проблема с гърнето

Когато родителите са инициатори за гърнето и е наближил моментът, в който детето самО би тръгнало, т.е. двете неща съвпадат и дори родителите да не правят нищо, детето започва да го ползва по едно и също време - тогава проблем няма, както и смисъл, но това е друг въпрос.

Когато тези моменти са отдалечени във времето, да кажем с няколко месеца или дори година - въобще не вярвам, че има човек, който толкова време да не сваля усмивката от лицето си, нека не се лъжем тогава става това:

Копирам от тук.   

" В много от тези случаи се е създало напрежение при приучването на детето към използването на гърнето през деня. Детето дълго упорства, а родителите губят търпение. Накрая то свиква да ходи през деня на гърне, но съпротивата му сякаш продължава подсъзнателно през нощта заедно с вината, че е непослушно. Добре е да премахнете всички конфликти по отношение на приучването на гърне през деня и да не се срамува детето по повод нощното напикаване. В повечето случаи не е лошо да престанете да вдигате детето през нощта, защото то ще го тълкува като напомняне, че все още е бебе. То се нуждае от увереност от страна на родителите и от сигурност в себе си, че расте и някой ден само ще престане да се напикава."

Ето и за приучаването преди 2 г.:


От собствен опит, ако следваш Додсън, до обучаване просто не се стига ...

Пак от собствен - по лагерите ми от 1 до 3 клас, напикаването беше масово, 78 набор съм.

За стискането - лични наблюдения, дори в моето семейство.

Сега аз на свой ред очаквам отрицателните последствия от НЕученето на гърне, ще ги прочета с интерес

Същата работа 
За търкулването - веднъж беше омазала целия хол, без да й направи грам впечатление, аз търпеливо чакам отстрани да го забележи поне, след 10 мин. накрая се подхлъзна и щеше да си счупи главата на плочките, беше на 1г. и 8м. ...
Стояла е и мокра - въобще не й дремеше

Направо да се радвам, че моя се оказа такъв чистник и че съм до усетила тъкмо навреме да му покажа къде и как се прави работата. 
Той толкова много се дразни от това като е мокър, че дори ако се изпоти повече иска да му сменям бельото какво остава ако се напикае.

Не е Додсън единственият с подобно мнение. Проблемът за мен с подобни изказвания е, че не представят референции, т.е. научни изследвания, които да потвърждава твърденията.

Ето за някои от притесненията около НЕученето и късното учене (след 18 месеца):


These findings strengthen our proposal that the more frequent dysfunctional problems in children, e.g. urge syndrome, might be caused by inadequate methods of toilet-training used more recently, and that the early ‘drilling’ on attaining a particular bladder capacity was a way of avoiding later bladder instability.Линк

A over-liberal attitude and a late start might favour the development of NNBSD. Линк

The lack of formal bladder training may be responsible for an increase in lower urinary tract dysfunction. Линк

Potty-training started significantly earlier in children without UTI. Линк


А това, относно презумпцията, че времето за преминаването изцяло към гърнето/тоалетната зависи единствено от детето, и че ролята на родителя и подходът са без значение:

Most authors are convinced that the development of bladder and bowel control is a maturational process which cannot be accelerated by toilet-training.
The present findings contradict this theory; the age at which bladder and bowel control were achieved showed the same differences among the groups as the ages at the onset of training.Линк

Между впрочем, абревиатурата NNBSD и "дисфункционални проблеми" се отнасят за състояния, които предизвикват точно дневно и нощно напикаване (изпускане). Има подробности в статията по-горе. UTI е инфекция на пикочопроводните пътища, която също някои обвързват с напикаването. 

ЧеКа, този форум все още е на български, не всички знаят английски

Съжалявам, Никол, но на български няма инфо. Там е работата.

С две думи - късното поставяне на гърне или пък още по-голямата крайност - абсолютно безучастие на родителите и оставяне на детето само да направи избора си един ден, според авторите, е една от причината за физиологични проблеми, които могат да причинят и напикаване. Има още интересни неща, свързани с това как се постига точно контрола над мускулите; защо е необходимо гърнето; защо тоалетните, от които им висят краката (т.е. не са стабилно на земята) не е много добра идея... Защо взападните общества възрастовата граница на деца без памперси е все по-голяма и т.н.

Без значение дали за късно или ранно учене става дума, и двата типа школи отбелязват, че това е процес, в който участват две страни. Честно казано, аз още не съм срещала съвременен материал, в който да се пропагандира абсолютно никаква намеса и инициатива от страна на родителя....

Синът ми е на 2,7г.Още е с памперс.Преди няколко дни се опитах да го оставя без-нямаше положителен резултат,напика се и почна да се върти,докато не го преоблякох.
Проходи късно-на 1,9 г.Запълзя на 1 годинка.
Всичките ми роднини в Бг ме критикуваха каква съм лоша майка,защо не пълзи,защо не ходи,как така е памперс,защо има още биберон....
Изобщо не ги слушам и това още повече ги дразни ( чудя се защо,след като само аз и баща му сменяме памперсите му?)

В момента вече прави кратки изречения,двуезичен е,но стои на гърнето като на столче,както и на дъската-все едно са играчки.Изобщо не го пришпорвам,памперсите не са чак толкова скъпи.
Може да брои до 20 и познава 12 цвята.
Педатърката,която го следи  ми каза,че бил много напреднал с интелектуалното си развитие,но изоставал в моториката,понеже не може да пие сам от чаша и се храни трудно сам.Лекарят ми каза,че детето ми не е бавноразвиващо се,само защото  е с памперс и нямам основания да се безпокоя за развитието му.

Негови връстници са без памперс от лятото,скоро пак почнаха да се напикават и да акат в гащите.Някъде бях чела,че децата имат анален период, в който осъзнават,че акото е част от тялото им и не са готови да се разделят с него преди да опознаят тялото си и функциите на изхождането.

На няколко месеца,година,две,три-все някога памперса се маха.Изцяло споделям мнението на Никол,че детето трябва да е готово, а не пришпорвано,бито или наказвано за толкова естествено нещо като изхождането.Предпочитам сина ми да ходи с памперс до 3 години,отколкото да превръщам обществените паркове в тоалетна,последното ми се струва твърде неприемливо.Когато е готов да осъзнае предварително,че трябва да отиде в тоалетната и има търпение и сили да стигне до нея,преди да се изпусне тогава ще махна памперса.

Всяко дете е различно.Според мен няма правило,когато детето е готово майката ще разбере.


ЧеКа-прочетох линковете,които си посочила.Там изрично се казва,че за синдрома на изпускане на урина нощем може да се говори за проблем само тогава,когато е доказано,че не става дума за инфекция на пикочните пътища.
Додсън има опит с терапия на  деца,при които изхождането се е превърнало в проблем на по-късна възраст и се е оказало,че ключът от психологичния проблем е неосъзнаването на изхождането в много ранна възраст.

здравейте,аз имам син на 2 години и 1 месец,слагам го на гърне от 7 месечен,знае какво е,знае какво се прави там и въпреки всичко не казва,ако не го сложа ще си прави каквото знае.Казвам го защото мисля,4е децата колкото и да ги пришпорваме ако не са готови няма как да стане.Така че всичко с времето си

Мога само да се радвам,че не съм пропуснала подходящия момент доверявайки се на интуицията ми на майка и без някакви сътресения и затруднения съм  научила децата си да извършват биологичните си нужди в гърне или тоалетна,  вследствие на това никога не са си играли  затънали в л***а и п***ч,камо ли подобно нещо да не им прави впечатления.
П.П.Синът ми е на 11 г. и до днес не съм  забелязала отрицателни последици нито във физиологията му,нито в психиката му.За дъщеря ми въпреки,че е едва 2 г. нямам други очаквания.

ЧеКа, разбрах го горе долу и съм 100% съгласна, НО под безучастно, разбирам когато детето се отглежда не сред хора, тогава ще има всякакви проблеми - включително със сядането, ходенето, храненето и т.н. Но даване на личен пример е най-голямото участие, поне за мен, затова, ако става дума за дете, растящо в нормални условия, не мога да приема тази теория по никакъв начин.

Оф, имаше една статия за пикочния мехур, развитието му е до 4 г. възраст (+- разбира се), тогава обемът му е достатъчен, за да няма нощно напикаване и сега не мога да го намеря това също съвпадна при нас, София махна нощния на 4г. и 5м. (сама ), вече 15 дни и нито един инцидент.

Иначе съм пробвала да го махам на 2.8 г. и още 2-3 пъти, за по 1 нощ, защото почти винаги сутрин памперса беше сух, но когато аз го инициирах, задължително се напикаваше, при това по 2 пъти ставах през половин час да проверявам, за да не спи в локва от урина, реално в тези нощи не спяхме, на другия ден бяхме като гръмнати, ограничаването на течностите и нарушаването на съня за мен за инквизиция, така че не го разглеждам като вариант.

Можех разбира се да тропна с крак и да кажа, без памперс вече нощем, да си спи на мокро, да се преобличаме по 2 пъти и да живеем без сън, до същата възраст, на която така или иначе се отказа от него, но с пълноценен сън и на сухо. Не съм сигурна дали нямаше и да е по-дълъг периода, заради стреса всяка нощ.

Та въпросът ми е, каква е раликата м/у това, че е спряла да се напикава на 4.5 г., без учене или на 4.5 с учене?

Bagira, говорим за нощно напикаваме в големите възрасти 10-12 г.
А за това, което се радваш - просто твоето дете е умно, с добра майка, а моето глупаво и с безотговорни родители.
Каквото и да съм пропуснала - факт, на 4.5 г. тя е физически развита така, както и научените на 1 г., каква е разликата?

Като беше малка прекарвахме по цял ден в игра навън, вместо да се прибираме да клечим над гърненце, безгрижно детство, това исках само за детето си, другото самО идва 

Аз пак на разбирам защо толкова често споменаваш като довод възможността за дълги разходки.Никога не съм лишавала децата си от игри и разходки на вън. Не съм пропуснала и минута хубаво време и това не ми попречило на нищо. Напротив отдавам доброто им здраве и натова.

Защото ставахме в 12 ч. на обяд, обядваше и излизахме, прибирахме се 22 ч., не виждам как бихме могли да имаме същия режим, ако трябва да се "обучаваме".

Разликата е в около:има– няма 3 години прекарани или не, в лайна и урина.
Нали темата е за обмяна на опит!?Не за да се се засягаме и обиждаме кой какъв родител е,и какви са децата му?!

Ами не знам какъв друг извод да си направя, щом моето дете просто си пикаеше и акаше без никакво притеснения при махането на памперса, факт - наистина тънеше в изпражнения при опит (изключвам слагането на гърне по мой знак - това не е учене). С него й беше сухо и комфортно, смяната ставаше за секунди, не е била в лайна и урина с памперс, а без него ...

За другото, 100 пъти писах и пак явно не четете на 2.8 г. махна дневния, 4.5 г. е възрастта на която махна нощния, не мисля, че е логично да го използваш като граница, защото от махането на дневния (2.8 г.) до тези 4.5 г. не е имала изпускания през деня, нощем - 4-5 мокри памперси, + 4 напикавания, които се случиха при НЕслагането му по МОЯ инициатива.
Така че не знам какви са тези 3 г. лайна и урина ако бях започнала да "уча", пак щеше да го махне на 2-2 и нещо години, но с риск от последствия след 5-8 г.