негов поглед или дума прекратява. Вярно е, че аз съм по-меката, но има значение и връзката на детето с родителя. Мъжа ми е повечето време зает и се прегръщат, и се целуват, но е по различно от с мен, защото е не само нежност, ами и борене ... мъжка му работа. Детето никога не се оплаква на мъжа ми, винаги на мен. И винаги за помощ търси мен.

Случвало се е да се "тръшне", ако не е на нейната, но без истерии и мятания по земята. Успявала съм да й отвлека вниманието с нещо друго, но явно има по-емоционални и нервни  деца, при които това не върши работа 


Не знам дали е нормално, но със сигурност такъв проблем съществува и при други деца. Дано да се включат препатили мами, за да ти дадат съвет