родители и завист

Да , смятам че може , защото съм го наблюдавала много от близко ...
Също така има родители , които ги е яд на едното им дете , че е добре - и финансово и в семейството , за разликата от другото , което е пълен неудачник , но пък е любимото дете за което се дава всичко ...

Възможно е, разбира се, завистта е човешко чувство,напълно спонтанно понякога  Важното е, човек да не позволява да се промъква и да се утаява в него, независимо към кого е насочено, или да го преобрази в действие, т.е. ако толкова много завиждате на някого за нещо, направете така , че да го имате, изглеждате по този начин и така нататък  
Това, че някой е близък с някого, че му е дете или родител не означава , че не може в определен момент да изпита "непозволени" чувства, важното е да не им дава воля, да се бори с тях и естествено да ги победи...

Абсолютно възможно,даже е често случващото  се явление ... за съжаление !:ooooh:

Възможно е и се случва

ей на това най-много се чудя,но ми дойде до главата

Има го, при това се случва често! Такъв е животът! 

да, свекърва ми ни завижда от първия ден

Дааа... за съжаление си много права, и аз го наблюдавам мнооого от близко! 

И аз И не спирам да се чудя как е възможно, но ето че може 

Да може,и се случва доста често засъжаление

За голямо съжаление е възможно и според мен,но е жалко.

Да, възможно е, въпреки, че не е нормално родител да завижда на детето си.

 Може и да е възможно,щом го твърдите, лично аз не мога да си го представя, звучи ми абсурдно,но на днешно време май нищо не ме учудва.

Много гадно ми става, че почти 100 процента от отговорите на този въпрос е положителен.
Завистта е човешко чувство - добре! Но родителят си е родител! Нали най-важното за него е просперитета на детето му, нали детето е това, което остава след всеки родител?
Знам, че е отклонение от темата, но просто ми стана тъпо...

Нормално е да има съревнование между родители и деца, децата да се доказват на родителите, нормално е да го искат. Може би и е нормално родителите да се почувстват засегнати ако в един момент детето им ги надмине и те вече не могат да се чувстват специалисти и консултанти по всички въпроси. Но за завист.... не мога да кажа... Грозничко ми изглежда. Може би лека и благородна да, ама силна и разрушителна.... не искам да го вярвам. Не че ще се учудя, ако го видя де... човешко е...

Цитирам баща към син: "Ти да не би да искаш по добре от мен да живееш, бе, дето от семето си ми излязъл!"  
Ако не бях го чула с ушите си, не бих повярвала. Това е изказване на свекъра ми към мъжа ми.  

Моята майка и тя проявява завист в една област по отношение на мен, но не е чак толкова брутално. Завижда ми за силната воля и за това, че не съм като нея и баба ми по 100 кг.  

От сина си не искам нищо повече, освен да ме надмине в пъти по всичко. И животът му да е несравнимо по-лесен от моя от първия ден. Пък нека остане с некален в трудности характер 

Но, да, много родители се чувстват недобре задминати от децата си.
Други пък се чувстват по-нужни, когато децата им страдат. Затова и са нещо като щастливи, когато това се случва. Баща ми, например, изключително се надява да се случи нещо и да се разведа, за да може заедно да оплакваме живота си и да се грижи за мен.  Нездрава работа. Засега не му се отваря парашута, 5 години вече...

И въобще, кой е измислил, че родителите винаги желаят най-доброто за и на децата си?! Нищо подобно, уви.

Да, свекър ми и свекърва ми завиждат на мъжа ми, но не ми се навлиза в подробности да разправям, защото е много лично и ми е доста грозно и обидно като цяло.

Аз.... /много се извинявам !/
Момичета, точно завист ли е това за което говорите. Не е ли по-скоро разочарование, малко обида, нараняване или както искате го наречете. Това е чувството, когато детето ти успява, надминава те, просперира...А ти, ти оставаш назад, ненужен, непотребен и някак обезсмислено е всичко край теб... Тогава се казват някой тежки думи и хоп - завист.
По - скоро е някакво чувство на празнота, когато детето само "отрязва пъпната връв с родителя си"!

Да има я завистта. И става много тъжно и страшно като ги нападне старческия егоизъм, предвестник на склерозата. Започваш да се чудиш това твоите родители ли са, но това е положението. Свиквайте, дано мине по-леко.

Тръгнах да пиша за родителите-егоисти, които съсипват живота на децата си, защото искат да доминират, да се налагат, да не останат сами, искат да им се помага до безкрай /темата на Странна работа за семейството на любимия/ и още много причини, някои от които виждам и сега пред очите си.

Но maria nikol ... има такова лошо чувство между най-близките, и е точно завист. Не ти пожелавам да се сблъскаш, защото много боли. Когато родителите делят децата си и изпитват яд към едното, че е постигнало повече от другото /повече не винаги е в материален смисъл/.

Има завист и нашето семействое потърпевшо от това, най-вече мъжът ми.

Да,възможно е.Виждам комбинацията баща-син почти всеки ден.Бащата е провалил се ,във всяко едно начинание алкохолик,който преди това ,заедно със сина ,прави общ бизнес ,но не се получава /по вина на бащата,който така и не изтрезнява /.Синът се отдръпва и започва сам,начисто,с много заеми,усилия,лишения и преуспява.Въпреки всичко,взима бащата при себе си като работник ,защото последния вече стига дъното,не работи ,само пие . Бащата не само ,че му завижда за успеха,но го плюе пред всички близки,познати и работници.Историята всъщност е много дълга,но това е в общи линии...

Аз не мисля, че е завист. Точната дума е егоизъм, произлизащ от чувство за малоценност, непотребност и безнадежност. Тук в България възрастните хора, като че ли нямат свой живот. Живеят чрез децата си. И когато усетят , че децата им вече нямат нужда от тях се опитват да променят това , да ги подчинят за да продължат по стария начин. И пак всико опира до финансови средства. Ако можеха да си позволят да пътуват, да имат развлечения да са сред хора и живота има да не е скучен, сигурно нямаше да е така. Искам като остарея да съм като германските баби - да мААм бели гащи по света , децата ми да имат своя живот, аз моя и да си помагаме само когато го искаме взаимно.

Аз сьм един жив пример за това. Винаги сьм усеЩала завистта на майка ми,преди 4години си купихме апартамен,а тя даже не ни чистити,сьЩото стана и с колата,когато си купувах дрехи и й ги показвах веднага и се сменяШе изражението на лицето,много смеШно и сьЩевременно кофти ми стана когато ведньж купи сьЩия панталон като моя на сестра ми,а тя даже не го и облече, и сьЩо как месец след като видя моето палто тя имаШе почти сьЩото,вьпреки че няма нижда от ново. Малкото което имаме сьс сьпруга ми сме го постигнали благодарение на мн труд и лиШения,но това не се вижда от страни, тя вижда само постиженията. Но сега положението е друго,финансовото ни положение не е изобЩо розово,детенцето ни има проблеми и тя е най/отзивчива,мила и добра майка и баба на детето ми. Всеки ден се чуваме по 2ч по скайпа,винаги много се притеснява за нас и детето. Но до кога ли Ще продьлжи това?

колкото и да е непонятно явлението "завист към собствено дете"се случва понякога,при определен тип хора..

На мен ми се случи да наблюдавам една майка, която е имала доста бедно детство, без баща (за някакво обяснение) и завижда на дъщеря си за почти всичко откакто се е родила, та дори и за външния вид (това вече не мога да си го обясня). И не си го скрива, т.е. непрекъснато й повтаря, че е грозна и е нямала късмета да е красива като нея, че никой няма да я хареса, иска да има всички дрехи, които има и дъщерята и така нататък, дразни се ако е добре с баща си, омаловажава всичките й успехи и веднага добавя, че и тя би могла да направи същото, ама не й помогнали така родителите и така нататък. Но, обожава сина си ... На мен ми прилича на завист ... И ми се е случвало да наблюдавам жена, която не иска децата й да правят нещо по-съвременно от нея, но това вече може да се тълкува и като висока самооценка, не завист. Та какви ли хора няма.

Не знам за другите, но това, което аз съм споменала си е чиста проба долнопробна завист! Неподобаваща на родител изобщо.   

Проблемът не е само, че им липсват финанси за пътуват и да се забавляват. Това си е вкоренен начин на мислене. Пенсионерите страдат от внушенията в главата си, че децата са им длъжни по някакъв начин, дори и само за да задоволяват нуждата им да бъдат полезни и контролиращи родители. Това е, егоисти са. Ами да се оправят, никой не може да им помогне. Аз и сега виждам че има сравнително млади майки, които тук във форума споделят, че един ден очакват от децата си това и онова, чувстват ги като тяхна собственост. Ще минат години докато българите се осъзнаят. Не всички са така за щастие. Един мой хазяин, пенсионер винаги казваше: Децата не са длъжни на родителите си. Това, което са получили от тях не трябва да го връщат обратно, а да го дадат на собствените си деца безвъзмездно.

Да, в моя род си е направо традиция. Просто е прикрита и се проявява само понякога. И по-точно става дума за завист от майка към дъщеря. Според мен това се дължи на факта, че раждането и отглеждането на дете се приема като задължение, а не като нещо естествено, което се случва, когато си готов за него. 

много ми хареса изказването на NikiFin     

иначе завистта от родителите, и то от двамата съм го преживял на собствен гръб.
имам по голяма сестра, която винаги е била на първо място, ще дам и примери, защото иначе е само с гледни точки е трудно да се разбере един човек. сестра ми я пращаха по екскурзии извън българия, мен не. на нея винаги и се купуваха нови дрехи, а на мен докато не си скъсах маратонките или дрехите, дрехи не получавах. аз се молех за един шоколад, и трябваше да моля майка ми или баща ми с часове. сестра ми получаваше джобни тайно, а на мен ми казваха винаги че нямаме пари. майка ми водеше само сестра ми на сладкарница и и казваше да не ми казва, защото аз съм бил лаком и не можела да си позволи и за двамата, но сестра ми винаги се изпускаше без да иска, искаше да се похвали и забравяше майка какво и е казала, и после майка ми и ставаше малко неудобно за малко, ама след това старата песен на нов глас. а иначе родителите ми не са били бедни, във никакъв случай, имаха частен бизнес, който и до днес върви добре. друга случка, която току що ми изплува в съзнанието е, прибрах се от училище един път, бях доста поизгладнял, бъркам в хладилника да си направя нещо за ядене, и майка ми крещи от другата стая, не пипай луканките, те са за баща ти за мезе, направи си филия с лютеница, аз викам ок, пристига сестра ми от училище, и майка ми пак крещи, да ти направя маме нещо за ядене,  сандвич с луканка искаш ли. сега всичките тези работи ми се виждат много смешни, ама тогава гледах да отида някъде където да съм самичак и се наревавах едно хубаво, иначе ме беше срам да не ме види някой.

когато бях младеж, баща ми се гледаше все да кани някоя от дъщерите на долнопробните си приятели, които бяха доста грозни, да не говорим колко глупави, и все гледаха да се оженят за някой който да го издържа, аз разбира се не исках да имам нищо общо, и му казах да престане да ме сватосва, защото ще ми прикипи, той си беше пййнал малко, и ми вика, такава ти трябва на тебе,
да видиш какво е да си с глупава и грозна жена, мен някой пита ли ме, аз тази горила майка ти как я търпя толкоз години,
ама такива бяха времената, крокодила забременя с теб, и трябваше да склоня глава. та и ти да видиш как е.

ох сега се разстроих пак, гледам да не ги мисля тези неща, контакт с моите родители и без това нямам.   

само да допълня още нещо, като срещнах жената на живота ми, и като се сгодихме, тогава какво надпреварване започна, майка ми идва и ми вика, ти може да си се сгодил, но сестра ти ще се ожени преди теб, и ще има деца преди теб, защото ние ще и направиме сватбата, а на теб няма кой да ти помага, хихихихи. а баща ми откъде намери това красивото и умно момиче , как точно  теб взе,
абе има и нещо, щом се е навила да ти стане на теб жена, струва ми се че е бездетна. в този момент ми идеше да го цапардосам, но реших че не е хубаво да си цапам ръцете с него.
а майка ми и сестра ми като видяха колко е красива годеницата ми, направо умряха и двете от яд, да поясня че и майка ми и сестра ми са грознички,
но и имат доста злобно и заядливо излъчване. а като се ожених сега преди месец, бяхме само двамата, беше толкова романтично,
нямаше гости, след това бяхме една седмица на сватбено пътешествие. този ден си беше само за нас двамата.

извинете ме че ви занимавам със моите глупости, тук е единственото място където мога да споделя всичко, което ми е на душата

 

Не мога да го повярвам.Точно с майка ми си говорихме вчера,че винаги децата във всякакъв положителен аскпект трябва да надскочат родителите си.И като образование,доходи,щастлив семеен живот.
Но варианта,че винаги родителите симпатизират повече на детето,което е несполучило/във всякакви ситуации/ и не обръщат особено внимание на по-успялото си дете,съм го виждала.

  Крис 739 не ти е лесно.
Имам големи деца,всеки се е реализирал и успял в някаква области аз се радвам на успехите им и ме боли за неудачите.
Удовлетворена съм обаче в едно,че не завиждат един на друг и се подкрепят в трудни моменти.
 Завиждали са ми обаче братовчеди,то си е до човека...

според мен завистта е малко и до възпитание
От рано трябва да се изкорени ,ако родителя забележи някакви наченки,но ако родителя завижда тогава незнам може би неговия родител е виновен

Крис 739 чета и немога да повярвам,че има такива родители 
Не ти е било никак лесно за съжаление.

Трудно ми е да повярвам, че родител може да завижда на детето си...Според мен родителят винаги иска детето му да го превъзхожда, да се хвали с успехите му... някак си не мога да повярвам, че точно за завист говорим... Евентуално за съжаление, че за цял живот нищо не съм постигнал, а детето го е направило за 1-2 години, нещо като съжаление по пропиляната младост... Ама някак си завист... прекалено гадно ми звучи.

Направо не мога да повярвам, че има такива родители   . Крис 379, съчувствам ти. Явно е по-добре да прекъснеш връзката с тях отколкото да тровят живота ти.
Аз също съм била свидетел на това родителите да проявяват предпочитания към едното от децата си ( вече големи хора ). Обикновено е това , което виждат по-рядко  и не обръщат и не оценяват детето си , което повече полага грижи за тях. Не знам, предполагам го правят несъзнателно. Не бих искала да деля децата си. Чувствам се гузна , ако сега гушкам едното повече от другото. Дано в бъдеще не допусна и аз тази грешка.
НикиФин, права си, вкоренено е. Мисленето, че родителите трябва да помагат на порастналите си децата, да им купят апартамент, да им гледат децата и да очакват, че ще бъдат неотменна част от техния живот. Защото иначе техният остава празен.
 Може би това е едно от най-трудните неща във възпитанието на децата - да ги научиш да се подкрепят, да бъдат приятели. За жалост,твърде често се случва братя и сестри да са в лоши отношения. Сега разбирам, че родителите донякъде са допринесли за това.

Да възможно е .И най лошото е че не стига  че  някой от родителите ти завижда ами и те използва.С това се сблъсквам вече 10 години в моят семеен живот.

Би ми било трудно да повярвам.Аз обичам детето си повече от живота си.Бих дала всичко някой ден да бъде по-силен ,по-щастлив ,по-успял ,по-красив и по-умен от мен.