Освен това мисля, че реакцията на авторката е плод на допусканите от майката грешки. Детството на един човек е ключ към психиката му.
- Публикувана: 1 март 2009, 02:36 ч.
- Последно мнение: 2 март 2009, 19:26 ч.
Много ме е срам ударих майка си
Това е абсолютна истина! И аз мисля, точно така. Но силата на един човек, е в това да преодолее тези моменти. Да работи върху себе си, за да не се отразява това на поведението му и отношенията му с хората в зряла възраст. Иначе модела се повтаря...
Майката на авторката цял живот я е била и едва ли толкова се е каела за постъпките си. Защо гледате на проблема едностранно?
Самата дума МАЙКА е свята, но има много чудовища криещи се зад нея!
Самата дума МАЙКА е свята, но има много чудовища криещи се зад нея!
Ич се не заричай и още по малко кълни. Да се кълнеш е грях,нали си чула
Azzy, понаучила съм се да играя ролята на спокойна. Ама кво ми е от вътре само аз си знам. В случая в темата наистина нямам особени причини да се нервя, та и не съм. Мен по принцип колкото по близък ми е човек толкова повече ме наранява и вбесява. Човек очаква най много от майка си и затова на нея най много и се сърди. Така си обяснявам факта, че никой друг не ме е вбесявал толкова, колкото тя. Отделно си е адски дразнещо същество. И баща ми е дразнила и човека се е спасил овреме. На мен ми се наложи да я потърпя повечко за съжаление. В такива кризи ме е докарвала, че комшиите почваха да звънят на вратата и с истинска загриженост предлагаха да потърсят специализирана помощ за мен. До ден днешен ме е срам да ги срещна. Но на майка ми не и пукаше и продължаваше да ме тормози пак и пак. Не забравям, а дали прощавам не знам - още не ми е поискала прошка за да преценя как ще реагирам в този момент. Това, че удряш един човек изобщо не значи, че не го обичаш. По скоро точно обратното. Примерно всички си обичаме децата, но на всички ни се е случвало да ги пляснем. И нас са ни били родителите. Лично аз не мога да се оплача, че много съм бита, но не мога да отрека и че се е случвало. Само че този бой изобщо не го помня. Затова пък помня всички обиди, който мамата нон стоп сипеше по мой адрес.
Добре де Azzy, означава ли това, че оправдаваш майка прибиваща детето си?
Разбира се, че не одобрявам, даже бих казала, че по-скоро са рядкост семействата, в които едно дете расте нормално и спокойно, отколкото обратното.
Светът е пълен с истерични и първосигнални индивиди, които причиняват страшни неща на децата си, без да броим извращенията.
Но ако аз мога да видя по този начин нечия майка, това не важи за нейното собствено дете.
Нали и тя самата се разкайва и го осъзнава.
Ич се не заричай и още по малко кълни. Да се кълнеш е грях,нали си чула
Не смятам авторката за невинна, само защото се е покаяла, а подчертах, че го е осъзнала, което е повече от нищо. Трябвало е да мисли, да. Сгрешила е, да. Аз питам, виновна ли е само и изцяло тя? Не е ли ГРЕШКАТА И плод на създалите се обстоятелства? Което не я оправдава по никакъв начин, но пък да кажем цялата истина като сме почнали.
...подчертах, че го е осъзнала, което е повече от нищо.
...
Не е ли ГРЕШКАТА И плод на създалите се обстоятелства?
...
Не е ли ГРЕШКАТА И плод на създалите се обстоятелства?
Не искам да споря с теб, natia
, но някакви създали се обстоятелства, накараха преди двайсе (или колкото там бяха) дни, един баща да заколи двете си деца. Не сравнявам двете неща, но обяснението е еднакво - именно създалите се обстоятелства карат човек да постъпва по избран от него начин. Точно този избор трябва да се научим да контролираме и да не оправдаваме грешна постъпка с обстоятелства! Защото, известен ти е израза "след дъжд, качулка...". Нямам какво да добавя повече от това, което вече написах.
Авторката явно е усетила къде е попаднала...
Не я съдя! А обяснявам своята гледна точка. Нея достатъчно ще си я гризе съвестта. Дано има такава.
Разбрах позицията ти Балу, виниш я и си права, това вече е ясно. Аз също се уморих да повтарям, че е сгрешила, но кажи нещо за майката де. Не бъдете толкова крайни или поне казвайте цялата истина. Че така е някак си несправедливо. Да заплюем едната, пък другата да не забелязваме.
Не оправдавам грешката и с обстоятелствата, затова наблегнах на думата ГРЕШКА. Само се опитвам да разкрия картината до край. Виновни са и двете!
Не оправдавам грешката и с обстоятелствата, затова наблегнах на думата ГРЕШКА. Само се опитвам да разкрия картината до край. Виновни са и двете!
Разбрах позицията ти Балу, ... но кажи нещо за майката де.
Че така е някак си несправедливо. Да заплюем едната, пък другата да не забелязваме.
Че така е някак си несправедливо. Да заплюем едната, пък другата да не забелязваме.
Още повече, авторката знае каква е майка и и въпреки всичко разчита на нея да и гледа децата. Приема я за цяла зима в дома си, като знае каква е и че внася раздори в семейството и, но се нуждае от услугите и. Какво да кажа за майката? Каквато майката, такава и дъщерята. Това мога да кажа.
Ох, наистина няма да пиша повече. Истински се разстройвам от подобни теми, защото съм преживяла този тормоз и не мога да нямам отношение, но...
Nikifin,със всеки следващ твой пост се убеждавам,че няма по-луда и зла съфорумка от теб.
Ти си нахална, знаеш ли? Не видях лично да си засегната от цитираната от теб! Боже, хора, мяра нямате като ръсите обиди тук! Било пряко, било по заобиколен начин 
Приема я за цяла зима в дома си, като знае каква е и че внася раздори в семейството и, но се нуждае от услугите и. Какво да кажа за майката? Каквато майката, такава и дъщерята. Това мога да кажа.
Все пак дъщерята проявява съвест. А и винаги го има моментът, в който си мислиш "Може би този път ще бъде по-добре". Балу, не всички сме толкова силни, колкото си ти. Въобще, връзката майка-дете е много трудна за унищожаване, даже и в случаите на майка, която упражнява тормоз.
Ох, почти всеки един човек проявя съвест след подобни действия. Почти всяка една жена, след като е бита от мъжа си чува "Извинявай, не исках да стане така, повече няма да се повтори". Почти всяка една майка, след като плесне детето си ходи да го гушка и да плаче заедно с него. Но след дъжд качулка, такива неща никога, никога не се забравят.
И нали знаете, бой и е*ане не се връщат.
И нали знаете, бой и е*ане не се връщат.
Разбрах позицията ти Балу, виниш я и си права, това вече е ясно. Аз също се уморих да повтарям, че е сгрешила, но кажи нещо за майката де. Не бъдете толкова крайни или поне казвайте цялата истина. Че така е някак си несправедливо. Да заплюем едната, пък другата да не забелязваме.
Не оправдавам грешката и с обстоятелствата, затова наблегнах на думата ГРЕШКА. Само се опитвам да разкрия картината до край. Виновни са и двете!
Не оправдавам грешката и с обстоятелствата, затова наблегнах на думата ГРЕШКА. Само се опитвам да разкрия картината до край. Виновни са и двете!
Най-вероятно майката на героинята също е била малтретирана от своята майка (или баща), които на свой ред - от техните, и така до безкрай.
Как може една майка да учи на обич и любов детето си, без самата тя да е научена? Как ще гали и ще прощава, когато на нея не и е прощавано? Как една майка ще знае, че проблемите могат да се решат и без малтретиране, когато тя само този начин е познала като дете?
Все някой, все някога трябва да прекъсне тази верига. Само че, затова се иска смелост, безпределна и безгранична смелост.
Но не е невъзможно.
Нито съдя двете героини, нито ги оправдавам.
Пожелавам им да намерят пътя към себе си.И да си простят - не майка на дъщеря и дъщеря на майка, а всяка сама на себе си.
Комплименти за Балу
. 
Още повече, авторката знае каква е майка и и въпреки всичко разчита на нея да и гледа децата. Приема я за цяла зима в дома си, като знае каква е и че внася раздори в семейството и, но се нуждае от услугите и. Какво да кажа за майката? Каквато майката, такава и дъщерята. Това мога да кажа.
а и майка продължава да живее с дъ6теря си след инцидента........
иди 4е ги разбери.....
всъ6тност не ми стана много ясно, кой при кого живее... майката в дома на дъ6терята или обратното.....
Балу, не всички сме толкова силни, колкото си ти. Въобще, връзката майка-дете е много трудна за унищожаване, даже и в случаите на майка, която упражнява тормоз.
Да допълня Танцуваща с вълци, без да се впускам в подробности. Моята майка е имала баща-чудовище по нейните думи, по тези на сестрите и и на баба ми, нейната майка. Тормозът, който е упражнявал върху шестте си деца обаче, е дал най-сериозно отражение върху психиката на майка ми, като най-малка по времето, когато са били подложени на този тормоз. Но не намирам оправдание за това, че тя се превърна два пъти в това, което е бил дядо ми! Защо? Нямам обяснение. Ако един модел на поведение те е измъчвал, плашел, отблъсквал, защо го следваш неотстъпно!?
Може би това, което отстрани изглежда като моя сила е единствено това, че нямаме кръвна връзка с майка ми, което по някакъв начин ме спасява от това, неизменно да съм следващата в редицата, проявяваща тирания над децата си. Но то не е сила. То е просто това, че тук връзката се прекъсва. Аз не искам да бъда такава и не съм такава! Може би имам избор. Не разбирам, но за мен силата на кръвта също има някакво значение.
Как може една майка да учи на обич и любов детето си, без самата тя да е научена? Как ще гали и ще прощава, когато на нея не и е прощавано? Как една майка ще знае, че проблемите могат да се решат и без малтретиране, когато тя само този начин е познала като дете?