Казваш в миналото си правила грешки .Може би си му предала доверието , а сега вече е късно да си го върнеш.
- Публикувана: 12 март 2009, 14:10 ч.
- Последно мнение: 13 март 2009, 20:37 ч.
Какви усилия полагате във брака?
Ами ,да оженихме се много млади,той обаче доста зрял за крехката му тогавашна възраст.Никой не му е помагал/родители/сам се е борил за семейството,а аз някакво вятърничаво отношение все показвах,някак си не си носех отговорността в семейството....и ,да доверието е нарушено.За него аз имам само претенции,боли го от мен,въпреки че все съм мила,ама гузна,това пък е някак лицемерно за него...Абе много вярно е,че малките камъчета обръщат каруцата.Сега се намирам доста зряла,но отношенията си остават скапани,мисля че никога няма да ме приеме за равностоен партньор....Но смятам да се боря още
Не съм престанала да правя усилия и се надявам, че няма да престана...
Да изслушам, дори и разказваното да ми е малко скучно или досадно...
Да замълча, когато съм ядосана...
Да проявя търпение вместо да викна или да направя хаплива забележка...
Да изненадам любимия с красив жест, с който мога да му покажа, че го обичам и все още ми е скъп... (въпреки рутината и изминалото време заедно)
Да изкажа мнение без да го поучавам или оценявам, дори и в случаите, когато и на двама ни е ясно, че аз съм по-компетентна (въпроси, свързани с професията ми напр.)
... и още много
Може би първото правило е да не си въртим мъжа около себе си
Да изслушам, дори и разказваното да ми е малко скучно или досадно...
Да замълча, когато съм ядосана...
Да проявя търпение вместо да викна или да направя хаплива забележка...
Да изненадам любимия с красив жест, с който мога да му покажа, че го обичам и все още ми е скъп... (въпреки рутината и изминалото време заедно)
Да изкажа мнение без да го поучавам или оценявам, дори и в случаите, когато и на двама ни е ясно, че аз съм по-компетентна (въпроси, свързани с професията ми напр.)
... и още много
Бъдете смели и откровенни,дайте да си кажем как въртим мъжа около себе си,така ,че да се радваме на неговата любов
Може би първото правило е да не си въртим мъжа около себе си
За 6 -тте години, откакто сме заедно с моя мъж си мисля, че по- скоро той е човекът, който прави опити да свикне с гадния ми характер 
. Обичам го много, до болка. В същото време, когато ме извади от равновесие, не му спестявам нищо- казвам му винаги какво точно мисля за него и неговите действия и грубо казано , честичко " му набивам канчето" 
. Не знам как ме търпи и защо ме обича, но е факт, че сме щастливи заедно. Имаме прекрасни моменти, имаме и лоши такива. Тайната , според мен, се крие в това, че и двамата бързо прощаваме взаимно грешките. А те нямат чет и брой 
. Коренно противоположни личности сме- аз съм типичен Козирог, той е Близнак от най- раздвоените 
Как го "въртя"...ами, никак...не полагам специални усилия. ПРосто го обичам и не ме е срам да му го казвам и да го показвам
. Обичам го много, до болка. В същото време, когато ме извади от равновесие, не му спестявам нищо- казвам му винаги какво точно мисля за него и неговите действия и грубо казано , честичко " му набивам канчето" . Не знам как ме търпи и защо ме обича, но е факт, че сме щастливи заедно. Имаме прекрасни моменти, имаме и лоши такива. Тайната , според мен, се крие в това, че и двамата бързо прощаваме взаимно грешките. А те нямат чет и брой . Коренно противоположни личности сме- аз съм типичен Козирог, той е Близнак от най- раздвоените Как го "въртя"...ами, никак...не полагам специални усилия. ПРосто го обичам и не ме е срам да му го казвам и да го показвам
Дала съм в тази връзка всичко от себе си. Дори повече от колкото е трябвало и някой е искал от мен. Така се е стекъл живота ни, че той е бил според мен в позицията на по имащия нужда от разбиране и подкрепа до сега. Сега ролите ни са сменени, дали ще получа толкова, колкото съм дала , времето ще покаже.
Това не е мое мнение, а негово и на всички, които ни познават.
Това не е мое мнение, а негово и на всички, които ни познават.
Мили дами,
За пореден път се уверявам, че не сме много редовни...
Защото нашите безценни половинки ни най-малко не си задават такива въпроси /или поне безупречно старателно го крият!/
Какво правя аз?
Слушам внимателно всичките му забележки и си взимам поука! Променям се
Но не и той
Учим се да се нагаждаме, но кога някой ще се учи да се нагажда към нас?
За пореден път се уверявам, че не сме много редовни...
Защото нашите безценни половинки ни най-малко не си задават такива въпроси /или поне безупречно старателно го крият!/
Какво правя аз?
Слушам внимателно всичките му забележки и си взимам поука! Променям се
Но не и той
Учим се да се нагаждаме, но кога някой ще се учи да се нагажда към нас?
Мили дами,
За пореден път се уверявам, че не сме много редовни...
Защото нашите безценни половинки ни най-малко не си задават такива въпроси /или поне безупречно старателно го крият!/
Какво правя аз?
Слушам внимателно всичките му забележки и си взимам поука! Променям се
Но не и той
Учим се да се нагаждаме, но кога някой ще се учи да се нагажда към нас?
За пореден път се уверявам, че не сме много редовни...
Защото нашите безценни половинки ни най-малко не си задават такива въпроси /или поне безупречно старателно го крият!/
Какво правя аз?
Слушам внимателно всичките му забележки и си взимам поука! Променям се
Но не и той
Учим се да се нагаждаме, но кога някой ще се учи да се нагажда към нас?
Добре, а защо е необходимо да се променяш
Ти си това, което си и освен ако нямаш някакви суперсериозни недостатъци, които трябва да изкореняваш, той се е влюбил в това, което си била, а не в това, в което си е представял, че ще се промениш 
В противен случай ще се окаже така, че след време той ще има до себе си една почти съвършена според представите му жена, която обаче надали ще е щастлива от това, че е загубила индивидуалността си abe nikoga ne se promeniam, ako ne mu isnasia, vratataaaa
duham mu pod opa6kata i sledva6tiaaa
ot 12 godini sme zaedno, tova e rezeptata na uspeha
duham mu pod opa6kata i sledva6tiaaa
ot 12 godini sme zaedno, tova e rezeptata na uspeha
Ами,ако следващия така гледа на теб....?
Напоследък никакви.В период съм на пълен непукис.Дори се чудя често дали си заслужава да продължавам .
и аз така - старах се, старах се.....и така 18 г. вече, ама то угодия няма - аз ще си продължавам, защото много го обичам - все още - но вече ми е все тая дали му мирише на цигари или на манджа, дали има нещо за ядене - НАВРЕМЕ - и дали....еди какво си - минава ми да не казвам откъде...голямата щерка е на 17, малката е на 10 - и двете се оправят сами перфектно - така че и за децата много много не мисля. дойде времето да мисля за себе си и мисля че поставям едно доста добро начало.
