Искам да споделя тази болка,която така и не ме оставя на мира.Нямам сън,нямам желание да продължа да живея.Естествено става въпрос за изневяра.
9г. брак,имам и дете.Първата му изневяра беше преди 5г.Беше много тежко-но някак си го преживях.Простих бързо,защото страшно много го обичам.
Преди месец и половина обаче разбрах за следваща-това не ми дава мира.Събрах си багажа-бяха молби,бяха сваляне на звезди и извинения,които продължават и сега.Опитвам се да се върна към предишния начин на живот и се склоних отново да простя,-ЗАЩОТО ОБИЧАМ МНОГО.Виждам,че и той ме обича-но защо под дяволите го прави.Правя всичко за него,само и само да е щастлив.Сексът ни е перфектен - тръпка винаги има-не усещам да няма от негова страна.
Каза ми,че е приключил,но не му вярвам.
Може би ме боли най-много от думите,които прочетох за себе си,когато е писал с нея.В които имаше 1% истина.Само лъжи,много лъжи!
Знам,че продължава да си споделя семейните ни отношение с нея.Това ме дразни.Много.
Защо го прави,защо ме наранява така,като знае,че няма да остана безразлична.Защо ми се кълне,че ме обича?Това не са действия на един обичащ човек.
Писна ми-искам да се махна,а любовта ми към него ме спира.Не мисля,че бих могла да живея без него.Държи се с мен прекрасно,даже някой път прекалява.Показва ми,че ме обича-но аз се чувствам така предадена,че просто това не ми излиза от главата.Днес ако съм леко позабравила и всичко е ЖК,утре всичко нахлува в главата ми отново.И съм паднала в някаква дупка,от която нама излизане.А искам вече да съм на повърхността.За капак на всичко и в работата проблеми.Бившата работа.И вместо да изплувам,аз потъвам с всеки изминал ден.
Мразя се,мразя живота си-не спя,не ям-нямам желание за нищо.Крепи ме детето!
Искам да креща от болка ...Искам да го обичам поне по малко,за да не ме боли така.защото знам,че ще има и следващ път-а не мога без него....Обичааааааааммммм многооооооо