Да, в моя род си е направо традиция. Просто е прикрита и се проявява само понякога. И по-точно става дума за завист от майка към дъщеря. Според мен това се дължи на факта, че раждането и отглеждането на дете се приема като задължение, а не като нещо естествено, което се случва, когато си готов за него.
- Публикувана: 2 фев. 2009, 20:02 ч.
- Последно мнение: 7 фев. 2009, 23:12 ч.
родители и завист
много ми хареса изказването на NikiFin 
иначе завистта от родителите, и то от двамата съм го преживял на собствен гръб.
имам по голяма сестра, която винаги е била на първо място, ще дам и примери, защото иначе е само с гледни точки е трудно да се разбере един човек. сестра ми я пращаха по екскурзии извън българия, мен не. на нея винаги и се купуваха нови дрехи, а на мен докато не си скъсах маратонките или дрехите, дрехи не получавах. аз се молех за един шоколад, и трябваше да моля майка ми или баща ми с часове. сестра ми получаваше джобни тайно, а на мен ми казваха винаги че нямаме пари. майка ми водеше само сестра ми на сладкарница и и казваше да не ми казва, защото аз съм бил лаком и не можела да си позволи и за двамата, но сестра ми винаги се изпускаше без да иска, искаше да се похвали и забравяше майка какво и е казала, и после майка ми и ставаше малко неудобно за малко, ама след това старата песен на нов глас. а иначе родителите ми не са били бедни, във никакъв случай, имаха частен бизнес, който и до днес върви добре. друга случка, която току що ми изплува в съзнанието е, прибрах се от училище един път, бях доста поизгладнял, бъркам в хладилника да си направя нещо за ядене, и майка ми крещи от другата стая, не пипай луканките, те са за баща ти за мезе, направи си филия с лютеница, аз викам ок, пристига сестра ми от училище, и майка ми пак крещи, да ти направя маме нещо за ядене, сандвич с луканка искаш ли. сега всичките тези работи ми се виждат много смешни, ама тогава гледах да отида някъде където да съм самичак и се наревавах едно хубаво, иначе ме беше срам да не ме види някой.
когато бях младеж, баща ми се гледаше все да кани някоя от дъщерите на долнопробните си приятели, които бяха доста грозни, да не говорим колко глупави, и все гледаха да се оженят за някой който да го издържа, аз разбира се не исках да имам нищо общо, и му казах да престане да ме сватосва, защото ще ми прикипи, той си беше пййнал малко, и ми вика, такава ти трябва на тебе,
да видиш какво е да си с глупава и грозна жена, мен някой пита ли ме, аз тази горила майка ти как я търпя толкоз години,
ама такива бяха времената, крокодила забременя с теб, и трябваше да склоня глава. та и ти да видиш как е.
ох сега се разстроих пак, гледам да не ги мисля тези неща, контакт с моите родители и без това нямам.
само да допълня още нещо, като срещнах жената на живота ми, и като се сгодихме, тогава какво надпреварване започна, майка ми идва и ми вика, ти може да си се сгодил, но сестра ти ще се ожени преди теб, и ще има деца преди теб, защото ние ще и направиме сватбата, а на теб няма кой да ти помага, хихихихи. а баща ми откъде намери това красивото и умно момиче , как точно теб взе,
абе има и нещо, щом се е навила да ти стане на теб жена, струва ми се че е бездетна. в този момент ми идеше да го цапардосам, но реших че не е хубаво да си цапам ръцете с него.
а майка ми и сестра ми като видяха колко е красива годеницата ми, направо умряха и двете от яд, да поясня че и майка ми и сестра ми са грознички,
но и имат доста злобно и заядливо излъчване. а като се ожених сега преди месец, бяхме само двамата, беше толкова романтично,
нямаше гости, след това бяхме една седмица на сватбено пътешествие. този ден си беше само за нас двамата.
извинете ме че ви занимавам със моите глупости, тук е единственото място където мога да споделя всичко, което ми е на душата
иначе завистта от родителите, и то от двамата съм го преживял на собствен гръб.
имам по голяма сестра, която винаги е била на първо място, ще дам и примери, защото иначе е само с гледни точки е трудно да се разбере един човек. сестра ми я пращаха по екскурзии извън българия, мен не. на нея винаги и се купуваха нови дрехи, а на мен докато не си скъсах маратонките или дрехите, дрехи не получавах. аз се молех за един шоколад, и трябваше да моля майка ми или баща ми с часове. сестра ми получаваше джобни тайно, а на мен ми казваха винаги че нямаме пари. майка ми водеше само сестра ми на сладкарница и и казваше да не ми казва, защото аз съм бил лаком и не можела да си позволи и за двамата, но сестра ми винаги се изпускаше без да иска, искаше да се похвали и забравяше майка какво и е казала, и после майка ми и ставаше малко неудобно за малко, ама след това старата песен на нов глас. а иначе родителите ми не са били бедни, във никакъв случай, имаха частен бизнес, който и до днес върви добре. друга случка, която току що ми изплува в съзнанието е, прибрах се от училище един път, бях доста поизгладнял, бъркам в хладилника да си направя нещо за ядене, и майка ми крещи от другата стая, не пипай луканките, те са за баща ти за мезе, направи си филия с лютеница, аз викам ок, пристига сестра ми от училище, и майка ми пак крещи, да ти направя маме нещо за ядене, сандвич с луканка искаш ли. сега всичките тези работи ми се виждат много смешни, ама тогава гледах да отида някъде където да съм самичак и се наревавах едно хубаво, иначе ме беше срам да не ме види някой.
когато бях младеж, баща ми се гледаше все да кани някоя от дъщерите на долнопробните си приятели, които бяха доста грозни, да не говорим колко глупави, и все гледаха да се оженят за някой който да го издържа, аз разбира се не исках да имам нищо общо, и му казах да престане да ме сватосва, защото ще ми прикипи, той си беше пййнал малко, и ми вика, такава ти трябва на тебе,
да видиш какво е да си с глупава и грозна жена, мен някой пита ли ме, аз тази горила майка ти как я търпя толкоз години,
ама такива бяха времената, крокодила забременя с теб, и трябваше да склоня глава. та и ти да видиш как е.
ох сега се разстроих пак, гледам да не ги мисля тези неща, контакт с моите родители и без това нямам.
само да допълня още нещо, като срещнах жената на живота ми, и като се сгодихме, тогава какво надпреварване започна, майка ми идва и ми вика, ти може да си се сгодил, но сестра ти ще се ожени преди теб, и ще има деца преди теб, защото ние ще и направиме сватбата, а на теб няма кой да ти помага, хихихихи. а баща ми откъде намери това красивото и умно момиче , как точно теб взе,
абе има и нещо, щом се е навила да ти стане на теб жена, струва ми се че е бездетна. в този момент ми идеше да го цапардосам, но реших че не е хубаво да си цапам ръцете с него.
а майка ми и сестра ми като видяха колко е красива годеницата ми, направо умряха и двете от яд, да поясня че и майка ми и сестра ми са грознички,
но и имат доста злобно и заядливо излъчване. а като се ожених сега преди месец, бяхме само двамата, беше толкова романтично,
нямаше гости, след това бяхме една седмица на сватбено пътешествие. този ден си беше само за нас двамата.
извинете ме че ви занимавам със моите глупости, тук е единственото място където мога да споделя всичко, което ми е на душата
Не мога да го повярвам.Точно с майка ми си говорихме вчера,че винаги децата във всякакъв положителен аскпект трябва да надскочат родителите си.И като образование,доходи,щастлив семеен живот.
Но варианта,че винаги родителите симпатизират повече на детето,което е несполучило/във всякакви ситуации/ и не обръщат особено внимание на по-успялото си дете,съм го виждала.
Но варианта,че винаги родителите симпатизират повече на детето,което е несполучило/във всякакви ситуации/ и не обръщат особено внимание на по-успялото си дете,съм го виждала.
Крис 739 не ти е лесно.
Имам големи деца,всеки се е реализирал и успял в някаква области аз се радвам на успехите им и ме боли за неудачите.
Удовлетворена съм обаче в едно,че не завиждат един на друг и се подкрепят в трудни моменти.
Завиждали са ми обаче братовчеди,то си е до човека...
Имам големи деца,всеки се е реализирал и успял в някаква области аз се радвам на успехите им и ме боли за неудачите.
Удовлетворена съм обаче в едно,че не завиждат един на друг и се подкрепят в трудни моменти.
Завиждали са ми обаче братовчеди,то си е до човека...
Крис 739 не ти е лесно.
Имам големи деца,всеки се е реализирал и успял в някаква области аз се радвам на успехите им и ме боли за неудачите.
Удовлетворена съм обаче в едно,че не завиждат един на друг и се подкрепят в трудни моменти.
Завиждали са ми обаче братовчеди,то си е до човека...
Имам големи деца,всеки се е реализирал и успял в някаква области аз се радвам на успехите им и ме боли за неудачите.
Удовлетворена съм обаче в едно,че не завиждат един на друг и се подкрепят в трудни моменти.
Завиждали са ми обаче братовчеди,то си е до човека...
От рано трябва да се изкорени ,ако родителя забележи някакви наченки,но ако родителя завижда тогава незнам може би неговия родител е виновен
Трудно ми е да повярвам, че родител може да завижда на детето си...Според мен родителят винаги иска детето му да го превъзхожда, да се хвали с успехите му... някак си не мога да повярвам, че точно за завист говорим... Евентуално за съжаление, че за цял живот нищо не съм постигнал, а детето го е направило за 1-2 години, нещо като съжаление по пропиляната младост... Ама някак си завист... прекалено гадно ми звучи.
Направо не мога да повярвам, че има такива родители 
. Крис 379, съчувствам ти. Явно е по-добре да прекъснеш връзката с тях отколкото да тровят живота ти.
Аз също съм била свидетел на това родителите да проявяват предпочитания към едното от децата си ( вече големи хора ). Обикновено е това , което виждат по-рядко и не обръщат и не оценяват детето си , което повече полага грижи за тях. Не знам, предполагам го правят несъзнателно. Не бих искала да деля децата си. Чувствам се гузна , ако сега гушкам едното повече от другото. Дано в бъдеще не допусна и аз тази грешка.
НикиФин, права си, вкоренено е. Мисленето, че родителите трябва да помагат на порастналите си децата, да им купят апартамент, да им гледат децата и да очакват, че ще бъдат неотменна част от техния живот. Защото иначе техният остава празен.
Може би това е едно от най-трудните неща във възпитанието на децата - да ги научиш да се подкрепят, да бъдат приятели. За жалост,твърде често се случва братя и сестри да са в лоши отношения. Сега разбирам, че родителите донякъде са допринесли за това.
. Крис 379, съчувствам ти. Явно е по-добре да прекъснеш връзката с тях отколкото да тровят живота ти. Аз също съм била свидетел на това родителите да проявяват предпочитания към едното от децата си ( вече големи хора ). Обикновено е това , което виждат по-рядко и не обръщат и не оценяват детето си , което повече полага грижи за тях. Не знам, предполагам го правят несъзнателно. Не бих искала да деля децата си. Чувствам се гузна , ако сега гушкам едното повече от другото. Дано в бъдеще не допусна и аз тази грешка.
НикиФин, права си, вкоренено е. Мисленето, че родителите трябва да помагат на порастналите си децата, да им купят апартамент, да им гледат децата и да очакват, че ще бъдат неотменна част от техния живот. Защото иначе техният остава празен.
Удовлетворена съм обаче в едно,че не завиждат един на друг и се подкрепят в трудни моменти.
Ето ме и мен:) по темата:)
Има да! И е много грозно да се вижда отстрани!
Не знам дали е егоизъм или завист, но със сигурност е някакво зло 
Ето сега, в моя случай(извинавям се, 4е малко ще оспамя темата), наш'та изплю камъчето - тя от самото начало на нашата връзка се притеснявала жената, че КОГАТО, а не АКО, изхвърля сина й, ще му взема всичко и ще го оставя на улицата! Да поясня, имам голям нов апартамент(не в този град, но все пак), вила на хубаво място, земи и т.н., и въобще не съм останала за 25-30 кв.м.от някъв 50годишен панел, разбирате ли. Щот' сина й няма нищоо!Понеже тя цял живот си е живяла!И сега се сетила да помисли, ама пак не мисли за сина си, а за себе си! Защото като иска да е на нейно име, това което НИЕ ще купим, не се ли сеща, че тя самата оставя сина си на пътя. Защото има и друг син и не се знае дали някой ден той или неговите деца няма да дойдат да ни изхвърлят от нашето жилище!И другия вариант - понеже знае, че малкият й син ще я натири някой ден, ще има къде да почука с презумпцията, че си е нейно и има право! Да, ама нееее!Аз не падам от Марс!Възмутена съм от тънките сметчици, които си е правила през цялото време!То бива лицемерие и наглост, ама чак пък толкоз не бива!
ИИ не знам дали завижда на "банкомата"(сина й) или на ме(щото им аза кво), но на майка ми със сигурност!
Има да! И е много грозно да се вижда отстрани!
Не знам дали е егоизъм или завист, но със сигурност е някакво зло Ето сега, в моя случай(извинавям се, 4е малко ще оспамя темата), наш'та изплю камъчето - тя от самото начало на нашата връзка се притеснявала жената, че КОГАТО, а не АКО, изхвърля сина й, ще му взема всичко и ще го оставя на улицата! Да поясня, имам голям нов апартамент(не в този град, но все пак), вила на хубаво място, земи и т.н., и въобще не съм останала за 25-30 кв.м.от някъв 50годишен панел, разбирате ли. Щот' сина й няма нищоо!Понеже тя цял живот си е живяла!И сега се сетила да помисли, ама пак не мисли за сина си, а за себе си! Защото като иска да е на нейно име, това което НИЕ ще купим, не се ли сеща, че тя самата оставя сина си на пътя. Защото има и друг син и не се знае дали някой ден той или неговите деца няма да дойдат да ни изхвърлят от нашето жилище!И другия вариант - понеже знае, че малкият й син ще я натири някой ден, ще има къде да почука с презумпцията, че си е нейно и има право! Да, ама нееее!Аз не падам от Марс!Възмутена съм от тънките сметчици, които си е правила през цялото време!То бива лицемерие и наглост, ама чак пък толкоз не бива!
ИИ не знам дали завижда на "банкомата"(сина й) или на ме(щото им аза кво), но на майка ми със сигурност! 