Брачната естетика

Съгласна съм, но просто не ми се изпада в подробни разсъждения по въпроса. Не вярвам и в "щастливите" семейства - представям си ги като група самодоволни плужеци, нахилени дебилно. Няма само черно, както няма и само бяло, животът е шарен. За да вървят нещата в брака, според мен, е достатъчно хората да се обичат, да се уважават, да си решават проблемите своевременно и да не се правят нещастни един друг, поне не и умишлено.

Идеални неща няма.И точно с тази мисъл се събрах с мъжа си.

С риск да стана досадна, ама нали съм с доста стаж вече -работих заедно със съпруга си4-5 години в началото на брака ни, а това беше началото и на нашата връзка-объркано е , но двете "начала " се разминават само с месец . Беше отвратително, изнервящо, досадно, поне за мен. Аз бях по-веща в работата, той-новак, ама със самочувствие.Имахме различно виждане върху бизнеса като цяло. Не, не беше скучно, постоянно пренасяхме проблемите в къщи и обратно-ако се скараме за нещо в къщи, на работа, между клиенти и колеги, е много трудно да се правиш на "артист".Сега сме в един бизнес, на достатъчно разстояние един от друг-чуваме се  постоянно по работа, виждаме се за бързо-аз, докато съм на работа, нямам нужда от повече. Много ме е страх понякога да не му доскучее в един момент с мен, но повече ме е страх да не ми доскучее на мен с него, че тогава ще стане страшно.И като усетя нужда от разнообразие, се опитвам да си го набавя/набавим.Пък честно да ти кажа, понякога на човек му се иска и да си поскучае, понякога му се иска да се развихри-това не  касае само семейството, и в службата се случва, и в пирятелския кръг. Лично за нас съм взела едно малко по-различно решение-всеки от нас има хобита, интереси извън семейството, което е  прекрасен отдушник и разнообразие. Моят ходи за риба-ами нека ходи, ако не му се стои всяка вечер пред телевизора с мен, не е кой знае каква трагедия. Аз пък ходя на трекинги, и той никога не ме е спирал. Като не сме заедно два-три дни, после бъбрим,бъбрим-той , за рибите и приятелската запивка край язовира, аз-за новите хора , с които съм се запознала.

Не знам. Съмнявам се да съществува здрав и прав мъж, който да няма нужда от любовница. Полигамията е заложена в гените им. Друг е въпросът, че някои мъже успяват да се въздържат от задоволяването на подобни пориви, по някакви техни си причини. Цивилизация!  
Не винаги наличието на любовник/ца е най-страшното нещо за едно семейство, обаче.

Дразнещо е, когато някой каже- не той няма любовница и не ми е изневерявал - обикновено с лек истеричен привкус!Направо ми е смешно!А да не говорим, че жените изневеряват не по малко от мъжете, ама това е друга тема!

О, по този въпрос мога само за себе си да кажа-не съм му изневерявала и нямам любовник. За него-нямам смелост да гарантирам.Да приемем, че просто не съм разбрала. дори и до сега да не го е направил, не вярвам, че никога няма да стане.

Хм, наличието на любовница е по-лесно доказуемо, защото по-трудно може да се скрие.
Ама изневярата, особено ако е еднократна... Егати и загубеняка, който ще се остави да го хванат! 

Пък и според мен колегите на авторката просто  са се шегували.Може да си имат много хубави семейства.

А бе, май не е само в гените на мъжете  
Важното е да се намери приемлив и за двете страни начин за задоволяване на таз нужда от разнообразие  
Снощи даваха по Нова тв някакъв смахнат филм (загледах го, защото беше с Джулия Робъртс)......някакви любови, раздели, събирания......и моя мъж накрая се изцепи, че трябвало една 4-ка да си спретнат и стига са се мятали напред-назад.

Най-вероятно се отнася за мен, защото имах смелостта да го кажа. Да ти кажа, изобщо не съм истерична, колкото и смешно да ти е. Искаш да кажеш, че няма хора, които не изневеряват? Странно виждане на нещата. Може би смяташ, че няма моногамни мъже. А жени моногамни има ли? Или и от тях не се срещат такива?
Когато говорех за нужда от любовник, съм имала предвид именно нужда. Не става въпрос за това никога да не пожелаеш някой, чисто сексуално. Ако получаваш това от което имаш нужда в секса с партньора, естествено е да нямаш нужда от любовник. На мен ми се струва възможно да си задоволен сексуално и емоционално от човека с който сте избрали да бъдете заедно.
Дразни ли те това, че някой е сигурен в партньора си?

Не се заяждайте сега пък!
Всеки си гледа от неговата камбанария.
Пък и темата се измести (логично донякъде), ама дайте го по-весело.

Не е конкретно към теб! Аз нарочно подчертах, че вярвам на мъжа си Но да кажеш на 100%, някак си ми звучи истерично и пресилено, сякаш сама не си вярваш!Ама може и да не е така!Не искам да се заяждам!

" Брачната естетика...О-о-о-о...Идилията продължава до втората година след като се роди детето. "

Ми на четвъртата година на детето сме и на петата от брака и пак сме си естетични.
Един на друг. И това ни стига.

"Даже и не ви се спи в едно легло, единият хърка, другият пърди"

Спим си в едно легло и си пърдим и пак ни е хубаво.

"Спасението е любовник за разнообразие, защото сексът омръзва"

Сексът е трудно да омръзне, защото ако и двамата бачкате яко и гледате деца,
много ще се радвате на по-редките моменти за секс.

С любовник или любовница за разнообразие просто се губи смисълът на семейството.

Е, кажете ми след тези излияния как да се омъжа 

Не се омъжвай, стой си сама в студенте зимни нощи,
пък семейните ще си пръцкаме под юргана и ще се хилим с децата.

И ако считаме, че сексуалното привличане е изневяра, да смятам, че няма моногамни- нито сред мъжете, нито сред жените!Няма как зя цял един живот да не изпиташ сексуално привличане и към някой друг човек!Трябва да си опериран от чувства!!!!А дали ще биеш спирачки, зависи вече от човека!

На раzбирам какъв ти е проблема ? Случва ти се да пръднеш или никога не пърдиш и не ти се иска някой да ти пръдне ????