и аз ти стискам палци да се справиш!
- Публикувана: 24 фев. 2009, 12:20 ч.
- Последно мнение: 8 май 2009, 10:44 ч.
Безизходица
Дръж се и стискай зъби. Верно че живота е несправедлив понякога, но май в твоя случай си има и виновна страна. И тази страна определено не си ти 
. Каквото е трябвало си направила, даже авансово .... И недей да се плашиш от гнева, сега ти е нужен да те държи над повърхността.
И това ще мине, трябва време, вяра в бъдещето и воля за по-добър живот. Всичко ще се нареди рано или късно
. Каквото е трябвало си направила, даже авансово .... И недей да се плашиш от гнева, сега ти е нужен да те държи над повърхността.И това ще мине, трябва време, вяра в бъдещето и воля за по-добър живот. Всичко ще се нареди рано или късно
Като видя такива теми с тоя секс и колко са слаби мъжките ангели и се побърквам от яд. 
Аз имах рискова бременност,не сме правили секс от началото-демек 8 месеца и след това още 4,защото хормоните ми бяха зле и не желаех въобще секс,гърдите ми бяха нон-стоп запушени,умирах от болки и мастити-само за секс мислех,мъжа ми изтърпя стоически,за него това не беше на първо място,а моето здраве,моето желание и подобряването на нещата....Какви са тия мъже бе-айде Немо,Мемо и тем подбните тук мъже да не защитават такива плужеци,че било нормално и никоя жена да не се обвинява ,че била виновна,че не пускала на мъжа си в този период.
Аз имах рискова бременност,не сме правили секс от началото-демек 8 месеца и след това още 4,защото хормоните ми бяха зле и не желаех въобще секс,гърдите ми бяха нон-стоп запушени,умирах от болки и мастити-само за секс мислех,мъжа ми изтърпя стоически,за него това не беше на първо място,а моето здраве,моето желание и подобряването на нещата....Какви са тия мъже бе-айде Немо,Мемо и тем подбните тук мъже да не защитават такива плужеци,че било нормално и никоя жена да не се обвинява ,че била виновна,че не пускала на мъжа си в този период.
Здравейте.
Връщам пак моята си тема, за да кажа как се развиха нещата и каква ми е болката. Може и да досаждам на някого, но нека не чете. Понякога човек има нужда да сподели.
Събрах багажа и с детето си тръгнахме. Бяхме при нашите. Вече се настройвах, че ще продължа живота си сама с малкия. Уредих да тръгне на ясла. Баща му обаче се обаждаше всяка вечер да пита как "сме". Дали малкия пита за него. Дали сме добре. Излизахме да го види няколко пъти. Искаше да ни дава пари.
И така 2 седмици. След което поиска да се върнем.
От месец почти сме си вкъщи тримата. Държи се добре, нормално. Прибира се вкъщи когато не е на работа, планира разни неща. Всичко е нормално.
Но аз усещам, колкото и да се прикрива, че не ме желае като преди. Секса не е същия. Инициативата е моя (винаги е било обратното). Опитва се всячески да се държи идеално..... но кажете ми, може ли насила човек да накара сърцето си да обича някого... мисля че не. Незнам дали е възможно след време, когато преодолее увлечението си към онази другата дали нещата ще си бъдат както преди.... и дали изобщо някога ще го преодолее. Не се виждат... но мисля, че тя е дълбоко някъде в ума му и ми пречи, колкото и да иска да приключи с това. Иска ми се някой да ми каже - не се тормози момиче, криза е, ще мине..... но ме боли като си помисля че усещам че сърцето му е някъде другаде, макар и да се мъчи всячески да не го показва и да иска да продължим напред. Просто го усещам.
Връщам пак моята си тема, за да кажа как се развиха нещата и каква ми е болката. Може и да досаждам на някого, но нека не чете. Понякога човек има нужда да сподели.
Събрах багажа и с детето си тръгнахме. Бяхме при нашите. Вече се настройвах, че ще продължа живота си сама с малкия. Уредих да тръгне на ясла. Баща му обаче се обаждаше всяка вечер да пита как "сме". Дали малкия пита за него. Дали сме добре. Излизахме да го види няколко пъти. Искаше да ни дава пари.
И така 2 седмици. След което поиска да се върнем.
От месец почти сме си вкъщи тримата. Държи се добре, нормално. Прибира се вкъщи когато не е на работа, планира разни неща. Всичко е нормално.
Но аз усещам, колкото и да се прикрива, че не ме желае като преди. Секса не е същия. Инициативата е моя (винаги е било обратното). Опитва се всячески да се държи идеално..... но кажете ми, може ли насила човек да накара сърцето си да обича някого... мисля че не. Незнам дали е възможно след време, когато преодолее увлечението си към онази другата дали нещата ще си бъдат както преди.... и дали изобщо някога ще го преодолее. Не се виждат... но мисля, че тя е дълбоко някъде в ума му и ми пречи, колкото и да иска да приключи с това. Иска ми се някой да ми каже - не се тормози момиче, криза е, ще мине..... но ме боли като си помисля че усещам че сърцето му е някъде другаде, макар и да се мъчи всячески да не го показва и да иска да продължим напред. Просто го усещам.
Никак не мога да се съглася с битуващото разбиране:
Апартаментът е само на бащата, защото е купен преди брака, а детето по подразбиране е на майката, дори да нямат покрив.
В крайна сметка нали човек гради жилище и за децата си!
В тези 7 години преди брака вероятно и двамата сте правили планове, включващи жилището като обща даденост. Ако нямахте жилище вероятно щяхте да се погрижите за него и тогава да имате бебе.
А вместо 3 години майчинство всяка разумна жена може да започне да гради кариера и да има почти изплатена боксониера ( най-малко).
Тоест - инвестицията в майчини грижи и себеотрицание е по-значима и не бива да остава невидима.
Та същият този татко може да подлъже следваща и следваща жена с привидна обезпеченост и да ги изхвърля после на улицата с бебета в ръце!
Майче, настоявай детето ти да получи своя полагаем дял от имуществото на бащата сега!
А защо той автоматично си мисли, че детето върви комплект с теб? Как ли би погледнал, ако има вероятност сам да поеме грижите за дете и дом?
Апартаментът е само на бащата, защото е купен преди брака, а детето по подразбиране е на майката, дори да нямат покрив.
В крайна сметка нали човек гради жилище и за децата си!
В тези 7 години преди брака вероятно и двамата сте правили планове, включващи жилището като обща даденост. Ако нямахте жилище вероятно щяхте да се погрижите за него и тогава да имате бебе.
А вместо 3 години майчинство всяка разумна жена може да започне да гради кариера и да има почти изплатена боксониера ( най-малко).
Тоест - инвестицията в майчини грижи и себеотрицание е по-значима и не бива да остава невидима.
Та същият този татко може да подлъже следваща и следваща жена с привидна обезпеченост и да ги изхвърля после на улицата с бебета в ръце!
Майче, настоявай детето ти да получи своя полагаем дял от имуществото на бащата сега!
А защо той автоматично си мисли, че детето върви комплект с теб? Как ли би погледнал, ако има вероятност сам да поеме грижите за дете и дом?
Защо управляващите ни не го признават това? Законодателството ни защитава главно бащите в това отношение!
Здравейте.
Връщам пак моята си тема, за да кажа как се развиха нещата и каква ми е болката. Може и да досаждам на някого, но нека не чете. Понякога човек има нужда да сподели.
Събрах багажа и с детето си тръгнахме. Бяхме при нашите. Вече се настройвах, че ще продължа живота си сама с малкия. Уредих да тръгне на ясла. Баща му обаче се обаждаше всяка вечер да пита как "сме". Дали малкия пита за него. Дали сме добре. Излизахме да го види няколко пъти. Искаше да ни дава пари.
И така 2 седмици. След което поиска да се върнем.
От месец почти сме си вкъщи тримата. Държи се добре, нормално. Прибира се вкъщи когато не е на работа, планира разни неща. Всичко е нормално.
Но аз усещам, колкото и да се прикрива, че не ме желае като преди. Секса не е същия. Инициативата е моя (винаги е било обратното). Опитва се всячески да се държи идеално..... но кажете ми, може ли насила човек да накара сърцето си да обича някого... мисля че не. Незнам дали е възможно след време, когато преодолее увлечението си към онази другата дали нещата ще си бъдат както преди.... и дали изобщо някога ще го преодолее. Не се виждат... но мисля, че тя е дълбоко някъде в ума му и ми пречи, колкото и да иска да приключи с това. Иска ми се някой да ми каже - не се тормози момиче, криза е, ще мине..... но ме боли като си помисля че усещам че сърцето му е някъде другаде, макар и да се мъчи всячески да не го показва и да иска да продължим напред. Просто го усещам.
Връщам пак моята си тема, за да кажа как се развиха нещата и каква ми е болката. Може и да досаждам на някого, но нека не чете. Понякога човек има нужда да сподели.
Събрах багажа и с детето си тръгнахме. Бяхме при нашите. Вече се настройвах, че ще продължа живота си сама с малкия. Уредих да тръгне на ясла. Баща му обаче се обаждаше всяка вечер да пита как "сме". Дали малкия пита за него. Дали сме добре. Излизахме да го види няколко пъти. Искаше да ни дава пари.
И така 2 седмици. След което поиска да се върнем.
От месец почти сме си вкъщи тримата. Държи се добре, нормално. Прибира се вкъщи когато не е на работа, планира разни неща. Всичко е нормално.
Но аз усещам, колкото и да се прикрива, че не ме желае като преди. Секса не е същия. Инициативата е моя (винаги е било обратното). Опитва се всячески да се държи идеално..... но кажете ми, може ли насила човек да накара сърцето си да обича някого... мисля че не. Незнам дали е възможно след време, когато преодолее увлечението си към онази другата дали нещата ще си бъдат както преди.... и дали изобщо някога ще го преодолее. Не се виждат... но мисля, че тя е дълбоко някъде в ума му и ми пречи, колкото и да иска да приключи с това. Иска ми се някой да ми каже - не се тормози момиче, криза е, ще мине..... но ме боли като си помисля че усещам че сърцето му е някъде другаде, макар и да се мъчи всячески да не го показва и да иска да продължим напред. Просто го усещам.
Изчисти си кутията за лични съобщения. Може и да ти помогна.
Здравейте.
Връщам пак моята си тема, за да кажа как се развиха нещата .................
Но аз усещам, колкото и да се прикрива, че не ме желае като преди. Секса не е същия.
..... но ме боли като си помисля че усещам че сърцето му е някъде другаде, макар и да се мъчи всячески да не го показва и да иска да продължим напред. Просто го усещам.
Връщам пак моята си тема, за да кажа как се развиха нещата .................
Но аз усещам, колкото и да се прикрива, че не ме желае като преди. Секса не е същия.
..... но ме боли като си помисля че усещам че сърцето му е някъде другаде, макар и да се мъчи всячески да не го показва и да иска да продължим напред. Просто го усещам.
Защо не опиташ малко женски хитринки - познаваш своя човек, знаеш от какво се впечатлява, така че ти си-действай. Създай му уют,еротика, наслада.......
