Как се обучават птици в слонско училище

Текстечето е доста претенциозно, а алегорията е слабичка.
Изхождайки от тезата, че в едно училище за даден биологичен вид, е внедрен и друг биологичен вид, мисля, че тъй като децата ни, макар и с различни интереси и насоченост, бидейки от един и същ биологичен вид, е добре да учат едно и също. В края на краищата средното образование има за цел да представи на подрастващите основните науки. В по-късна възраст, те ще могат да се профилират, базирайки се на знанията, които са получили. Професионалните гимназии и университетите дават възможност на всеки да учи това, което го влече.
Но, за да учи изобщо нещо, човек трябва да знае да пише, чете, смята и разсъждава.
Как бихме могли да знаем към какво са ориентирани децата ни, ако не са им представени всички науки. И как биха могли те да определят кое им е интересно, ако изобщо нямат информация за някоя област?
Не мисля, че всички бъдещи обитатели на тази планета ще се занимават с космически технологии и компютри. Има и други занятия.

Хубаво е хората да си намират поводи да празнуват !
В една образователна система трябва да има класика на стила и от време на време ако е нужно да се осъвременява малко материала и да се допълва.Сега е модерно рапирането на таблицата? и какво от това, това не може да е стил и начин на преподаване.Добрата система се доказва с годините.Тя трябва да е стил и метод на преподаване, който да е валиден независимо от времената (нямам в предвид от век на век) и който е успешен при преподаване,разбирането и овладяването на знанията.
Разбирам, но само до някъде стремежа да се опростят усилията, които трябва да положат децата, за да научат нещо.Това ми се струва обаче порочно, защото ако не ги научим от малки да полагат усилия и да се "напрягат" да учат (то най-точната дума е да се "научат" да учат), всъщност няма да им направим услуга.Купон може да има във всичко, а и купона е за да се отпусне човек след положени усилия  !
Разбирам да се пее азбуката от първолаци, но трябва да създадем чувство и на уважение в децата към науката, респект към учението.Аз така си представям нещата - искам децата ми да изпитват удовлетворение от ученето, да го приемат като предизвикателство, а не като купон - за забавление.Без крайности, естествено.

Гледам доста е размита вече темата, но тя си и тръгна така.
До тук, честно казано не виждам нещо, което да не зависи от фактора "личност"- на детето, на учителя, на родителя. Колкото и добра и качествена да е една система, един учител- непрофесионалист или просто мързелив човек ще я съсипе. Ако пък учебниците не са добре изготвени, един качествен и занимаващ му се с работата човек ще даде на хлапетата онова, от което имат нужда в едно светско общообразователно училище- стабилна основа.
В края на миналата година изразих твърдата си позиция за външното оценяване, дори текущо, а не само като отчетна форма в края на някаква поредна учебна година. Конкретно има по какво да се поработи, що се отнася до това външно оценяване. Миналата година то не се правеше от учители в съответното училище, от такова никой няма полза, следва да се продължи идеята в тази насока. Тестовете, поне за ІV клас бяха доста под нивото на един среден ученик- от това също полза особена няма. Какво, като докажем, че имаме висок успех, след като той не отразява реално постигнатите знания на масовия ученик в масовото училище.
Все пак следва да има някакъв унифициран критерий за оценка по предметите, по които това може да се направи, а бележкарството, като позиция, повече зависи от родителя, от неговата нагласа и реакция, не от "системата".
Твърдо смятам, че следва да се поработи и в насока намаляване необходимостта от частни уроци, което има пряко отношение към корупцията и това бележкарство. Приемът в специализирани средни и висши училища следва да е с по- рядка цедка и да се основава на изучаваното в задължителния курс на обучение в предходната степен, а не на допълнителните познания, които няма как да се "вземат" от там. Цедката следва да е вече при самите изпити в съответното специализирано учебно заведение.
Що се отнася до елемента "забавление"- всяко нещо е добро, когато е с мярка. Превръщането на училищата в забавачници е точно толкова вредно за всички, колкото и килиизацията и макаренковската система.

Мена, няма как всички да гледаме в една посока, не е и нужно. То и стадото се състои от отделни глави, всяка гледа в нейната си посока. За мен е важно да е отдели същественото, онова, без което не може и да се наблегне на него, а специализацията, усъвършенстването в дадена насока, изборът на посоката да зависи от личния избор. Лесно изглежда, но на практика е сложно това разделяне.
Нищо, направено от човека, не е идеално и няма как да бъде. Най- малкото защото то не може да събере и отговори на изискванията и разбиранията на всички.

Музиката, визуализацията и така нареченото fun, често имат и за цел да подпомогнат деца със затруднения в обучението, но разбира се мярката е необходима.

Лично аз считам, че практическото приложение на знанията доста липсва на родното образование, но това става с повече средства - помощни материали, технологии, специални кабинети.

Според мен задачата на образованието до 4 клас е не само основни знания, а най-вече - събуждане на интерес към науките, към знанието и не на последно място - полагане основите на добрите взаимоотношения в един екип = клас, където всички са различни, но всеки носи уникални дарби и е нужен на останалите.

Джуди ми е най-разумна в тази тема. Поздравления.

Ами хайде тогава конкретно по темата  !!!
Като че ли повечето изразихме мнение, а  Judy много точно обобщи:
"...Нищо, направено от човека, не е идеално и няма как да бъде. Най- малкото защото то не може да събере и отговори на изискванията и разбиранията на всички...."
И така - училището дава минимума, който е имал възможност е постигнал малко повече с извънкласни занимания.Този успех се оценява по някакъв критерий - възможно най-обективен по "човешките" възможности.Но авторката на статията коментира именно какво да е съдържанието на този наречен от мен минимум.Вече казано честно губя интерес по темата, защото докато чакаме menamena да изрази модерните си виждания по съдържанието, ние наистина тъпчем на едно място и просто си говорим по болни теми.
menamena , ако наистина имаш някаква идея, сподели я, за да продължим напред, дай материал за обсъждане.Ако чакаш идеи от нас, губя интерес - видя се, че ние нямаме или поне никой не сподели нищо.Синът ми е 3 клас и смятам, че това, което учи е съвсем на място, е като изключим стила на авторите на учебника по Човекът и обществото, но това е друга тема.

На мен ми липсва именно конкретика, дадена от авторката по отношение виждането й, както по въпроса какво, така и по въпроса как, според нея, следва да се измени, подобри, да се "побае" на системата.
Затова и последните страници ми се размиват в някаква каша. Нашите идеи са обсъждани и в други теми, имаше наскоро една, в този подфорум, от един "татко", който и анкетка беше направил.

Има и нещо друго, което ми липсва в училищата, и това е идеята за някакво възпитание. Наистина да се научат децата да се разбират, да решават проблемите си с добро, да не се обиждат едно друго.

Съжалявам, че не мога да пиша всеки ден, не е от нежелание, често нямам време.
Вече предложих няколко неща, но като гледам не се забелязва друг, освен мен, да вижда проблем.
Предложих промени в съдържанието, вие казахте, че вече са осъществени, не знам, може би децата ви са по.малки и някои неща, които аз виждам не са характерни за началното и основното образование.
Предложих да мислим в посока на промяна на отношението на учениците, учителите и родителите към целия процес. Според мен мотивацията е основна при ученето. Не може да се случи без такава. И това каква е мотивацията, също е важно. С малки изключения, вие казахте, че няма необходимост от такива промени.
В този ред на мисли, само какво мисля за "fun" в училище. Цялото обучение трябва да е забавно, но не изкуствено. Повечето предмети, които се учат в училище, са резултат от труда и любопитството на много хора преди тях - т.е. темите са били ИНТЕРЕСНИ сами по себе си. Против съм, обаче, математиката да е забавна, защото сервираме бисквитки и сокчета. Трябва да се търси вътрешната мотивация на всеки.Това става, както с подбора на съдържание, така и с начина на поднасянето му, но най-вече идва от личната мотивация. С други думи децата трябва да виждат СМИСЪЛ в нещата, които учат. Част от този смисъл е и връзката с реалността и практическите знания. Ако такава няма - трябва да е много ясно какъв е другият смисъл.

Така че, ако трябва да обобщя:

1. Цели: Знаещи, умеещи, отговорни млади хора, които могат да взимат решения и да носят отговорност за последствията.
2. Съдържание: Минаване през изискванията на държавата - изчистване от всички остарели недомислици, свързване на съдържанието с реалността: нпр. не може в ЕС да слагат нанотехнологиите, като един от общо 7 приоритета, а в нашето училище да не са и чували за това. Да не говорим за социални и личностни умения.
Дори и да се спрем на Ключовите компетенции, както са ги измислили от ЕС, пак означава да променим из основи програмите.
Или както наскоро ми казаха в едно училище: "Ние не учим компютри, а учим чрез тях", за съжаление училището не е българско.
Въпросът тук е: "Какво има смисъл да се учи в училище?" За мен е непростимо губене на време, да обясняваме, че искаме децата да получат обща подготовка и в същото време това да е 12 години и да им тъпче главите с информация, която никога няма да ползват.
Това са 12 години от живота им!!!
Често давам пример с един експеримент, който не е правен в България, но ще е интересно да се направи и тук. Дават на хора 30-40 годишни, да решават тестове от училище в областите, в които те не са специалисти. (нпр. ако се занимавате с история не правите теста по история) И резултатите са били на ниво 7 клас, т.е. това, което ни е останало е основното образование. Интересно, ако се проведе такъв експеримент в България, какви ще са резултатите? И тогава струва ли си децата да прекарват в училище цялото време до 12 клас? И ако да, с какво трябва да е запълнено то?
И чисто технически подробности, от типа, че вече съдържанието може да е в Интернет. Децата да са с по едно малко лаптопче, а не с по 10 кг. раници. Да не говорим колко гори отиват в хартията за учебници. (Не говоря за най-малките, които трябва да пишат с химикал на лист. )
3. Подход - учителят е там, за да те ориентира в морето от информация, не за да претендира, че е единственият източник на информация.
Децата трябва да се научат да учат сами (т. нар. умения за самостоятелно учене, нужни за ученето през целия живот). Защо да няма един ден в училище, в който децата работят по собствени индивидуални или групови проекти? Да си поставят цели, заедно с преподавателите и после да получават помощ от тях, но да носят ОТГОВОРНОСТ за резултата.

Май прекалих с дължината

Спирам за сега. Ако смятате, че и тези неща са си ОК в нашето училище, ще приема, че живея в паралелен свят и виждам несъществуващи проблеми и няма да ви занимавам повече. 

Мена, не си прекалила с дължината, важното е съдържанието. Кратките текстове не винаги са такива, защото авторът с малко думи казва много, а са кратки, защото често той е нямал какво повече да каже. Този път лично на мен ми се изясниха някои пунктови от позицията ти и вече ми е интересно. Може да се получи ползотворна дискусия.
Само с една лека поправка- от промени в съдържанието винаги има нужда, тъй като самият живот непрестанно се изменя. Само че основата е една и съща и следва да си остане такава, тя е обаче именно на фаза основно, че и начално образование. Степента на образование има нужда да се диференцира, когато ще говорим вече конкретно, тя има огромно значение.
Надграждането и специализацията у нас, поне така смятам, е вече некачествена и върху нея следва да се потрудим всички. Що се отнася до мотивацията на страните в обучителния процес, вече това е нещо твърде лично, на което трудно може да се повлияе централно и бързо и което всеки го решава най- често сам за себе си.
Практиката и връзката на учебния материал с реалността, ползата от него, мисля това е ясно на всеки, у нас е куцата дама, дето май е и едноока и леко глуха при това. Тя влошава здравословното си състояние с всеки пореден курс и вече е почти инвалид във ВУЗ-а, където прашни професори преподават по архаични методи и се базират на познания и опит от техните професори. Била съм асистент и не устисках да се боря. И по тази страна на нещата мисля спор няма, особено ако се включат родители и на по- големи деца, които, очаквам, масово ще споделят аналогично на така изложеното.
Допада ми много реалното ти предложение за лаптопите и единият ден свободна програма, честно. Отпорът ще е от страна на бизнесът с учебници, който е сериозен, хората от това се хранят, че хранят и семействата.    
"Децата трябва да се научат да учат сами" е мотото ми от как съм майка станала. Това е основната ми причина да не ползвам за детето /другото е малко още/ постоянен надзор от занималня, частен учител или друг възрастен, който денонощно да го надзирава. Каквото и да ми се обяснява, едно такова постоянно присъствие не облекчава, а напротив- затруднява този процес. Наблягането на намирането, а не на наизустяването на информация е важно за мен, това следва определено да се промени в училище и университета.
Сигурно съм един от най- върлите противници на ученето задължително на общи предмети до ХІІ клас, дори и да не съм чела резултатите от такова едно изследване. Безсмислено е. Общото, основата се учи в основното училище. След това човек следва да се развива в определена и желана от него насока, а не да тъпче и предъвква вече учено преди това. За мен след VІІ клас на децата трябва да се даде възможност да се профилират, да учат задълбочено онова, което наистина ги интересува, за да могат и да създават и творят, да се развиват. Идеята за енциклопедизма съм я оставила за времената, когато науките са се изчерпвали с едната философия, включваща отделни мини направления.

Не мисля, че учебникът като такъв е заплашен да се измести от лаптопа. Същото се говореше и за книгите още от 70-те години, но ето, че те оцеляха. Учебници ще се пишат и ще се издават. Мисля, че значението на лаптопа като заместител на учебника и тетрадката е преувеличено. Проблемът е в съдържанието на програмите, а не в техния носител.
За съжаление не съм вече от оптимистите, защото системата на образованието е куца, сляпа и саката по подразбиране (вариациите са според това какъв е стандартът на живот във всяка държава). Тя е административна система и тъй като е масова се управлява по такъв начин. Проста икономика и бюджетиране. Масовото и елитарно са взаимноизключващи се категории. Няма как масовото образование да е на много високо ниво, защото се движи по минимума до възможностите на средното дете. Който иска по-добро образование търси специализирани училища на по-високо ниво. И не е задължително да са точно частни, защото и частните се подчиняват на същите изисквания.

Писах, трих, писах, трих...
Зная само, че вече се учи много повече време, за да навлезеш в подробности в някоя сфера.Явно е, че липсват спезиализирани училища.Не съм сигурна обаче, че в момента дете на 14-15 години е готово с ориентацията си в живота, за да профилира нещо...Света препуска напред, човекът си е човек...
Аз  съм против лаптоп вместо учебник - като помагало - да.Интернет не е мястото за учене - при една идеална дисциплина от страна на децата - ок, но от пубери не може да се очаква.
Вече се чудя къде е точно проблемът и си мисля, че това е именно бързо развиващият се свят и децата не могат да го догонят, Някои държави явно правят опити, но какво ще се случи с децата им - имам в предвид, че сега нововъдението ни изглежда добро, защото е модерно, но дали е така?Виждам проблем и в това, че ние нямаме система на обучение и програма, която да е изкарала и 10 години, а вече се чудим как да я модернизираме...(но продължавам да си мисля, че върши някаква работа).
Племенникът ми живее от няколко месеца в Париж - 5 клас е и казва, че там са много назад с материала.Вече ми се оформя идеята, че проблема не е в средното ни образование, а по-нататък - там където вече образованието зависи от финансовите възможности на държавата да е в крак, т.е. да се обновява непрекъснато.

Ако трябва да се тръгне от някъде - това е дисциплината в у-ще.Много криворазбрани свободи имат днес учениците.Ако зависи от мен - здрава дисциплина с мерки, които могат да се прилагат.Тогава вече ще се повиши и успеха, мотивацията на децата - те сега не ходят на у-ще поради правилните причини и не мисла, че е защото им е скучно.Постигнем ли това - децата да са дисциплинирани, да учат, вече можем да им имаме доверие, че на по 15г. ще могат да знаят какво ги интересува, къде е силната им страна - евентуално!

Същото казват и за Англия. И аз така си мислих, докато не се запознах малко по-отблизо с това образование. Материалът, който се изучава е различен и трудно може да се сравнява. Има я доста практичната насоченост. Например в четвърти клас по математика в България децата масово деляха и умножаваха много цифрено с много цифрено. Тук наборите им учеха основни положения от теорията на вероятностите, статистика и координати, но операциите с многочислените числа ги правеха с калкулатор  Отделно децата ги делят на нива по основните предмети и всяко работи на ниво, където разбира материала и се справя с него, а не да му се вижда труден и неразбираем или пък прекалено лесен и скучен. Чужденчетата обикновено ги слагат в по-ниски сетове, докато свикнат с терминологията на чуждия език и се отпуснат да я ползват. В училището на сина сега делят децата от една възраст на 6 различни нива на работа! Ако някое дете изостава, го свалят в по-ниско ниво, ако дръпне, го местят в по-високото ниво. Имат много интересен предмет, буквално преведен, Предизвикателство. Децата последно измисляха и проектираха игри, подобни на Не се сърди човече и Монополи. Работят в групи от по 5-6 чочека, с цел да се научат да работят в колектив. След като измислят играта и правилата й, трябваше и сами да я изработят, а след това презентират, като презентацията беше на PowerPoint. Имаха жури, което накрая е играело игрите, за да прецени коя най-много му допада.
Това го казвам, за да не се сравнява, този учи повече, този по-малко, без да има човек реален поглед върху нещата. Просто се учи различно 

Да, права си, не мога да сравнявам, още повече, че синът ми е е още малък.Имам спомени, че едно време (по мое време) се твърдеше, че българчетата получават повече знания - като теория и количество.В други държави ги учат явно на социализация 
В този смисъл - ако трябва да избираме какво да учат децата - да трупат информация или да се учат и да развиват различни свои умения, казано честно не мога да кажа какво искам.Предполагам, че , всъщност видях, че системата, по която работеха до сега в у-щето ни, която си беше измислица на директораката беше перфектна, но за съжаление сега нормативната с-ма я спъва...та, децата учеха по цял ден - сутрин теорията, следобед практиката.Защо да не може да се продължи това и в горните класове - да се готвят следобед заедно по групи, да си разработват теориите и проектите, да си ползват лаптопите - така ще се развият и социалните умения, децата ще са ангажирани, ще са под наблюдение и в късния следобед ще разполагат със свободно време.Дали така ще отпадне необходимостта да се връщат от у-ще и тепърва да се чудят и търсят инфо, какво аджеба искаше да каже учителката и какво заначи дългото 5 реда изречение в учебника.
Не зная коя е възрастта, в която те наистина могат да осъзнаят избора си - и тогава - хайде, в профилираното училище, после висше образование...Нещо такова.И цедката наистина да бъде не на входа на профилираното школо, а на изхода му.

В момента аз нямам никаква идея какви училища имаме - когато избирах у-щето за Лъчезар, гледах да съм чула добри отзиви и да ми е на близо.Имах късмет, защото гимназията се оказа езикова - писала съм, но ще повторя - от 1 кл. учеха френски по 9 часа седмично - целодневно, следобед беше практика, в момента на 4 кл. преподават французи по предметите, не само по фр.В 5 кл. ще започнат с англ . по същата с-ма, а в 10ти - ще избират - немски или информатика.Така беше докато не се намеси МОН, сега нямам идея какво ще правят.Мисълта ми - като родител избрах да се наблегне на езиците.Дали има у-ще, в което децата ще наблягат на музиката или рисуването - това родителя ще е могъл да прецени на тази възраст.
Или всички да учат едно и също до 4 кл. - поне да се научат да четат и пишат и после да могат да избират пак.Това при идеални условия - размечтах се...В бг. не зная как е и дали да мислим като как да се променят коренно нещата, или да адаптираме това, което вече съществува.

Именно, Marry, различно! За това говоря от самото начало. Какъв е проблемът децата да работят по по-гъвкави програми и ако имат интерес в определена посока, да се задълбочат в него, а по някои предмети да покриват само основните знания.

Сега за нещата в нашето училище, които според мен са най-страшни:

1. Отговорност - когато няма свобода на избор, няма и отговорност. И никога не е рано да се започне. Има неща, за които не е рано дори и в първи клас. Систематичното качване на нивото на свобода и отговорност с всеки следващ клас, възпитава точно това.
Иначе учим децата на "заучена безпомощност" и те не смеят да предприемат никакви действия, без план и ясни инструкции от учител или друг "авторитет" . Послушанието, което толкова искаме от тях, води до изграждане на безпомощни, несамостоятелни и безотговорни хора.

2. Креативността

Сега една история от българско училище: Става въпрос за ученик в 10 клас, който за да не учи за контролно по химия извършва следните действия:
Качва материалите, които му трябват на мобилния си телефон. След това, вече в училище, установява, че има проблем и и не може да прочете текстовете на кирилица. Той с телефона си, през интернет, намира начин да транслитерира всички текстове автоматично, за да се появяват на латиница и той да може да си ги чете на screen shot на екрана. Това става за не повече от 20-30 минути.

Дайте сега да заклеймим преписвача, да му посочим вратата и да го санкционираме с двойка по химия.

Аз пък казвам, че това е завидна проява на креативност, съобразителност, бързо взимане на решения и адекватна реакция. Само че... СРЕЩУ УЧИЛИЩЕТО, а не В НЕГО.
Забелязвате ли разликата между английския вариант и българския - и двете системи развиват изобретателност, само че едната като част от учебната програма, а другата ВЪПРЕКИ нея. Това се пренася и в реалния ни живот. В обществените отношения, вместо да сме изобретателни в търсене на най-добри регламенти и правила, вкарваме изобретателността си да ЗАОБИКАЛЯМЕ нормите.

3. "Всеки въпрос има отговор и той е в учебника" - това също е сред страшните послания на образованието у нас. Няма алтернативни източници на информация, не можеш да оспорваш компетентността на авторите на учебници и учителите - това което можеш да направиш е да научиш "ВЕРНИТЕ" отговори и да минеш теста.
Сега ми кажете колко от въпросите в реалния живот имат ЕДИН, ВЕРЕН отговор, който всички знаем къде да намерим?

4. Copy/Paste синдрома - той произлиза от предишното твърдение. В случая нямам предвид директното преписване. Не смятам, че е то е добро, но има един по-страшен вариант на Copy/Paste синдрома - това е преписване, което минава през мозъците ни. Научаваме много внимателно правилните отговори на предварително дефинираните въпроси и после можем да ги възпроизведем точно, като за 6.
След това се чудим, как като сме копирали европейските закони, в България не става същото което става в Германия.

Според мен тези "знания", дълбоко залегнали във философията на образованието ни, са изключително опасни. До степен ПРЕСТЪПНИ, по отношение на децата в училище.
И тези имплицитни знания са по-силни от експлицитните (по математика, литература и др.).
И промените трябва да започнат оттам.