Когато детето, вече си е у дома. Преживявания при РОДИТЕЛИТЕ на ОСИНОВЕНИ деца

7-8 месеца отне. Не се притеснявай, нормално е. И мен искаше да ме сменя преди два месеца. На мен даже вече ми казва, че не ме обича като не му угодя, обаче хич не ме и трогва, даже ми е смешно. С времето и детето се очовечава, и ти ще спреш да се впрягаш на тези неща. Най-гадното е погледът и отношението - като към чужд човек, на мен това ми действаше най-зле. Имай търпение още 3-4 месеца   

Дима 61 колкото и да мислим ,че сме готови излиза ,че не сме .Адаптацията е различна при всеки, като време поведение общуване.Това е моят разказ така постъпих аз ако с нещо ще ти помогне прочети го:http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=371241.msg10125319#msg10125319
Бъди повече време с детето си ,играйте заедно ,говори с нея обяснявай .Когато вземе да се тръшка и ти се потръшкай има ефект гледат те учудено и забравят за какво са се тръшкали.
Чети темите ще ти помогне споделеното от мамите тук, на мен ми помогна ,но нямам време да пиша.

Този "номер" работи- и аз го практикувам: имитирам Я, когато е във фаза: " извън контрол/не знае какво прави!". Гледа ме сепната и изумено,    след което почва да се кикоти от сърце до прививане на две и... тръшкането забравено!

Това с имитацията наистина работи, но при нас и при двете деца най-сигурното лекарство срещу тръшкането е пълното безразличие от наша страна. Даже излизам от стаята най-демонстративно ако тръшкането се практикува на безопасно за нараняване място.

Колкото до доверието към чуждите хора - до дете е. Албена се доверява на чужди хора избирателно, ако си ги хареса, но обикновено се вкопчва в мен когато отидем някъде, където не познава никого. Трудно се отпуска, а с някои хора въобще не иска да общува. Определено има страх от хора в бели престилки.  Иван и до ден днешен се доверява на всеки срещнат. Говори с всеки, който се опита да го заговори и приема неща от напълно непознати хора. Колкото и да си говорим на тази тема все още го прави понякога. Това много ме притеснава и винаги съм нащрек по градинките. Най-вече взима от децата храна - хрупалки, гризикни, чипс, бонбонки и т.н. Аз не обичам децата да ядат по градинките такива неща, защото ръцете им винаги са много мръсни, само вода и сокове купувам, обаче почти всички майки купуват и хранителни забавки. С мноооого приказки обаче имаме все пак някакъв напредък.

А при нас имитацията изобщо не работи - и при двамата. Само тръшкането става масово - тръшкаме се тримата. При големия вече работи говоренето, а при малката - безразличието.

Да успокоя всички, при нас нищо не работи.

При нас това помага (понякога)
Откъс от: "Как да говорим с осиновени деца" от Рене Bолф (на холандски език), 2004, с. 113 -115


Малките деца, особено осиновените, не са в състояние да опишат с думи страховете си, яда си и други силни емоции. Ако успеете да опишете вместо детето какви са според вас неговите чувства, желания и мисли, това ще му даде чувството, че го разбирате. В много случаи ще му подейства успокояващо.
Става дума за следното: все едно, че поставяте надписи (субтитри) под действията и реакциите на детето си. (стъпка1). Започвате винаги в ти-форма:
- кажете какво прави детето (рисуваш с новите моливи)
- кажете какво чувства (сърдит си много, защото...)
- кажете какво иска (искаш още малко да...)
- кажете какво мисли (сигурно си мислиш...)

Научете се постепенно на тези стъпки. Почнете с просто описание (неутрално, без въпроси) на поведението на детето:
- строиш кула. или
- слагаш кубчето отгоре. Сигурно ще стане кула.
- изяде си яденето. или (тук и сега):
-хапваш последната хапка. няма вече.
- тъжен си, защото искаш още една бисквитка. или:
- уплаши се от този балон. Много силно гръмна - бум!

Ако има други братчета и сестричета, включете и тях " в кръга" на разговора, така че и другото дете да се чувства забелязано.
- Виж, Ники, брат ти рисува или:
- Гледай, Кате, сестра ти сама си връзва обувките.

Това изречение е последвано от собствена инициатива, например вашето мнение или мисъл (стъпка 2). С тази втора стъпка казвате нещо ясно за чувствата си по отношение на детето; това е важно за развитието на неговото самочувствие. С тази втора стъпка, наричането зазвучава по-малко сухо и формално:
- стоиш кула. Чудя се каква ли ще стане?
- изяде си яденето. Колко бързо се нахрани!
- тъжен си. Разбирам те. Ела си поплачи при мене. Толкова много ти се събра в последно време. Ще те гушна здраво.
- Уплашен си от тази жена, защото те вдигна, без да те пита. Добре, че сега си при мене и можеш да се гушнеш.

Когато чувствата на тъга, страх или ярост се наричат с имената им, не се потушават, а им се дава право на израз, повечето бебета и малки деца в крайна сметка ще се успокоят, защото усещат, че родителите им ги разбират. Още два примера:
- Гледай, Ники, братчето ти какво нарисува. Много ми харесва.
- Виж това, Ели, сестра ти сама си връзва връзките. Браво! Като пораснеш още малко, и ти ще можеш така.

Яростта и тъгата вероятно ще намалеят, ако наречете нещата (стъпка 1). Важно е и да посочите причината за тези чувства, иначе те ще се усилят. Ако не знаете причината, опитайте се да отгатнете. Познавате детето си и вероятно ще отгатнете правилно.Ако не, детето само ще ви покаже, че не сте на прав път:
Сърдит си, Алек,. Искаше да се къпеш със сестра си, както всяка вечер.
Ако детето каже, че това е причината, преминете към стъпка 2: кажете, че разбирате детето, но нищо не може да се промени:
- Разбирам, че не ти харесва, но сестричката ти е болна в леглото, така че тази вечер ще се къпеш без нея.
След това е добре да предложите някаква положителна перспектива за в бъдеще. (Кажете какво може да стане утре, вместо да повтаряте какво не може да стане сега):
- Когато Сара оздравее (утре), пак ще се къпете заедно.

Друг пример на две стъпки с перспектива в бъдещето:
- Не искаш да си лягаш и затова си сърдит. Разбирам те, искаш да си поиграеш още малко с новите играчки. Все пак е време за лягане. Вземи си играчките, ще ги сложим до леглото и утре сутринта веднага можеш да играеш, като се събудиш.

Така детето се чувства видяно и разбрано. Става по-лесно да приеме ситуацията, каквато е. Ако обещаете нещо обаче, то трябва да е реално и изпълнимо.

За да стане разговора напълно "взаимен" , е от голяма важност да кажете какво мислите и правите самите вие. Особено при малки деца между две и три години, помага, ако обявите какво ще правите:
- след малко искам да тръгваме за в къщи, НИки. Може още малко да си поиграеш, след това заминаваме, за да можеш да спиш следобед.
- Знам, че ти се играе още. Много е хубаво тук, разбирам. НО все пак след 15 минути си отиваме, защото трябва и да пазарувам, а след това да те сложа да спиш.

Тази подготовка помага на детето да насочи вниманието си към другиго. Освен това му помага да предвиди и разбере вашите действия. Предвидимото поведение дава на децата чувство за сигурност; така детето не се поставя пред свършен факт и вероятно ще приеме по-добре стъпките ви.

Ако детето ви все още не е добре привързано, може да започнете само с наричането на действия (стъпка 1). Наричането на чувства може да е все още твърде застрашаващо за тези деца. Например, кажете къде гледа детето или какво прави с ръцете си (стъпка 1) и дайте мнение (стъпка 2):
- Гледаш навън. Чудя се какво ли виждаш.
- Посочваш телевизора. Мисля, че искаш да гледаш видео.
- Гушкаш ме. Много ми харесва, чудно е!
- Силно крещиш. Сигурно искаш бисквитка.


При по-големи деца техниката позволява повече " диалог"  с детето, което реагира на все още неутралните описания и предположения.
И т.н.

Дано на някого помогне.


Мая