Те не са щастливи в брака си, затова обобщават. Атмосферата в едно семейство зависи от двамата партньори, от чувствата им един към друг, от възпитанието им и от желанието им да поддържат хармонията помежду си. От личен опит мога да кажа, че при нас нито съвместното съжителство/седма година/, нито раждането на детето, е променило нещо, освен в положителна посока. 
Всички се обичаме безгранично, лудо и все така изпепеляващо, както преди! Не забелязваме, че миУто пърди и хърка!
Всички се обичаме безгранично, лудо и все така изпепеляващо, както преди! Не забелязваме, че миУто пърди и хърка!.!!! 
!!! Това трябва да го има при ритуала, като обещание! 
-работих заедно със съпруга си4-5 години в началото на брака ни, а това беше началото и на нашата връзка-объркано е , но двете "начала " се разминават само с месец 
. Беше отвратително, изнервящо, досадно, поне за мен. Аз бях по-веща в работата, той-новак, ама със самочувствие.Имахме различно виждане върху бизнеса като цяло. Не, не беше скучно, постоянно пренасяхме проблемите в къщи и обратно-ако се скараме за нещо в къщи, на работа, между клиенти и колеги, е много трудно да се правиш на "артист".Сега сме в един бизнес, на достатъчно разстояние един от друг-чуваме се постоянно по работа, виждаме се за бързо-аз, докато съм на работа, нямам нужда от повече. Много ме е страх понякога да не му доскучее в един момент с мен, но повече ме е страх да не ми доскучее на мен с него, че тогава ще стане страшно.И като усетя нужда от разнообразие, се опитвам да си го набавя/набавим.Пък честно да ти кажа, понякога на човек му се иска и да си поскучае, понякога му се иска да се развихри-това не касае само семейството, и в службата се случва, и в пирятелския кръг. Лично за нас съм взела едно малко по-различно решение-всеки от нас има хобита, интереси извън семейството, което е прекрасен отдушник и разнообразие. Моят ходи за риба-ами нека ходи, ако не му се стои всяка вечер пред телевизора с мен, не е кой знае каква трагедия. Аз пък ходя на трекинги, и той никога не ме е спирал. Като не сме заедно два-три дни, после бъбрим,бъбрим-той , за рибите и приятелската запивка край язовира, аз-за новите хора , с които съм се запознала.
Това трябва да го има при ритуала, като обещание!
, че слага татко си в малкия си джоб!То с пръцкането е все едно да искаш от половинката си никога да не му/й излизат пъпки, да не се разболява и др. А да си кажем честно, кой иска пълна идилия???????То няма да е интересно!Скоро ми разказваха за семейство, което си говори тихичко/ никой,вкл. и дцата не повишава тон/, постоянно се прегръщат и си разменят любезности и мен ме втресе, изглежда ми сектантско и дебилно!Предпочитам си мойте трима диваци, които отвреме навреме пръцкат! 
и се чувствам длъжна да се включа, защото в началото споделих, че семейният ми живот е щастлив. Това не означава "идеален" или че не е имало кризи в определен момент от съвместното ни съжителство. Самата аз съм израснала в не особено сполучливо семейство и категорично не вярвах, че е възможно двама души да живеят дълго заедно и да продължават да се обичат, разбират или дори понасят. Но на мен ми се случва и пишейки в тази или подобни теми никога не съм го правила с глупавото желание да се изпъча самодоволно, а по-скоро да дам надежда на други жени, че това е възможно Физиологичните нужди на половинката ми не ме притесняват и не са те това, което би ми определило отношението към него.
Но пък ще сте по уморени, по ангажирани и ще имате по малко време zа вас си ... И тук идва и предния алгоритъм , но сега включвате в така иzграденото ваше ежедневие още един човек и то съвсем раzличен и непоzнат zа вас ... някой когото тепърва опоzнавате , а и zа когото носите отговорнсот ... 
, ще се разочароваш. 
ако слушах хората , нямаше да имам деца . Първи курс, задочно, във ВИНС -а ,на 21 години ,бях в една компания със задочнички, които завършваха ,семейни и с по едно, две деца. Такива страхотии разказваха, докато пътувахме с влака за раждането и за свекървите, че да не си помисли човек за това. Но се забравя, а и при всички двойки е различно.
. някак адски неприлично ми изглежда, може би съм жертва на фалшив морал или просто баба ми и дядо ми, които ме отгледаха, са ми внушили твърде надълбоко, че това е интимност, която не е за демонстрация пред друг.
Писнало и да се стиска. А мъжа и и каза, скъпа, от това ли се притесняваш, ти като заспиш ако знаеш как пърдиш.
Не е нужно някои неща да се правят пред половинката-не, че ако се случи е голяма драма, но все пак... Иначе родителската двойка в "Малкълм" ми е любима-за мен са пример за хармонично съвместно съществуване.
Но ако го прави тенденциозно и без задръжки... 
Препоръчани теми
Така винаги ще има кой да те топли когато поискаш.Поне аз съм така-мъжа ми не отказа