Какви усилия полагате във брака?

Не можеш да накараш някой да те цени и уважава, или го прави, или не 
Усилия трябва да има и от двете страни , разбира се, но понякога каквото и да направиш просто не се получава, а понякога просто се получава от само себе си....
Не може да правиш нещо с презумпцията , че ще получиш нещо\ същото\, личен избор на всеки е какво , колко и дали ще дава от себе си, но трябва да го дава безвъзмездно и без да очаква каквото и да било...
Така ги разбирам аз нещата...Но може и да греша...

Човек уважава този които уважава сам себе си .концентрирай се в тоvа как се чувстваш ти ,ако нещо не ти харесва в теб  опитай се да го промениш,но не заради него a заради се беси.

Да така е,съгласна!Но постави се примерно ти да даваш всичко от себе си,постоянно,а в същото време отсреща да не получаваш разбиране?И така дълги години....Би ли продължила в този дух или би натрупала негативи спрямо партньора?Все пак не си длъжна само ти да даваш.Всеки човек е с нагласата да получава,да бъде разбиран.Именно в темата -как се държат половинките с вас?,са изброени консумативно ,нещата които получават от мъжете си,това им носи радост и удовлетворение!

Ами при нас нетърпимостта от негова стране е именно,че винаги съм се съобразявала как се чувствам аз,винаги съм слагала себе си на първо място,а за него и неговите чувства не ми дремело...

Усилия полагахме само първата година и половина-заради неудобрение в семейството ми,заради това,че сме много сложни характери,различни професии и начин на живот,а съвсем в началото ни деляха и много километри...заедно променихме животите си на 180 градуса,той промени някои черти в себе си-аз в мене си,общо взето се превъзпитахме взаимно с едничката цел да просъществуваме...имали сме много тежки моменти,изхвърляния на багажи,зверски скандали, трудни емоционални и много лични премеждия ,но знаехме,че два завършени саможивника няма как да не преминат през нещо подобно за да се съхранят и личностно и взаимотношенията си...каквото и да се случеше, никога не губехме диалога помежду си,на всеки изникнал проблем правим обстоен разбор и намираме решение,не тъим в себе си нищо,който има да казва нещо(хубаво или лошо)сядаме и го обсъждаме,много работехме и продължаваме да работим за връзката си...сега нещата се случват по от самосебе си,не се усещам нещо да ми тежи,ако не ми харесва нещо знам,че той ще си счупи краката само да го направи така,че да ми хареса,същото се отнася и за мен...научих се да живея с нещата,които не се променят-приех ги, освен любовта изградихме и много други мостове,които да ни свързват,не се оставихме само на чувството,искахме и искаме, и работим за това връзката ни да търпи развитие,може би сме и прекалено капсуловани в нашият си свят,но виждаме и двамата,че това работи...

Ако няма взаимство,което да се подразбира,не виждам как биха се получили нещата..не си права да очакваш каквото и да било,хубаво давай,ако човека срещу теб иска да ти отвърне ще го направи,ако ли не,то няма сила в случая,която да го накара,да го прави...

За съжаление, нещата в живота винаги по-лесно се рушат, отколкото създават....
А има и хора, които натрупали обида в себе си веднъж, много, ама много трудно забравят...Аз съм такава.... С мъжът ми сме обратната на вас ситуация,е, не точно такава де, но подобна, само дето обидената съм аз....Ами най-искрено искам да забравя лошото, виждам в него огромната промяна, вече от години, и....не мога и не мога....Много се измъчвам, но не успявам да съм така всеотдайна като преди.....И не става дума за изневери от негова страна, или нещо подобно, а за емоционални рани, за безхаберие към чувствата и страданието на другия и т.н

Дааа,и аз много пъти съм си задавала този въпрос.
Първо,подкрепям напълно мнението но alena chereshka , че човек трябва сам да се уважава,за да го уважават и другите.
А на въпроса...не правя нещо конкретно с идеята,че така ще заздравя брака си.То става от само себе си.Но има няколко неща,които съм забелязала за толкова години брак.
Ние никога не си крещим,дори когато се караме.
Никога не сме си позволявали да се обиждаме с думи.
Винаги сме били толерантни към желанията на другия.
Като се замисля,май и никога не сме си лягали скарани.
Говорим си много.За всичко.
Сигурно има и още важни неща...Но е най-важно кого имаш насреща си.
Аз може би съм имала късмета да срещна сродна душа,и винаги ще бъда благодарна на свекърва си ,че е възпитала сина си да уважава жените.Опитвам се да науча и синовете си на това.
Надявам се да имат баща си за пример.

Уважението е функция от отношенията на партньорите. Ако се чувстваш пълноправен и пълноценен партньор,.. нормално да те уважават. Може да се разчита на ме, практиката го е доказала. Не допускам да ме третират като дете, по-нископоставен или неспособен индивид. Съобразявам се с желанията му, или най-малкото търся консенсус, ако сме на различни мнения. Не се налагам публично, не парадирам с настроения, не капризнича. Той сам ми е казвал, че съм " желязна ръка във велурена ръкавица".

Така е...

Казваш в миналото си правила грешки .Може би си му предала доверието , а сега вече е късно да си го върнеш.

Научихме се на сдържаност и търпение.

Алекса,много правилно си ме разбрала Точно такъв тип е и мъжът ми,не става въпрос за изневери,но то и малките предателства и липса на разбиране и безхаберие от моя страна,така го озлобиха с/у мен ,че сега много трудно живеем,от най малкото се пали насреща ми,в погледа му виждам и неприязън Жестоко е,боли ме,понякога ми се ще да сложим край на агонията,но дълбоко в мен ми се иска да направя така,че този човек отново да ме види с други очи,да знам че аз съм го направила щастлив.Много се старая сега,но и много страдам от отношението му към мен.Подтисната съм и трудно комуникираме даже...
Сега от позицията на потърпевша,смятам,че грижата в брака отрано трябва да е взаимна,разбирането към проблемите на другия да се обсъждат и да си винаги опора на половинката си.Незная,тук момичетата казват,че всеки прави каквото прецени, апък отсреща не трябвало да има претенции....Аз така съм действала дълго,но в един момент каруцата се обърна

Красимира,искренно се възхищавам на семейства като твоето.Здраво стъпили на земята и взаимно раздаващи се.Семейства с принципи  и изградена двустранна комуникация.Ето това е особено важно.Поздравления наистина за ценния син ,който е възпитала свекито ти!Бъдете здрави и късмет!

за да е щастлив бракът трябват две неща-любов и уважение.затова не бих казала,че за добрия брак трябват "усилия"-когато има любов и уважение нещата се нареждат от само себе си-даваш и получаваш.
а това че за да ги има любовта и уважението трябват мотиви е друг въпрос,зависещ и от двамата-важно е ти как се държиш и какъв е човекът до теб и дали може да оцени твоето поведение.
в нашето семейство например никога не се обижда-няма хапливи думи,които да наранят достойнството на другия.то затова старите хора казват,че именно начина на водене на спор показва има ли уважение между двама души.
винаги се съобразяваме един с друг-но взаимно,и двамата.никога единият не бива да се чувства "ощетен","прецакан".ако само едната страна прави компромиси или отстъпки чувството на прецаканост се засилва..
в нашето семейство винаги,каквото и да става,за мен съпругът ми е на първо място,а за него аз съм на първо.приятели,майки,бащи,баби,дядовци са след това.
никога не изтъкваме победите само на единия,успехите,или "аз свърших това,ти-онова"...и двамата уважаваме качествата си и не си пестим комплименти един към друг за каквото и да е било.
и най-вече:знаем,че каквото и да ни се случи на този свят винаги ще сме заедно и ще се подкрепим.никога единият няма да плаче сам,никога няма да понесе тежестта само на своите рамене.когато имаш това усещане,няма как да не обичаш и уважаваш човека до теб,защото той е твоето "ВСИЧКО".
а шеговито по темата,защото има такъв въпрос как въртим мъжете си- ами,в торбата има много женски номера.и за двамата е приятно понякога да ги извадиш..  

Ами ,да оженихме се много млади,той обаче доста зрял за крехката му тогавашна възраст.Никой не му е помагал/родители/сам се е борил за семейството,а аз някакво вятърничаво отношение все показвах,някак си не си носех отговорността в семейството....и ,да доверието е нарушено.За него аз имам само претенции,боли го от мен,въпреки че все съм мила,ама гузна,това пък е някак лицемерно за него...Абе много вярно е,че малките камъчета обръщат каруцата.Сега се намирам доста зряла,но отношенията си остават скапани,мисля че никога няма да ме приеме за равностоен партньор....Но смятам да се боря още

[
а шеговито по темата,защото има такъв въпрос как въртим мъжете си- ами,в торбата има много женски номера.и за двамата е приятно понякога да ги извадиш.. 


[/quote]
Е,това е запазена марка,женските номера са сладки,к.........е,не!

Освен любов и уважение, трябва и търпение
Също се омъжих рано и докато си свикнем двамата имаше много компромиси  от двете страни(става въпрос за чисто битови неща).
Стигнали сме етапа, в който само с поглед можем да се разберем

Не съм престанала да правя усилия и се надявам, че няма да престана...

Да изслушам, дори и разказваното да ми е малко скучно или досадно...
Да замълча, когато съм ядосана...
Да проявя търпение вместо да викна или да направя хаплива забележка...
Да изненадам любимия с красив жест, с който мога да му покажа, че го обичам и все още ми е скъп... (въпреки рутината и изминалото време заедно)
Да изкажа мнение без да го поучавам или оценявам, дори и в случаите, когато и на двама ни е ясно, че аз съм по-компетентна (въпроси, свързани с професията ми напр.)
                      ... и още много


Може би първото правило е да не си въртим мъжа около себе си 

За 6 -тте  години, откакто  сме заедно с моя  мъж  си  мисля, че  по- скоро той е човекът, който прави опити   да   свикне с гадния ми характер . Обичам  го много,  до болка. В същото време, когато  ме  извади от равновесие, не  му спестявам   нищо- казвам му винаги  какво точно мисля  за него   и неговите действия  и грубо  казано , честичко   " му набивам канчето" . Не  знам как ме търпи  и  защо ме  обича, но е  факт,  че  сме  щастливи   заедно. Имаме прекрасни   моменти, имаме и   лоши такива.  Тайната , според мен, се  крие в това, че и двамата  бързо прощаваме   взаимно грешките. А те нямат чет и брой . Коренно  противоположни  личности  сме-  аз съм типичен Козирог, той е Близнак  от най- раздвоените
Как  го "въртя"...ами, никак...не полагам специални  усилия. ПРосто   го обичам и   не ме  е срам да му  го казвам и  да  го показвам

Дала съм в тази връзка всичко от себе си. Дори повече от колкото е трябвало и някой е искал от мен. Така се е стекъл живота ни, че той е бил според мен в позицията на по имащия нужда от разбиране и подкрепа до сега. Сега ролите ни са сменени, дали ще получа толкова, колкото съм дала , времето ще покаже.
Това не е мое мнение, а негово и на всички, които ни познават.

Мили дами,
За пореден път се уверявам, че не сме много редовни...
Защото нашите безценни половинки ни най-малко не си задават такива въпроси /или поне безупречно старателно го крият!/
Какво правя аз?
Слушам внимателно всичките му забележки и си взимам поука! Променям се
Но не и той
Учим се да се нагаждаме, но кога някой ще се учи да се нагажда към нас?

Добре, а защо  е необходимо  да   се променяш Ти си това, което  си  и  освен ако нямаш някакви  суперсериозни  недостатъци, които трябва да изкореняваш, той  се е влюбил в това, което си била, а не  в това, в което  си е представял, че  ще се промениш В противен случай  ще се окаже  така, че след време  той ще има  до себе си една почти  съвършена според представите  му  жена, която  обаче надали  ще е  щастлива от това, че е загубила индивидуалността си 

Предполагам,поста ти е в рамките на шегата!
Ами,ако следващия така гледа на теб....?

Напоследък никакви.В период съм на пълен непукис.Дори се чудя често дали си заслужава да продължавам .

и аз така - старах се, старах се.....и така 18 г. вече,  ама то угодия няма - аз ще си продължавам, защото много го обичам - все още - но вече ми е все тая дали му мирише на цигари или на манджа, дали има нещо за ядене - НАВРЕМЕ - и дали....еди какво си - минава ми да не казвам откъде...голямата щерка е на 17, малката е на 10 - и двете се оправят сами перфектно - така че и за децата много много не мисля. дойде времето да мисля за себе си и мисля че поставям едно доста добро начало.