Влизам тук така,защото умирам от срам и отвътре ме изяжда всичко.Направих нещо,в което майка ми ме обвинява отдавна,имало е случаи в коити се караме ,много е устата ,не си мери приказките и обижда мен ,мъжа ми ,родителите му ,нас като цяло и т.н.Не сме били родители ,няма като нас,а ние се чудим как да изкараме някой лев естествено за доброто на всички.Защо вися пред компютъра тези деца имат ли майка.Мъжа ми бил циганин,свекърва ми незнам каква ,тя мъченицата ме е гледала сама никой не й е помагал ,та защо пък сега и тя да го прави.Уточнявам,че живее с нас зимата да гледа децата,за лятото е на друго място.
Та имало е моменти когато просто не издържаме и се е случвало да я подбутна ,да замълчи,след ,което това се коментира пред цялата рода по телефона ,че сме я били ,че няма живот за нея .А в къщата е като цар,сметки не плаща/не ги и искаме/,ако иска готви ,ако иска чисти.От нея се иска единствео,като не сме в къщи да гледа децата.
Много обижда все е недоволна,та преди два дни ,вече не издържах,защото настройва и децата срещу нас,промива им мозъците със злобни коментари,след многократни забележки ми падна пердето и я ударих в резултат на което тя ми изсипа горещия чай ,който държеше и аз се побърках.Започнах да я удрям даже я изритах веднъж.
Сега се чувствам ужасно и това чувство знам ,че никога няма да изчезне.Преди години,когато ме смилаше от бой,аз й казвах ,че ще й го върна ,сега незнам защо ми изплуваха спомените.
За мен е много обидно и не бих го понесла от моите деца.
Умирам от угризения ,но нищо не мога да направя ,отминаваме се в къщи и това е.
Споделете имали ли сте такива случай и как се оправят те.
Та имало е моменти когато просто не издържаме и се е случвало да я подбутна ,да замълчи,след ,което това се коментира пред цялата рода по телефона ,че сме я били ,че няма живот за нея .А в къщата е като цар,сметки не плаща/не ги и искаме/,ако иска готви ,ако иска чисти.От нея се иска единствео,като не сме в къщи да гледа децата.
Много обижда все е недоволна,та преди два дни ,вече не издържах,защото настройва и децата срещу нас,промива им мозъците със злобни коментари,след многократни забележки ми падна пердето и я ударих в резултат на което тя ми изсипа горещия чай ,който държеше и аз се побърках.Започнах да я удрям даже я изритах веднъж.
Сега се чувствам ужасно и това чувство знам ,че никога няма да изчезне.Преди години,когато ме смилаше от бой,аз й казвах ,че ще й го върна ,сега незнам защо ми изплуваха спомените.
За мен е много обидно и не бих го понесла от моите деца.
Умирам от угризения ,но нищо не мога да направя ,отминаваме се в къщи и това е.
Споделете имали ли сте такива случай и как се оправят те.
:ooooh: 
Самоубийците не са от полза за никого, най-малко за себе си. Не оправдавам по никакъв начин удрянето на собствената майка, за мен това е абсурдно, немислимо и нереално, но все пак по-полека с изводите.
Според мен дори умишлено те е предзвикала и една от причините може да е именно за да каже после на хората колко лоша дъщеря си. Да не ти пука. Само човек, който може да те разбере може евентуално да ти даде съвет. Аз съм такъв човек и затова ти казвам. Разкарай я от живота си и не се самообвинявай, че си и дала това, което си е просила 
Ти ме изуми с тези си думи.ако отношенията с моята майка бяха такива,то по скоро бих прекъснала всякакви връзки с нея,но не и това-да я удрям,а тя да е благодарна,че не съм я убила. 
Да ви се връща тъпкано!!! 
, но някакви създали се обстоятелства, накараха преди двайсе (или колкото там бяха) дни, един баща да заколи двете си деца. Не сравнявам двете неща, но обяснението е еднакво - именно създалите се обстоятелства карат човек да постъпва по избран от него начин. Точно този избор трябва да се научим да контролираме и да не оправдаваме грешна постъпка с обстоятелства! Защото, известен ти е израза "след дъжд, качулка...". 
. 
Тук стана много интересно. 100% съм сигурна, че авторката на темата е писала след това от истинския си ник.
