П.С. Не се сърди човече - проетох някои интересни твърдения в твоите постове, които съм виждала и на др места във форума, като това, че ранното слагане на гърне (не насила, дори и бебето да кротува на гърне, да му е интересно там - по принцип ранното!!) води до стискане на непоснати места по-късно и това, че нощното напикаване преди е било с по-висока честота, отколкото в ншите памперс-дни. В никакъв случай не се заяждам!!! , искам просто съвсем сериозно да те попитам - имаш ли някаква референция за тези твърдения (статия, проучване, твърдение от лекар, психолог, детски психиатър и т.н.) или говориш от собствен опит и наблюдение? Форумите са за това - за СОБСТВЕН опит - знам, просто те питам дали тези факти могат да се реферират и към "суха теория" или са просто примери от твоята практика?
Когато родителите са инициатори за гърнето и е наближил моментът, в който детето самО би тръгнало, т.е. двете неща съвпадат и дори родителите да не правят нищо, детето започва да го ползва по едно и също време - тогава проблем няма, както и смисъл, но това е друг въпрос.
Когато тези моменти са отдалечени във времето, да кажем с няколко месеца или дори година - въобще не вярвам, че има човек, който толкова време да не сваля усмивката от лицето си, нека не се лъжем тогава става това:
Копирам от тук.
" В много от тези случаи се е създало напрежение при приучването на детето към използването на гърнето през деня. Детето дълго упорства, а родителите губят търпение. Накрая то свиква да ходи през деня на гърне, но съпротивата му сякаш продължава подсъзнателно през нощта заедно с вината, че е непослушно. Добре е да премахнете всички конфликти по отношение на приучването на гърне през деня и да не се срамува детето по повод нощното напикаване. В повечето случаи не е лошо да престанете да вдигате детето през нощта, защото то ще го тълкува като напомняне, че все още е бебе. То се нуждае от увереност от страна на родителите и от сигурност в себе си, че расте и някой ден само ще престане да се напикава."
Ето и за приучаването преди 2 г.:
"Не слагайте бебето си на гърне ...
Когато едно дете на повече от пет години се напишква, можем да се обзаложим почти със сигурност, че то по някакъв начин е било неправилно гледано. Най-често детето си отмъщава на родителите за тормоза, на който са го подлагали, опитвайки се да го приучат към чистота, като това става подсъзнателно, тоест не е нито съзнателно, нито нарочно...
Бе ужасена, когато й казах, че всъщност е приучвала себе си, а не детето, което съвсем не е регулирало собствените си нужди. То просто пасивно е откликвало на майка си, а тя си бе създала навик да се занимава р нуждите на дъщеря си...
" Обясних й, че момиченцето не е отвикнало от гърнето, защото всъщност никога не е свиквало с него.
За да се научи да не се изпуска, детето трябва да е овладя¬ло известен брой сложни дейности, включително нервно-мускулния контрол върху сфинктерите си. Този нервно-мус-кулен контрол е асолютно непостижим за дете, ненавършило две години. Тогава е моментът да се започне привикването, а не докато е бебе. Не че не можете да обучите и дете, което няма годинка, но преждевременното обучение ще бъде скъпо заплатено от психологическа гледна точка. Аз лично не мисля, че си струва."
От собствен опит, ако следваш Додсън, до обучаване просто не се стига ...
Пак от собствен - по лагерите ми от 1 до 3 клас, напикаването беше масово, 78 набор съм.
За стискането - лични наблюдения, дори в моето семейство.
Сега аз на свой ред очаквам отрицателните последствия от НЕученето на гърне, ще ги прочета с интерес