За серийните убийци...

Това, което съм гледала като документални филми по тази тема е, че има генетична предразположеност към убийствата, и че някакви тежки драматични събития обикновено в семейството ги провокират тези изяви.
Дори много често първите убийства на такива хора са собствените им родители.
При всички положения ги приемам не само като обикновени зли хора, но като психично болни такива.

Да не кажа, че провокиране на масови убийства като войни, не е по малко злодеяние. Но някак сме свикнали това да го приемаме по лесно. 

Имаше преди години един сайт, serialkillers.net ако не се лъжа. Имаше доста психологически данни за тях, както и информация за специализрано звено в САЩ, което ги разследва.

Възпитанието играе съществена роля при формирането на социопата, не е само генетиката.
Някои са резултат от неангажирани емоционално и физически майки, които ги тръсват на някоя баба и ходят да си веят..., упс!, да си живеят живота.
Другите пък са на обратния полюс - продукт са на свръхлюбящи майки-орлици, които отглеждат гении и лидери, ама така хубаво ги отглеждат, че те израстват с твърдото убеждение, че са богове и човешките закони (и живот) за тях не важат.
Всеки път щом се зачета в Нашите деца ми минава мисълта, че просто няма начин около нас да не е пълно със серийни убийци или поне бъдещи такива. 

Упс направо ме притесни с това изказване,а дано не си права на 100 процента
Иначе съм съгласна до някаква степен за възпитанието,че дава отражение на личността,но пък колко хора които са израстнали в ужасни и пропаднали семейства стават добри хора.
И все пак дали в България  еимало,някой чувал ли е,чичко Гугъл не казва.Спомням си за Пловдив,че имало няккъв Жоро Павето,който убивал млади жени,но дотам...

Сетих се и още нещо. По повод разкритията за Карлос Сантана ( че е бил малтретиран като дете) в един сайт бяха писали че обичаните и добре гледани деца ставали обичливи и нормални хора, а малтретираните ставали известни  .

А serialkillers.net го няма вече:( интересен беше.

този специално , за когото говориш е резултат на кръвосмешение - бащата е спал с дъщеря си ,
и като дете също е бил сексуално насилван от баща си ( който му е и дядо )
в общи линии , винаги са жертва на голямо насилие в детството си

Според мен, тук, в България има и е имало такива. Е, не са били такива грандиозни случаи като Джак Изкормвача, примерно. Имам един интересен материал, на български, за серийните убийци, психологията им, причините, заради които са станали такива чудовища. Много е  дълъг и затова няма да си позволя да го поствам тук, но ако някой прояви интерес мога да му го пратя.

Малко сме на брой, за да се развие подобен тип масов убиец и да остане дълго време неразкрит.

п.п. Между другото, един от цитираните в статията, Джон Уейн Гейси е вдъхновил Стивън Кинг за написването на "То", защото забавлявал деца по детски партита, облечен като клоун...

Това не го знаех...Много интересно..
Хелта прати ми този материал на лични ако можеш.мерси

преди няколко дни имаше убийство на деца и възпитател в белгия, както и раняването на десетина други деца от  20 год. ненормалник , тръгнал да коли деца от дестките градини! хванали са го, но мъл4и като риба за  мотивите си!

Това е масов убиец, marsy, сериен ще е, ако е убивал по същия начин на различни места и по различно време.
Имаше и при него нещо, което е отключило лудостта му...

И на мен, моля!

анаморф, много от образите в бестселърите, се базират на съществуващи такива. Веднага се сещам за "Мълчанието на агнетата". С четива и филми за серийни убийци изкарах втората си бременност. Някой пък, гледат латино сериали...

Помните ли ватманите в София? Тогава говореха, че онзи притежава типичните качества на сериен убиец

Heltah, ако може и на мен, моля.
Психопато подобни състояния се наблюдават и при деца. Но за психопатия се говори чак след 16 годишна възраст.
Как`Сийка е много права. Не е само генетика, винаги има изживяно насилие. И то не е само от типа:"Изяж си супичката, щото ще ти я сипя във врата!"

да ,разбирам,како сийке! но този си е подготвил списък с градини, то си е цяла серия, поред! да , масов е, но е можело да бъде и сериен, кра4ката не виждам да е  по-голяма, освен времето м/у актовете! има си при4ина, не се става току тъй убиец!

Доколкото знам, серийните убийци са много интелигентни, обикновено над средното. То това ги и прави серийни, защото така изпипват нещата, че е доста трудно да ги заловят.
Докато масов може да стане всеки идиот с оръжие в ръка. Той може да е искал да стане сериен, но фактът, че го хващат още в началото, говори много...

Игралните филми за серийни убийци в някаква степен митологизират този образ,докато в действителност нещата се оказват много по обикновени и в същото време ужасни, поради истинността си. 

И аз гледах този филм скоро, и аз след него си зададох много въпроси.
Съгласна съм, че от това, което познавам от филми и книги, тези хора са наистина много умни и изобретателни. Струва ми се, че това по нашите ширини е не толкова възможно, но не се знае. Някак по друг начин мислят нашите хора.

Защо само по филми и книги? Има много психологическа литература по въпроса.
В действителността нещата просто са много по-ужасни и кървави, отколкото във филмите.

http://www.kriminalist.info/forum/viewtopic.php?t=9

А на този линк ( http://www.chudesa.net/?p=statia&statiaid=7330 ) пък прочетох историята на един шаман, който е доста брутален. Ето я и цялата история:

Шаманите са по-жестоки от серийните убийци

57-годишният Сураджи е бил арестуван през 1997 година, след като полицията открила части от човешко тяло близо до дома му. След като се разровили наоколо, полицаите открили още 41 трупа. Според следствието жертвите идвали сами при шамана, защото вярвали, че той притежавал дар Божи и небесна сила. Жените били убедени, че той може да направи магия, с която да привлекат желания мъж, да накарат съпрузите им да са верни или да забогатеят. Шаманът обещавал да изпълни желанията им. След това ги заравял до кръста в земята, като им казвал, че това е част от магическия ритуал. После обаче ги удушавал, заливал ги с горивна течност и ги запалвал. Правел го, защото бил убеден в това, което му казал Всевишният отгоре - ако продължи така да убива в продължение на 11 години, неговата магическа сила и мощ ще се увеличат многократно. Съпругата на шамана не само знаела за убийствата, които той извършва, но била и негова първа помощничка. Тя също е била осъдена на смърт, но по-късно била помилвана и останала в затвора да излежава доживотна присъда. Когато настъпил часът за изпълнение на присъдата, последното желание на шамана било да види съпругата си. Желанието му било изпълнено, а няколко минути след това убиецът се пренесъл при своите жертви.

А това ( http://en.wikipedia.org/wiki/Ahmad_Suradji ) пък ако не се лъжа е историята на същия шаман. Но може и да греша. Може и да са две много близки истории.
 

  Знам,че не е много на място ама ми стана много смешно

анаморф,
за филма с Анджелина Джоли ли става дума, Changeling, Подмяната?

Мен ме разтърси, филма е по истински случай и след него трудно спах. Ето я и истинската история по която е направен филма (за англочетящите):
Това е и известен убиец и насилник на деца от 20те години на миналия век в Америка.
http://en.wikipedia.org/wiki/Wineville_Chicken_Coop_Murders

снимка

Изглежда си нормално, нали...

Човекът е избил куп деца под 12 год. възраст, открити са само части от телата им.
Прототипът на героинята на Анджелина Дж., майката на едно от момчетата не се отказва да търси детето си до края на живота си, тъй като не е доказано че тялото му е сред тези на заровените в двора на убиеца..

Имам и аз един такъв случай, ужасното е че го е направил братовчед на баба ми. Случва се преди няколко години и дядката си седи безнаказан вкъщи, "поради болест".
Село Попица, Врачанска област. 80+ дядото е в добра физическа форма и си е хванал 15 годишно момиче циганче за любовница. Циганчето го ядосва нещо, иска му пари, може би го изнудва. Той я убива и я слага в един от пчелните си кошери в двора. Как я е нагънал, не искам и да си представям. Поради миризмата все пак откриват момичето - състоянието на трупа е невъобразимо. Ужасявам се, че има такова същество с което имам, макар и далечна, роднинска връзка. Успяха да го освободят след по малко от година затвор!!!
И по селата това далеч не е единствения случай.
Отсъдете сами какво се случва там, всичко скрито покрито

На мен пък ми е много интересен психопрофила на този изрод /не е сериен килър, ама то не знам кое е по- лошо в случая /- http://paper.standartnews.com/bg/article.php?d=&article=230906
И изобщо какво стана с него?

Ей, да ти кажа Lady Marmalade, точно за него се сетих докато си писах поста

Бях в Австрия за около месец точно по време на случката. Предизвика голям обществен дебат. В тази толкова подредена страна... интересно наистина, какво ли стана с него

Аз  все отлагам гледането на филма с Джоли, защото става въпрос за деца...

Иначе, моят "любимец" сред всичко, що съм изчела за серийни убийци, е Тед Бънди. Има и игрален филм за него и въпреки че кървищата са спестени, не можах да го догледам, защото бях чела вече книгите...

И аз се чудя, просто изчезна някъде тази история, и за процеса не съм намерила нищо.
С голям интерес гледам материали за серийни убийци, извратеняци и пр., но тази история ме беше разтърсила из основи... Винаги ми е било интересно, какво провокира в един човек да извърши възможно най- гнусни деяния, колко низки могат да бъдат човешките страсти и докъде най- далеч може да стигнат.
Наистина, при такива "серийни" случаи, обикновено организаторите са интелигентни хора, с професии, соц. среда и пр. Хора, за които никой не е подозирал, че са способни да извършат някога нещо подобно. Понякога хора богати, пренаситени.
Фрицъл например е бил адски хитър. Организацията му е била перфектна и планирана с години, а впоследствие историята му тепърва се е развивала тихомълком, в продължение на 24 години. Това е адски много време и ума ми не побира колко перфектен и двойнствен трябва да си, за да успееш да скриеш такова нещо, толкова живи хора, за толкова много време.
Интересен ми е профила и на т.нар. "стокхолмски синдром".

И още една извратена история, която съм запомнила- http://www.dnes.bg/article.php?cat=34&id=22581

А Декстър е дори симпатичен (голяма съм му фенка).

При нас също има такива, но ги хващат доста бързо. Сещате ли се за онова хлапе, което разфасова съученика си преди няколко години? Той е типичен пример за потенциален сериен убиец. Ако някой ден излезе от затвора (щото, българската правозащитна система милее за престъпниците, нъл тъй?), не ми се мисли какво ще стане.

Да визирах точно този филм с Анджелина Джоли и това ме насочи да се замисля над тези хора,които просто така леко отнемат животи.Именно това ме разтърси,че всичко това се е случило в действителност,цяла вечер не спах,като някак си преживях това да съм на мястото на тази майка,също имам момче,изпитах ужаса,че това е истина,че може да да се случи и с моето дете някога...
Запитах се какъв човек трябва да си да убиваш деца и то най целенасочено и избирателно Незнам страшно,наистина страшно...

Не си човек. Но външно не ти личи.

Хелта, метни и на мен онзи текст.

Heltah, и аз искам материала

Що се отнася до австриеца - скоро ще започне делото. Колкото и да е ясно всичко, все пак трябва да се разследва първо, всичко да се изясни и докаже и после да се съди. Не става за 3 дни, като в някои филми.
Щатите бяха страната и мисля че са все още такива с най-много серийни убийци в историята, докато не падна СССР и се разбра, че техните са пуберски истории пред няколкото руски канибали. Има един филм, който наистина е по действителен случай с Доналд Съдърланд в една от поддържащите роли - "The citizen". Това е най-дълго издирвания и разследван сериен убиец, признат и изучаван и в Щатите, който дори е попадал в ръцете на милицията, но поради партийните простотии е пуснат. Мисля че 52 жертви са доказаните и известните и още към 30-40 недоказани. Пресен в щатите е един който не е разкрит - преди 2-3 години ставаха 7-8 убийства на неамериканци - предимно европейци във Флорида по летния сезон. Така и не се разкри доколкото го следих. Истина е че за сериен убиец трябва голяма територия, тук няма предразположеност, което не значи че не може да има. Жоро Павето е доста стар случай дори и за мен.
Факт е че гена и на серийния убиец е заложен у всеки, както и за меката китка и други много. Въпросът е как става и защо отключването? Абе, на кой му дойде на ум тая злокобна тема - все мислех че няма да стане дума за полицейски истории тука, ама не би...  

На мен ми дойде тази злокобна тема ,но толкова ми е интересна психологията на тези хора,тези случки,знам ли всичко...
Иначе България наистина е малка като територия може би за да се развихри един сериен убиец,някак си и мисленето ние по-друг тип,но не може да се твърди със сигурност.
Забелязала съм,че в САЩ са най големите такъв тип убийци,дали има връзка,че навремето този континент е заселван предимно от каторжници от Европа и хора с немного чисто минало..

Общо взето се получава така, че жертвите на отвличания или плен започват да съчувстват и симпатизират на похитителите си.

Две години след като започнах работа, стана обир. Човекът, който го направи съм го виждала в продължение на тези две години и за миг не съм си помисляла, че може да направи такова нещо. Изглеждаше съвсем нормален. Е, да, два месеца преди обира като в най-тъпите криминалета си пусна мустаци, които ужасно не му отиваха. До тук добре. След това обаче на сметката му се водят две убийства, има подозрения и за трето. Убийствата са станали с разстрел, отравяне и т.н. Оказва се, че не е бил стабилен психически и убийствата не са само за прикриване на следите от обира. Такава информация имам.
Това разбира се не е типичният сериен убиец, но както написа и Кейси за нашата малка страна 3 убийства са си прилично "постижение", а този човек, с когото съм разменяла и по някоя дума се оказа психически нестабилен убиец. Не му личеше, честно.
Мисля, че не е сред живите.

Как' Сийка казва, че в много от случаите психопатите серийни убийци са с висок коефициент на интелигентност и това е така. Но има разбира се и изключения.
Старецът, който преди месеци уби внучето си и го пусна във външния клозет....Оказа се, че има още поне две убийства. Човекът е ниско интелигентен социопат.

Филмът е "Citizen X", ако за историята на Чикатило става въпрос
Heltah, дай и насам

EMPRЕSS, дай мейл на лични. 
Това важи и за другите, които искат да четат. Вервайте ми, на мейла ще е по-удобно за четене. 

Всъщност "стокхолмския синдром" е сближаване в личностен план на похитител-убиец и жертвата. Това е вид подсъзнателен инстинкт, който те кара да търсиш пътя към душата на похитителя, да го предразполагаш, като вид благодарност за това че те е пощадил за сега и не те е избрал от навалицата.  Вид инстинкт за самосъхранение. Обратното въздействие е че престъпникът вижда себе си в твоите дейтвия и думи, но всяко грешно двжение или дума ще върнат жестокостта му с удвоена сила. Ако историята се задълбочи е възможно дори жертвата да се обърне против полицията.
За интелигентността може да се спори - просто всяко психично нарушение прави действията неадекватни, нестандартни, изостря едни сетива за сметка на други - там е проблемът и затова психологът може много да помогне, но някои "топ-ченгета" не искат да го приемат това. Липсва логиката- тази която ние знаем.
Да така се казва - изтървах Х-а. Със Stephen Rea в главната роля, сега се сетих! 

Heltah -  прочетох го, много е увлекателно и едновременно с това отчайващо... тези хора всъщност макар да не се смятат за психично болни, не са и здрави. Много  причини, много отключващи фактори, пълна липса на съзнателен контрол на поведението и никакъв шанс за "нормалност"... Мен лично много ме потресоха генетичните и биохимични фактори - оказва се, че всяко малко сладко бебче, даже и гледано с много любов, може да е следващият Чикатило например! Ще помисля още малко.

Сега се подсещам, че преди мнооого време гледах един документален филм за Алберт Фиш. Известен сериен убиец на деца и канибал същевременно.
Инфо от Уикипедията
Малко филмче за него, не е това което гледах, но все пак

Хелта прочетох статията,интересна е да и доста информация има в нея...
Но пак не може да каже със сигурност кое ги прави такива,много подточки изглежда оформят такова поведение...
Това за напикаването като фактор ми се стори интересно,аз като малко до 7,8 години се е слувало да се напишквам,но не съм сериен убиец де 

Засега не си 
Не бе, вижте сега, то статията е по-скоро опит за обяснение, не може да претендира за пълна точност на нещата. Все пак говорим за човешката психика.
Искате ли да резюмирам малко инфо за някои известни серийни убийци? Да имаме нагледно случаите им? Ама да имате предвид, че ще се пишат и гадости де.

Да, да, да
Аз в момента чета материала, който ми прати

Предварително казвам, че материала не е подходящ за всеки човек.

Eд Гийн (1906 - 1984)

Ед Гийн е роден през 1906 година в ЛаКрос, Уисконсин и е второто дете на Аугуста и Джордж Гийн. Бащата му е бил алкохолик и напълно безполезен човек. За добруването на семейството се е грижела съпругата му. Тя е била фанатично религиозен човек и според тези си разбирания е въпитава децата си. Учила ги е, че жените са неморални и безчестни създания, а секса едва ли не бил най-големият грях. През 1914 семейството се мести във ферма в градчето Плейнфийлд, далеч от покварата на големия град.

Най-близката къща е на половин километър разстояние, но децата все пак трябва да ходят на училище. Там Еди е бил тормозен и отбягван от съучениците си, защото е бил срамежлив и затворен. Дори да намери приятел, той веднага е бил прогонван от майката на Еди. Братът на Еди, Хенри, си е позволявал често да критикува майка си за фанатизма й. В очите на Ед тя е била нещо като богиня и държанието на брат му било недопустимо. През 1944 Хенри умира при доста странни обстоятелства, но никой не се заема сериозно със случая. Година по-късно Аугуста умира също от сърдечен удар. Ед остава сам във фермата преживявайки от работа за жителите на градчето. След смъртта на майка си той заключва всички стаи в които майка му е обитавала най-често и ги оставя абсолютно непокътнати. За него тези стаи са били свещени. В свободното си време чете приключенска литература, текстове посветени на анатомията и нацистките експерименти над евреите. А също така и порно издания. От тези четива Еди научава интересни неща за жените и придобива нездрав интерес (сякаш този интерес може да бъде здрав) към тях. Но откъде стария откачен Еди може да си намери жена? Хммм... Ами да си изкопае от гробището. Гийн редовно следял страницата с некролозите в местния вестник за скоро починали жени.

През следващите няколко години броя на изчезналите хора в местността нараства. След изчезването на жена, работеща в местния магазин, следите довеждат полицаите до фермата на Гийн. Там те намират жената... частично:

Сърцето й намират в чиния на масата в кухнята, а после и главата с куки в ушите (а според някой пирони свързани с тел), готова за окачване на стената. Но интересните открития тепърва предстоят. На пода намират послана човешка кожа, а по стените окачени човешки глави - трофеи. На всеки от ъглите на леглото му стърчала забита глава. Познайте какво откриват в хладилника... Полицията открива още чаша направена от череп, стол тапициран с човешка кожа, кресло за направата на чийто ръкохватки са били ползвани ръце, маса чийто крака са направени от кости, лампа с абажур от човешка кожа. Намерена е кутия с женски гинеталии, които Гийн е изрязвал от жертвите си и труповете от гробището. Понякога ги е пъхал в женски панталони, които после обличал. Обичал да си представя, че е жена. За целта си имал дрешка ушита от кожа и няколко маски от одрана кожа на женски лица.

Доказани са само 2 убийства извършени от Гийн. Другото очевидно е било взимано от гробището. Гийн никога не признава да е правил секс с труп, но предвид другите неща... Къщата му добива прозвището "Къщата на ужасите" и бива изгорена година след залавянето му. Гийн умира през 1984 и е прогребан в гробището на Плейнфийл - същото от което си е набавял материали 30 години по-рано. Малко по-късно надгробния му камък е откраднат - вероятно от някой фен.

Тед Бънди

Тиодор Робърт Коуел е роден на 24 ноември 1946 година във Бърлингтън, щата Върмонт (САЩ).Баща му е пилот,който не проявява никакъв интерес към детето.Майка му-Елинор,уплашена от самотното майчинство бяга във Филаделфия където живее в католически дом за самотни майки.След раждането на сина си заживява при родителите си и се представя за сестра на Тед,неговите баба и дядо-за баща му и майка му.По-късно Елинор се мести в Тахома , Вашингтон където среща готвача Джон Бънди и се жени за него.Тед приема името на втория си баща и става най-големия от общо 5 деца в семейството. Тед израства в нормална семейна среда.Баща му Джон се опитва да установи връзка с доведения си син като го води на мачове,къмпинги но детето се дистанцира от него.Тед е тихо и саможиво дете,няма много приятели в училището и извън него.След като завършва училище Тед постъпва във Вашингтонския университет ,където работи за да се издържа.Той е прилежен студент с добър успех.През пролетта на 1967 г. Тед среща любовта на живота си.Момичето,което е от богато семейство не отговаря на чувствата му.През 1968 г. тя завършва университета и напуска Вашингтон и зарязва Тед.В резултат на раздялата той губи интерес към учението и успеха му сее влошава.По същото време научва че жената която е мислил за своя сестра всъщност му е майка.През 1969 г. той започва да следва психология във Вашингтонския университет и се справя блестящо.По това време се среща се с Елизабет Кендъл .Усилено работи за преизбирането на губернатора на Вашингтон и през този период създава солидни връзки с членове на американската Републиканска партияСпасява дете от удавяне в Сиатъл и за това е награден.При пътуванията си до Калифорния през 1973 г. се среща с бившата си приятелка,която не е забравил.След кратка интимна връзка Тед я зарязва през 1974 г. Първата му жертва се казва Линда Ан Хейли на 21 г. студентка във Вашингтонския университет.Той прониква в дома и на 31 януари 1974 г. и я отвлича.Тя е бяла, слаба, необвързана жена, непретенциозно обличаща се и с дълга коса-предпочитана плячка на Бънди.По късно започват да изчезват и други жени отговарящи на модела.Тед ги отвлича през деня като ги моли за помощ ,завеждайки ги до своя Фолксваген КостенуркаТой е красив строен мъж и жените не го възприемат като заплаха.На 14 юли изчезват Джанис От и Дениз Наслънд.Телата им са отрити през август.На 18 октомври 1974 в Юта изчезва дъщерята на местен полицейски шериф-Мелиса Смит на 17 години.Открита е няколко дни по-късно изнасилена анално и удушена.През септември 1974 г. изчезва и Лаура Ейми на 17 година.Тед я убива с железен лост след като я изнасилва.Именно тези две убийства в толкова кратък отрязък от време кара полицията да мисли че убиецът е един и същ.Разпространен е портрет на убиеца и в него Елизабет Кендъл разпознава приятеля си-Тед Бънди.Тя се обажда в полицията ,но сигналът и се губи сред хилядите други.
Снимка

Андрей Чикатило (1936 - 1994)

Чикатило е роден в украинското село Яблочное. Той се справял добре в училище, но се провалил на изпита за прием в Московския университет. След като завършил военна служба през 1960 г., той се преместил в Родионово-Несветаевски и работил там като телефонен инженер. През 1963 г. се жени и има две дъщери от жена си. През 1971 г. получава научна степен в областта на литературата посредством задочни курсове, и става учител в Новошахтинск. Той бил беден учител, но останал на тази длъжност, местейки се от училище в училище, тъй като постоянно постъпвали оплаквания за неприлични опити за физическо насилие. През 1973 г. умира майка му.

През 1978 г. се премества в Шахти и извършва първото си сериозно престъпление. На 22 декември 1978 г. той изнасилва и убива 9-годишното момиченце Елена Закотнова. Въпреки, че доказателствата сочат връзка между Чикатило и убийството, Александър Кравченко е погрешно арестуван и по-късно даден под съд. Той е накаран да направи самопризнания чрез измъчвания и е екзекутиран заради убийството. Чикатило губи своята учителска работа през 1981 г. и започва работа в местна фирма.

Той не убива отново до 1982 г., но през тази година жертвите са седем. Чикатило създава свой собствен стил, като говори по автобусни спирки и жп гари с избягали от дома деца или млади скитници, примамвайки ги да дойдат с него в близката гора, където обикновено жертвите намират смъртта си. През 1983 г. Чикатило не убива до юни, но до началото на септември умъртвява 4 души.

6 тела от общо 14 били намерени и московската милиция решила да се намеси. В Ростов на Дон бил изпратен екип, воден от майор Михаил Фетисов, който трябвало да води разследването. Фетисов съсредоточил разследването в района около Шахти и назначил Виктор Бураков, съдебен лаборант химик, за главен следовател в тази област. Разследването се концентрирало върху умствено неуравновесените и известните на него сексуални престъпници, като започнало бавно и постепенно да ги залавя и изключва от списък на заподозрените. Милицията разширява периметъра на своето действие все повече и повече. Взети са интервюта от над 150 000 души и впоследствие са съхранени в архиви, докато най-накрая милицията не се отказва от този подход. През 1984 г. жертвите наброяват 15. Решено е да се усилят мерките — да се увеличи броя на патрулите и да се разположат цивилни милиционери на много обществени транспортни спирки.

Чикатило е разпознат, защото се държи подозрително на една автобусна спирка в Ростов. Той е арестуван и задържан. Установено е, че той е заподозрян за други престъпления, което юридически дава право на следователите да го задържат за неопределен срок от време. Разкрито е съмнителното минало на Чикатило, но то не било достатъчно за да го осъдят за убийствата. Все пак той е признат за виновен и осъден на една година. Той е освободен през декември 1984 г. след като е прекарал три месеца в затвора.
Чикатило си намира нова работа в Новочеркааск и стои в сянка. Той не убива скоро никого, докато през август 1985 г. не умъртвява две жени в два отделни случая. Не се знае да е убивал отново до май 1987 г., когато убива младо момче. Той убива отново в Запорожие през юли и в Ленинград през септември.

Замиращото разследване е подновено в средата на 1985 г., когато Иша Костойев е назначен да води случая. Убийствата около Ростов са проучени обстойно за втори път и отново започва поредица от разпити на сексуалните престъпници в района. През декември 1985 г. милицията отново засилва охраната по жп гарите около Ростов. Чикатило е в течение на разследването и предвидливо се въздържа от престъпната си дейност.

През 1988 г. Чикатило подновява убийствата, като обикновено ги извършва далеч от околностите на Ростов. Той убива една жена в Красни-Сулин през април, като убива още 8 души през същата година, включително две жертви в Шахти. Отново има дълга пауза докато Чикатило не възобновява своята дейност, убивайки седем момчета и две жени между януари и ноември 1990 г. Откриването на едно от телата близо до спирката в Лескоз кара милицията да повиши бдителността си и да увеличи патрулите. На 6 ноември Чикатило убива и осакатява Света Коростик. Когато се връща от гората, той е спрян от милицията, но после е пуснат да си ходи. На 20 ноември 1990 г., след като поведението на Чикатило буди подозрение у милицията, той е арестуван. Между 30 ноември и 5 декември Чикатило се признава за виновен и описва петдесет и три изнасилвания и убийства, извършени от него. Той признава, че е пил от кръвта на жертвите си и е изяждал части от тях.

Съдебният процес срещу него се състои на 14 април 1992 г. Въпреки неговото странно и смущаващо поведение, съдът намира, че той е в състояние да издържи процеса. На процеса Чикатило казва „Аз съм грешка на природата, един обезумял звяр!“. Процесът приключва през юли и присъдата е отложена за 15 октомври, когато той е намерен за виновен за извършването на 52 от 53-те убийства, и е осъден на смърт за всяко едно престъпление. Чикатило е разстрелян с изстрел в задната част на главата на 14 февруари 1994 г.

Снимка

Албърт Фиш (1870 - 1936)

Албърт Фиш е един от най-бруталните убийци в САЩ. Две от най-зловещите признания за престъпления са безгрижните му разкази пред полицията как убил, сварил и ял от 4-годишно момче, детето се е казвало Били Гафни, и писмото му до майката на 12-годишно момиче, от което също е ял. Албърт Фиш обичал да забива игли в тялото си и често го прави пред очите на собствените си деца. При екзекуцията му се налага да включат повторно електрическия стол, защото първия път става късо съединение от всички стоманени игли из тялото му.

Фиш е роден във Вашингтон през 1870 година. Голяма част от детството му минава в сиропиталище. Повечето хора, които го познават, го описват като тих човек, винаги добър християнин и чудесен баща имал е 6 деца. Жени се на 28, жена му ги зарязва,когато той е на 47 и в последствие той започва да извършва едни от най-уродливите деяния в криминалната история.

През 1928 момче на име Едуард Бъд пуска обява във вестника, че си търси работа. Албърт Фиш се обажда (по това време той е на 58 години) и обяснява на момчето и на неговото семейство, че предлага работа в стопанството си в Лонг Айланд, правейки се на добродушен, възрастен фермер, нуждаещ се от помощ. По този начин спечелва момчето и в последствие отвлича малката му сестра, която се е казвала Грейс. Фиш праща писмо на майката на момиченцето, в което описва в подробности престъплението си.

Една година преди случая с Фрейс Бъд, Фиш отвлича 4-годишния Били Гафни. След залавянето си Албърт Фиш признава всичко на полицията, даже има и запис, който доста подробно описва случилото се с момчето. Фиш е заподозрян в изнасилването и измъчването на повече от 100 деца и в убийството на най-малко дузина от тях. Служебният му защитник се постарава да убеди съдебните заседатели, че Фиш е луд, но в крайна сметка той е осъден за убийството на Грейс Бъд и умира на електрическия стол през 1936 година.

Снимка

Джон Уейн Гейси (САЩ)

Гейси е работещ, с реноме в бизнесредите в Чикаго. Хобито му е да се облича като клоун и да забавляза деца в болници и градини. Признат е за извършител на 33 убийства в средата на 70-те. Телата на 28 жертви, всичките момчета, са намерени под пода в дома му и в градината. Гейси е екзекутиран през 1994 г.

Джон Уейн Гейси е първообразът на зловещия клоун убиец Пениуайз от епохалния роман на Стивън Кинг „ТО”. Впечатлен от популярността на Гейси и ужасяващите му престъпления, Кинг оформя образа като символ на изконното зло, скрито зад зловеща маска на палячо.
Интресно е също, че Джони Деп развива маниакален страх от клоуни, след като разкритията около убийставата на Гейси стават популярни.
Най-странното е, че на интервютата, включени в документалния филм, Гейси изглежда като най-нормалния човек на света, с благ поглед и маниери, възпитан и симпатичен.


Джак Изкормвача


Джак Изкормвача е псевдонимът на престъпник, смятан от мнозина за първия сериен убиец в света. Той се е занимавал с престъпна дейност през втората половина на 1888 г. в Лондон, Англия. Наричат го Джак Изкормвача (на английски: Jack the Ripper), защото в едно писмо някой, твърдящ, че е убиецът, се е подписал с това име. Писмото било публикувано и името добило популярност. Въпреки че са развити много теории, никой не знае със сигурност кой е бил Джак Изкормвача и вероятно никога няма да се установи неговата самоличност.
Митът за убийствата на Изкормвача е сложна смесица от исторически разследвания, свободни съчинения и народни умотворения. Тъй като неговата самоличност не е установена, мнозина детективи впоследствие са посочвали възможните извършители на серийните престъпления.
Общият брой и имената на жертвите на Изкормвача са много спорни, но едно много разпространено гледище е, че той е убил следните пет проститутки през 1888 г. (или предполагаеми проститутки, какъвто е случаят с Едоус) в Източен Лондон. Смята се, че е така, защото техните тела били изкормени (точно в стила на Джак).
Мери Ан Никълс (моминско име Мери Ан Уокър), с прякор Поли, родена 26 Август 1845 г. и убита в петък, 31 Август 1888 г.

Педро Лопез

Педро Алонсо Лопез е роден в Толмиа, Колумбия през 1949 година. По това време в държавата цари тотален хаос, ежедневно има масови прояви на вандализъм, убийства, грабежи и т.н. - 10 годишен период наречен по-късно “Ла Виоленция”. До такава ескалация се стига след убийството на популярния политик либералист Хорхе Елиецер Гайтан (Jorge Eliecer Gaitan) през 1948 година. През 1958 година , когато нещата утихват равносметката е следната: повече от 200 000 убити и щети за повече от 1 млрд. долара (курс на долара към 1958 год.).

Педро е седмото от тринадесет деца на бедна проститутка, чието основно средство за възпитание е юмрукът. Същевременно обаче , тя им дава подслон и храна , което е много по-добре от животът без дом, по улиците, където човешките права са химера и всеки е потенциална жертва. Според статистиката – броят на тежките престъпления от този период в Колумбия е 50 пъти по-висок от средния за света.

През 1957 година , майката хваща Педро в сексуални взаимоотношения ( по думите му, докосване по гърдите) със негова по-малка сестра и го изгонва от къщи – завинаги. Животът на улицата за 8 годишното дете е кошмар – без храна, без сигурност и постоянен страх. Но Педро има невероятен късмет – среща мъж, който му предлага подслон и грижи. Запътват се към дома на непознатия, но вместо там, те се оказват в изоставена сграда , където момчето е неколкократно зверски изнасилено и захвърлено обратно на улицата. По-късно “Звярът от Андите” ще сподели ,че този случай го е подтикнал към убийствата: “Той ме изнасили и аз реших да направя същото с колкото се може повече малки момичета.”

Несгодата учи – Педро става изключително параноичен – денем се крие по изоставени сгради, а нощем скришом се промъква за храна до кофите за боклук и местните сметища. Този начин на живот продължава около година , след което той се престрашава да пътува и да потърси по-добър живот – отправя се към Богота.

Столицата на Колумбия предлага по-големи възможности. Педро Лопез започва да проси храна по улиците и само след няколко дни късметът наистина му се усмихва. Възрастна американска двойка, постоянно живеещи в Богота, минава покрай него и потресена от недохранения му вид и горещите молби за храна, му предлага да го вземе със себе си. Така на следващия ден, той се събужда в собствена стая със закуска и възможността да се запише на училище след няколко дни.

Независимо от възхода в живота си, на някои хора им е писано да бъдат натискани към дъното. През 1963 година, на 12 годишна възраст, Педро е изнасилен отново – този път от учител в училището, в което учи. Страховете и параноята се връщат с пълна сила. Уплашен, той открадва пари от училищната каса и изчезва.

По улиците на Колумбия не са така бурни, както преди, а държавата е във възход – отварят се фабриките и много нови работи места. Педро Лопез обаче има минимално образование и ниска култура, което не му дава никакви други възможности освен да се върне към старите си занимания – да проси по улиците. С времето той се научава ,че освен да моли за това , което иска , може и да си го вземе. Така започва със дребни кражби, докато към 18тата си годишнина вече е станал изпечен крадец на коли. Не много дълго след това, той е арестуван , осъден и вкаран в затвора за излежаване на 7 годишна присъда.

Хенри Ли Лукас

Хенри Ли Лукас в списание Vanity Fair 1991 год.

Хенри Ли Лукас е едно от най-титулуваните имена, като става въпрос за серийни убийци. Пред неговите деяйния , престъпленията на Джак Изкормвача са оприличими на селско-стопанска кражба.

Броят на жертвите му не е ясен , но различните източници използват числа в промеждутъка между 300 и 600. Разбира се има и привърженици на обратната теза, които подържат становището ,че Лукас е убил само майка си , а в най-лошия случаи е отнел живота на още двама души.

Друго уникално за случая е медийния интерес продиктуван от манипулативността и лъжливостта с която подхожда убиеца при даването на показания. За целия период от около 10 години , в които са разследвани престъпленята му, Лукас си признава за общо 3000 убийства, някои от които в Испания и Япония (?!?), но в крайна сметка е осъден за 7, въпреки че се твърди ,че лично е посочил мястата, където е изхвърлил труповете и е споделил неизвестни на пресата и общността факти за още 50.

Имаме си и в България  http://vbox7.com/play:30093f9a

Жоро Павето

Истинското име на Жоро Павето е Милчо Кирилов Миланов. Вече никой не помни защо е бил наречен Жоро. През 1968 г. 20-годишното глухонямо момче с обща умствена изостаналост стана страшилище за столичанки.

Всъщност той нападнал 5 жени и след удар по главата с объл камък, увит в кърпа, блудствал с тях. Едната от тях умира.
Милицията успява да залови нападателя само за два месеца. Павето признава, че избирал обли камъни и ги увивал с кърпа, за да зашемети жертвите, а не да ги убие. Нападал, защото мразел чуващите жени. Нямал реални сексуални връзки и така задоволявал фантазиите си.
Съдът изпраща Миланов в затвора за 20 г., но той излиза след 14 г. заради добро поведение и съвестна работа в пандиза.

Свободният вече Миланов се връща в родното си село Ракита, Софийско, и става овчар заедно с брат си.
Пет години след освобождаването му Милчев е длъжен всеки ден да се подписва в кметството, забранено му е да пътува сам и да си търси работа. Няма право да припарва в София.


Жоро Павето II

В началото на 70-те години столицата отново изтръпва от ужас от нападенията на друг женомразец. Името му е Георги Йорданов (25 г.), но той се представя като Жоро, заради което го кръщават Жоро Павето II. Активът на маниака е 10 изнасилвания и двойно убийство през 1973 г. Две години по-късно Жоро Павето II е арестуван и осъден на смърт чрез разстрел

Той признава, че обичал туркиня, която не отвърнала на чувствата му и затова започнал да напада непознати жени. Така си отмъщавал за несподелената любов. Винаги изнасилвал след употреба на алкохол.


“Битцевски маниак” или “Лудия шахматист”


Прокуратурата на Москва изпрати в съда делото на Александър Пичушкин, т.нар. битцевски маниак, обвинен в извършването на 52 умишлени убийства, предаде ИТАР-ТАСС.

В хода на следствието е установено, че Пичушкин е извършил първото убийство през лятото на 1992 г. - тогава жертвата е била първокласник. Убиецът е действал на територията на Югозападния административен окръг на Москва. В желанието да убива колкото се може повече жертви, обвиняемият се е запознавал с различни хора, спечелвал е доверието им и под различни предлози ги е канил на територията на Битцевския горски парк на удобно за извършване на убийство място, черпел ги е с алкохол до състояние на алкохолно опиянение, умишлено довеждайки ги по този начин до безпомощно състояние, при което е било невъзможно те да оценят опасността и да окажат съпротива, и след това ги е убивал по различни начини, се посочва в материалите на московската прокуратура. Направената съдебно-медицинска експертиза установи, че Пичушкин е вменяем.

Според вестник "Комерсанд", 32-годишният продавач в магазин Александър Пичушкин, вероятно ще се окаже популярния като "серийния убиец от Бица Парк", издирван от московската полиция повече от половин година.
Пичушкин, наричан още с прозвището “Лудия шахматист”, твърди, че е планирал да убие 64-ма - по един за всяко поле от шахматната дъска. Той споменал, че има още 3 свободни полета, откъдето се предполага, че е извършил 61 убийства.
Полицията до момента е открила 14 тела на жертви в Бица Парк в покрайнините на Москва, и следователите продължават да събират свидетелски показания, за да намерят останалите 47.
Пичушкин е заловен на 18-ти юни, по подозрение в убийството на колежка, чието тяло е открито през пролетта в парка. Заподозрения предоставил на полицията и чука с който убил жената.

Маниакът от московския Битцевски парк Александър Пичушкин си призна, че е бил вдъхновен за извършената от него серия убийства от шахмата. Заловеният от полицията 32-годишен мъж целял да убие 64-ма души - колкото са клетките на шахматната дъска. Оставали му само три празни квадратчета, тъй като призна убийството на 61 човека. Веднага след залавянето му той беше сравнен с чудовището Андрей Чикатило, който уби 56 души от Ростов на Дон през 70-те и 80-те години на ХХ в.
Московската милиция арестува Пичушкин миналия петък по подозрение за убийството на жена, работила в магазина, където той бил товарач. Тялото на жертвата било открито на 14 юни в рекичката, течаща през Битцевския парк. Съдебната експертиза установила, че жената е убита с твърд предмет. Маниакът бил заловен благодарение на съобразителността на дамата. Тя оставила телефонния номер на Пичушкин на свои близки, преди да излезе на разходка с него. При обиска в дома на товарача задържаният сам предал на органите на реда оръдието на престъплението - тежък чук. Милицията открила в апартамента огромно количество порнокасети и записи с насилие. Когато започнали разпитите, фенът на шахмата признал, че той е търсеният вече половин година сериен убиец от парка. Особено го възбуждало раздробяването на човешките черепи. Негови жертви ставали самотници, разхождащи се вечер.
След като милицията пуснала фоторобот, "Битцевският маниак" започнал да се предрешава. Според колегите му той се отнасял с особено внимание към външния си вид и подобно на Чикатило си падал по карираните ризи. Тихият Александър много държал и на чистотата - след всеки разтоварен кашон тичал да си мие ръцете.
Достоверността на показанията на Пичушкин остава непроверена. До момента със сигурност може да се твърди, че той е убил жената от магазина. Но в злокобния парк труповете са само 14. Убийствата започнаха в средата на октомври м.г., като само две от жертвите са жени. Пичушкин обяснил, че останалите скрил в канализационните шахти, но смътно си спомнял всичките места. Милицията не бърза с изявленията.
Съседите на Пичушкин разказват, че баща му напуснал семейството още докато кръволокът бил бебе. Живеел с майка си и дядо си. Александър бил затворено дете, но като поотраснал, станал съвсем нормален. Никога обаче не го виждали с жена. Познатите му го описват като "застинал" в 80-те години - не понасял никакви нововъведения.
Според доктора на медицинските науки Михаил Виноградов вероятно Пичушкин е шизофреник.

Снимка


Харолд Шипман (1946 – 2004)

Д-р Харолд Фредерик Шипман (14 януари 1946 – 13 януари 2004 г.) е английски общопрактикуващ лекар и по съвместителство един от най-известните серийни убийци на нашето време. Той е осъден по 15 обвинения и получава 15 доживотни присъди. На 13 януари 2004 г. се самоубива в затвора Уейкфийлд, без да признае или даде обяснение за престъпленията си. Според данни на следствието Шипман е убил 215 души, предимно възрастни жени в добро здраве. Според други източници точната цифра на жертвите надхвърля 400. Това му носи прякора Доктор Смърт.

През 1970 г. Харолд Шипман завършва Медицинското училище към Университета в Лийдс и започва работа в болница в гр. Понтифракт, Йоркшир. Предполага се, че по това време той започва и да убива своите пациенти. През 1975 г. за кратко е въдворен в клиника за наркомани за злоупотреба с болкоуспокояващи лекарства. От 1977 до 1993 г. работи в гр. Хайд, Чешир, а след това основава собствена клиника на Маркет Стрийт и става уважаван член на съсловието.

През март 1998 г. д-р Линда Рейнълдс – лекар от съседна клиника – докладва пред съдебния следовател Джон Полард за високия процент на смъртност на пациентите на д-р Шипман. Тя твърди, че той ги убива, но не е сигурна дали това се дължи на небрежност или умисъл. Сведенията са предадени на полицията, която обаче не успява да намери доказателства, за да повдигне обвинение. Сред последните жертви на Доктор Смърт е здравата и енегрична Катлийн Грънди – бивш кмет на Хайд. Тя е намерена мъртва в дома си на 24 юни 1998 г., като последният човек, който я е виждал жива, е Шипман. Подозренията се зараждат, когато дъщерята на покойната Катлийн – адвокатката Анджела Уудръф – установява, че е изключена от завещанието на майка си за сметка на д-р Харолд Шипман, който получава 386 000 лири стерлинги. Полицията започва разследване, в хода на което тялото на бившия кмет е ексхумирано и изследвано. Намерени са следи от диаморфин (хероин), в следствие на което лекарят е арестуван. В дома му е открита пищеща машина – същия модел като тази, на която е написано фалшивото завещание. Тогава полицията се заема сериозно със случая и разследва представителна извадка от 15 пациентки на Шипман. Методът на действие на убиеца веднага става ясен – той предозира жените с диаморфин, подписва смъртните им актове, след което подправя медицинските досиета. Лекарят е изправен на съд на 5 октомври 1999 г. за причиняване на смъртта на 16 жени (Мари Уест, Айрин Търнър, Лизи Адамс, Джийн Лили, Айви Ломас, Джърмейн Анкрах, Мюриъл Гримшоу, Мари Куин, Катлийн Уогстаф, Бианка Помфрет, Наоми Нътол, Памела Хилиър, Морийн Уорд, Уинифред Мелър, Джоан Мелиа и Катлийн Грънди) за периода 1995-1998 г.
На 31 януари 2000 г., след шестдневни разисквания, съдебните заседатели признават Доктор Смърт за виновен по 15 обвинения в убийство със смъртоносна инжекция диаморфин. Съдията произнася присъдата – 15 доживотни присъди без право на освобождаване. Д-р Шипман обаче не спира да отрича вината си и оспорва съдебномедицинските доказателства срещу себе си, а също така изтъква и липса на ясен мотив във всички случаи с изключение на Катлийн Грънди. Някои наблюдатели на случая се опитват да намерят обяснение за жестокостта на медика – според тях нуждата му да убива възрастни жени е породена от болезненето изживяване на смъртта на собствената му майка, когато той е на 17 години. Според други, убийствата са плод на стремежа му да контролира живота и смъртта. Следователите от своя страна изтъкват хипотезата, че на него просто му харесва да експериментира с лекарства.
Четири години след прозинасянето на присъдата, на 13 януари 2004 г. – в навечерието на 58-ия му рожден ден – Доктор Смърт е намерен обесен в килията си. Той се е самоубил, завързвайки чаршафите от леглото за решетките на килията. Някои английски таблоиди приветстват решението му и окуражават и други серийни убийци да постъпят по същия начин. Мотивите на Шипман за престъпленията не са разкрити, тъй като той никога не прави самопризнания, а самоубийството му е изтълкувано като поредния му опит да контролира живота и смъртта, надсмивайки се над полицията. Друга възможна причина се крие във факта, че след смъртта му неговата вдовица по закон ще получава пенсия, но ако той навърши 60 години, тя губи тези пари.
През 1998 г. в гаража на лекаря са открити множество бижута, за които се предполага, че са били откраднати от жертвите. Чак през 2005 г. обаче е направено запитване към близките на убитите жени и се провежда разследване. В резултат две трети от скъпоценностите са върнати на съпругата на Шипман, а една трета са продадени на търг. Само един-единствен платинен пръстен с диамант е идентифициран на базата на снимка и върнат на наследниците на мъртвата жена. Същата година в Хайд Парк в гр. Хайд е издигнат паметник на жертвите на Доктор Смърт, наречен Градината на спокойствието.

Снимка

Ричард Спек (1941 – 1991)

Масовият убиец Ричард Бенджамин Спек (6 декември 1941 – 5 декември 1991 г.) брутално избива в дома им осем студентки медицински сестри от чикагска болница на 14 юли 1966 г., когато той самият е едва на 25 години.

Спек е седмото от осем деца на силно религиозни родители. Баща му умира, когато той е на шест години и майка му се омъжва повторно. Ричард дълбоко мрази втория си баща, който е пияница, грубиян и побойник, и често отсъства от дома. Детето е слаб ученик, пропива се още на крехката възраст от 12 години и напуска училище в девети клас. Освен алкохола, бъдещият убиец има и друг проблем – той страда от непрестанни главоболия, дължащи се на няколко случая, в които си е ударил лошо главата. По времето, когато започва да пие, Ричард Спек попада и за първи път под ударите на закона. Той е арестуван няколко пъти – за взлом, нападение с нож и навлизане в чужда собственост.

На 14 юли 1966 г. Спек звъни на вратата на студентки медицински сестри на възраст между 20 и 24 години. Когато Корасон Амурао му отваря вратата, той я заплашва с пистолет и нахлува в къщата. Под дулото на оръжието нападателят събира всички момичета в една стая и прибира портмонетата им. По-късно Спек твърди, че е бил пиян и дрогиран, и планирал да извърши само въоръжен грабеж. Вместо това обаче, той взима за заложници Глория Дейви, Патриша Матушек, Нина Шмейл, Памела Уилкънинг, Сюзан Фарис, Мери Ан Джордан, Мерлита Гаргуло и Валентина Пасион, които по различно време се прибират в къщата. Часове наред маниакът се гаври с момичетата, като ги бие, души и пронизва с нож до смърт, а Глория Дейви е изнасилена и после удушена. Психиатърът, който по-късно анализра убиеца, отбелязва, че той страда от комплекса „светица-мръсница”, а Глория Дейви е имала лошия късмет да му напомня за бившата му съпруга. По време на кървавата вакханлия Корасон Амурао успява да се измъкне и да се скрие под леглото, което й спасява живота. Тя остава там няколко часа, след което излиза, намира труповете на съквартирантките си и започва да вика за помощ. Отзовалият се патрулиращ полицай е първият, който вижда ужасяващата гледка на голите и окървавени трупове, разпръснати из цялата къща.

След клането Ричард Спек взима парите на момичетата, напуска къщата и влиза в закусвалня в близост до местопрестъплението. Там неадекватното му и превъзбудено поведение поражда съмнения от страна на редовен клиент на заведението и, преди да си тръгне, той се обажда в полицията да докладва за подозрителния посетител. След разпита на Корасон Амурао снимката на убиеца се появява в пресата и започва лов за главата му. На 17 юли той е заловен случайно, след като прави опит за самоубийство в един хотел и е закаран в болница. Разпознат е по татуировката си, която единственото оцеляло момиче е запомнило от нощта на касапницата.

Снимка

Едмънт Кемпер

Едмънд Емил Кемпър III е роден на 18 декември 1948 г. в Бърбанк, Калифорния и още от малък демонстрира социопатично поведение – измъчва и убива животни и разиграва мистериозни сексуални ритуали с куклите на сестра си. Отношението на майка му към него също спомага за пълното оформяне на профила му на убиец – тя непрекъснато го гълчи и унижава, и доста често го заключва в мазето за през нощта от страх да не посегне на сестрите си.

На 27 август 1964 г. Кемпър застрелва баба си Мод, докато тя седи в кухнята и добавя последните щрихи на детската книжка, която пише. Когато дядото се връща от магазина, внукът застрелва и него. След като приключва кървавото деяние, той се обажда на майка си, а после по нейно настояване звъни и в полицията. Обяснението на 15-годишния убиец е: „... просто исках да разбера какво е чувството, като убиеш баба и дядо”. Той е въдворен в болница, но по-късно е върнат на грижите на майка си в Санта Круз, въпреки несъгласието на някои от лекарите.

По-късно Едмънд Кемпър сменя множество работи, преди да се установи в Калифорнийската служба за публични услуги - отдела за поддрържка на магистралите. По това време той е висок 202 см и тежи над 136 кг. В периода май 1972 – февруари 1973 г. Кемпър се развихря, оставяйки след себе си труповете на студентки-автостопаджийки, които е качил по безлюдните провинциални пътища. Той ги отвежда на уединени места, където ги пронизва с нож, прострелва или удушава, след което закарва телата в дома си, накълцва ги и прави секс с останките. След като задоволи извратения си нагон, некрофилът разчленява труповете и ги изхвърля в някоя клисура или ги заравя в полето. Той убива по този начин шест колежанки, като често пъти причината да излезе „на лов” е поредния скандал с майка му.

През април 1973 лошите отношения с майка му достигат своя връх и Едмънд Кемпър я пребива до смърт с чук, докато спи. После я обезглавява и дълго се гаври с тялото. Убиецът изнасилва осакатения труп, а главата използва като мишена за стрелички, след като е изтръгнал гласните струни и ги е изхвърлил на боклука. Тези жестокости обаче не успяват да уталожат нагона му и той кани на гости приятелка на майка си, за да я удуши. След като приключва с нея, той заминава с колата си на изток. По-късно обаче, разочарован, че по радиото не съобщават и дума за престъпленията му, психопатът спира и сам се обажда на полицията, за да признае какво е извършил. Търпеливо изчаква полицаите да дойдат и да го приберат, без да показва и следа от срам. По време на процеса той пледира за невменяемост, но е осъден за осем убийства. Тогава моли да му бъде наложена смъртна присъда, но това наказание е отменено по това време и серийният убиец получава доживотен затвор.

Към днешна дата убиецът на студентки се затворен в лечебно заведение в Калифорния. Pсихопатските му изказвания са използвани в книгата „Американски психар”, по-късно филмирана. На Кемпър принадлежи репликата: „Когато видя красиво момиче да ходи по улицата, през ума ми минават две неща: част от мен иска да я заведа у дома, да бъда мил и да се държа добре с нея, другата част обаче се чуди как ли би изглеждала главата й, набучена на пръчка.”
По-късно Ричард Спек твърди, че няма никакъв спомен за убийствата, въпреки че преди това е признал за тях под въздействието на лекарства. Самопризнанията на убиеца обаче, не са необходими, за да бъде изправен пред съда, тъй като следствието разполага с жив свидетел – Корасон Амурао. Масовият убиец е изследван от шестима психиатри и е признат за вменяем. Също така, няма доказателства, че той е бил под влияние на алкохол и наркотици по време на извършването на престъплението. Намерени са и негови пръстови отпечатъци в къщата, превърнала се в гробница за осемте студентки. Всичко това е достатъчно, за да започне на 3 април 1967 г. съдебен процес при закрити врати. На 15 април съдебните заседатели намират Спек за виновен, а на 5 юни съдия Хърбърт Пашен го осъжда на смърт на електрическия стол.

Поради административни нарушения обаче, Върховният съд задържа изпълнението на наказанието, а по-късно напълно го отменя, като само потвърждава присъдата „виновен”. На повторното гледане на делото на 21 ноември 1972 г. Ричард Спек е осъден на 400 до 1200 години затвор – 8 последователни присъди от 50 до 150 години. Масовият убиец влиза в затвора и през годините на няколко пъти му е отказано помилване. Когато по-късно го питат за убийството на студентките, той се шегува: „Просто не им беше ден!”.

Спек умира от сърдечен удар на 5 декември 1991 г., ден преди 50-ия си рожден ден. По време на аутопсията невролозите се натъкват на уникални аномалии в мозъка му. Според тях те засягат центровете на паметта и контрола на гнева и емоциите. Медиците предполагат, че може това да е била причината за извършените от него престъпления и за постоянните му главоболия.

Снимка





Айде стига толкова засега.
ПС: На снимките няма кървища, споко.

Направи ми впечатление,че всичките имат странен поглед,някъде зареян,тоест изобщо не присъства на снимката,определено неадекватен,макар и нормално да си изглеждат.
А този Тед Бънди,дори  ебил и чаровник и убавец,поне така се вижда на някой от снимките,тц,тц
И повечето са живяли дълъг живот,е това иронията на съдбата....
Хелта мерси за материала,който си постнала...

О, за мен бе удоволствие. Ако изпадне нещо интересно по темата ще го поствам.

Дам - ето семейство сириъл килърс:

Пол Бернардо & Карла Хомолка


Пол Бернардо е роден на 27 август 1964 г. в Скарбъро, Онтарио и на пръв поглед изглежда симпатичен млад човек. В действителност обаче в него се спотайва изнасилвач и сериен убиец, който повлича и красивата си русокоса съпруга Карла Хомолка в блатото на покварата.

Пол има тежко детство – той е плод на извънбрачна връзка на Мерилин Бернардо, а съпругът на майка му е педофил и воайор, който малтретира собствената си дъщеря. Неморалното поведение на Кенет Бернардо травмира доведения му син, който се опитва да измие срама, като се представя блестящо в училище, а след завършването на университет започва работа в престижна счетоводна фирма.
Първите престъпления на Бернардо датират от месец май 1987 г., когато в Скарбъро, Онтарио, са регистрирани серия изнасилвания. 23-годишният младеж напада 14 жени, но успява да остане неразкрит, а медиите дават на тайнствения престъпник прякора „Изнасилвача от Скарбъро”. През октомври същата година Пол Бернардо среща 17-годишната русокоса красавица от чешки произход Карла Хомолка в един хотелски ресторант. В края на 1989 г. те се сгодяват, а малко след това прастъпникът започва да включва Карла в своите злодеяния. През юли 1990 г. двамата упояват по-малката сестра на Хомолка – 15-годишната Тами – и, докато тя е в безсъзнание, Пол я изнасилва. През декември същата година Карла решава да поднесе сестра си като коледен подарък на любимия си. Този път обаче те прекаляват с животинските успокоителни и, след като е изнасилена, Тами се задушава и умира. На полицията двойката обяснява, че станалото е инцидент и те са се опитали да помогнат, но безуспешно. През януари 1991 г. Бернардо напада още едно момиче, а шест месеца по-късно Карла взема участие в изнасилването и убийството на 14-годишната Лесли Махафи. Злодеянието е заснето на видеокасета. 29 юни е важен ден – двамата сключват брак и на същата дата в едно езеро е открито разчлененото тяло на 14-годишната девойка, залято с бетон. Убийците продължават да действат в тандем. На 16 април 1992 г. Карла Хомолка помага на Пол да отвлекат Кристен Френч от паркинга на църквата, след което няколко дни я изнасилват и изтезават, а накрая я убиват. Когато момичето е открито след две седмици в една канавка, цялата му коса е отрязана.

Връзката на извратеното семейство започва да се разпада в началото на 1993 г., когато Пол за пореден път жестоко пребива Карла, наричайки я своя секс робиня. Тя го напуска, като подава оплакване срещу него в полицията. През февруари той е арестуван и къщата му е обискирана. Претърсването продължава 71 дни и поради чиста случайност видеокасетите, на които престъпниците са заснели изнасилванията на Тами Хомолка, Лесли Махафи, Кристен Френч и неизвестно момиче, наречено „Джейн Доу”, не са открити. В последствие адвокатът на Бернардо Кен Мъри прибира записите от тяхното скривалище и ги укрива в продължение на 16 месеца. В същото време обаче излизат резултатите от пробите ДНК, взети от насилника, и се оказва, че те съвпадат с тези на Изнасилвача от Скарбъро. Пол Бернардо е поставен под 24-часово наблюдение, а вследствие на показанията на съпругата му по-късно е арестуван.
Съдебният процес срещу Карла Хомолка започва на 28 юни 1993 г. Тя се признава за виновна по две обвинения за непредумишлено убийство и пледира за смекчена присъда. В замяна на съдействието, което оказва на силите на реда, тя получава само 12 години затвор. На медиите е наложена забрана да отразяват делото, за да се осигури на Пол Бернардо справедлив процес. През септември Кен Мъри се оттегля като защитник на изнасилвача и предава укритите видеокасети на новия му адвокат, който ги предава в полицията. През 1995 г. на база записите и показанията на Хомолка престъпникът е осъден за убийствата и му е наложена доживотна присъда. По време на процеса той се опитва да прехвърли вината за смъртта на момичетата върху съпругата си, но безуспешно. През 2006 г., излежавайки наказанието си в самостоятелна килия, той признава в писмо до адвоката си за още 10 изнасилвания. Карла Хомолка е освободена на 4 юли 2005 г. след 12 години зад решетките.
Дори след края на процеса има съмнения, че двойката е извършила и други престъпления. В дома на Бернардо е намерена изрезка от вестник, в която е описано жестоко изнасилване на момиче на Хаваите по времето, по което Бернардо и Хомолка карат там медения си месец. Възможно е то да е дело на Изнасилвача от Скарбъро, тъй като съвпада и по време, и по метод на действие. През 1990 г. Робърт Балтович е осъден за отвличането и изнасилването на 22-годишната Елизабет Бейн. Неговите адвокати обаче твърдят, че той е невинен, а истинският престъпник е Пол Бернардо. Балтович е освободен през 2000 г., а 4 години по-късно започва ново дело по случая „Бейн”.

Целият случай от полицейска гледна точка начин на разкриване и действие са описани в книгата на Джон Дъглъс "Пътуване в мрака".

снимка от сватбата им
и после

Даниел Гонзалес (1980 - 9 August 2007)

Лондонски съд призна за виновен 25-годишния Даниел Гонзалес, който, вдъхновен от любимите си филми на ужасите, искал да се превърне в скандално известен сериен убиец. Само за три дни в южната част на Англия Гонзалес убил четирима непознати и се е опитал да отнеме живота на още двама.

Пред полицията престъпникът е обяснил, че просто е искал „поне за ден да се почуства като Фреди Крюгер“ - знаменитият сериен убиец от филма „Кошмар на Елм Стрийт“, или пък да бъде отговорен за клане като това в гимназията Калъмбайн в САЩ през 1999г.

На 15 септември 2004 Даниел Гонзалес се опитал да убие първата си жертва в Хилси, на южния британски бряг, като атакувал с нож възрастен мъж, който извеждал кучето си. Нападението му срещу 67-годишния мъж обаче не било успешно и същия ден Гонзалес заминал за Уокинг, където убил 73-годишната Мари Хардинг, която се разхождала в безлюден парк.

Няколко часа след това 46-годишният лондончанин Кевин Молой също бил намушкан смъртоносно пред бар в северната част на английската столица. Малко по-късно Гонзалес влязъл с взлом в къща в същия квартал и се опитал да убие собственикaй.

Възрастният мъж оказал яростна съпротива и убиецът бил принуден да избяга.

Последните две жертви – съпрузите Дерек и Джийн Робинсън,съответно на 75 и на 60 години, били убити в дома си от почитателя на хоръри. Малко след двойното убийство Гонзалес бил заловен на гарата в Северен Лондон.

Обвиняемият признал само за опитите за убийство и заявил, че няма нищо общо с четирите жертви или ако има, то те не са дело на неговия разум, а на нечий друг. На съда в Лондон обаче му отне само час да го признае за виновен по всички обвинения.

„Ние смятаме, че Гонзалес е психопат, който убива само заради суровия си нрав и за собствено удоволствие“, казва прокурора Ричард Хоруел.

Гонзалес беше намерен мъртъв в своята килия на болницата Broadmoor на 9-ия август 2007, той беше разрязал своите китки със счупен компакт-диск.

снимка


Ричард Куклински (1935 – 2006)

Роден е на 11 април 1935 Ню Джърси, умира на 5 март 2006. Американец от италиански произход въпреки, че някъде четох, че има и полска жилка. Известен е като "The Iceman" до колкото успях да разбера идва от това, че убивал някои от жертвите си като ги вкарвал в хладилници и ги замразявал живи. Предполага се, че е убил от 33 до 200 човека /цифрите са различни в някои сайтове/ в продължение на 30 години, но повечето от тях като наемен убиец на мафията, работил е за ДеМео и Гамбино. По-голям брат е на насилника и убиеца Джоузеф Куклински /явно е семейна черта/.

Малтретиран жестоко от баща си, в детството си, той е убивал и измъчвал котки и кучета по най-жесток начин. После започва да убива хора. Не ги убива за удоволствие, защото не изпитва нищо, нито страх, нито тръпка, нито приток на адреналин.




И една статийка:


Серийните убийци са неразбираеми и може би тъкмо заради това при тях се наблюдава една необикновена душевна атрактивност. Техните деяния изглеждат толкова произволни, както и изборът на жертвите им, които в повечето случаи изобщо не познават. Какво кара хора като Юрген Барч, Андрей Чикатило или Джак Изкормвача да убиват винаги отново и отново?
На този въпрос не може да се отговори първосигнално, тъй като типичен сериен убиец няма. За да се изведе профилът на извършителя, ФБР е разработило класификационна система, в която серийните убийци се подреждат по процента на планираните от тях деяния. Прототипите на тази система се различават както по мотивация, така и по личностните и престъпни белези. Различните следи на местопрестъплението могат да бъдат свързани с извършител, който до определена степен обединява белезите на два типа. Също така е възможно престъплението да изглежда различно, повлияно от ситуацията на местопрестъплението или да се касае за няколко извършители.
Ричард Чейс, "Вампирът от Сакраменто", който през 70-те години в рамките на няколко седмици убива 6 души, е неорганизиран извършител. В голяма степен той е непресметлив, тъй като страда от тежко психично заболяване. В престъпленията си той най-вероятно реализира онова, което казват гласовете в главата му или онова, което счита за реално и необходимо в лудостта си. Той действа без разум и извършва убийствата под въздействието на импулс, който се появява при неочаквана изгодна ситуация. Местопрестъплението отразява менталнoто му състояние и въздейства хаотично. Когато ужасният му ритуал започне, жертвата вече е мъртва, защото за него представлява опасност, когато тя психически е по-слаба от самия него.
Чейс е бил убеден, че сърцето му ще се сгърчи от липса на кръв. Първо започва да убива животни, по-късно хора, за да пие кръв. По негово убеждение - той изпада в тежка параноидна психоза - това е била единствената възможност да спаси живота си. Неорганизираните серийни убийци от този тип са изключителна рядкост. Според дефиницията на ФБР за сериен убиец се определя онзи, който е убил най-малко трима души за определен период от време. Най-известният случай на сериен убиец може би е Ед Гейн, който през 50-те убива голям брой жени в САЩ. Семейството на Гейн, което живеело във ферма, било почти изцяло подвластно на майка му. Тя унижавала мъжа си, забранявала на сина си всякакви други контакти освен тези в училище и веднага разваляла създадените приятелства. Това важало в особено голяма степен за жените, които според нея били проститутки, с изключение на самата нея. Гейн бил 39-годишен, когато майка му умира. Най-сетне дошъл моментът, в който той вече можел да задоволи любопитството си към другия пол. Първо се снабдил с анатомични книги, но скоро прескочил границата и започнал да разкопава от гробове труповете на жени, за да ги "изучава". След като това станало прекалено обстоятелствено за него, започнал да търси живи жертви. Части от труповете използвал за сексуално задоволяване и като декорация за дома. Така например той си направил огърлица от устните на жертвите и заковавал черепите им с пирони по стените. Особен интерес за него представлявала кожата на жертвите, която одирал и обработвал. След това с нея си тапицирал столовете и си шиел различни дрехи. Историята на Ед Гейн е намерила път и към популярността. Неговият образ е използван във филми като "Психо" и "Мълчанието на агнетата".

планира деянието си и е наясно с последствията. Дълго преди да извърши първото си убийство, той е обладан от брутални фантазии. В тях той обрисува изпълнените с насилие действия, в които може да властва над жертвата си. Въпреки това първо го възпрепятства срамът от убийството, който не е вроден, а е културно предаден. С течение на времето той научава техники, с които да преодолява тези вълни на смущение. От решаващо значение е дехуманизирането на жертвата, с което й се отнемат всички човешки качества и се действа с нея като с предмет. Друг централен фактор е вътрешната дистанция, която извършителят усеща спрямо останалите хора. Действително е възможно повърхностно да са налице интеграционни качества. Някои серийни убийци имат дори семейства и деца, но въпреки това емоционално остават аутсайдери. Тяхната егоцентричност и изолация ги карат да не се чувстват като част от обществото и да не спазват законите и правилата. По време на първото си деяние извършителят оправдава действията си с това, че жертвата е наясно със съдбата си или дори че има полза от това и превръща престъплението си "в служба на обществото". Когато започне да изживява фантазиите си, смъртоносното насилие за убиеца се е превърнало в елементарна съставна част от живота му - той се е научил да го използва за налагането на желанията и потребностите си. Първата стъпка за изживяването и реализирането на агресията е насочена в повечето случаи срещу животни.

Когато най-накрая се обърне внимание и на потенциалния полов партньор, страсти се проявяват първо във воайорски и фетишистки действия, но скоро след това се превръщат в брутални посегателства. При това извършителят не действат с намерението да извърши убийство. Историческите примери са се превърнали вече в легенди, когато си помислим за Петер Кюртен, "Вампирът от Дюселдорф", Джак Изкормвача или Томас Холст, известен като "Горският убиец". Изборът на жертва в повечето случаи става въз основа на определени белези като възраст, начин на обличане или доловена уязвимост, която важи за проституиращите и пътуващите на стоп.
Противно на обичайната представа, серийните убийци в един малък процент убиват членове от семействата си, приятели или познати. Така на организирания убиец първата му жертва е поне бегло позната. В началото все още му липсва самообладание и опит, за да нападне човек с намерението да го убие, чиято реакция не може да прецени. След като жертвата е под негова власт, той вече може да реализира често преживявания във фантазията му ритуал на абсолютна доминантност. Превъзходството е всичко.


Това чувство на пълно превъзходство е намерило силен израз при двойката Фредерик и Розмари Уест, за което свидетелстват не само съдебните дела. Те извършват множество убийства в продължение на 16 години, до разкриването им през 1987 год. Двойката превръща килера си в камера за мъчения, където заключва жертвите си, за да им причиняват болка в продължение на дни. В основата на тези садистични действия стои същинската мотивация на този тип извършител: Той се наслаждава на страха и безпомощността на жертвата. Така сексуалните посегателства служат не само за задоволяване на нагона, а и за унижение на жертвата, която вече няма контрол над собственото си тяло. Убийството накрая не е много логично следствие, а ултимативен израз на властта на убиеца над живота и смъртта. След деянието извършителят преживява хронологията на мъченията в мислите си отново и отново и още веднъж се наслаждава на възбудата от убийството. Докато тя е налице, той няма да убие отново. Но реалността не е толкова перфектна както фантазията. Възможно е жертвата да е била апатична и да е сипела ругатни, вероятно даже почти е успяла да избяга. Такъв риск убиецът не може да поеме за втори път и търси възможност при следващата жертва ситуацията да бъде по-контролируема. Следващото убийство се планира грижливо и се отличава с още по-голяма жестокост, както е случаят с Марк Дутро. Този тип убийци чувстват, че превъзхождат не само жертвата, но и обществото. Те се наслаждават на последствията от престъпленията си, например тогава, когато човек не може да напусне дома си от страх. Те следят съобщенията в пресата за случаите им и понякога стигат дотам, че информират полицията за мястото на престъплението и трупа. Те не спират докато не бъдат заловени. Винаги обаче става така, че в един момент серийният убиец допуска грешка. В такива случаи остава спорно дали те са търсели общественото внимание в един съдебен процес или просто са се уморили от убийства.

Хелта, супер си

На мен ми прави впечатление, че религиозният фанатизъм при родителите, често отключва желание за насилие в децата. Когато децата се възпитат в стерилна среда в среда, с прекалено и ненормално висок морал. Натрапване, че някои неща са мръсни, долни, срамни, унизителни. Тотално властване и контрол, и изключително строги мерки на възпитание- връзване, заключване и пр., с уж положителна кауза.
Сякаш цялото това подтискане на емоции и нормални човешки нужди, дремещо в човека с години, изведнъж причинява адски взрив и настъпва тотален обрат, "наваксване" на всичко недостигнато, като е съпътствано с нечовешка жестокост и омраза към целия свят.
Мисля, че ненормалните крайности и отношения в едно семейство и среда, до голяма степен благоприятстват изкривяването на психиката, още от детска възраст.

Ще спомена нещо по повод твоя пост, което няма много общо със серийните убийци, НО...
имах една съученичка, която беше, да си кажа честно, пълна задръстенячка. В 12-ти клас приятелите и от училище бяха 4-ти клас, с нас не комуникираше, обличаше се като първолак, трябваше да ходим на някакъв маратон в центъра и си направихме среща на Пилони и тя не знаеше къде е, защото никога не са я водили и не е ходила в НДК. И всичко това, защото родителите й я притискаха и подтискаха. Като завършихме и попадна в университет, където е далеч от родителския контрол, сещай се за какво става дума... пълен разврат и неща, което нормален човек не би направил. Просто я изби, затова, че си го е таяла толкова години.

Много харесвам Criminal Minds, ясно е, че е сериал и все пак нещата са измислени, но ми харесва, че обръщат внимание на психологическата страна на серийните убийства, на това как мисли и разсъждава един сериен убиец, защо го прави, какво го е подтикнало, какво е отключило това у него, как действа, как определя модела си на действие, жертвите, района, в който извършва престъпленията и така нататък. Интересно е.

В този ред на мисли, тук в България има ли нещо като профайлъри? Някой има ли представа?

Има институт по психология към МВР - там правят портрет /а и не само там/ при възлагане на задача!

Така е, има много подобни случаи. Е, не винаги се стига до престъпления и жестокости, но има едно объркана и грешна представа за света.
Случаят, който цитираш е показателен. Това момиче е било лишено от социален живот. То вероятно не е знаело как се държат хората помежду си, като приятели, като гаджета, не е имала никога гадже или приятелки на своята възраст, които да и споделят и разказват. В университета вече е нямало как да игнорира контактите, контролът е липсвал. Разни мъже са забелязали, че е наивна, и са започнали да я подмятат помежду си, а тя си е мислела, че това е нормалното, че всички хора го правят. Опитвала се е да имитира другите, но не е знаела, че това не е правилният начин.
А е възможно и по този начин да си е отмъщавала за всички ограничения, натрупани с годините.


А тези двамата имат толкова ангелски вид, даже си приличат визуално. Как човек би предположил...

Честно казано, освен Чикатило, на мен повечето ми изглеждат съвсем нормални на външен вид. Взимам под внимание, че повечето снимки са стари, но така или иначе не биха ме впечатлили, ако ги видя на улицата. Което е плашещото.

Юнабомбър - помните ли го! също си е сериен убиец.

Ооох, от два часа се напъвам да се сетя името и прякора му! Тед Казински /или Качински/! Той май убива трима-четирима човека, но пък ранените по време на неговите атентати са доста. И също така дълги години не са успяли да го хванат.

Тези двамата наистина ме изумиха Пол Бернардо & Карла Хомолка,изглеждат толкова незаплашително и това им е най големият плюс на серийните.Трябва да изглеждат приятни,да се слеят с тълпата,дори да очароват хората и в действителност се докопват изключително лесно до жертвите си...
Сетих се за един изверг от Лозен,който убиваше безащитни животни с отровните си змии,този също е с потенциал да стане и убиец на хора...Мда и тук почва психиката ни да изчатква с такъв наклон,като на американците...

                      Вие май се шегувате, че си нямаме български серийни  . Просто при нас всяко чудо е за три дни. Сещам се за поне няколко случая, като най-впечатлителни са ми тримата русенци, дето канибалстваха. Хванаха ги преди три години. Както стана с тях после - не знам.
                      Най-притеснително ми се струва, че тази тема е редом с няколко други за изчезнали хора  .

Какво искаш да кажеш с това
Просто си  говорим тук за тези хора(изроди),не сме убийци пишещите тук спокойно...

Знаеш ли го със сигурност - от ника не личи нищо! А и не забравяй, че у всеки от нас дреме серийния убиец...

Heltah, голямо благодаря за труда!
Сега и за едно ЛС с материала да помоля..

Да, в България се учи криминална психология към МВР, но за съжаление там е пълен абсурд да влязат случайни хора, дори един. Една от преподавателките ми в университета (доц. Михалкова) работеше и към МВР, та знам как се ''изземат магистратурните ни бройки''. Не искам да говоря повече, че се ядосвам пак.

                      Аз ли неясно го написах, ти ли не ме разбра  ...

Всеки може да убие неволно или по принуда.

Но да е потенциален сериен убиец.... 

както всички носим в себе си ракови клетки, носим гените на меката китка /писах го по-горе/,  така носим и гена на серийния убиец. Всичко опира до физиология, генна обремененост, бит, история и все фактори които ви дойдат на главата. Никой не може да каже кога ще щракне ключалката на бараката!
Ева, за криминалната психология - ако няма промени, това си е една дисциплина само, няма такава специалност, поне в т.нар. Академия на МВР. За университета не споря. Не е съвсем така - никой не се натиска за там, не е толкова вървежна дисциплина, защото после няма какво да правиш освен в Сф или някой по-голям град. Пробвай и ще видиш - питах колегите от академията. А и нямаме традиции за да има някаква престижна основа. Кофти държава сме!

Стига де! Все едно да кажеш и че заради някои от теориите за произхода ни в гените ни е заложено да чупим кокосови орехи със зъби и да се катерим и люлеем по клоните на дърветата
Според мен убийци стават комплексирани и болни за слава и надмощие хора,които не могат да простят на света,че са останали незабелязани,или че останалите не им се кланят непрекъснато.Абе,меко казано,меки китки.Нещастници.

                       Според теб сигурно е така. Практиката обаче подкрепя нотар. Аз също  .

не смесвай, Катюнгелче, понятията. Заложено и потенциален, макар и да се припокриват са различни. хората много са писали по темата, не съм го открил аз. Споделям малко опит само!

Безмислено е да споря,всеки си има право на мнение,но ще ми прозвучи нелепо,ако чуя,че присъдата на убиец е намалена,понеже и баща му,и дядо му са били такива и е генно обременен.

.

Това не е  и не може да е смекчаващо вината обстоятелство, но е факт, и то не само заради дядото. Просто в гените на всеки човек е заложено всичко - абсолютно. Въпрос на развитие - физиологично и социално. Не четеш правилно написаното. Под генно заложено не разбираме махленския смисъл, че дядо му по майчина линия на чичото на леля му е бил такъв, а в самите човешки гени на всеки индивид. Айде да приключваме! 
п.п. по татово време ни учеха, че няма такова нещо, че генната теория е световна глупост, но май не е така! Това че нещо не ти харесва, не значи че не е така~!

Нотар,нямам опит с генетични изследвания,затова не мога да кажа дали и гените имат роля в постъпките на човек.На Тато не съм симпатизирала никога,мен са ме учили,че всеки човек се ражда добър и на това предпочитам да вярвам.Не налагам на никого мнението си.Вярвам,че човекът точно по това се различава от животните-може да контролира и обмисля постъпките си.Хайде,отказвам се и аз да споря Виж,за четенето си прав Доста съм припряна и понякога от пръв поглед "преценявам" написаното ,а е хубаво човек добре да чете преди да изказва мнение.Взимам си бележка!

  

този не е сериен убиец и тн,но съм ужасена от факта,че не само не е в затвора,ами и е станал известен,суперзвезда...прочетох за него преди няколко месеца в брой на Maxim и грозната му мутра направо ме отврати 

http://www.telemaniac.com/viasatexplorer-canibal