Купувам му постоянно играчки

и аз купувам дребни играчки най-редовно,без повод...просто съм жена

Старя се да не купувам всеки ден играчки, а когато има повод, защото децата ни са презадоволени и не ценят това което имат. Иначе сина ми иска всеки ден да получава, но трябва да разбере, че това е невъзможно. Има деца които няма какво да ядът, а какво остава за играчки, мисля, че отсега трябва да ги възпитаваме да ценят това което имат, а не да ги превръщаме в едни капризни, презадоволени хора.

Купувам играчки почти всеки ден.Явно имам и аз неизживяно детство.
Обичам и най вече ми доставя удоволствие да глеза дъщеря си.Може би защото аз като дете съм лишавана от много неща.
Зная, че не е редно, но.....

Разделение на деца , които имат вси;ко и които нямат нищо винаги е имало. което не зна;и , ;е не трябва да радваме децата си , докато можем, защотот както в-рви света не се знае кога и кой от нас ще мине в другия лагер  

Аз също много обичам да доставям радост, не само на сина си, но и на близките около себе си - с жест или подарък.

Установих, че синът ми е презадоволен и от нас, и от околните с играчки и вниманието му се задържа съвсем за кратко върху нещо ново.
Един ден излизаме с баща му и той му казва "Като се върна ще ти донеса костюм на пират- обичана и актуална тема". Отиваме по път в Хиполенд и там по закона на Мърфи няма пиратски атрибути, та мъжа ми взе комплект на викинг за около 50 лв., защото бил обещал...
Прибираме се ние, доволни, предоволни и малкия отказа да ги сложи, по-скоро ги сложи за минута-две без особен ентусиазъм. Оттогава се зарекохме без повод играчки да не се купуват.
Сега ги търси и ги слага отвреме навреме, но решението си остана.

Играе си с конструктора и си фантазира, че строи самолети, ракети и т.н. И той доволен, и ние така. 

Когато бях малка майка ми работеше до късно през нощта. Вероятно й е било много тъжно, че не е до мен вечер и винаги ми оставяше до леглото някоя дребна играчка. След време я съкратиха, дълго време остана без работа и ежедневните подаръчета спряха. За мен беше много трудно да преодолея този период. Дойде точно в началото на пубертета и демокрацията. По магазините имаше много примамливи неща, а аз бях напълно зависима. Имахме много тежки семейни моменти и ми отне доста време да се отърся от потребителското си мислене. Забърках се в големи каши покрай непреодолимото си желание всеки ден да имам нещо ново. Не казвам, че при всички деца ще е така, но не го подценявайте.

У дома след като премина първоначалната еуфория от първата година на бебето съм сложила лимит за покупки на роднините. Подаръците са само на празници и до 50лв.

Всяка вечер му купувам по някакво лакомство.Иначе подаръци само за празници!

Чувствата и проявлението им са две различни неща. Но детето се научава и свиква с начина по който изразяваме любовта си към него и иска още и още ...съвсем естествено.
Ако ние го научим, че показваме любовта си с харчене на пари за играчки бонбонки и т.н. детето отначало ще се радва на предметите, но много скоро ще схване общото между разбичните предмети - купуването и ще започне да иска точно самото купуване, нещото което остава неизменно. Поумняват децата... и съвсем логично както има нужда да се чувства обичано всеки ден, ще иска да му показваме любовта си всеки ден- по начина по който ние първи сме избрали да му я показваме... с купуване, без особено значение какво..
Е да купуването отнема доста по-малко време от играта с детето и много родители губят баланса и се оказва че ОСНОВНО си показват отношението към детето по този начин...
Детето не е разглезено че иска да му се купува. То е научило от нас както първите думички, така и че който обича- купува.. грешката си е в нас.
Именно затова толкова тежко и бавно приемат децата когато родителите дадат заден ипрестанат да купуват, и не стига че спират да показват на детето че го обичат , а и му се карат, сърдят и т.н.  
Много несправедливо в детските очи... и едно от първите истински разочарования... и чувството че им се случва нещо несправедливо... нещо за което не разбират причината и за което нямат вина...  за капак купуването /показването че си обичан/ не е заменено с нещо равностойно нито като количество нито като качество. това е първата невидима пропаст  между родителя и детето когато и двете страни се чувстват огорчени и ощетени от другия, това остава непоправено, другия- неразбран...
Детето се чувства по-малко обичано, защото обичта не му се показва всеки ден по познатия начин, майката огорчена от разглезеното дете, на което никоя играчка не стига, а обектите стават все по -скъпи, без желания ефект... и детето вече не я оставя задълго намира за да сииграе с новата играчка. Излиза че ние се опитваме да си откупим не любовта на децата, а лично време за себе сииии.... Ех свободата свободата, явно нищо не може да я замени, дори любовта в детските очички 
Друг лош страничен ефект на това купуване е хипертрофирането на чувството за собственост... детето не дава на другите "обичта на мама", обективирана в съответната играчка. да обичта намама не е за даване, но играчката е... и ето ти още един раздут проблем... защото играчките са престанали да бъдат просто вещи, натоварени са с непосилната мисия да са спестовна касичка за емоции...

Мисля че правилното е да показваме любовта си балансирано и по много различни начини, и най-вече да играем с децата си, да им обръщаме внимание не чрез купуване а чрез общуване. И най-хубавата играчка моментално ще бъде забравена ако алтернативата е да играе с мама, да се бори с тати... и споменът от тези игри ще ги сгрява много повече.

ето за това става въпрос също...

Не знам дали е правилно или грешно. Но ние с мъжа ми често му купуваме играчки или нещо за хапване, за да го зарадваме. Е, не прекаляваме, т.е. не го правим всеки ден, но достатъчно често. Стигна се дотам, че синът ми искаше да му се купи нещо, щом отидехме някъде. Аз обаче му обяснявам, че не винаги имам възможност да му купувам и когато се е налагало, категорично съм му отказвала. Така той разбра и спря да иска и да настоява. Иначе, баба си и дядо си ги манипулира, както си иска, но и те самите му позволяват. В началото му правех забележка, че не е хубаво така всеки път да иска баба му или дядо му да му купуват или носят нещо, но те се обаждаха против мен, че ще му купуват, "само и само да е мир". Затова вече не се обаждам, когато им поиска, а те не могат да му купят. Нека да намерят начин да му обяснят.
Вярно е, че при често купуване и угаждане, детео се пренасища и губи интерес. Но госпожата му в градината ми каза, че когато изгуби интерес към някои играчки, да му ги прибера или скрия и да му дам да си играе с други. И когато изгуби интерес към последните, да извадя тези, които съм скрила преди това. Един вид - да ги "повъртя" малко. После ги събирам и подарявам в градината.
Майка ми също ни угаждаше много на двамата с брат ми, но смея да твърдя, че меркантилизмът далеч не ни е обзел, нито пък сме станали неблагодарни. Даже напротив. Но както винаги - всичко е толкова индивидуално, колкото и клиширано да звучи.

Теоретично добре, но как да предложиш на едно дете цялото раzнообраzие от което има нужда , да му zадоволиш любопитсрвтото към научанване и иzпробване на нови неща , при положение , чЕ се живее ужасно zатворен анчин на живот в градовете? къщи колата градината колата къщи ? Колко могат да zаведат децата на иzлет в парка , гората , планината , по често на море , гости и пр... по колко пъти седмично карате zаедно колело ??? Раzглеждате животните в zоото или гъбите в парка ???
Та не можеш да държиш едно малко дете в града под ключ и да му подариш 2 конструктова годишно ...

oceanid поста ти страшно ме впечатли.Дано все още малкия не го приема по този начин.Дано навреме  успея да спра,за да не се пита детето ми дали го обичам

Моето първо дете е платило висока цена за много от нещата които сега разбирам... включително и точно това... 

Начинът да се трансформира даването на внимание от купуване в общуване... всъщност не е спирането според мен. А заменянето. Всеки миг, в който общуваме с детето си ние споделяме своя живот с него. То и точно от това има нужда, купуването е много непълноценен заместител, при който общуването трае много малко- докато трае избирането и плащането на играчката.
И детето, като природата не търпи вакуум. Ако започнеш да играеш с него, времето и вниманието му ще са заети с нещо по-ценно и интересно от купуването и потребността от купуването естествено и бизболезнено ще избледнее с времето./може би няколко месеца в които не трябва да му се отказва в повече от преди/ . А потребността на детето, която се задоволявала досега с купуването и притежанието - ще бъде задоволена, без да има период на отхвърляне и "недаване".
Не казвам да не се купува изобщо,нито да се купува само с повод, нито само  "по заслуги" : това е част от живота, но купуването да бъде просто част от общуването, заедно да се избере какво да се купи, и то нещо с което после заедно ще играете. Така самата вещ и самото купуване не се раздуват, и остават точно това което са: само средство за по-пълноценно общуване, в което детето научава нови неща.
Трудното е че това изисква да се примирим че сме загубили /а защо не подарили/ голяма част от свободата си с появата на детето и да не се бунтуваме вътрешно срещу това. Изасква и голямо търпение и способност да погледнем детето си с детски очи- да ни е интересно какаво ще направи, да очакваме изненади от него, да го откриваме като човек, толкова чист и неосакатен от трудностите в живота.
така ние ще научим детето си да открива хубавото в другия, да намира и печели приятели, които да приема каквито са и с които да споделя на свой ред мечтите и игрите си.

Всеки път, когато отидем за нещо до магазина, се връщаме и с нещичко за нея. Яйце, шоколадче, бонбонки с играчка. Веднъж се опитах да и обясня, че когато съм била малка е нямало шоколадови яйца, шоколадчета Киндер и даже бананчета, а тя ме погледна със съжаление и каза:"Мамо, ти си била нещастница, когато си била малка!"
Играчки също купувахме често, но напоследък се поспряхме- и при нас се оказа, че не можем да измислим подарък за Коледа, защото просто има всичко преди даже да се сети да го поиска. А и цялата стая е пълна с играчки, въпреки, че на няколко месеца обръщаме коша и изхвърляме счупените или прибираме тези, които вече е израстнала.
В момента сме на вълна пъзели- купуваме ги неограничено, горе-долу по 1 на ден, а също и книжки- тук вече налагам цензура, филмчета и т.н.

Не купувам всеки ден по нещо. И аз по едно време бях залитнала все нещо да купя за да се радва детето. Но се усетих навреме. Подаръчета и сладки неща не чака всеки ден. ако има нужда от нещо разбира се купувам, не е ограничена от нищо. Но честото купуване на играчки за мен са родителски амбиции. Децата не са виновни, така свикват и това за тях е нормално за ежедневието им да им се подари нещо. Миоята дъщеря има едно такова приятелче, чиято майка доста често купува играчки. На това дете му е втълпено, че много слуша и затова му купуват. Един ден беше казало на дъщеря ми. "Ами ти си лоша и не слушаш затова не ти купуват играчки" Толкова се ядосах тогава, че се наложи да обяснявам доста дълго лой какъв е.