Бившата и детето живеят в провинцията, на около 200 км от София. През лятната ваканция детето ни гостува за около месец. Случи се така обаче, че мъжът ми не можа да вземе цял месец отпуск, а само 10 дни, през които ходихме на море. През останалите 20 дни той си ходеше на работа, а аз се занимавах с децата. И така, един ден детето го заболя зъб. Таткото - на работа до доста късно вечерта; майката - на 200 км. Звъня на таткото - отивайте на зъболекар; звъня на майката - ами не знам, дай и аналгин, като си дойде (след две седмици!!!) ще си я заведа на зъболекар. Как ще дам на дете аналгин? В нас не държа аналгин, и възрастните не пием, какво ли остава за дете. Луда работа!!! Естествено, че не я послушах - заведох детето на зъболекар, оказа се че един зъб хем се клати, хем е с пулпит - а отдолу напъва и новия. Извадихме зъба, и хич, ама хич не ме интересува дали някой ще го обяви за самоинициатива или не.
Малко здрав разум в отношенията "бивши-настоящи" не вреди - само с първична ревност и наранено самолюбие не става.