Публикувана: 27 ян. 2009, 09:09 ч.
Последно мнение: 6 фев. 2009, 02:20 ч.

Купувам му постоянно играчки

5 704
98
1

# 30 27 ян. 2009, 14:12 ч.

Sofia
Мнения: 1 121

Пдкрепям с 2 ръце мнението на Франческа Салиери! Съвпада напълно с моя горчив опит по въпроса. В момента тъкмо водя борба с пристрастеността на дъщеря ми да получава дребни подаръци всеки ден, не е никак лесно, но имам успех. Събираме точки за послушание-вие си определете какъв брой и тогава може да има награда, като тя не е само материална. За сега така успях да редуцирам броя на подаръците.
Хубаво е , че се замисляш навреме по въпроса. И аз си мислех-какво пък толкова, доставяше ми удоволствие да я видя радостна, но стигнахме до момента, в който тя не цени нищо, просто има фикс идея да получи нещо ново, което на другия ден вече е забравено. Какъв е смисъла?

# 31 27 ян. 2009, 14:22 ч.

Мнения: 1 820

Когато пуснах дъщеря ми на ясла бях в същото положение.Беше ми мъчно,гузно,все не ми стигаше времето с нея.Когато отивах да я вземам все купувах и играчка и за ядене.И аз исках да си "изкупя вината"ако изобщо мога.Знам че това не е начина,но когато сутрин я водехме и виждах разплаканата муцунка,и вечер я вземем и виждах усмихнатото лице,нямаше по щастлива от мен.Не се замислях за пари,но се замислих че в един момент тя няма да чака мама,а ще чака подаръка от нея.И ми стана криво.Сега купувам само нещо за ядене,защото знам,че е като зверче гладна и няма търпение да стигнем до вкъщи.Играчки вече казахме че ще се купуват на празници. Hug

# 32 27 ян. 2009, 14:43 ч.

Мнения: 8 999

Цитат на: Глухарче в вт, 27 яну 2009, 09:09

Не знам защо е така.Просто изпитвам желание да му купувам.Отивам за хляб и в един момент се усещам,че оглеждам рафтовете за количка или нещо дребно,за да му доставя удоволствие.Дали не се опитвам да му купя любовта.И дали изобщо по този начин предизвиквам любов.Упрекват ме,че много го глезя,а аз не го чувствам така.Бъркам ли?

Не знам дали бъркаш, но и аз много купувах докато децата навършиха 5-6 г. После явно се пренаситихме - и аз, и те, и стаите им. Сега получават подаръци само по повод.

# 33 27 ян. 2009, 14:54 ч.

София
Мнения: 3 099

Цитат на: Франческа Салиери в вт, 27 яну 2009, 11:49

Цитат на: гостка в вт, 27 яну 2009, 11:42

Аз съм дете, на което му се носеше Байкалче всеки ден на прибиране от работа (тогава това имаше). Голяма грешка, за която не съм благодарна - разви у мен пристрастеност към сладко и императивно изискване за подарък всеки ден! Гадост! Посрещах ги с "Какво ми носиш?". Пък да не описвам разочарованието, когато не е имало време или пари за нищожната гадост... ooooh!

Синът ми е на 2 г. и 1 м. и не знае за какво се ползват шок. яйца, всякаквите киндери, близалки и лъскави бонбони!

Ето пък другата крайност- да си лишаваш децата, заради проблемите от детството си.

Не мисля. До 3 години шоколадът и бялата захар не носят нищо, освен вреди на подрастващия организъм. Това може да го каже всеки, попрочел това-онова из необятната нетска шир...

Не е никакво "лишение" детето да не се тъпче с боклуци, които водят до физически и психически зависимости.

И моето не ги разбира изброените в поста на Гостка. Flutter

# 34 27 ян. 2009, 15:30 ч.

Варна
Мнения: 10 493

Хайде сега,много силно изказване.Никой не говори за тъпчене.Едно шоколадче или една близалка едва ли ще те доведат до психическа и физическа зависимост.

# 35 27 ян. 2009, 15:45 ч.

Мнения: 567

Чела съм някъде из детските психологии, че презадоволяването и купуването всеки ден на подарък губи магията и очарованието на ОЧАКВАНЕТО на подаръка. Мечтаенето за него.
Затова подаръците трябва да са основно с поводи. За да може детето да изпита чудото, вълнението, радостта на "чакане" на подаръка.
Ако е затрупвано непрекъснато с подаръци, то какво да чака, като всеки ден получава подарък. Така постепенно децата ще загубят и усещането за съответния повод или празник! Настроението, което го съпровожда! Ами да - ден като ден! По нищо не се откроява от предния! Преставяте ли си, че и Коледа вече няма да е вълшебна! А и така никакъв друг празник не може да се открои!
Явно нуждата е в самите нас, не в децата. Аз купувам без да са ми поискали нещо, дори когато съм без тях! Значи проблема си е в мен!

# 36 27 ян. 2009, 15:52 ч.

Мнения: 2 018

Аз като съм отгледана с шоколад носен от Германия в кашончета /то не беше течен в туби като от паста за зъби, натурален, млечен/ и като съм си хапвала торти и пасти, дане би да съм зависима. Joy

Много са знаели родителите ми, че била вредна захарта. То не се знае, наистина ли е вредна или си е начин да ни накарат да ядем по-скъпата /учудващо защо/ кафява / за мен боядисана/ захар или изкуствени подсладители.
Това било вредно, онова би вредно... всяко нещо в прекалено количество - да, но това детето ти да не знае вкуса на шоколада си е обирджийство на детство.

# 37 27 ян. 2009, 15:59 ч.

Мнения: 567

Хайде да си решим проблемите с играчките! Thinking

За шоколада има отделна тема. Peace

# 38 27 ян. 2009, 16:09 ч.

Sofia
Мнения: 8 819

И аз дооскоро водех Влади в Джъмбо почти всеки ден след детска градина, докато в един момент не се усетих,че ходим заради самото ходене, по навик, и започнахме дори да дублираме играчките,само че в друг цвят ooooh!

От тази учебна година вече ходим заедно в магазин за играчки по веднъж седмично за нещо дребно,като съм дефинирала ко е е дребно и не скъпо Simple Smile

Прясна случка:в Джъмбо сме двамата и той ме пита:Мамо, може ли това...Скъпо ли е? или Това не е дребно, ще ми е подарък за РД, нали? И хората отстрани опулили ей такива очи Shocked

и цъкат:Тая майка каква е скръндза Sick

истината е,че голяма част от хората смятат(ме),че трябва да задоволяваме желанията на децата си на момента и ако не го правим значи нямаме пари
така или иначе всеки ден като го вземам младежът ме пита:Какво ми носиш? Нося му някаква почерпка- бисквити,дъвки,шоколад. Напоследък му обяснявам,че носенето на нещо не е задължително всеки ден!
Сега с нетърпение очаква РД и си коментира какъв да му е подаръкът, или...,или...

# 39 27 ян. 2009, 16:21 ч.

Варна
Мнения: 10 493

spasdidi и аз стигнах до заключението че проблема е в мен,поне за сега.Детето все още не ме гледа в ръцете като отида да го взема от градина.Но в един момент ще започне.
Ge(rga)na започвам с обясненията.
Преди една седмица ми каза,че не било вярно че дядо Коледа работи само една седмица.За него е целогодишно Confused

# 40 27 ян. 2009, 16:40 ч.

Мнения: 9 052

Купувам много играчки, но гледам да не са боклуци, че не ми се пълни къщата с болуци. Ако иска нещо мъничко просто zа радост след градината отиваме zаедно или в сладкарница и получава подарък паста или му вzимам по пътя едно шоколадово яйце или някой плод или от малките пушени сирена ... или каквото си поиска, но да не оставя боклук след него.
За по големи играчки съм снабдена с лего автомобилчета и подобни , които са скрити и се вадят едно по едно , когато малкия се сети, че му се реди лего винаги има нещо ново Wink

# 41 27 ян. 2009, 16:48 ч.

Бургас
Мнения: 10 831

Оф, и моята дъщеря още пише писма на дядо Коледа.При нас така се случи,че тя си поръча играчки Грижовни мечета.Аз съответно никъде не ги намерих и започнах да компенсирам с понита.При първото пони чак плака от радост......но със всяко следващо се усеща че вече е по-скоро за бройката.Отскоро е тази зависимост и се надявам лесно да я преодолеем.Иначе купуваме книжки,по-рядко играчка,но всеки ден и нося листи за оцветяване с герои от филмчета/не съм я научила да чака лакомства/.

# 42 27 ян. 2009, 17:17 ч.

София
Мнения: 175

Купувам играчки, понякога и без повод. И все пак не толкова често, че да се загуби тръпката и изненадата. Преди да му купя нещо, особено ако е по-голямо и скъпо, му обяснявам как ще му купя въпросната играчка, как се играе с нея, после той разказва как си я представя. Старая се да създам истинско желание и потребност към играчката, за да не остане захвърлена в коша на петата минута. Въпреки това често се случва да се зарадва повече на лодка от лист хартия отколкото на скъпа играчка от магазина.

# 43 27 ян. 2009, 18:09 ч.

Мнения: 1 820

Естественно,че едно шоколадче или една близалка няма да доведат до психическа и физическа зависимост.Моята дъщеря е яла шоколад,но не е пристрастена към него.Защо вместо да купя един шоколад,да не и купя един банан или ябълка след яслата. Hug