Публикувана: 24 фев. 2009, 12:20 ч.
Последно мнение: 8 май 2009, 10:44 ч.

Безизходица

7 186
70
1

1
2
3
4
5
Всички

24 фев. 2009, 12:20 ч.

Мнения: 36

Здравейте.
Дойде време и аз да напиша моята тъжна история тук. Нещо, което никога, никога не съм вярвала че ще ми се наложи да направя.
Връзката ни е от почти 10 години. Обичахме се, бяхме добре. Брак сключихме преди 3 години. След много години и трудности (опити да имаме дете правим още преди да се оженим) имаме малко момченце. От известно време знаех, че нещо не е наред. Мъжа ми гледаше само как да не е вкъщи, закъсняваше, лъжеше ме. Знаех, че нещо става, но не можех да допусна че точно той може да има друга. Не е такъв човек! Имахме проблеми, бяхме се отчуждили, наистина, но не знаех че нещата са стигнали дотам. Разбрах че има друга жена. Говорихме, каза че съжалява, че заради детето ще продължим напред, прекрати да се вижда с нея (вярвах му за това). Аз реших да дам втори шанс заради детето, а и не само, защото вярвах в доброто. И много скоро след това каза че не може повече. Че съжалява че изобщо се е оженил за мен, изкара ме толкова лоша, че чак ме боли. Че ако не е било детето, досега да сме се разделили. Причината да се отчужди така, е че имаше един период след бременността ми, когато не ми се правеше секс. Да, може би съм виновна че оставих нещата твърде дълго по течението. Трябваше да поговорим... Аз пределно ясно осъзнавам че не съм безгрешна, и е имало ситуации в които не съм постъпвала добре... но той е толкова озлобен към мен вече, че не вижда доброто у мен, а само лошите неща, и то преекспонирани в огромна степен. Не иска да проумее, че и той донякъде е виновен за това. Аз бих направила всичко за детето си, та аз обичам и мъжа си и съм готова да дам още един шанс на семейството ни, да простя забежката му. Но той обвинява за всичко мен. Не вярва че нещата могат да се оправят. Не вярва че мога да се променя. Просто явно няма желание. И така, оставам с малко дете на улицата. Жилището в което живеем е негово. Там претенции не мога да имам. При родителите си не мога да ида - сестра ми с мъжа й и децата живеят там. За квартира обмислям, но просто не виждам как ще се справяме физически с доходите ми...... Жал ми е за детенцето ми... много боли, боже, много. Знам, че ще помага за детето винаги и с каквото може, но това, което ще му причини няма как да се излекува. Не мога да повярвам, че ми се случва. Не мога да повярвам, че толкова години и такова страхотно дете не са достатъчна причина за да даде човек всичко от себе си, за да се опита поне да оправи нещата. той не е простак, не е безотговорен, не е лош човек... И щом постъпва така.... явно наистина нещата са необратими. Не знам какво ще правя, просто незнам.... незнам.
Съжалявам за обърканите си мисли....
Писах в "Родители, отглеждащи децата си сами", но малко хора споделиха мнение.... всъщност не знам дори какво очаквам някой да ми каже...

# 1 24 фев. 2009, 12:26 ч.

София
Мнения: 7 993

Много кофти ситуация, съжалявам... В емоционален план няма да коментирам, защото каквото и да кажа, всичко ще звучи като клише и маловажно... Явно със съпруга ти нещата са влошени и усещанията му се подсилват и от наличието на друга жена за сравнение....Но все пак, опитай се да поговориш с него - най-малкото да намери в началото той квартира, за да не причинявате това на детето. Юридически нещата са на твоя страна, доколкото знам ти имаш право да останеш там с детето до навършване на пълнолетието му, евентуално срещу някакъв символичен наем...Но в никакъв случай не трябва да го оставяш да си мисли, че няма ангажименти към сина ви, защото колкото твое, това дете е и негово. Успех ти пожелавам и най-вече да намериш силите, за да преминеш през този период!

# 2 24 фев. 2009, 12:29 ч.

Мнения: 3 804

Съвети няма да ти давам,но си задай един въпрос-и да останете заедно,ти самата дали ще си доволна,от такъв живот newsm78

.Ако те устройва-остани с него,ако ли не огледай се около себе си,и запо4ни нов живот,защото децата усещат-дори и да останете заедно,а ти си нещастна-едва ли и детето ще е щастливо в такава връзка,но ако се разделите в добри отношения-и той помага и има нормални контакти с детето-няма ли да е по добре newsm78

# 3 24 фев. 2009, 12:35 ч.

Мнения: 0

Лично мнение !

Дори и да му простиш - всичко е свършило и нещата са необратими. Не е правилно да сте заедно заради детето. Да си с една жена насила е по-зле и от зле платена работа- сменя се при първа възможност. Всичко ще се прави през пръсти, по задължение, без да се влагат чувства. Не знам кой е виновен, а няма и значение. Аз също съм бил 2 пъти в сексуален пост (ако не се броят с**рките) но това не ми е попречило да си обичам жена си. Някъде другаде е причината но никой не би могъл да ти каже къде. Sad

# 4 24 фев. 2009, 12:39 ч.

Мнения: 25 646

Цитат на: offended в вт, 24 фев 2009, 12:20

той не е простак, не е безотговорен, не е лош човек...

Не ти вярвам.
В така описаната ситуация, мъжът поддържа извънбрачна връзка, хвърля цялата вина върху жена си, без грам съжаление или извинение, поведението му ще доведе до оставането на собственото му дете на улицата - и това ако не е просташко поведение, явно не разбирам смисъла на думата...
Склонна съм да приема, че и ти имаш някаква вина за тази ситуация, но нещата не се решават по начина, по който мъжът ти го прави.

# 5 24 фев. 2009, 12:42 ч.

Мнения: 0

Цитат на: offended в вт, 24 фев 2009, 10:56

И при мен се случи така. Докато бях бременна ми беше изрично забранено да правя секс - много рискова бременност. След това дълго време кърмих малкия... някак си нямах желание за секс, дълго време... след това когато желанието ми се върна, направих грешката да не го кажа на мъжа си, а да чакам той пак да прави първата крачка... (май така бях свикнала). Без да се усетя... нещата се проточиха твърде дълго. Аз улисана покрай малкия... той се чувствал ненужен, втълпявал си, втълшпявал си.. отчужди се от мен.... взе да вижда само лошото в мен..... потърси утеха навън.... В момента сме пред развод. Прекалено съм го отчуждила от себе си. Не може да проумее, че аз го обичам и си го искам, и че това беше просто период. Била съм много закъсняла. Вече не ме обича човека и това е..
Та секса си е важен, и ако не върви - значи има нещо гнило. Не правете моята грешка.

Това е от другата тема ... е сега вече е по-ясно ама пак ще ти кажа че не е основната причина. Сигурна ли си че преди сте били заедно само защото сте се чувствали по-добре отколкото да сте сами ?
Само питам !!

# 6 24 фев. 2009, 12:43 ч.

София
Мнения: 71

Милинка е права. Онова, което ще добавя е, че макар и страшно трудно, трябва да приемеш, че се случва любовта да си отиде. Още по-зле е когато това е едностранно. Мъжът ти се държи зле с теб отчасти и поради това, че е гузен, а когато човек е гузен изпада в крайности. Причината за разрива в отношенията ви едва ли е в липсата на секс за известно време, това въобще не го вярвам. Не може да останеш на улицата с малко дете. Или намерете начин да съжителствате някак си или той да се изнесе, ти си в правото си да останеш, докато детето навърши пълнолетие. Не отстъпвай! Ако не заради себе си, си длъжна да отстояваш позициите си заради детето. И все пак, говорете отново. Всички семейства минават през кризи, нито сте първите, нито ще сте последните. Дано всичко се оправи! Не бързайте с радикалните решения.

# 7 24 фев. 2009, 12:53 ч.

Мнения: 2 133

Щом е толкова категоричен, може би трябва да приемеш, че е дошъл краят на връзката ви!И защо трябва да се изнасяш?
Вярно е, че и ти имаш вина, но поговорете надълго и вижте кой какви компромиси може да направи Peace

И ако тогава не се получи, значи наистина е намерил утеха в друга жена!!!

# 8 24 фев. 2009, 12:54 ч.

Мнения: 0

Цитат на: Grizanka в вт, 24 фев 2009, 12:43

И все пак, говорете отново. Всички семейства минават през кризи, нито сте първите, нито ще сте последните. Дано всичко се оправи! Не бързайте с радикалните решения.

Нищо няма да се оправи ! Ако се беше случило на мен - щях да си тръгна сам.

# 9 24 фев. 2009, 12:55 ч.

Мнения: 36

Цитат на: Find_NEMO в вт, 24 фев 2009, 12:42

Сигурна ли си че преди сте били заедно само защото сте се чувствали по-добре отколкото да сте сами ?
Само питам !!

Да, в това няма съмнение. И двамата го знаем. Бяхме си добре, обичахме се много, уважавахме се, с огромно желание направихме детето си. Нещата се промениха рязко, в последните месеци. Аз осъзнавам че имам заслуга за това, но той не иска да повярва, че причината е и у двамата. В момента се разкъсва вътрешно, защото знае какво ще причини на детето. Просто аз изприказвах всичко, което имам да казвам и чакам той да се пребори със себе си, да се осъзнае или не, да проумее може ли да живее с мен, както някога, без да се обръща назад. Ако не може - знам, че няма смисъл да оставам с него. Въпреки сина ми, въпреки че го обичам. Това няма да е нормален живот. Просто още се надявам.

# 10 24 фев. 2009, 13:01 ч.

София
Мнения: 71

Цитат на: Find_NEMO в вт, 24 фев 2009, 12:54

Цитат на: Grizanka в вт, 24 фев 2009, 12:43

Нищо няма да се оправи ! Ако се беше случило на мен - щях да си тръгна сам.

Защо мислиш така? На всеки се случва да изперка понякога, да не е сигурен какво иска и защо, да не е сигурен нито в себе си, нито в партньора си, просто кризи някакви екзистенциални. С добро желание и от двете страни може пък и да се оправят нещата. Би могло, не е невъзможно. По-вероятно е да не стане така, признавам, но защо да не опитат?! Обичали са се, все пак......
П.П. Не всички мъже са като теб, да си тръгват сами.

# 11 24 фев. 2009, 13:07 ч.

София
Мнения: 7 993

В първия пост не го написах, но мислиш ли, че след всичко, което се е случило, вие можете да бъдете заедно? Връзката/бракът е двустранен процес и едната страна се оттегля....Аз бих оставила съпруга да си иде, стига да не ме кара да излизам на улицата с детето. Насила никого не можеш да задържиш...Сега си се вкопчила в него и биеш по тънката част - обичаш го, имате син, но хубаво си помисли дали каруцата ви не е обърната вече? Станало е ясно, че има друга жена, обещал е да се раздели с нея, но не го е направил, продължил е, сега те е уведомил, че не иска повече да сте заедно... По-скоро насочи мислите си в посока да запазите цивилизовани отношения, за да ти помага, а не да уточнявате вина, да го натискаш да остане с теб заради детето и т.н. Никое дете няма да е щастливо да расте в центъра на военни действия, казвам го от опит.

# 12 24 фев. 2009, 13:09 ч.

Мнения: 36

Отношенията му с другата жена са минало. Обеща и го направи. Не знам докога ще е така, но засега го направи. Не е любов, не е сексуална връзка дори. Просто е търсел разбиране от друг, а не вкъщи. Ако не е била тази, сигурно е щяла да бъде друга. Това са димите му. Не е това причината, това е следствие.

# 13 24 фев. 2009, 13:10 ч.

Мнения: 0

Цитат на: Grizanka в вт, 24 фев 2009, 13:01

Обичали са се, все пак......

Ето защо !! ОБИЧАЛИ - минало време newsm78

# 14 24 фев. 2009, 13:11 ч.

Мнения: 589

Много,много съжалявам за това,което те е сполетяло!
Аз пък ще ти кажа да поемеш дълбоко въздух и да започнеш нов живот.Знам,че няма да е лесно,изпитала съм подобно оставане на улицата.И да се тормозиш,и да плачеш-нищо няма да промениш. Приготви се за още обиди-ще дойде време,когато и най-малкото разногласие относно отглеждането на детето ще се превръща в обвинение към теб.Приготви се да подочуваш неща,които няма да ти харесат-от изкривена истина до брутална лъжа- и да запазваш хладнокръвие.Въобще, щом този твой мъж смята теб виновна за провала на връзката ви,той все повече ще се държи като кретен и в стил"яд ме е,че си на тази планета".
Единствено от теб зависи колко бързо ще се вземеш в ръце.Понякога в такива случаи много помага тактиката на Скарлет О Хара-"Утре ще му мисля"..Понякога отговорите на някои въпроси сами ни намират.Така,че си дай сама кураж,че можеш да се справиш.Аз обиколих сума ти квартири-да,не беше лесно,но пък тогава се чувствах господарка на себе си.Често трябваше да избирам- наема ли да платя,или да напазарувам храна за децата...Спасяваше ме нещо като мантра: "Ами ако бях загубила домът си поради бедствие,пожар-пак трябваше да се оправям някак.Ами ако при това бедствие са загинали всички,на които мога да разчитам за помощ-пак трябваше да се оправям някак САМА"
Пожелавам ти по-бързо да приемеш мисълта,че един етап от живота ти си е отишъл безвъзвратно.Аз ли не знам,че е по-гадно и от смърт на близък човек?!Но ти си повтаряй,че НЯМА ВИНАГИ ДА Е ТАКА!

# 15 24 фев. 2009, 13:12 ч.

Мнения: 0

Цитат на: offended в вт, 24 фев 2009, 13:09

И ти му вярваш ????
Така ли му викат вече - 'разбиране'. Shocked

Ако е искал накой да го разбере - да си беше намерил приятел ... мъж би го разбрал много по-добре.

# 16 24 фев. 2009, 13:16 ч.

Мнения: 36

Прав си, да. Може би съм наивна. Но аз съм длъжна дори и ако има и най-малък шанс нещата да се оправят, да се вкопча. Заради детето си. Не мога да повярвам, че след толкова години обич и разбирателство абсолютно всичко е отишло в канала. Когато се уверя в това, ще си тръгна сама.

# 17 24 фев. 2009, 13:19 ч.

София
Мнения: 7 993

Цитат на: offended в вт, 24 фев 2009, 13:09

Ще ти кажа личното си мнение... На английски това го наричат "the point of no return", на български може да се приеме и за "точка на кипене". Вие сте преминали тази граница, в която можеш да използваш опцията Undo. Отношенията са безкрайно увредени, много шлака има натрупана.... Когато едни отношения стигнат до вашата фаза, пиши ги бегали... Кърпежите в отношенията стават на по-ранен етап, но не и когато стигнете до фазата, в която някой съжалява за едни от най-генералните си решения в живота... Каквото и да решиш, успех и сила ти пожелавам!

# 18 24 фев. 2009, 13:22 ч.

Мнения: 293

Направи всичко,което зависи от теб но в границите на нормалното.Тоест не му се вкопчвай като пиявица,защото това може да наклони везните му към лошия край.
Покажи му това,което искаш и виж какво ще направи.
Ако не става- не става.На сила хубост не става,нали знаеш?
Дори сега да постигнеш нещо изтискано от пръстите то в по нататъшен период ще се стигне пак до тази изходна точка.Тогава освен,че ще си в същото положение,ще се чудиш и защо си стояла въпреки това с него толкова време.
Не е лесно знам,разбирам те и ми се иска да те подкрепя но това е най-доброто,което можеш да направиш , за да си осигуриш чисто бъдеще и да започнеш наново.Ако той се вразуми - то тогава нещата биха стояли мааалко по различно.

Успех мила!

# 19 24 фев. 2009, 13:38 ч.

Мнения: 0

Цитат на: offended в вт, 24 фев 2009, 13:16

За последно пиша тук.
Виж offended ! Давам си сметка че не е лесно да си тръгнеш след 10 години. Ако аз трябва да го направя никак няма да ми е лесно защото семейството ми е моя живот и всичко е свързано с него. На практика не се сещам за нещо което првя и да не е свързано със семейството ми, но съм виждал и друго. Двама души които са заедно заради детето. Говорят си без да се гледат в очите или чрез детето. Бащата казва на детето - кажи на майка си, тя пък кажи на баща си. Държат си сметка за всяка пусната лампа, за всеки взет душ, за всяко нещо, което са купили на детето. Отстрани пък изглежда още по-ужасно. Това ли искаш ?
Има една крилата фраза: по-добре ужасен край отколкото ужас без край. Всяко начало е трудно ! Няма да те лъжа че всичко ще се нареди веднага но така е за всичко.
На мен ми е лесно да го кажа още повече че не знам всичко за вас но от това което знам - бих те посъветвал така.
Ти решаваш !
Живота си е твой !
Confused

# 20 24 фев. 2009, 13:45 ч.

Мнения: 169

Съвет да ти дам не мога, ти сама си избираш пътя по които да вървиш. Дали ще си вземеш детенце и щи си го отгледаш сама и ще му усигуриш един живот - спокоен и пълен с любов, или ще останеш с човек които те е предал и можи би ще продължи, което пък от своя страна ще те наранява още и още.
Дали това е средата в която ти би искала да расте детето ти?- newsm78

задаи си тоз въпрос и най важното отговори си честно.
Определено студен дом пълен с омраза и ненавист не е най- добрата среда, защото след всички хубави моменти когато един човек се оказва притиснат до стената да остане с някого повярвяи ми мила идва ненависта и омразата, раздразнението и всички негативи от този факт.
примери мога да дам много,но нека за сега до тук.

# 21 24 фев. 2009, 14:56 ч.

Мнения: 348

Никак не мога да се съглася с битуващото разбиране:
Апартаментът е само на бащата, защото е купен преди брака, а детето по подразбиране е на майката, дори да нямат покрив.

В крайна сметка нали човек гради жилище и за децата си!
В тези 7 години преди брака вероятно и двамата сте правили планове, включващи жилището като обща даденост. Ако нямахте жилище вероятно щяхте да се погрижите за него и тогава да имате бебе.
А вместо 3 години майчинство всяка разумна жена може да започне да гради кариера и да има почти изплатена боксониера ( най-малко).
Тоест - инвестицията в майчини грижи и себеотрицание е по-значима и не бива да остава невидима.

Та същият този татко може да подлъже следваща и следваща жена с привидна обезпеченост и да ги изхвърля после на улицата с бебета в ръце!

Майче, настоявай детето ти да получи своя полагаем дял от имуществото на бащата сега!
А защо той автоматично си мисли, че детето върви комплект с теб? Как ли би погледнал, ако има вероятност сам да поеме грижите за дете и дом?

# 22 24 фев. 2009, 15:11 ч.

Мнения: 2 401

Защо не го оставиш да прави каквото ще. Общото жилище няма да напуснеш, просто го остави да се напалува, не се вживявай толкова. Явно е захапал въдицата яко, като последен глупак, но ще му мине и ще се сети за вас. Не се карайте, не спорете, пусни го да пътува.

# 23 24 фев. 2009, 15:43 ч.

Мнения: 2 803

Цитат на: минзухар в вт, 24 фев 2009, 15:11

Щях да напиша нещо подобно. Само ще продължа в този дух. Детето е ваше общо и двамата носите отговорност за него, защото сте му дали живот. Така че не напускай вашия дом, жилището което казваш че е негово. Желая ти сили да посрещнеш трудностите и да не губиш кураж, ама никога не се отчайвай! От това полза няма.Стискам палци! Praynig

Цитат на: white soul в вт, 24 фев 2009, 14:56

Никак не мога да се съглася с битуващото разбиране:
Апартаментът е само на бащата, защото е купен преди брака, а детето по подразбиране е на майката, дори да нямат покрив.
В крайна сметка нали човек гради жилище и за децата си!

Майче, настоявай детето ти да получи своя полагаем дял от имуществото на бащата сега!
А защо той автоматично си мисли, че детето върви комплект с теб? Как ли би погледнал, ако има вероятност сам да поеме грижите за дете и дом?

# 24 24 фев. 2009, 16:02 ч.

Мнения: 3

аз няма да те съветвам просто ще ти кажа какво стана с мен Tired

бях в твоето положение преди няколко месеца- само че моето дете е по-голямо, на 5 и половина
хванах съпруга ми в изневяра, сле д месеци в които аз се изтормозих той реши че ще остане с мен и детето, а нещата бяха стигнали до подаване на молба за развод.Той не се прибираше, не говореше с мен, или когато говореше постоянномме упрекваше за всичко и крещеше.И така до един ден в които доиде и ми каза че нещата ще се оправят.
И аз повярвах, защото го обичам и в името на детето,което имаме.
3 месеца всичко беше нарее й д, мислех че всичко е приключило с другата жена, но снимките й продължиха да са в телефона му. итака до вчера,когато го помолих да ги изтрие.
той побесня ,каза че никога няма да ги изтрие и щом не ми харесвало по неговия начин, така щяло да бъде, т.е подминава ме,не се прибира,не говори смне.
живееме с неговите родители, с две думи -в безисходица съм, а просто го помолих да изтрие снимките.
А бешее казал ч е мен обича и че е приключил с нея

# 25 24 фев. 2009, 16:37 ч.

Мнения: 36

Цитат на: white soul в вт, 24 фев 2009, 14:56

Майче, настоявай детето ти да получи своя полагаем дял от имуществото на бащата сега!
А защо той автоматично си мисли, че детето върви комплект с теб? Как ли би погледнал, ако има вероятност сам да поеме грижите за дете и дом?

Ще го направи. Това дори би го улеснило. Мисля, че единствено заради малкия още не може да го изрече - "край". Бих го улеснила и бих му изчистила съвестта ако го оставя на него. Той ми го предложи и го иска наистина. Но аз такъв вариант не виждам. Никой, ама наистина никой и нищо няма да ме раздели отдетето ми!
Сега спрях да говоря и го чакам просто да се пребори със себе си и да каже последната си дума. Аз казах каквото имам да казвам. Психически се нстройвам да продължа напред без него, ако няма друг начин. Но искам да го чуя от него - "край". И до ден-два ще стане.

# 26 24 фев. 2009, 16:55 ч.

на майната си
Мнения: 425

Съвет не мога да дам, стискам палци нещата да ти се подредят така, че да се чувстваш удовлетворена, поне доколкото е възможно в тази ситуация.
Аз бих обърнала внимание на "...каза че съжалява, че заради детето ще продължим напред..." - това не е основателна причина за да останете заедно. Редно е да иска да остане заради теб, детето и всичко което сте постигнали заедно.

# 27 24 фев. 2009, 16:57 ч.

Мнения: 0

Цитат на: lolitka в вт, 24 фев 2009, 16:02

3 месеца всичко беше нарее й д, мислех че всичко е приключило с другата жена, но снимките й продължиха да са в телефона му. итака до вчера,когато го помолих да ги изтрие.
той побесня ,каза че никога няма да ги изтрие и щом не ми харесвало по неговия начин, така щяло да бъде, т.е подминава ме,не се прибира,не говори смне.
живееме с неговите родители, с две думи -в безисходица съм, а просто го помолих да изтрие снимките.
А бешее казал ч е мен обича и че е приключил с нея

Баси дебила ! Ако ще кръшка поне да го прави тайно !! Къде ги намирате такива ... Деа мм деа !! #Cussing out

# 28 24 фев. 2009, 16:59 ч.

София
Мнения: 15 469

Омръзнали сте си. А ако опиташ да се отдръпнеш някъде, просто да усети липсата ти, дали ще се осъзнае какво губи?

# 29 24 фев. 2009, 17:11 ч.

Мнения: 1 949

Обмислете нещата насаме. Дори в съда дават няколко месеца за оттегляне на молбата. Нека обаче той да иде някъде - било при родителите си или на квартира. Може би това ще го отрезви. А и теб - също Hug

# 30 24 фев. 2009, 17:16 ч.

Мнения: 3 794

Цитат на: Тайна в вт, 24 фев 2009, 16:59

Е, не може ли мъжете да разбират какво имат преди да го загубят ooooh!

А тя какво губи - някой, който я е излъгал ? Не казвам, че е непростимо, но как не се научиха да бъдат по-дискретни или като ги хванат в изневяра да не прехвърлят вината #Cussing out

# 31 24 фев. 2009, 18:17 ч.

София
Мнения: 175

Втрисам се вече от тези теми и от лафа: "в безизходица съм". При здрав човек, такова нещо не съществува. Качват ви се на главите, правят ви на маймуни, а вие се тръшкате, прощавате и им давате време да си помислят и те сигурно го правят докато таковат поредната. Къде ви е самоуважението? И хайде стига с оправданието: "аз го обичам" и "заради детето". И какво излиза накрая: на този свят сте, за да обичате разни пухльовци, които не ви уважават и да гледате децата им. Да, трудно е да се оправя една жена съвсем сама, но е в пъти по-лесно да се бори и да се радва на спечеленото, отколкото да слугува на "милото" срещу подслон и някой лев, гарнирано с липсата на уважение. Peace

# 32 25 фев. 2009, 10:00 ч.

Мнения: 0

Цитат на: petmil в вт, 24 фев 2009, 18:17

Ей това е приказка !! Браво !! newsm10

# 33 25 фев. 2009, 10:50 ч.

Мнения: 14

Според мен най-добре е да да вдигнеш глава и да се стегнеш.Не стига всичко,което този човек ти е причинил,ами на това отгоре ти си тази,която се чувства виновна и трябва да се извинява и да се моли.Нелепо е.Не се обяснявай повече с този мъж поне на този етап.Ти сама каза,че си казала всичко.Той е виновен-не ти.Събери някой неща и отиди при родителите си поне за сега.Подкрепата от близки хора е важна сега за теб.Доста голяма е вероятността мъжът ти да се стресне и да се осъзнае и всичко да приключи добре.В случай,че това не се случи,вече поне ще знаеш,че продължаваш наистина сама.

# 34 25 фев. 2009, 12:05 ч.

Мнения: 36

Благодаря на всички за подкрепата!

Няма да коментирам предпоследните 2 поста. Верно е, че все някой пуска подобна тема за безизходица, но щом го правим, значи за момента наистина се виждаме в такава.
Естествено, че няма да търпя цял живот лошо отношение, да слугувам на "милото" и да съм виновна за всичко. Естествено. Аз съм уважаващ себе си човек, макар че от постовете ми това сигурно не личи. Но също така съм и човек със здрава преценка, и щом съм решила, че бащата на детето ми заслужава втори шанс, наистина е така. Ако беше някакъв тъп, безотговорен или "пухльо" както го нарекоха, нямаше и за миг да се замисля за това и щях да продължа напред, макар че знам че ще е трудно, поне в началото. Ще пробвам, и ако не се получи - дори няма да давам обяснения, а ще си взема детето и ще сложа чертата. И със сигурност ще се оправя сама, защото изобщо и не ми минава през ума да се хвърля на врата на някого само заради "подслон и някой лев". Просто смятам, че заради мен самата трябва да опитам. И ще го направя, но няма да загубя себе си в този си опит. Няма да правя компромиси със това което съм за да угаждам. Ако реши да е с мен, да е заради мен, да ме уважава и обича както доскоро. Ако не може (то тези неща си личат) - майната му. Живота продължава и ще се справя. И ще бъда щастлива.

# 35 25 фев. 2009, 12:21 ч.

Мнения: 0

И за какво пусна темата след като и така и така ще направиш каквото си решила ?

# 36 25 фев. 2009, 12:26 ч.

София
Мнения: 175

Цитат на: offended в ср, 25 фев 2009, 12:05

Не е нужно и да коментираш след последния си пост. Свалям ти шапка за последните думи и наистина ти пожелавам от сърце да се справиш. Преживяла съм много и от опит знам, че най-силната подкрепа си даваме само ние. Думите ми не са били резултат на критика на общо основание, а стремеж да предизвикам боеца в теб. Ако съм успяла да те предизвикам, значи си е заслужавало. Дори и да не са ти харесали думите, гарантирам ти, че съм водена от най-искрено съчувствие и гняв към всеки позволил си да премине границата на уважението.
Успех, offended! Когато си помогнеш сама, ще получиш помощ и от другаде. bouquet

# 37 25 фев. 2009, 14:50 ч.

Мнения: 9 052

детето ще раzбере в крайна сметка и ще се оправи с живота. него не го мисли, той или ще се научи да се радва на каквото има и да си раzрешава проблемите или вечно ще бяга насам натам ... но това не е важно zа теб. гледай себе си и детето си. Всичко ще се нареди. Понякога нещата като се пообъркат после се нареждат и пак виждаш, че не е zле. Но не пускай мрачни капаци пред очите ,живота си тече и оптимиzма само е плюс Hug

# 38 9 март 2009, 18:36 ч.

Мнения: 1 174

Цитат на: offended в вт, 24 фев 2009, 12:20

И така, оставам с малко дете на улицата. Жилището в което живеем е негово. Там претенции не мога да имам.

Защо да нямаш претенции ? Съди го за жилището до дупка. Знам, че сега не ти е до това, както казваш той не е лош човек, но и ти не си лош човек, защо да излизаш на квартира ? 10 години връзка ти дават право на всичко негово, нима в това жилище само той е влагал пари ? Ами мебелите, а ремонти... Бъди честна: това дете го правихте двамата, да е мислил тогава, сега вече да не разправя глупости #Cussing out

Колкото до секса и аз моя го държах на сухо 7 месеца. Не му е станало нищо. Вземи се в ръце и си изисквай твоето, полага ти се Money

# 39 24 март 2009, 10:29 ч.

Мнения: 36

Здравейте мили момичета!
Реших да доразкажа накъде отиде нашата история....
Мъжа ми взе решение - раздяла. Дори събрахме родителите си и има казахме. Те, естествено бяха като шокирани, защото никой не можа да повярва, че точно нашата връзка е стигнала дотам. Започна се едно обясняване на причини от мъжа ми, едно обвиняване за какви ли не глупости освен основната причина, което си беше направо.... смешно за мен, стократно преувеличени неща.... на които, за съжаление той си вярва. Аз не казах нищо. Те като хора врели и кипели в живота се опитаха да ни кажат да си издяламе треските и да направим поне опит да продължим, защото всъщност си имахме всичко. Всичко. Като си тръгнаха, опита го направих аз. Говорих - той слушаше. Опитах се да му отворя очите. Каза, че ще опитаме.Опита обаче, беше само от моя страна. Той не се върна да спи при мен, все едно ме нямаше, детето дори игнорираше. На 8 март умишлено дори не ми честити, след това и рожденния ден.... опитах се да говоря пак с него дали наистина смята да опита - насреща си обаче виждах един кон с капаци. Един човек, който се е озлобил към мен, преувеличавайки всичко, и не виждайки всичко добро което имам у мен, а само лошото. Не казва да се разделим, но не прави и нищо, за да се оправят нещата, при всичкото желание, което аз имам. Тормози се вътрешно, виждам го. Не яде, не спи.... Тежки думи казва, макар и с мек тон - "не виждам как мога пак да те прегърна и да имаме второ дете"! Била съм закъсняла. Е, явно наистина съм. Той просто вместо да сподели навреме какво го мъчи, се е самонавивал до такава степен, че е позволил да се стигне до тук. Да, и аз имам вина със сигурност, но направих всичко, всичко възможно за да спася този брак. Но се убедих, че няма смисъл. Реших да си тръгна. Не ме спря. Попита какво ще правим с детето, кой ще го гледа докато трагне на градина... но конкретно предложение не даде. Събрах багажа. Довечера си тръгваме. Не мога да остана там, защото става дума за къща, в която на единия етаж живеят майка му и баща му, а на другия ние. Отивам при нашите на първо време. Записах малкия на ясла.
И още не мога да повярвам. Ей, не мога бе...
Усещам, че обичта ми към този човек се измества от някакво страшно чувство - не само разочарование, но и омраза, за това което допусна да стане. А знам, че не бива. Заради детето. Иска ми се да не му позволя да го вижда! Но пак знам, че не бива. Усещам една празнота в себе си.... едно чувство на безнадеждност...
Дано успея да се овладея и да направя детето си нормален и стойностен човек.
Благодаря ви за подкрепата!

Последна редакция: вт, 24 мар 2009, 14:01 от offended

# 40 24 март 2009, 12:21 ч.

Мнения: 1 464

Такааа....чета тази тема вече във втори форум newsm78

и ми се струва,че отиването на историята натам,накъдето е сега беше ясно.Искам да те попитам защо след като имаш подкрепата на близките си(което за мен е най-важното нещо),си търпяла вменяването на вина,грубото отношение(или тоталната липса на такова),изневярата-щото според мен и тя няма да си остане единичен случай,щом се е случила веднъж?Къде отива твоето достойнство,правото ти на щастие и всичко останало?Не мислиш ли,че е глупаво "в името на детето"да се търпи,защото то усеща и би било по-щастливо с един родител,който му дава всичко,а не с двама,които се подминават,карат или всичко друго "прекрасно",което става когато са заедно САМО заради него Thinking

И на последно място,но не и по важност-как можеш след всичко това да кажеш за този човек ОБИЧАМ ГО #Crazy

!!!!Смело напред,много щастие занапред за теб и детенце bouquet

# 41 24 март 2009, 13:09 ч.

Мнения: 36

Ирина 85, "търпя" е силно казано. Просто бях длъжна да опитам и да разбера поправими ли са нещата. Сега, след като разбрах, че не са - пътя и да ни няма. А това, "как мога да го обичам" - ами странни птици са това хората. Обичта ми обаче, бавно и полека не само че се изпарява, ами на нейно място идва нещо друго - не само разочарование и гняв, ами и омраза, заради това което причинява на мен и детето.

# 42 24 март 2009, 13:33 ч.

Мнения: 81

Ох мила това може и да е за добро след труден момент винаги идва хубав моменти. Желая ти много късмет и здрави нерви и да се пребориш с този лош миг от живото Peace

# 43 24 март 2009, 18:29 ч.

Мнения: 66

браво момиче! в началото ще ти е много трудно , но не се предавай . щом си тръгнала връщане няма !не си мисли , че ако дойде да те търси и циври , нещата ще се променят. имам опит ( моите родители) . съвет : ако стигнете до съда - не си мълчи , разкажи си всичко . в крайна сметка ти нямаш вина . от това , което прочетох ми се стори , че периода без секс се е дължал на следродилна депресия . пък и да не е , извинявай - моят мъж ме чака 5 м. след раждане . в този случай мила , губещият ще е той на теб ми се струва не ти трябва някой , който да си измива ръцете с тебе , когато му е удобно . успех!

# 44 24 март 2009, 18:57 ч.

София
Мнения: 175

offended, съжалявам че не се е получило. Стискам ти палци да се справиш. И да знаеш, че са прави хората с приказката "Всяко зло за добро" Прегръщам те силно и вярвай, че си постъпила правилно. bouquet

# 45 24 март 2009, 19:09 ч.

София
Мнения: 1 844

и аз ти стискам палци да се справиш!

# 46 24 март 2009, 19:22 ч.

Мнения: 4 469

Дръж се и стискай зъби. Верно че живота е несправедлив понякога, но май в твоя случай си има и виновна страна. И тази страна определено не си ти #Cussing out

. Каквото е трябвало си направила, даже авансово .... И недей да се плашиш от гнева, сега ти е нужен да те държи над повърхността.
И това ще мине, трябва време, вяра в бъдещето и воля за по-добър живот. Всичко ще се нареди рано или късно Peace

# 47 24 март 2009, 19:46 ч.

София
Мнения: 1 590

Браво на теб!
И наистина не се плаши, нито от гнева и омразата, които са здравословни, нито от бъдещето! Постовете ти показват че си силен човек и съм сигурна, че ще съжалява другият!
Успех!

# 48 24 март 2009, 20:49 ч.

Мнения: 2 908

Като видя такива теми с тоя секс и колко са слаби мъжките ангели и се побърквам от яд. #2gunfire

Аз имах рискова бременност,не сме правили секс от началото-демек 8 месеца и след това още 4,защото хормоните ми бяха зле и не желаех въобще секс,гърдите ми бяха нон-стоп запушени,умирах от болки и мастити-само за секс мислех,мъжа ми изтърпя стоически,за него това не беше на първо място,а моето здраве,моето желание и подобряването на нещата....Какви са тия мъже бе-айде Немо,Мемо и тем подбните тук мъже да не защитават такива плужеци,че било нормално и никоя жена да не се обвинява ,че била виновна,че не пускала на мъжа си в този период. #Crazy

# 49 24 март 2009, 21:41 ч.

Мнения: 766

Успех и попътен вятър! Нека лошото да е зад гърба ти и да ти предстоят само хубави и слънчеви дни!
П.П. Не си виновна ти за това, за коеко се обвиняваш - съгласна съм с огън момиче. Просто е спрял да те обича и толкова.

# 50 25 март 2009, 00:02 ч.

Мнения: 2 353

Успех, миличка! И аз ти пожелавам много по-хубави и слънчеви дни!

# 51 25 март 2009, 08:04 ч.

Мнения: 261

СТИСКАМ ПАЛЦИ ЗА ТЕБ И МАЛКОТО ЧОВЕЧЕ,МНОГО КЪСМЕТ ОТ МЕН
а той ще ви потърси бъди сигурна,защото ще осъзнае,че и другата не е по-различна от теб,

# 52 25 март 2009, 12:22 ч.

Пловдив
Мнения: 114

Или,че е прекалено различна........

# 53 25 март 2009, 18:42 ч.

In my tropical dream
Мнения: 250

Пожелавам ти щастлив нов живот bouquet

# 54 30 апр. 2009, 17:08 ч.

Мнения: 36

Здравейте.
Връщам пак моята си тема, за да кажа как се развиха нещата и каква ми е болката. Може и да досаждам на някого, но нека не чете. Понякога човек има нужда да сподели.
Събрах багажа и с детето си тръгнахме. Бяхме при нашите. Вече се настройвах, че ще продължа живота си сама с малкия. Уредих да тръгне на ясла. Баща му обаче се обаждаше всяка вечер да пита как "сме". Дали малкия пита за него. Дали сме добре. Излизахме да го види няколко пъти. Искаше да ни дава пари.
И така 2 седмици. След което поиска да се върнем.
От месец почти сме си вкъщи тримата. Държи се добре, нормално. Прибира се вкъщи когато не е на работа, планира разни неща. Всичко е нормално.
Но аз усещам, колкото и да се прикрива, че не ме желае като преди. Секса не е същия. Инициативата е моя (винаги е било обратното). Опитва се всячески да се държи идеално..... но кажете ми, може ли насила човек да накара сърцето си да обича някого... мисля че не. Незнам дали е възможно след време, когато преодолее увлечението си към онази другата дали нещата ще си бъдат както преди.... и дали изобщо някога ще го преодолее. Не се виждат... но мисля, че тя е дълбоко някъде в ума му и ми пречи, колкото и да иска да приключи с това. Иска ми се някой да ми каже - не се тормози момиче, криза е, ще мине..... но ме боли като си помисля че усещам че сърцето му е някъде другаде, макар и да се мъчи всячески да не го показва и да иска да продължим напред. Просто го усещам.

# 55 30 апр. 2009, 17:19 ч.

Варна
Мнения: 2 268

Ще му мине! Стига наистина да го иска, ще му мине увлечението. И да, смятам, че може да погледне на теб с други очи след определено време. Но..... ти как ще издържиш през този период? А и..... дали ще си струва жертвата?

# 56 30 апр. 2009, 17:31 ч.

Мнения: 232

Цитат на: white soul в вт, 24 фев 2009, 14:56

Защо управляващите ни не го признават това? Законодателството ни защитава главно бащите в това отношение!

# 57 30 апр. 2009, 18:34 ч.

Мнения: 107

Цитат на: offended в чт, 30 апр 2009, 17:08

Изчисти си кутията за лични съобщения. Може и да ти помогна.

# 58 30 апр. 2009, 22:04 ч.

Цитат на: offended в чт, 30 апр 2009, 17:08

Здравейте.
Връщам пак моята си тема, за да кажа как се развиха нещата .................

Но аз усещам, колкото и да се прикрива, че не ме желае като преди. Секса не е същия.
..... но ме боли като си помисля че усещам че сърцето му е някъде другаде, макар и да се мъчи всячески да не го показва и да иска да продължим напред. Просто го усещам.

Защо не опиташ малко женски хитринки - познаваш своя човек, знаеш от какво се впечатлява, така че ти си-действай. Създай му уют,еротика, наслада.......

# 59 30 апр. 2009, 23:14 ч.

София
Мнения: 1 344

Абе,Еми,кви женски хитринки,бе жена?
Не стига,че момичето се е върнало при тоя,потъпквайки цялото си достойнство,а сега па и сценки да му разиграва!Ай баста,писна ми от мъже,дето все още не знаят пикА ли им се,е.е ли им се!

# 60 1 май 2009, 00:15 ч.

Мнения: 2 757

Всъщност ти разбра ли какъв му е проблемът, защо е спрял да те обича. Има нещо важно което не казваш може би защото не знаеш или просто не искаш. Мисля, че любов не може просто така да си отиде и още по малко заради временна сексуална недостатъчност. Жена съм и може и да бъркам, не знам действително кво става в мъжките глави като става дума за секс. Но според мен има причина поради която този човек така изведнъж е охладнял. Може да е в теб, може и да е в другата, която му се е сторила по добре от теб и съответно връщане назад няма, не вярвам някога да те заобича. Но ако има нещо в поведението ти, което го дразни и ако успееш да го промениш може чувствата му да се върнат. Опитай да поговориш с него приятелски какъв му е проблемът и защо се е стигнало до такова развитие на отношенията ви.
Не мога и не искам да приема отговор Просто си ми омръзнала. Ако е така този човек не заслужава да го обичаш, не заслужава да има семейство и да му раждаш дете.

# 61 1 май 2009, 14:15 ч.

Мнения: 46

NikiFin е дала хубав съвет,замисли се,мила.

# 62 1 май 2009, 19:53 ч.

Мнения: 1 726

Моля ви, спрете да се самообвинявате. Няма друго оправдание за изневярата освен глупост и безотговорност и то от страна на човека, който я извършва. Няма желание , което да НЕ може да бъде преодоляно, затова сме хора а не маймуни. Няма такъв филм -той като иска секс , а ти не му дадеш ( а бременност и кърмени са си достатъчни уважителни причини за това ) да се чувства свободен да си търси навън. И аз искам "Микра" от доста време ама мъжът ми не ми купува. И к'во да почвам да си търся такъв дето ще ми купи, а после да му кажа "Ми ако ми беше купил нямаше да се стигне до тук, сърди се на себе си". ooooh!

# 63 2 май 2009, 22:27 ч.

Мнения: 2 757

savina_h , ами да, точно така. Ако искаш нещо много и той има възможност да ти го купи , но не го прави не виждам какво оправдание може да има за това. За него би трябвало твоето щастие и нужди да са приоритет. Наистина ли не те дразни, че не ти задоволява нуждите. Мен ме дразни примерно. И аз на моя бях казала, че искам кола ама той все ме убеждаваше, че нямам нужда. Наистина нямах крещяща нужда, но си имах нужда все пак. Накрая сама си купих и даже ме беше яд, че не го направих по рано, а чаках той да се чукне в главата. Много лошо впечатление ми правят подобни цицийски истории и определено не подсилват любовта ми. Напротив, пишат му се черни точки в актива и лека полека си ги трупа човека. Всяка точица убива част от чувствата ми към него, защото дори такива уж безобидни нещица са доста показателни за отношението му към мен.

# 64 3 май 2009, 10:45 ч.

на майната си
Мнения: 425

Ако е имал чувства към девойката те няма да се изпарят в момента в който реши, че ТРЯБВА да се бори за семейството. Щом можеш да го преглътнеш и приемеш отново - дай му време и спокойствие да я "преболедува". Но аз не бих се унижавала да си прося интимност от човек, който не я желае. Бих се държала резервирано и подчертано дистанцирано.

Всъщност ще ми се да мога да го направя Simple Smile

ако ми се наложи, но знам, че ще реагирам първосигнално и ще го пратя в графа "мъртви души".

Стискам палци след време всичко да се оправи и да имаш сили да го забравиш.

# 65 3 май 2009, 16:59 ч.

Мнения: 1 726

Цитат

но ме боли като си помисля че усещам че сърцето му е някъде другаде, макар и да се мъчи всячески да не го показва и да иска да продължим напред.

Колко мислиш, че ще издържиш така? Бас хващам и че правите секс само на тъмно, той е винаги със затворени очи и свършва само ако си с гръб към него, е няма такова унижение #2gunfire

# 66 7 май 2009, 01:38 ч.

Варна
Мнения: 302

Прочетох историята, както и развръзката и бих искала да кажа само няколко неща (може би ще преповторя някои мнения):

1. Всъщност ми се струва, че въпреки че сте се събрали, доста неща са останали недоизяснени. Как така ще те изкарва по-черна и от дявола и виновна за всичко? Не сте правили секс известно време, проточило се е и т.н., той сливи ли има в устата си, че да не поиска да обсъдите проблема, а директно търси каквото му липсва навън? Щом сте заедно от толкова време, би трябвало да можете да си споделяте ВСИЧКО, а не всеки да таи горчилка в себе си. Та, моето мнение е, че ако този въпрос със споделянето не се изясни, бракът ви твърде вероятно пак ще се разклати при следващ дори незначителен проблем. Нали затова сте заедно, да посрещате добро и лошо заедно, да сте си опора? С моят приятел също сме заедно от много време - 9 години, преминали сме през много проблеми във връзката и поне се научихме на едно - ако някой не е доволен от другия по някаква причина, просто си го казва кратко, точно и ясно и заедно търсим решение на проблема, а не да го търсим навън, при други.

2. Относно секса... Може би трябва да си дадете време (или те е страх сценарият да не се повтори поради липсата на секс?)... Лично аз на твое място макар и също да бих простила (само ако виждам искрено разкаяние в човека обаче, не да ме обвинява за своите грешки), но би ми трябвало време да преглътна изневярата и да го допусна до себе си. А за него - сигурно му е трудно да скочи от едното легло в другото. Според мен това, което можеш да направиш, е да се погрижиш хууубаво за външния си вид, да положите заедно усилия да възстановите изгубената близост, а останалото само ще дойде, ако е писано бракът ви да потръгне добре. Но пак повтарям - не се ли доизяснят някои въпроси спокойно, без крещене, няма шанс.

3. И един въпрос: той в крайна сметка като ви помоли да се върнете при него, каза ли как е стигнал до това желание, след като няколко пъти преди това ти е повторил, че иска да се разделите. Заради детето ли го е решил само, или наистина е осъзнал какво губи в твое лице?

# 67 7 май 2009, 08:50 ч.

Мнения: 36

Цитат на: savina_h в нд, 03 май 2009, 16:59

Цитат

Губиш баса. Не бих се унижила по този начин. Не бих седяла с него ако не се чувствах добре. Това, че се чувствам по начина, който описах е може би заради загубеното доверие, което не знам дали един живот ще ми стигне за да си го върна, но аз съм си така. Дори не съм сигурна че още се сеща за девойката. Но аз взех решение да опитам и го правя. Ако не се получи - багажа и продължавам, колкото и да не искам. Все пак кризата беше разтърсваща и при всички случаи е необходимо време за да се види какво ще става.
За неизяснените неща - всичко се опитахме да изясним - има неща в моето поведение, които го дразнят, както и такива в неговото, които дразнят мен. Натрупвало се е с годините. Мен ме изби на нежелание за секс, него на отчуждение. Просто той е човек, който трудно споделя някои неща и ги таи в себе си. Може би с годините спряхме да се ценим достатъчно и се приехме за даденост. Ако нямахме дете, може би още като разбрах за изневярата му щях да му бия шута. Дори нямаше да го изслушам. Но пък ако нямахме дете може би нямаше да се развият така нещата за да се стигне до там.
Винаги сме искали още едно дете. Говорихме за това, и той още го иска. Аз също, но засега смятам да изчакам. Страх ме е.
Благодаря на всички, които взеха отношение!
По принцип съм силен и борбен човек, но понякога силата се изпарява и човек има нужда от подкрепа. Вие ми я давате Hug

# 68 7 май 2009, 16:30 ч.

Мнения: 130

Аз те подкрепям и силно ти желая да почувстваш щастието, което заслужаваш!
Щом като вече можете да разговаряте и търсите причините за проблемите, това е една голяма крачка към едно ново начало. А ако не се получи, което не ти пожелавам, поне ще знаеш, че сте опитали - най-малкото, в името на детето! bouquet

# 69 8 май 2009, 10:29 ч.

Мнения: 17

Само мога да кажа - На сила хубост не става...даже и да се полагат неимоверни усилия всичко да е наред, да няма конфликти, в 1 момент нещата просто сами ще се сринат при появата на 3-ти човек като спасителен пояс за 1 от двамата. Няма ли любов нищо няма смисъл...

# 70 8 май 2009, 10:44 ч.

Мнения: 239

След всичко изписано преди мен, мисля само да добавя: това за изхвърлянето на улицата вече е прекалено. Родителят, при който остава да живее детето, има право /и съдът обикновено така решава/ да остане в жилището, независимо чия собственост е то, ако няма възможност да отиде другаде. Посъветвай се с адвокат. Ако продължава да се прави на говедо, по-добре заведи дело. Не си затваряй очите,че той е именно говедо, чийто сексуален нагон не е бил задоволен за известно време и край - отказва се от 10-годишна любов и собственото си дете, само защото не са му направили кеф на оная работа. Добре е,че си му дала шанс, но ако не се коригира навреме просто не си губи времето с подобно същество, а се огледай за свестен мъж - има много такива. Между другото и на мен след като родих секса беше и все още е горе-долу последното нещо,което ме интересува и понеже не искам да се насилвам,подлагам без да искам мъжа ми на значителни "пости", но той и не си е помислил да търси друга - явно въпрос на характер. А иначе си е доста мераклия на тема секс. Твоя мъж ми се струва,че просто е един егоист,който мисли единствено за собствения си кеф. Не се отчайвай. Дано се осъзнае навреме. Не си в безизходица,животът е пред теб! Пожелавам ти успех - с него или с друг : newsm10

Препоръчани теми

Не му родих дете и се разделихме

?Въпроси всякакви за СО? 2024

Моля за съвет относно родителите на мъжа ми

Психически нестабилен и агресивен член на семейството

Причина:

Причина: