За серийните убийци...

Ричард Спек (1941 – 1991)

Масовият убиец Ричард Бенджамин Спек (6 декември 1941 – 5 декември 1991 г.) брутално избива в дома им осем студентки медицински сестри от чикагска болница на 14 юли 1966 г., когато той самият е едва на 25 години.

Спек е седмото от осем деца на силно религиозни родители. Баща му умира, когато той е на шест години и майка му се омъжва повторно. Ричард дълбоко мрази втория си баща, който е пияница, грубиян и побойник, и често отсъства от дома. Детето е слаб ученик, пропива се още на крехката възраст от 12 години и напуска училище в девети клас. Освен алкохола, бъдещият убиец има и друг проблем – той страда от непрестанни главоболия, дължащи се на няколко случая, в които си е ударил лошо главата. По времето, когато започва да пие, Ричард Спек попада и за първи път под ударите на закона. Той е арестуван няколко пъти – за взлом, нападение с нож и навлизане в чужда собственост.

На 14 юли 1966 г. Спек звъни на вратата на студентки медицински сестри на възраст между 20 и 24 години. Когато Корасон Амурао му отваря вратата, той я заплашва с пистолет и нахлува в къщата. Под дулото на оръжието нападателят събира всички момичета в една стая и прибира портмонетата им. По-късно Спек твърди, че е бил пиян и дрогиран, и планирал да извърши само въоръжен грабеж. Вместо това обаче, той взима за заложници Глория Дейви, Патриша Матушек, Нина Шмейл, Памела Уилкънинг, Сюзан Фарис, Мери Ан Джордан, Мерлита Гаргуло и Валентина Пасион, които по различно време се прибират в къщата. Часове наред маниакът се гаври с момичетата, като ги бие, души и пронизва с нож до смърт, а Глория Дейви е изнасилена и после удушена. Психиатърът, който по-късно анализра убиеца, отбелязва, че той страда от комплекса „светица-мръсница”, а Глория Дейви е имала лошия късмет да му напомня за бившата му съпруга. По време на кървавата вакханлия Корасон Амурао успява да се измъкне и да се скрие под леглото, което й спасява живота. Тя остава там няколко часа, след което излиза, намира труповете на съквартирантките си и започва да вика за помощ. Отзовалият се патрулиращ полицай е първият, който вижда ужасяващата гледка на голите и окървавени трупове, разпръснати из цялата къща.

След клането Ричард Спек взима парите на момичетата, напуска къщата и влиза в закусвалня в близост до местопрестъплението. Там неадекватното му и превъзбудено поведение поражда съмнения от страна на редовен клиент на заведението и, преди да си тръгне, той се обажда в полицията да докладва за подозрителния посетител. След разпита на Корасон Амурао снимката на убиеца се появява в пресата и започва лов за главата му. На 17 юли той е заловен случайно, след като прави опит за самоубийство в един хотел и е закаран в болница. Разпознат е по татуировката си, която единственото оцеляло момиче е запомнило от нощта на касапницата.

Снимка

Едмънт Кемпер

Едмънд Емил Кемпър III е роден на 18 декември 1948 г. в Бърбанк, Калифорния и още от малък демонстрира социопатично поведение – измъчва и убива животни и разиграва мистериозни сексуални ритуали с куклите на сестра си. Отношението на майка му към него също спомага за пълното оформяне на профила му на убиец – тя непрекъснато го гълчи и унижава, и доста често го заключва в мазето за през нощта от страх да не посегне на сестрите си.

На 27 август 1964 г. Кемпър застрелва баба си Мод, докато тя седи в кухнята и добавя последните щрихи на детската книжка, която пише. Когато дядото се връща от магазина, внукът застрелва и него. След като приключва кървавото деяние, той се обажда на майка си, а после по нейно настояване звъни и в полицията. Обяснението на 15-годишния убиец е: „... просто исках да разбера какво е чувството, като убиеш баба и дядо”. Той е въдворен в болница, но по-късно е върнат на грижите на майка си в Санта Круз, въпреки несъгласието на някои от лекарите.

По-късно Едмънд Кемпър сменя множество работи, преди да се установи в Калифорнийската служба за публични услуги - отдела за поддрържка на магистралите. По това време той е висок 202 см и тежи над 136 кг. В периода май 1972 – февруари 1973 г. Кемпър се развихря, оставяйки след себе си труповете на студентки-автостопаджийки, които е качил по безлюдните провинциални пътища. Той ги отвежда на уединени места, където ги пронизва с нож, прострелва или удушава, след което закарва телата в дома си, накълцва ги и прави секс с останките. След като задоволи извратения си нагон, некрофилът разчленява труповете и ги изхвърля в някоя клисура или ги заравя в полето. Той убива по този начин шест колежанки, като често пъти причината да излезе „на лов” е поредния скандал с майка му.

През април 1973 лошите отношения с майка му достигат своя връх и Едмънд Кемпър я пребива до смърт с чук, докато спи. После я обезглавява и дълго се гаври с тялото. Убиецът изнасилва осакатения труп, а главата използва като мишена за стрелички, след като е изтръгнал гласните струни и ги е изхвърлил на боклука. Тези жестокости обаче не успяват да уталожат нагона му и той кани на гости приятелка на майка си, за да я удуши. След като приключва с нея, той заминава с колата си на изток. По-късно обаче, разочарован, че по радиото не съобщават и дума за престъпленията му, психопатът спира и сам се обажда на полицията, за да признае какво е извършил. Търпеливо изчаква полицаите да дойдат и да го приберат, без да показва и следа от срам. По време на процеса той пледира за невменяемост, но е осъден за осем убийства. Тогава моли да му бъде наложена смъртна присъда, но това наказание е отменено по това време и серийният убиец получава доживотен затвор.

Към днешна дата убиецът на студентки се затворен в лечебно заведение в Калифорния. Pсихопатските му изказвания са използвани в книгата „Американски психар”, по-късно филмирана. На Кемпър принадлежи репликата: „Когато видя красиво момиче да ходи по улицата, през ума ми минават две неща: част от мен иска да я заведа у дома, да бъда мил и да се държа добре с нея, другата част обаче се чуди как ли би изглеждала главата й, набучена на пръчка.”
По-късно Ричард Спек твърди, че няма никакъв спомен за убийствата, въпреки че преди това е признал за тях под въздействието на лекарства. Самопризнанията на убиеца обаче, не са необходими, за да бъде изправен пред съда, тъй като следствието разполага с жив свидетел – Корасон Амурао. Масовият убиец е изследван от шестима психиатри и е признат за вменяем. Също така, няма доказателства, че той е бил под влияние на алкохол и наркотици по време на извършването на престъплението. Намерени са и негови пръстови отпечатъци в къщата, превърнала се в гробница за осемте студентки. Всичко това е достатъчно, за да започне на 3 април 1967 г. съдебен процес при закрити врати. На 15 април съдебните заседатели намират Спек за виновен, а на 5 юни съдия Хърбърт Пашен го осъжда на смърт на електрическия стол.

Поради административни нарушения обаче, Върховният съд задържа изпълнението на наказанието, а по-късно напълно го отменя, като само потвърждава присъдата „виновен”. На повторното гледане на делото на 21 ноември 1972 г. Ричард Спек е осъден на 400 до 1200 години затвор – 8 последователни присъди от 50 до 150 години. Масовият убиец влиза в затвора и през годините на няколко пъти му е отказано помилване. Когато по-късно го питат за убийството на студентките, той се шегува: „Просто не им беше ден!”.

Спек умира от сърдечен удар на 5 декември 1991 г., ден преди 50-ия си рожден ден. По време на аутопсията невролозите се натъкват на уникални аномалии в мозъка му. Според тях те засягат центровете на паметта и контрола на гнева и емоциите. Медиците предполагат, че може това да е била причината за извършените от него престъпления и за постоянните му главоболия.

Снимка





Айде стига толкова засега.
ПС: На снимките няма кървища, споко.

Направи ми впечатление,че всичките имат странен поглед,някъде зареян,тоест изобщо не присъства на снимката,определено неадекватен,макар и нормално да си изглеждат.
А този Тед Бънди,дори  ебил и чаровник и убавец,поне така се вижда на някой от снимките,тц,тц
И повечето са живяли дълъг живот,е това иронията на съдбата....
Хелта мерси за материала,който си постнала...

О, за мен бе удоволствие. Ако изпадне нещо интересно по темата ще го поствам.

Дам - ето семейство сириъл килърс:

Пол Бернардо & Карла Хомолка


Пол Бернардо е роден на 27 август 1964 г. в Скарбъро, Онтарио и на пръв поглед изглежда симпатичен млад човек. В действителност обаче в него се спотайва изнасилвач и сериен убиец, който повлича и красивата си русокоса съпруга Карла Хомолка в блатото на покварата.

Пол има тежко детство – той е плод на извънбрачна връзка на Мерилин Бернардо, а съпругът на майка му е педофил и воайор, който малтретира собствената си дъщеря. Неморалното поведение на Кенет Бернардо травмира доведения му син, който се опитва да измие срама, като се представя блестящо в училище, а след завършването на университет започва работа в престижна счетоводна фирма.
Първите престъпления на Бернардо датират от месец май 1987 г., когато в Скарбъро, Онтарио, са регистрирани серия изнасилвания. 23-годишният младеж напада 14 жени, но успява да остане неразкрит, а медиите дават на тайнствения престъпник прякора „Изнасилвача от Скарбъро”. През октомври същата година Пол Бернардо среща 17-годишната русокоса красавица от чешки произход Карла Хомолка в един хотелски ресторант. В края на 1989 г. те се сгодяват, а малко след това прастъпникът започва да включва Карла в своите злодеяния. През юли 1990 г. двамата упояват по-малката сестра на Хомолка – 15-годишната Тами – и, докато тя е в безсъзнание, Пол я изнасилва. През декември същата година Карла решава да поднесе сестра си като коледен подарък на любимия си. Този път обаче те прекаляват с животинските успокоителни и, след като е изнасилена, Тами се задушава и умира. На полицията двойката обяснява, че станалото е инцидент и те са се опитали да помогнат, но безуспешно. През януари 1991 г. Бернардо напада още едно момиче, а шест месеца по-късно Карла взема участие в изнасилването и убийството на 14-годишната Лесли Махафи. Злодеянието е заснето на видеокасета. 29 юни е важен ден – двамата сключват брак и на същата дата в едно езеро е открито разчлененото тяло на 14-годишната девойка, залято с бетон. Убийците продължават да действат в тандем. На 16 април 1992 г. Карла Хомолка помага на Пол да отвлекат Кристен Френч от паркинга на църквата, след което няколко дни я изнасилват и изтезават, а накрая я убиват. Когато момичето е открито след две седмици в една канавка, цялата му коса е отрязана.

Връзката на извратеното семейство започва да се разпада в началото на 1993 г., когато Пол за пореден път жестоко пребива Карла, наричайки я своя секс робиня. Тя го напуска, като подава оплакване срещу него в полицията. През февруари той е арестуван и къщата му е обискирана. Претърсването продължава 71 дни и поради чиста случайност видеокасетите, на които престъпниците са заснели изнасилванията на Тами Хомолка, Лесли Махафи, Кристен Френч и неизвестно момиче, наречено „Джейн Доу”, не са открити. В последствие адвокатът на Бернардо Кен Мъри прибира записите от тяхното скривалище и ги укрива в продължение на 16 месеца. В същото време обаче излизат резултатите от пробите ДНК, взети от насилника, и се оказва, че те съвпадат с тези на Изнасилвача от Скарбъро. Пол Бернардо е поставен под 24-часово наблюдение, а вследствие на показанията на съпругата му по-късно е арестуван.
Съдебният процес срещу Карла Хомолка започва на 28 юни 1993 г. Тя се признава за виновна по две обвинения за непредумишлено убийство и пледира за смекчена присъда. В замяна на съдействието, което оказва на силите на реда, тя получава само 12 години затвор. На медиите е наложена забрана да отразяват делото, за да се осигури на Пол Бернардо справедлив процес. През септември Кен Мъри се оттегля като защитник на изнасилвача и предава укритите видеокасети на новия му адвокат, който ги предава в полицията. През 1995 г. на база записите и показанията на Хомолка престъпникът е осъден за убийствата и му е наложена доживотна присъда. По време на процеса той се опитва да прехвърли вината за смъртта на момичетата върху съпругата си, но безуспешно. През 2006 г., излежавайки наказанието си в самостоятелна килия, той признава в писмо до адвоката си за още 10 изнасилвания. Карла Хомолка е освободена на 4 юли 2005 г. след 12 години зад решетките.
Дори след края на процеса има съмнения, че двойката е извършила и други престъпления. В дома на Бернардо е намерена изрезка от вестник, в която е описано жестоко изнасилване на момиче на Хаваите по времето, по което Бернардо и Хомолка карат там медения си месец. Възможно е то да е дело на Изнасилвача от Скарбъро, тъй като съвпада и по време, и по метод на действие. През 1990 г. Робърт Балтович е осъден за отвличането и изнасилването на 22-годишната Елизабет Бейн. Неговите адвокати обаче твърдят, че той е невинен, а истинският престъпник е Пол Бернардо. Балтович е освободен през 2000 г., а 4 години по-късно започва ново дело по случая „Бейн”.

Целият случай от полицейска гледна точка начин на разкриване и действие са описани в книгата на Джон Дъглъс "Пътуване в мрака".

снимка от сватбата им
и после

Даниел Гонзалес (1980 - 9 August 2007)

Лондонски съд призна за виновен 25-годишния Даниел Гонзалес, който, вдъхновен от любимите си филми на ужасите, искал да се превърне в скандално известен сериен убиец. Само за три дни в южната част на Англия Гонзалес убил четирима непознати и се е опитал да отнеме живота на още двама.

Пред полицията престъпникът е обяснил, че просто е искал „поне за ден да се почуства като Фреди Крюгер“ - знаменитият сериен убиец от филма „Кошмар на Елм Стрийт“, или пък да бъде отговорен за клане като това в гимназията Калъмбайн в САЩ през 1999г.

На 15 септември 2004 Даниел Гонзалес се опитал да убие първата си жертва в Хилси, на южния британски бряг, като атакувал с нож възрастен мъж, който извеждал кучето си. Нападението му срещу 67-годишния мъж обаче не било успешно и същия ден Гонзалес заминал за Уокинг, където убил 73-годишната Мари Хардинг, която се разхождала в безлюден парк.

Няколко часа след това 46-годишният лондончанин Кевин Молой също бил намушкан смъртоносно пред бар в северната част на английската столица. Малко по-късно Гонзалес влязъл с взлом в къща в същия квартал и се опитал да убие собственикaй.

Възрастният мъж оказал яростна съпротива и убиецът бил принуден да избяга.

Последните две жертви – съпрузите Дерек и Джийн Робинсън,съответно на 75 и на 60 години, били убити в дома си от почитателя на хоръри. Малко след двойното убийство Гонзалес бил заловен на гарата в Северен Лондон.

Обвиняемият признал само за опитите за убийство и заявил, че няма нищо общо с четирите жертви или ако има, то те не са дело на неговия разум, а на нечий друг. На съда в Лондон обаче му отне само час да го признае за виновен по всички обвинения.

„Ние смятаме, че Гонзалес е психопат, който убива само заради суровия си нрав и за собствено удоволствие“, казва прокурора Ричард Хоруел.

Гонзалес беше намерен мъртъв в своята килия на болницата Broadmoor на 9-ия август 2007, той беше разрязал своите китки със счупен компакт-диск.

снимка


Ричард Куклински (1935 – 2006)

Роден е на 11 април 1935 Ню Джърси, умира на 5 март 2006. Американец от италиански произход въпреки, че някъде четох, че има и полска жилка. Известен е като "The Iceman" до колкото успях да разбера идва от това, че убивал някои от жертвите си като ги вкарвал в хладилници и ги замразявал живи. Предполага се, че е убил от 33 до 200 човека /цифрите са различни в някои сайтове/ в продължение на 30 години, но повечето от тях като наемен убиец на мафията, работил е за ДеМео и Гамбино. По-голям брат е на насилника и убиеца Джоузеф Куклински /явно е семейна черта/.

Малтретиран жестоко от баща си, в детството си, той е убивал и измъчвал котки и кучета по най-жесток начин. После започва да убива хора. Не ги убива за удоволствие, защото не изпитва нищо, нито страх, нито тръпка, нито приток на адреналин.




И една статийка:


Серийните убийци са неразбираеми и може би тъкмо заради това при тях се наблюдава една необикновена душевна атрактивност. Техните деяния изглеждат толкова произволни, както и изборът на жертвите им, които в повечето случаи изобщо не познават. Какво кара хора като Юрген Барч, Андрей Чикатило или Джак Изкормвача да убиват винаги отново и отново?
На този въпрос не може да се отговори първосигнално, тъй като типичен сериен убиец няма. За да се изведе профилът на извършителя, ФБР е разработило класификационна система, в която серийните убийци се подреждат по процента на планираните от тях деяния. Прототипите на тази система се различават както по мотивация, така и по личностните и престъпни белези. Различните следи на местопрестъплението могат да бъдат свързани с извършител, който до определена степен обединява белезите на два типа. Също така е възможно престъплението да изглежда различно, повлияно от ситуацията на местопрестъплението или да се касае за няколко извършители.
Ричард Чейс, "Вампирът от Сакраменто", който през 70-те години в рамките на няколко седмици убива 6 души, е неорганизиран извършител. В голяма степен той е непресметлив, тъй като страда от тежко психично заболяване. В престъпленията си той най-вероятно реализира онова, което казват гласовете в главата му или онова, което счита за реално и необходимо в лудостта си. Той действа без разум и извършва убийствата под въздействието на импулс, който се появява при неочаквана изгодна ситуация. Местопрестъплението отразява менталнoто му състояние и въздейства хаотично. Когато ужасният му ритуал започне, жертвата вече е мъртва, защото за него представлява опасност, когато тя психически е по-слаба от самия него.
Чейс е бил убеден, че сърцето му ще се сгърчи от липса на кръв. Първо започва да убива животни, по-късно хора, за да пие кръв. По негово убеждение - той изпада в тежка параноидна психоза - това е била единствената възможност да спаси живота си. Неорганизираните серийни убийци от този тип са изключителна рядкост. Според дефиницията на ФБР за сериен убиец се определя онзи, който е убил най-малко трима души за определен период от време. Най-известният случай на сериен убиец може би е Ед Гейн, който през 50-те убива голям брой жени в САЩ. Семейството на Гейн, което живеело във ферма, било почти изцяло подвластно на майка му. Тя унижавала мъжа си, забранявала на сина си всякакви други контакти освен тези в училище и веднага разваляла създадените приятелства. Това важало в особено голяма степен за жените, които според нея били проститутки, с изключение на самата нея. Гейн бил 39-годишен, когато майка му умира. Най-сетне дошъл моментът, в който той вече можел да задоволи любопитството си към другия пол. Първо се снабдил с анатомични книги, но скоро прескочил границата и започнал да разкопава от гробове труповете на жени, за да ги "изучава". След като това станало прекалено обстоятелствено за него, започнал да търси живи жертви. Части от труповете използвал за сексуално задоволяване и като декорация за дома. Така например той си направил огърлица от устните на жертвите и заковавал черепите им с пирони по стените. Особен интерес за него представлявала кожата на жертвите, която одирал и обработвал. След това с нея си тапицирал столовете и си шиел различни дрехи. Историята на Ед Гейн е намерила път и към популярността. Неговият образ е използван във филми като "Психо" и "Мълчанието на агнетата".

планира деянието си и е наясно с последствията. Дълго преди да извърши първото си убийство, той е обладан от брутални фантазии. В тях той обрисува изпълнените с насилие действия, в които може да властва над жертвата си. Въпреки това първо го възпрепятства срамът от убийството, който не е вроден, а е културно предаден. С течение на времето той научава техники, с които да преодолява тези вълни на смущение. От решаващо значение е дехуманизирането на жертвата, с което й се отнемат всички човешки качества и се действа с нея като с предмет. Друг централен фактор е вътрешната дистанция, която извършителят усеща спрямо останалите хора. Действително е възможно повърхностно да са налице интеграционни качества. Някои серийни убийци имат дори семейства и деца, но въпреки това емоционално остават аутсайдери. Тяхната егоцентричност и изолация ги карат да не се чувстват като част от обществото и да не спазват законите и правилата. По време на първото си деяние извършителят оправдава действията си с това, че жертвата е наясно със съдбата си или дори че има полза от това и превръща престъплението си "в служба на обществото". Когато започне да изживява фантазиите си, смъртоносното насилие за убиеца се е превърнало в елементарна съставна част от живота му - той се е научил да го използва за налагането на желанията и потребностите си. Първата стъпка за изживяването и реализирането на агресията е насочена в повечето случаи срещу животни.

Когато най-накрая се обърне внимание и на потенциалния полов партньор, страсти се проявяват първо във воайорски и фетишистки действия, но скоро след това се превръщат в брутални посегателства. При това извършителят не действат с намерението да извърши убийство. Историческите примери са се превърнали вече в легенди, когато си помислим за Петер Кюртен, "Вампирът от Дюселдорф", Джак Изкормвача или Томас Холст, известен като "Горският убиец". Изборът на жертва в повечето случаи става въз основа на определени белези като възраст, начин на обличане или доловена уязвимост, която важи за проституиращите и пътуващите на стоп.
Противно на обичайната представа, серийните убийци в един малък процент убиват членове от семействата си, приятели или познати. Така на организирания убиец първата му жертва е поне бегло позната. В началото все още му липсва самообладание и опит, за да нападне човек с намерението да го убие, чиято реакция не може да прецени. След като жертвата е под негова власт, той вече може да реализира често преживявания във фантазията му ритуал на абсолютна доминантност. Превъзходството е всичко.


Това чувство на пълно превъзходство е намерило силен израз при двойката Фредерик и Розмари Уест, за което свидетелстват не само съдебните дела. Те извършват множество убийства в продължение на 16 години, до разкриването им през 1987 год. Двойката превръща килера си в камера за мъчения, където заключва жертвите си, за да им причиняват болка в продължение на дни. В основата на тези садистични действия стои същинската мотивация на този тип извършител: Той се наслаждава на страха и безпомощността на жертвата. Така сексуалните посегателства служат не само за задоволяване на нагона, а и за унижение на жертвата, която вече няма контрол над собственото си тяло. Убийството накрая не е много логично следствие, а ултимативен израз на властта на убиеца над живота и смъртта. След деянието извършителят преживява хронологията на мъченията в мислите си отново и отново и още веднъж се наслаждава на възбудата от убийството. Докато тя е налице, той няма да убие отново. Но реалността не е толкова перфектна както фантазията. Възможно е жертвата да е била апатична и да е сипела ругатни, вероятно даже почти е успяла да избяга. Такъв риск убиецът не може да поеме за втори път и търси възможност при следващата жертва ситуацията да бъде по-контролируема. Следващото убийство се планира грижливо и се отличава с още по-голяма жестокост, както е случаят с Марк Дутро. Този тип убийци чувстват, че превъзхождат не само жертвата, но и обществото. Те се наслаждават на последствията от престъпленията си, например тогава, когато човек не може да напусне дома си от страх. Те следят съобщенията в пресата за случаите им и понякога стигат дотам, че информират полицията за мястото на престъплението и трупа. Те не спират докато не бъдат заловени. Винаги обаче става така, че в един момент серийният убиец допуска грешка. В такива случаи остава спорно дали те са търсели общественото внимание в един съдебен процес или просто са се уморили от убийства.

Хелта, супер си

На мен ми прави впечатление, че религиозният фанатизъм при родителите, често отключва желание за насилие в децата. Когато децата се възпитат в стерилна среда в среда, с прекалено и ненормално висок морал. Натрапване, че някои неща са мръсни, долни, срамни, унизителни. Тотално властване и контрол, и изключително строги мерки на възпитание- връзване, заключване и пр., с уж положителна кауза.
Сякаш цялото това подтискане на емоции и нормални човешки нужди, дремещо в човека с години, изведнъж причинява адски взрив и настъпва тотален обрат, "наваксване" на всичко недостигнато, като е съпътствано с нечовешка жестокост и омраза към целия свят.
Мисля, че ненормалните крайности и отношения в едно семейство и среда, до голяма степен благоприятстват изкривяването на психиката, още от детска възраст.

Ще спомена нещо по повод твоя пост, което няма много общо със серийните убийци, НО...
имах една съученичка, която беше, да си кажа честно, пълна задръстенячка. В 12-ти клас приятелите и от училище бяха 4-ти клас, с нас не комуникираше, обличаше се като първолак, трябваше да ходим на някакъв маратон в центъра и си направихме среща на Пилони и тя не знаеше къде е, защото никога не са я водили и не е ходила в НДК. И всичко това, защото родителите й я притискаха и подтискаха. Като завършихме и попадна в университет, където е далеч от родителския контрол, сещай се за какво става дума... пълен разврат и неща, което нормален човек не би направил. Просто я изби, затова, че си го е таяла толкова години.

Много харесвам Criminal Minds, ясно е, че е сериал и все пак нещата са измислени, но ми харесва, че обръщат внимание на психологическата страна на серийните убийства, на това как мисли и разсъждава един сериен убиец, защо го прави, какво го е подтикнало, какво е отключило това у него, как действа, как определя модела си на действие, жертвите, района, в който извършва престъпленията и така нататък. Интересно е.

В този ред на мисли, тук в България има ли нещо като профайлъри? Някой има ли представа?

Има институт по психология към МВР - там правят портрет /а и не само там/ при възлагане на задача!

Така е, има много подобни случаи. Е, не винаги се стига до престъпления и жестокости, но има едно объркана и грешна представа за света.
Случаят, който цитираш е показателен. Това момиче е било лишено от социален живот. То вероятно не е знаело как се държат хората помежду си, като приятели, като гаджета, не е имала никога гадже или приятелки на своята възраст, които да и споделят и разказват. В университета вече е нямало как да игнорира контактите, контролът е липсвал. Разни мъже са забелязали, че е наивна, и са започнали да я подмятат помежду си, а тя си е мислела, че това е нормалното, че всички хора го правят. Опитвала се е да имитира другите, но не е знаела, че това не е правилният начин.
А е възможно и по този начин да си е отмъщавала за всички ограничения, натрупани с годините.


А тези двамата имат толкова ангелски вид, даже си приличат визуално. Как човек би предположил...

Честно казано, освен Чикатило, на мен повечето ми изглеждат съвсем нормални на външен вид. Взимам под внимание, че повечето снимки са стари, но така или иначе не биха ме впечатлили, ако ги видя на улицата. Което е плашещото.

Юнабомбър - помните ли го! също си е сериен убиец.

Ооох, от два часа се напъвам да се сетя името и прякора му! Тед Казински /или Качински/! Той май убива трима-четирима човека, но пък ранените по време на неговите атентати са доста. И също така дълги години не са успяли да го хванат.

Тези двамата наистина ме изумиха Пол Бернардо & Карла Хомолка,изглеждат толкова незаплашително и това им е най големият плюс на серийните.Трябва да изглеждат приятни,да се слеят с тълпата,дори да очароват хората и в действителност се докопват изключително лесно до жертвите си...
Сетих се за един изверг от Лозен,който убиваше безащитни животни с отровните си змии,този също е с потенциал да стане и убиец на хора...Мда и тук почва психиката ни да изчатква с такъв наклон,като на американците...

                      Вие май се шегувате, че си нямаме български серийни  . Просто при нас всяко чудо е за три дни. Сещам се за поне няколко случая, като най-впечатлителни са ми тримата русенци, дето канибалстваха. Хванаха ги преди три години. Както стана с тях после - не знам.
                      Най-притеснително ми се струва, че тази тема е редом с няколко други за изчезнали хора  .