Никога не съм публикувала тема във форум, но имам огромна нужда от съвети, мнения и коментари по повод взимане на едно от най-важните решения в живота ми.
Имам отношения с мъж, който е малко по-малък от мен, аз съм почти в 3ти коридор (30 год.) От няколко години все сме заедно, обичам го безумно много, правила съм всичко по силите си нещата да се получат и винаги съм чувала насрещното - обичам те , НО - не съм готов за толкова сериозни отношения, не съм готов да живеем заедно, не искам сватби, деца и прочие. Просто НЕ съм за семейство..В същото време се виждаме, излизаме, познаваме си приятелите, роднините, пътуваме, прекарваме си страхотно на всички нива си пасваме. За тези години, в които той така и не е способен да вземе решение категорично аз живея сама, справям се сама, лягам си сама. Всеки път , когато понеча да повдигна темата той откача, казва че го задушавам, че трябва да имам собствен живот, да се науча да съм си самодостатъчна и прочие. А аз съм, във всички отношения се справям..имам хубава работа, много приятели, общителна съм, имам хобита, имам интереси, осигурила съм се материално, не завися от никой от тийнеджърка. От него искам просто елементарно спокойствие и сигурността на една нормална връзка, който той не ми дава. Естествено през годините няколко пъти откачам, казвам му като не знае какво иска да ме остави намира, да не ме търси, да ме остави да продължа.. Не можел.. И така в цикличност от вече 4-та година се събираме, после аз му казвам тия отношения "прителчета с плюсче" мен не ме кефят, искам мъж до себе си - разделяме се, той се извинява обичал ме, пак се събираме, после пак се разделяме. За да стигна положение в което животът ми е пълен кошмар. Почти на 30 живея абсолютно сама, пропуших - не го бях правила от ученичка, развих хранително разстройство, потвърдено и от лекар, с паник атаки .. с преждевременна менопауза - цикъл имам вече само с прогестеронови лекарства, преддиабетно състояние.. Всичко това, защото съм адски самотна и несигурна в него, а го обичам. Обиколих всички психолози, баби, баячки, лекари .. не мога да се справя, разруших си живота сама от пуста любов. За капак на всичко сме колеги, виждаме се ежедневно , по този начин дори да не сме заедно не успявам да се влюбя в друг. Казвам не успявам , защото опитах да се откъсна и по този начин, не стана.. искам да съм с него. Никога не ми е липсвало внимание, ако реша мога да започна нова връзка , но не искам. Пълен срив съм , не съм способна да дам нищо на друг в момента, а тук съм адски нещастна и вече болна .. Затворих се, не излизам, нямам интерес към близките си, към приятелите си, към хобитата си.. Попитах го според него честно ли е да виждаш човекът отсреща как се мъчи с години, да знаеш че те обича и нито да си до него , нито да го пускаш. Казах му, че според мен е безкрайно егоистично, той го потвърди, но ме обичал..ревнува ме, прави мили неща за мен, жестове, подаръци, излизаме , но не иска да живеем заедно и не знае изобщо кога би го поискал. Аз искам дом, защо не и семейство скоро, но дори ме е страх да повдигна темата, чувствам се жалка, чувствам се използвана, чувствам се като любовница на човек, който е сам, защото знам че е сам освен мен .. Какво бихте направили на мое място - ще кажете смени работата - ми обичам си работата ми е страхотна.. през годините ходих поне на десетина интервюта , дори имах намерения да напусна страната. След като проучих по-добри условия не намерих. Имам кредити, имам разходи, не мога да си позволя нещо по-малко.. Ще кажете пробвай с друг - пробвах, нямам чувства, не се появяват към никого.. Не знам как да се спася от тази ситуация, наистина пробвах всичко.. Спред вас има ли някаква надежда, че един ден нещата ще се променят, всеки пъти ми казвам, как нещата ще се оправят в моя полза, но не прави нищо, само думи ..колко още да чакам Благодаря ви за отделено време..