Аз може би наивно разсъждавам, защото съм бърсала задник на баща, който не е моя, но за мен има хора в нужда и моят инстинкт е да помогна. Не съм светица, самата аз чудесно си гледам интереса и то в присъствието на възрастен човек.
Но да взема да бистря кой на кого какво е дал в миналото, кой как се е държал и т.н.. и това да ми определя поведението...не съм аз просто. Не съм аз ръката на наказанието за него, има кой да го съди. Той има нужда от чисти чаршафи, от храна, от това някой да му подстриже косата и т.н. битови някакви неща, има нужда и да го гушнеш и да му се усмихнеш ... Парите помагат, разбира се, но най-важното е, че има желание от наша страна, чувстваме се добре, че сме наблизо и в помощ. Тежи, разбира се, кой иска непрекъснато да мисли има ли достатъчно памперси, колко пъти днес е ходил по нужда, какво точно се е случило, как е минала нощта, кое лекарство трябва да се купи, коя инстанция да се посети... ежедневно ...