Липсата на такт или реплики не на място, когато се опитваме да правим бебе

Не знам прекалено много ли съм изстрадала. Ако се сравнявам с мъките на някои момичета тук, които с години се борят за бебче, или на тези, които са родили и загубили детето си, може би не е много. Но болката си е моя. Няма кой да я измери. Потрошените надежди за това дете, което загубих, са си мои. Няма да се върнат. Да, може да имам други, но не като заместител. Всеки тактичен и чувствителен човек, ако за момент се замисли за това, ще се сети, че е така. Ама повечето не го правят. По-лесно е просто да кажеш някоя куха фраза и с това да изчерпиш съчувствието си.

Аз разбирам и тези, които на ум чукат на дърво (надявам се да не са толкова нетактични да го направят наистина, пред човека). И аз чукам и се моля никой никога да не минава през подобни изпитания. Човешко е.

И съм далеч от мисълта, че ще накараме някого да спре да ръси подобни бисери. Но поне да се замисли човек няма да е зле. Добронамереността е хубаво нещо, но трябва да има и акъл.

А най боли от близки хора, които, без да се замислят, изтърсват някоя от тези щуротии. Опитвам се да си кажа, че това, че човекът е опериран от чувство за такт, си е негов проблем, не мой, но невинаги се получава с това напомняне.

Ето това най-вече  ме дразни. Всички приятелски семейства около нас вече са с по две дечица (да са им живи и здрави). Миналата седмица роди моя близка приятелка и съответно се наслушах на Айде, ваш ред е; Закъснявате; За кога чакате и т.н. Дори самата тя, която забременя след дълго чакане, взе, че ми каза оня ден:"Айде, оправяй се и ти" все едно не знае, че това всъщност не е концерт по желание. Ама то май се забравя...
Нищо не казах, ама следващият път усещааам, че няма да мога да си замълча.

много интересна тема, лично на мен не са ми казвали неща от този род, може би защото никой не знае за нещата около нас и бебе правенето и затова не споделям, има всякакви хора, които по никакъв начин не се съобразяват какво говорят и много нараняват 

Репликите, които ме изкарват от релси са "Ама защо още нямате бебе?", "Ми айде де, какво чакате!", "Ох, дали ще доживеем да се порадваме на внуче!?", "Всички вече имат, а вие още не". И всичко това при условие, че се знае, че бебеправим усилено 

Хиляди пъти повече предпочитам да чуя нещо от рода - "успокой се и ще стане" или "не го мисли, ще дойде и твоя ред", но за съжаление от всички роднини само майка ми е на тази вълна, за което съм и много благодарна 

Интересна тема сте захванали тук.
Аз минах през това да не казвам на никого, че правим бебе, с идеята, че това ще предотврати разни реплики, но не би. Чух доста неща от рода на "айде за кога чакате" и "време ви е", не съм им обръщала много внимание до момента в който не чух следното "е, вие за какво дадохте толкова пари за сватба като ще се пазите? Вас Господ ще ви накаже, за това че се пазите"        Ето тия думи нито мога да ги простя, нито да ги забравя.
След което просто започнах да казвам на всички, че се опитваме да правим бебе. Необходимо ми беше известно време да осъзная, че когато аз имам наболял проблем не мога да очаквам от хората да стъпват покрай мен на пръсти. И въпреки това, макар и казано с цялата добронамереност на света, когато близки приятели започват разговор само с репликата "нещо ново има ли при вас, нещо да ми се похвалиш, сигурни ли сте, че няма нещо ново, до къде я докарахте с опитите...." не знам къде ми бъркат тия реплики.
И разбира се няма как да не чуем "ох, аз да съм жива да видя вие как ще си възпитавате децата"
Веднъж една приятелка, наскоро забременяла, но пазеща още това в тайна, дойде на гости и от вратата "вие не виждам да работите по въпроса за бебе"  Отговорих така - "и как трябваше да го видиш?" А тя довърши ситуацията с "ми не виждам да има резултат". 

Здравейте на всички!Фразите които ме дразнят са "Успокой се и ще стане"също така "Вие за кога чакате да станете на по 50 години ли" и "Я вижте вашите набори по 2 вече имат"!Но те не знаят колко е болезнено когато толкова време се опитваш и накрая всички опити завършват с пристигането на лелката!

Разни хора, разни идеали.Не може да се очаква от хора, неразбиращи проблема ни да са тактични.Аз за щастие нямах такъв проблем, защото с първата ми бременност никой не знаеше че изобщо опитваме, и то с години.Чуваха се разни "шеги" от страна на приятелите на мъжа ми,че бил остарял и му е време.Но ние отвръщахме,че сме още млади  След като всички разбраха за аборта ми, за щастие никой не питаше и не нахалстваше.
Разбира се, любимото си ми остава "Успокой се и ще стане","Много го мислиш, спокойно" от страна на приятелките ми, които изобщо нямат желание за дете сега и естествено не ме разбират какво изпитвам.

казвам им "ти да не си от отдел Семейно планиране", ти ли ще ми кажеш кога ще си родя дете. Писна ми от доброжелатели дето само корема ми зяпат. 

 Ей момичета вие направо ме разбихте ама как може да има толкова недодялани да не кажа прости хора. Страшна работа са....Особено приятелката на Щица ме довърши.
То има една приказка наяла се въшката и излезнала на чело.....

"...но си личи когато някой е искренно загрижен и е страшно обидно, когато някой те "Успокоява" колкото да отбие номера и да смените темата - тази фалшива загриженост винаги ми е идвала в повече."

Тук не съм много съгласна, защото отсрещният човек може да се чувства много неловко и затова да иска да отбие темата, това не значи задължително фалшива загриженост.

Ами точно прости са си!

Наистина е култово...просто думи не ми идват. Мамбина-
caritas,благодаря!

Тук почти всички момичета ще ме подкрепят, като кажа, че обикновено точно отсрещната страна подхваща разговора, ако някой се чувства неловко едва ли ще попита подобно нещо, а за мен това си е точно фалшива загриженост или може би дори сеирджийство!

Здравейте, момичета 
Подготвям се за бебеправенето, и чета различни теми по здравните въпроси в този под-форум, надявам се, че няма да бъде нетактично и аз да се включа   

Не твърдя и никога не бих си и помислила, че разбирам какво ви е. Губила съм любими хора и знам, че простовати реплики по толкова дълбоки рани само вредят "Нали ти си жива", "не е най-страшното" и т.н.

Но аз съм преживявала част от болките ви като страничен, но достатъчно близък човек, а и като резултатът от всичките тези преживени болки.

Според мен в България все още има прекалено много табута по тези така интимни проблеми, и това кара хора, които не са особено сръчни в общуването, да ръсят подобни глупости. Ако пък човек реши да поговори открито за проблемите си, здравните аспекти и т.н. и т.н., онези, които първи се отзовават са си простите, които и да искат няма да могат да ви разберат. Пък те и не искат, голяма част от тях.

Жена в нашето семейство, с която имам общи гени, не бе забременявала осем години без мъж да я пази или тя да пази себе си. Не се бе замисляла за здравето и репродуктивната си система, не бе ходила на гинеколог през живота си. Майка й не се бе загрижила за нея (не знам това нормално ли е или не, но аз като майка не бих стояла безучастна, поне ще се опитам да поговоря тактично).

С настоящия си приятел живее вече от две години, една на 30 отиде на преглед (ние сме близки и тя ми казва, когато има нужда от мълчалива подкрепа и компания при посещенията). Махнаха й киста, миналия февруари се получи първия спонтанен аборт. След това няколко поредни. Лекарите казаха, че недостатъчното хранене на ембриона се дължи на генетични причини. Разбира се, тя не пази здравето си, при първия аборт носеше по две раници от по 20 килограма. Пуши, и ми казва, че живее ден за ден. Не прояви интерес към форума, макар че много иска да има дете.

Така аз се обърнах за съвет и подкрепа към дамите в под-форум Проблемно забременяване и бременност и те ми предоставиха координатите на местата, където тя може да си направи имунологични и генетични изследвания. Тази диагноза "генетични причини, край" ми се струваше много несправедлива и крайна. А лутането от доктор на доктор без определена насока само носи още повече огорчение.

Има моменти, в които когато сме най-обезверени, трябва да допуснем точния човек, който ни подкрепя, до себе си. Щом не срещаме подкрепа от другите.

Дамите в под-форума се отнесоха с невероятно разбиране към мен, при все че съм външна.

Самата аз съм чудо на природата, навремето не е имало такива изследвания и процедури като сега, майка ми се е измъчила като са й налагали безсмислени лечения (с изцяло мъжки фактор). Баща ми и всичките му роднини са криели от нея за урологичните заболявания и прекараната заушка. А след това са ходили да разправят на баба ми колко ялова е дъщеря й  Той не е искал да се изследва. Аз съм преживяла всичко, споделено ми от нея за това, всички сме жени и ни боли.

Ето така се получава един омагьосан кръг, не е важно само, че има проблем, но роля играе и начинът, по който двамата в двойката подхождат към това.

Слава Богу, с моята половинка нямам никакви съмнения, че ще получа подкрепата, от която се нуждая. И ако се установи каквито и да било признаци за генетична тромбофилия или други, веднага ще си направя изследванията 

А, да, за конкретна фраза най ме е учудвало, когато видех във форума някоя жена да пише: "Гнилите круши и най-слабият вятър ги събаря" Какво искат да кажат с това, и до днес не съм проумяла  Но тази реплика отправена към бременна жена, било с проблемно или не толкова проблемно износване, е наистина 

Извинявам се за дългия пост, прегръщам ви всичките 

Което си е право, право си е Прити.
Аз знам, че имам проблем и не подхващам тази тема. Предпочитам неловкото мълчание, от колкото да ми цъкат състрадателно с език докато си разправям перипетиите. Обикновено другите започват подобни разговори. За това го приемам като липса на такт да попиташ нещо по въпроса, без да знаеш дали пък няма проблем и не е болна тема, а лошото е, че много пъти подобни реплики, които те жегват идват от хора, които доста добре знаят какво е положението. Разбирам, че се интересуват, но ако има нещо за казване - ще си го кажа. В крайна сметка мисля, че всички от нас полагат много усилия да не се фиксират върху проблема, да "не го мислят толкова", а един такъв въпрос, примерно когато сме излезли на заведение и се опитваме се разсеем, ни насочва вниманието обратно пак в проблема и язък за всичките усилия. Това, малко извън темата, за което се извинявам.

Здравейте!
Била съм във вашето положение. Знам как се чувствате. Преди 8 години започнахме да правим бебе, успяхме преди 5, както и преди 6 месеца. Сега имам две прекрасни дъщери, но в продължение на 3 дълги години обикалях доктори и лаборатории.
То не бяха хормони, то не бяха кисти, то не бяха врачки и баячки, и какво ли не още...Една прехвалена овца от Бургас, велик доктор, ми изписа лекарство за да ми дойде цикъла, за да направя едно изследване, добре, че не го изпих. Бях вече бременна.
Едно искам да ви кажа - ВЯРНО Е, че като се успокоиш, тогава става. Мозъкът командва всичко в тялото ни. Едва когато реших, че ще си осиновим детенце, заживях в мир със себе си. Оставаше само да убедя мъжът до мен, че не е важно да си биологичен родител, по-важно е да си родител.
Той настоя за още един преглед, при въпросното светило, и аз се съгласих, но вече живеех в мир със себе си.
Тогава господ ни даде прекрасна дъщеря, след това още една.
Мили момичета, не се сърдете като ви казват да се успокоите. Хората не го правят от злоба, наистина това е най-важното. Ние сме в състояние да командваме тялото си, то е подвластно на нашия ум.
Желая ви успех и всяка от вас да изпита великото щастие да гушне рожбичката си!