проблема с гърнето

Паси, вината си е ваша.
Сама си казала-че около две години за три месеца обучение.Еми-и при нас на около две години, без три месеца обучение.Първо.Да не говорим, че спарено дупе не е имала никоя от двете, нито е била зачервена и подсечена от памперс, винаги е сухо дупето, независимо колко е напомпан от пикано.
И второ-в групата на дъщеря ми-голямата има Много различни деца.Обгрижват се съвсем адекватно.Има едно чуждогоезично дете, не говори български.Има и незрящо.Осрани не са ги оставили никога, нито са овиквани защо не могат това или онова.

Къде я виждаш таз вина, щото аз вина не виждам. 

За да се държат зле в детската градина с вас...незнам защо с нас не се държат зле, нито с различните в групата.Защо при нас не гонят за памперс.Знам, че има недоволни също.Знам, че на родителската и с директорката се говори при проблеми и проблемите се решават.Толкова.

С нас в детската градина не се държат зле, но смених първата ясла, точно по причина, че детето ми не говореше и го тормозеха.
По тази причина съм го записала и в детска градина, която е под всякаква критика, няма разделение на групи, не съм доволна от обучението, но няма как,защото другаде не го искат при големия наплив, защото не говореше.
Много ясно, че съм го защитавала и тука, защото както бяха много навити, че го искат на втората седмица ме заплашиха да си го взема, само, че не познаха. Жалко е, че трябва да се минава през тези неща, но е факт.
А не всеки може да си позволи частно детско заведение.

Може и да има супер-развити деца на 6 месеца. Не знам. За моите обаче знам, че не са вундеркинди, нито, че съм изключение да забележа ситуации, в които след като помрънкат, правят физиономия и се изакават, или пък как след като се събудят им се пишка, или малко по-късно как след разходка вън на студеното, веднага като се приберем им се върши работата. Подходът обаче към двете ми деца е бил различен. Едното го оставях да си върши работата в памперса, на другото му предлагах гърне. Това въобще не означава, че малкият на година не се изпуска в памперса (памучния "памперс" всъщност), но пък знае, че гърнето обикновено е мястото където се вършат тези неща. Не си спомням колко голям точно беше, но по едно време започна да посяга отпред когато има нужда, което след като станах по-координирани действията му, разбрах, че е опит да си дръпне памперса. Такива сигнал, естествено, големият ми син не ми е давал, понеже никога не е знаел, че тези неща се вършат като се махне памперса. Научила съм го, че там се пишка и ака, това си и правеше. Така че, аз също мога да кажа, че след онези мрънкания като бебе, до момента, в който не взе да се усамотява като му се ака, той нкакви сигнали не ми е подавал. Но не е така с малкия, който беше запознат с алтернативата на памперса доста по-рано от препоръчваните година и половина - две.

За мен лично подходът на родителя има отношение към времето когато дето започва да подава ясни сигнали  и времето му на  "готовност" окончателно да се раздели с памперса. С последното не визирам деца с гащи на 8 месеца, а  някои от "изключенията" в горната граница, какъвто е и големият  ми син. Далеч не става въпрос само за физиологическа зрялост и готовност на детето.

Добре, а моето, след като не си е подръпвало памперса, как е решило на две години да го махне? И защо сега малката, която седи и зяпа кака си докато пика на тоалетната чиния чинно се напъва в памперса и доволно го съобщава След това и категорично отказва да седи на тоалетната чиния?И двете са запознати с алтернативата на памперса-на около година и половина с идеята да не им "спарвам" дупетата Уж...

Че кой твърди, че е задължително да си си подръпваш памперса? 

И големият ми син категорично отказваше да го махне до 3 години.

Естествено, че децата могат сами да преодолеят навика и връзката си памперса. Едни могати на 2, други на 4. Смятам обаче, че по-бързо и лесно им е ако не им правим връзката толкова силна.

охх, изчетох я цялата тема и май...колкото хора - толкова истини.
Моето сладкишче е на 2 години и 2 месеца, и още си е изцяло с памперс. Честно казано това вече взе да ме притеснява. От една страна не ми се иска по жегите да е с памперс на дупето, от друга страна честно казано ще се зарадвам, ако мога да пренасоча 60-та лв за памперси към нещо друго. Не че не бих ги давала до когато има нужда, но ми се ще поне някаква част от тези пари да отидат за дрехи, плодове и зеленчуци, пътешествия.
Аз се пробвах с гърнето кагато беше на 10 месеца. Но Зори вървеше дребничка и буквално пропадаше в дупката на гърнето и съответно я беше страх. След доста обикаляне намерих гърне-столче с малка дупка и предполагах, че е удобно. Обаче май не е  На него беше свикнала около годинката сутрин да пишка (успехът беше само 3-4 дни) Става, кърмим се и на гърнето - и тя за 3-4 минути е готова. Обаче падна....понеже откакто се е родила все рита, мърда, ръкомаха...та въпрос на време беше да падне. Хем до нея бях  И като видеше гърнето - плач. Скрих го и като стана на 1 г. и 6 м-7 месеца се пробвахме по метода с гащите. Или аз нещо не съм в ред, или детето или не знам  Ами напишка си се и си играе все едно, че нищо не е станало. Един ден в жегата нарочно я оставих 1 час с мокрите гащи - да видя дали ще й е некомфортно. Хич не се и впечатли. Ходи си, катери се където й скимне, прави си локвички по паркета и не идва да я сменя. С акото нали се сещате какво се случва. Без ръце останах да пера...ама файда никаква. И съответно след 1 седмица се отказах защото ефект нямаше. Същевременно тя категорично отказа да седне на нито едно от двете гърнета, които имахме. Купих адаптор за банята и взех да я викам да види какво правя. Тича с мене - гледа-взима тоалетната хартия и ми я дава с думите "Мама пишка". Като я сложа нея на "голямото гърне да прави като мама" само повтаряше "пиш" и се усмихваше чаровно. Та в края на миналото лято се отказах от всякакви такива начинания. Сега в яслата поне се научи да седи на гърнето. И го язди като кон из цялата къща. Както каза директорката при тях в санитарното помещение е голямата веселба. Но сега сяда-става след 3 секунди-смее се-пак сяда-пак става. Сама може да си събуе и обуе панталоните и евентуално гащи. Сама може да си махне пампито, ако прецени че иска. Знае перфектно какво правим с баща й в банята и ни асистира с хартията - но тя да свърши нещо в гърнето или на тоалетната чиния - няма шанс. Последните два месеца бях прибрала и гърнета и адаптори и изобщо спряхме да коментираме с нея темата. Сега сама се сеща от време на време за гърнето и като я сложа - пак старата песен - ставане-сядане-хилене-ставане-сядане-игра. А в този студ в момента не си и помислям да я сложа само на гащи. Явно лятото пак ще се пробваме. Приемам обаче всякакви идеи за решаване на проблема. Защото аз вече нищо не мога да измисля.

Няма какво да мислиш.Като се затопли-детето ще е готово и за една седмица ще го свалите.

Охх, чул те Господ! Дано да е така. Тя наистина все още не е чак толкова голяма, но мен ме притеснява пълното й нежелание са прави нещо в гърнето или в банята, въпреки че наистина е наясно за какво иде реч. 

София махна нощния на 4.5 г., мислех, че връзката е много силна, но го махна понейно желание - от раз и да чукам на глава - 0 инциденти така че си мисля, че връзката е силна, когато детето не е готово физически, когато стане - такава връзка просто няма ...

Не знам каква е тази връзка с памперса. Моя и като бебе , когато се напишкваше никога не го е искал и постоянно го махаше. Некомфортно му беше , но нямаше начин, не можех да го оставя да опикава всичко.
Сега дори и слипчетата му "пречат", не може да я намести тази чурка и това си е. 

Дъщеря ми е почти а 11 месеца. От 2 седмици я слагам на гърне - само за голяма нужда. По настояване на баща й купихме гърне - за да докажа, че още е много малка. Още от първия път се изака в гърнето. Мислехси, че е успехът на начинаещия. Но оттогава - в 80% от случаите ака само в гърнето. Но - има едно НО - тя си акаше почти по едно и също време по принцип - сутрин след сън или по време на закуска и след следобедното хранене - винаги! Та я слагам точно след събуждане и след следобедния сън и тя си ака в гърнето...бях изчела много "за" о "против" - но, след ато детето си ака там - не мисля, че иам смисъл да чакам 2-3 години...За пишкането е друго - те нямат никаква резервоарна функция все още  пишкат през 15-30 минути - т.е. не е възможно пишкане на гърне на 11 месеца!!!

Успех на всички мами!!!

П.С. Не се сърди човече - проетох някои интересни твърдения в твоите постове, които съм виждала и на др места във форума, като това, че ранното слагане на гърне (не насила, дори и бебето да кротува на гърне, да му е интересно там - по принцип ранното!!) води до стискане на непоснати места по-късно и това, че нощното напикаване преди е било с по-висока честота, отколкото в ншите памперс-дни. В никакъв случай не се заяждам!!! , искам просто съвсем сериозно да те попитам - имаш ли някаква референция за тези твърдения (статия, проучване, твърдение от лекар, психолог, детски психиатър и т.н.) или говориш от собствен опит и наблюдение? Форумите са за това - за СОБСТВЕН опит - знам, просто те питам дали тези факти могат да се реферират и към "суха теория" или са просто примери от твоята практика?

Нашият опит с проклетото гърне е следният: още като бременна имах мнение по въпроса, че ще почна възможно най-рано с гърнето и страшно ме възмущаваха три годишни хлапета с памперси. После родих и към 7 месец на детето купихме гърне. Нашата лекарка настояваше да изчакаме до 10 м, защото според нея не било хубаво за костите на таза при момичетата да се слагат по-рано на гърне. Е, едва изчаках и се почна. Първите ни опити бяха доста слаби – от 5-6 пъти слагане на гърне един-два успешни опити с изпишкване. Беше зима, уморих се да събувам и обувам моето шило и го оставих за пролетта. На пролет пък беше в процес на прохождане и не щеше да седи и за секунда където и да било. През лятото, все така амбицирана, махнат памперса за две седмици и обух гащи. Е, две седмици прах, прах и пак прах – пътеки, килими, матраци. На гърнето не стоеше, ходеше си потънала в пикоч. Даже веднъж я намерих кротнала се на терасата, играе с едни щипки, а до нея две лайна, търкулнали се изпод гащите. Говорих, показвах, повтарях. Не и не. Реших, че не може повече да тънем в мизерия, да пера и да се дразня и пак върнах памперса. Есента тръгна на ясла – хеле, научи се да стои на гърнето, стои си и си пее, гледа книжки, ама нищо не върши. Сега наскоро, с нови, пресни сили, махнах памперса и успехът е променлив – от време на време казва, после няколко дни не казва изобщо и по пет-шест път пъти на ден върши всичко в гащите. Спрях да се ядосвам – не й е дошло времето. Кво като скоро ще стане на две. На моя братовчед детето (живеят в щатите) почна да ходи на гърне на 3 и 6 м. Тук българската рода изпоприпадвахме, продънихме телефоните със съвети какво и как. Само че на дебелата американка не й пукаше от нашето дърдорене и си знаеше своята. Май сега е нашият ред да разлаем кучетата, което не значи, че аз пак няма да пробвам това лято да я оставя без памперс.
Общо взето, Никол, подкрепям те във всеки пост по тази тема. И при нас нещата са такива, каквито са били при вас. Ще чакам, докато не почне да разбира повече. Надявам се само в първи клас да не слагам памперси в раницата до несесера с моливите.

lga, мила...най-добросъдречно - с глас се смях на описаното от теб 
И за съжаление много напомня на нашето положение. С тази разлика, че ние даже и променлив успех нямаме  Зори е на 2 г. и почти 3 месеца. Перфектно знае какво правим с баща й в банята, има 2 гърнета и един адаптор за тоалетната. Ама само пари на вятъра...Говорих, обяснявах, напъвах се с нея...абе циркът беше пълен. Миналото лято на възраст 1 г. 6 м. - 1 г. 9 м. ИЗОБЩО не се впечатляваше от това, че е напикана или наакана.
Четох за ЕБХ и ми се вижда доста логично. Обаче когато Зори беше бебе не бях и чувала за такова нещо, а от борбата за кърменето (тя е с фамилна обремененост за алергии и АМ за нас не беше вариант) не ми остана време да чета за другите неща. Е, сега си плащаме за това. С второто хлапе (дай Боже да имаме такова) ще пробвам с тази ЕБХ да видим какво ще стане. Обаче за Зори този влак е отдавна изпуснат. Остава ми само да чакам и да се надявам че това лято вече ще махнем пампито.