Липсата на такт или реплики не на място, когато се опитваме да правим бебе

Всички въпроси, започващи със "Защо не.....?" (Признавам си обаче, че те ме влудяват на всякаква тема.)
Защо не си родите едно дете? Време ви е вече.
Хайде, какво чакате още?
Успокой се и ще стане. (Изумява ме фактът, че много често я срещам тази реплика и тук, във форума, където и един бърз преглед на някои подфоруми би бил достатъчен, за да се види колко много двойки имат подобни проблеми - надали пък всички са чак толкова невротизирани!)

И понеже в статията, която си дала, Mentha, има и споменаване на репликите след аборт - ей това ме влудяваше най-много. Почти не остана човек, който да не ми каза: "Ще си направите друго." А какво да правя с болката за ТОВА? Какво да кажа пък за "гениалната" реплика на моя близка, която взе да ми разказва как и на нея й се случило преди години и приключи разказа си със: "Знаеш ли колко е тежко?!"

Хубаво си се сетила за тази тема. Дано повече хора я прочетат - и то хора, които никога не са се сблъсквали с тези проблеми и не са се замисляли колко болка могат да причинят. Макар и с най-добри намерения. Аз затова вече не питам никого. Дори най-близки приятелки. Не знам каква рана мога да отворя.

Caritas-подкрепям те напълно за тъпите въпроси и напътствията както при мен с репликата"Ми върви да те види доктор,бе има ти нещо"....оставям го без коментар всички,които се срещаме по тези теми знаем колко са тежки тези думи!
Пожелавам успех на всички момичета във  форума и не позволявайте да Ви унищожат макар и с една нетактична дума или реплика! 

Или "Кво ви става с бебето кога ще го направите?"-Ми ние го правим от 2 години и полвина ,обаче като не става да го нарисувам ли???

Хората около нас са често нетактични , и това го усещаме когато сме чувствителни на дадена тема , много пъти съм плакала след подобни изказвания . Но изречението което ме изкарва извън нерви е " Успокой се и ще стане " Интересно как със спокойствие ще преодолееш евентуален проблем , защото щом не се получава повече от година , значи трябва да се търси такъв 

ОООООООООООООООО, прекрасна тема!
Това за "Успокой се........." няма какво да го повтарям. Сигурна съм, че всяка от нас я е чувала тази реплика. Най дразнещо е когато хора при които е станало от първия път започнат да те убеждават, че точно това е проблем Ама те наистина не знаят за какво говорят!!!!!!!!!!!!!!!!!
Мен лично ми се струва, че подобна "успокояваща" реплика е и " Ами мъжа ти изследва ли се? Проблема може да не е в теб!" Като, че ли това би оправило нещата

Ние понеже опитваме за второ и ще коментирам от позицията вече на родител. И за нас се намират "мили" думи : "Какво толкова се впрягаш, нали си имате едно". Все едно съм си минала реда.

Повечето хора около мен са доста тактични, но ми се е случвало да ми зададат въпроса Какво чакате???... Много "яко" се чувствам след това, все едно съм различна от всички останали... Но какво да се прави, хора всякакви...
Темата ми харесва, за което благодаря на авторката! 

Въпроса ми е, окей наистина е супер кофти от разни "успокоителни" и банални фрази, но когато пред теб застане твоя приятелка и ти каже, ами при нас не става, каква трябва да е твоята реакция?

Всички думи и фрази, които сте споменали са първото нещо, което ти идва на акъла. Не се притеснявай ще се стане, продължавайте да опитвате, изследваният ви наред ли са, а какъв всъщност е проблема, я си взмете малко отпуска и двамата и отидете да си починете някъде. Няма страшно имате още години пред вас, все ще се наредят нещата и все в този дух на мисли.

Благодарение на мои бивши проблеми, съм се научила да не питам за такива неща. Ако има нещо да се случва, то ще се чуе рано или късно. Но когато дойдат и ти кажат такова нещо........

Може би наред с репликите, които не бихте искали да чуете, би било и редно да пишете и какви и кои реплики и фрази не ви дразнят.

За нещастие 99% от приятелите ни имат проблеми със забременяването по една или друга причина.
Бих искала да съм максимално тактична с тях и да не ги наранявам с думи.

А иначе като бременна много се "кефих" на коментари от рода като се роди ще видите вие, как ще ви свърши животеца. Не усетих да ми спря "животеца" всъщност.

Пожелания - да!

"Надявам се всичко да е наред."
"Желая ви успех!"
"Мисля си за теб!"
"Ще се моля за вас!"

Съвети - не!

Всички тези напълно добронамерени реплики подсказват, че проблемът е в човека, с когото говориш - че не се е сетил да направи едно или друго нещо (изброените от теб неща, да не ги коментирам едно по едно). А ако някой е намерил рецепта за непритесняване за каквото и да било - моля да ми я напише на лични.

П.П. Надина, нали разбираш, че и аз съм напълно добронамерена.

Това.

Това също.
И да добавя още нещо:Малкият беше споделил пред "роднини",че сме се молили на дядо Боже за бебенце и репликата не закъсня."На татко си трябва да се молиш,да "работи по въпроса",не на дядо Господ." Ейй все едно ме заляха с вряла вода,просто не казах нищо,само усетих как очите ми се напълниха със сълзи и излезнах....

Ох, Мамче, това бие по простотия всичко, което съм чувала!
 За теб голяма

Да естествено, няма повод за безмислени сръдни. Зададох въпрос-молба, наистина ми е трудно, когато дойдат и споделят с мен подобно нещо.
Лошото е, че например за 1-2 от двойките около мен знам, че наистина не са направили някои от дори и елементарните изследвания и в този смисъл абсолютно незнам как да ги "накарам" да стигнат до някоя лаборатория за да отхвърлят поне някои неща, като възможна и евентуална причина. Давам пример със себе си, какво и къде и колко изследвания съм си правила, надявайки се да "включат" и да се замислят за себе си.

А пък и като знам, че това им е проблем, не може вечно да се игнорира и да е тема табу по време на разговорите ни. Да, въпроси не задавам, но трябва и да си подготвен, когато решат да вдигнат завесата около своите проблеми.

Много интересна тема и повод за размисъл.
Любими фрази, които съм чувала са: Хайде, докога ще се мотаете с второто? Време ви е вече. Ваш ред е.

Това да имаш такт и усет за нещата не се отдава лесно на всички хора.

Nadina, в горната статия има съвети с какво могат да се заместят тези реплики  Може нещо да те е разсмивало, но аз бих искала то да бъде избягвано в комуникацията с мен  Опитвам се да създам живот, явно съм преценила рисковете и жертвите, които изисква отглеждането на дете... какво цели и какво постига тази реплика?! И кое налага изричането и?! Примерна ситуация от преди два дни - мъжът ми споделя, че напоследък страда от безсъние - заспива късно, сутрин става трудно и по цял ден е уморен в резултат на недоспиването... Отговорът: "Безсъние ли?! Ха-ха-ха, ще видиш ти безсъние, когато имате дете" - за мен това не е адекватна реакция, особено ако виждаш, че тази двойка иска да има деца  (което не крием пред никого)
Мисля, че често се казва просто така, без да се мисли много-много, като някаква стандартна реплика. В горната ситуация може да се отвърне по много начини - да се попита дали има някакъв стресов фактор, нещо, което пречи на заспиването; може дори да се отвърне със споделяне, че откакто се е родило бебето и у тях не си доспиват 


Най-най-близките ми хора се отнасят с разбиране и уважение, проблемът е обикновено с познати, с хора, пред които съм споменавала, че искам дете, но не съм се задълбавала в това как преживявам липсата на дете 


Момичета, благодаря ви, че споделяте    Аз самата имам какво да уча, за да не засягам хората, които са в подобно на моето положение А и виждам, че някои от вас са се сблъсквали с реакции, които и за мен биха били още по-болезнени... 


За всички ви  и пожелание за   

Прочетох много внимателно статията и през различните периоди съм получавала много нелепи реплики.
Когато бебеправихме - 2 години, постоянно ни пихаха:
"Какво чакате още?"
"Защо не си направите едно бебе?"
включително и "За кога чакаш? Да спрат да ти мърдат яйцеклетките?!"
След като загубихме бебето:
"Млади сте - ще имате друго бебе!"
"Всяко зло за добро"
и любимото ми: "Така е трябвало да стане!"
Не искам да коментирам, просто се моля никой да не преминава през всичко това!

Много сълзи съм изплакала от подобни реплики. Тези, които най-много ме жегваха и разтройваха -

,, Е успокой се де, то като си така нервна и го мислиш постоянно няма да стане "
,, Какво чакате, няма ли да имате вече дете"
,, Айде бе, не работите ли вече за бебе, защо се бавите"
и най-култовото - ,, Вие сигурни ли сте, че го правите на правилното място "

На всички по един или друг начин се връща, убедих се, само че сълзите и онази болка си е за наша сметка. Аз поне не мога да забравя нахалството, арогантността и нетактичността 

Притинка 

Прити,
помня темата ти. Влязохме в словесен конфликт с едни девойки, твърдо решени да пробутат собствената си житейска философия.  Болката никога няма да изчезне, защото загубата не е болест, от която човек би следвало да се "оправи", но поне се надявам един ден да е по-поносимо и сянката да изчезва пред вида на детска усмивка. 

По темата:
Въпрос - "Какво чакате?"
Отговор - "да излязат резултатите на микроделециите на У хромозомата, но трябва да изчакаме малко, след варикоцелектомията" 

Съвет- " Успокой се и ще стане"
Отговор - "Прав си да мислиш така, предвид информираността ти във връзка проблема"

Съвет - "Ако не стане, ще СИ осиновите"
Отговор - "Аааа, ще СИ вземем кученце. Не за друго - по-евтинко ще ни излезе, пък и ги има в наличност по магазините"

Съвет - "Успокойте се! Психическото състояние е много важно"
Отговор - " Може и да си права. Дали, ако започна да ходя на йога, сперматозоидите на мъжа ми ще се оправят? "
 

Вие се дразните на "Успокой се" ,но от друга страна хората искат да ви накарат да се УСПОИТЕ,не го казват с лошо  .Какво да кажат..."Ами отчайвайте се по-добре,щото щом досега не е станало ,край никога няма д астане "

Когато съм споделяла с моите приятелки за проблемите с които се сблъскваме никоя от тях не ми е казвала : " Успокой се !! " , защото знаят че това няма да ме успокои или да ми помогне , те просто бяха до мен . Плакаха заедно с мен след неуспешния опит ин витро , но и тогава не са ми казвали нито една от тези тривиални фрази , защото знаеха че нямам нужда да ги чуя . Оставяха ме сама когато имах нужда и бяха до мен в останалите моменти ..... ето това трябва да са реакциите на близките ти и приятелите ти , които наистина се интересуват от теб . Всички други които искат да те успокоят им е все тая как ще ти подействат тея изречения 

Напротив. По-добре човек да замълчи, когато не знае какво да каже, отколкото да ръси непотърсени остроумия! Аз лично никога не съм се жалвала, нито съм показвала отчаяние. Нито съм тръгнала да се тръшкам. Питали са ме, отговаряла съм.
От друга страна, повечето, от раздаващите щедро съвети, не биха издържали на напрежението, на което сме подложени ние.
 
Спокойствието няма връзка със спермограмата на съпруга ми, мамка му! Нито някой може да ми даде гаранции, че някога ще стане изобщо, нали?!

Присъща черта на оперираните от тактичност хора, е да измерват болката, щото "има и по-лошо". Наистина има - да не намерят дърво наблизо, на което да чукат!

  Аз като ветеран  по темата вече претръпнах от подобни намеци и съвети, а и хората около мен след вече 12 години явно се умориха и изгубиха интерес. След първия опит ин-витро, когато имах неблагоразумието да споделя, за следващите три си знаехме само аз и милото.
  Искам да ви споделя обаче това, което преживях след като забременях. Въпреки че бяхме решили да не бързаме да казваме моичкия не се стърпя и казал на съдеда с който са и приятели. Жена му естественно не пропусна да ме пита. Аз не и отговорих нищо конкретно и тя тактично си замълча. За съжаление загубихме бебчо. За около месец не бяхме се виждали. Съседите бяха по почивки, напред-назад и един ден се засичаме със съседкада на входа. Разменихме си обичайното "здравей, как си" и усещам как погледа и се впива в корема ми и недоумението и в крайна сметка бременна ли съм, не съм ли, и как тъй още не ми личи. Сигурно по-малко щеше да ме заболи от един нетактичен въпрос или намек, но този поглед ме прониза направо в  душата...

Ето пак за пустото спокойствие! Може ли да се самоцитирам, ако позволите:

А, и Прити ме подсети за нещо, което забравих - "Е, не сте престарели, ще си имате друго." ("Тактичен" намек, че и двамата не сме вече в първа младост, и къде ли сме блели досега...)
Както и "Не се измъчвай, така е трябвало да стане." Кой го казва?
Ето заради такива коментари разбирам напълно жените, които пазят в тайна бременността в първите месеци. Не че е гаранция за нещо това де.

Сaritas и Hope прекалено много сте изстрадали май и затова приемате всяка човешка реакция като подигравка или поне с някакъв подтекст. Аз мисля че хората наистина не знаят какво да кажат защото въобще не са се сблъсквали с подобни на нашите проблеми. Реакциите им винаги са глупави за ситуацията, но това не означва че са злонамерени или подли. Винаги има и злобни хора не го изключвам. А какво ще кажете за близки познати и приятели, които видимо много ви състрадават, а зад вас се благодарят че не се е случило на тях? Но този дълбок начин на лично възприемане на реакциите, само натоварва вас, а хората които са ги изрекли често нямат и малка представа колко ви е заболяло от реакцията, те просто са провели някакъв разговор /говоря за по-далечни познати/. Хората реагират така: този проблем не ми е познат - значи не е мой.
Не си го слагайте толкова на сърце, а и както казва Рея - ще трябва да претръпваме, че то простотията ходи по хората, не по гората

Малко прекалено е да се каже така,понеже не ми се вярва ,че някого може да му безразлично за вашето нещастие.това е неприятна ситуация като цяло и на никой нормален не би му било приятно ,че познатите му страдат. Вярно,че е повечето хора няма как да дойдат на вашето място и не всеки знае как да реагира и действа първосигнално.Не виждам нищо лошо в тривиалните реплики (е с малки изключения де  ). Когато дете го боли коремчето ,майка му го успокоява ,гушка го,а не реве заедно с него и не му казва няма да ти мине тая нощ .....
Все пак хубаво е,че хората около вас са оптимистично настроени.
Аз още не знам...може и на вашето дередже да дойда някой ден,но недейте да съдите хората така.Това ,че не изпитват вашата болка,не означава ,че не искат да бъдат съпричасни и да внесат малко повече утеха

Само една мисъл ще пусна:

"Само преживените неща са истински разбрани!"

Прити, Хопе

Нищо лично към теб, просто си разсъждавам.  

Да, фразите "Успокой се" и "Може би така е трябвало да стане" хич не ме успокояват. Като не ти е на главата нещо, много лесно успокояваш другите.

Думите ти не са насочени към мен, но да си кажа мнението . . .
Сетих се за още нещо по темата - няколко дни след като родих ангелчето си виждам случайно позната, която с изненада ми казва: "Яяяяя,колко добре изглеждаш, пък аз си мислех, че си зле?!" (не зная какво е очаквала да види - може би да се влача . . .)

Понякога наистина е изумяващо как хората говорейки, дори не мислят какво причиняват на отсрещния човек... Аз имах късмета да няма толкова "доброжелатели" около мен, докато правехме бебче... някак си всичките ми познати като че ли ме разбираха и подкрепяха във всяко едно мое начинание относно проблема ни... а в случаите, когато някой се опитваше да ме настъпи просто го поставях на място отговаряйки му директно... Може би искреността ми в случая ме спасяваше от неприятните намеци... Никога не сме крили от близките, познатите и приятелите си мъката си, просто защото мислех, че когато другите знаят няма да има нужда всеки път да обяснявам със заобикалки, че може би още не му е времето на бебето... Е репликата "Успокой се и ще стане!" я чувах непрекъснато, но трябва да ви кажа, че в нашия случай май точно тя подейства накрая, защото когато наистина спрях да се вглъбявам в това, че бебето на всяка цена трябва да стане точно сега, то се появи. Още е твърде рано да знам, че всичко ще завърши добре, но искрено се надявам и вярвам, че ще е така... Както и да е, исках само да кажа, че не винаги, когато някой ви намекне за проблема, това означава, че той е недобронамерен, може пък наистина да е заинтересован от положението ви и да иска да ви помогне дори и емоционално... Аз например споделях за всичко с приятелките си, когато ме питаха как съм, има ли напредък, разказвах им, че този месец съм била на изследвания например или, че плануваме инвитро и т. н.
В крайна сметка, дори да усетите злоба в думите на хората около себе си, просто ги подминете, вдигнете гордо глава, усмихнете се и си кажете, каквото и да ми говорите аз ще бъда скоро щастлива... Не можете да предположите колко позитивно действа това...

Не знам прекалено много ли съм изстрадала. Ако се сравнявам с мъките на някои момичета тук, които с години се борят за бебче, или на тези, които са родили и загубили детето си, може би не е много. Но болката си е моя. Няма кой да я измери. Потрошените надежди за това дете, което загубих, са си мои. Няма да се върнат. Да, може да имам други, но не като заместител. Всеки тактичен и чувствителен човек, ако за момент се замисли за това, ще се сети, че е така. Ама повечето не го правят. По-лесно е просто да кажеш някоя куха фраза и с това да изчерпиш съчувствието си.

Аз разбирам и тези, които на ум чукат на дърво (надявам се да не са толкова нетактични да го направят наистина, пред човека). И аз чукам и се моля никой никога да не минава през подобни изпитания. Човешко е.

И съм далеч от мисълта, че ще накараме някого да спре да ръси подобни бисери. Но поне да се замисли човек няма да е зле. Добронамереността е хубаво нещо, но трябва да има и акъл.

А най боли от близки хора, които, без да се замислят, изтърсват някоя от тези щуротии. Опитвам се да си кажа, че това, че човекът е опериран от чувство за такт, си е негов проблем, не мой, но невинаги се получава с това напомняне.

Ето това най-вече  ме дразни. Всички приятелски семейства около нас вече са с по две дечица (да са им живи и здрави). Миналата седмица роди моя близка приятелка и съответно се наслушах на Айде, ваш ред е; Закъснявате; За кога чакате и т.н. Дори самата тя, която забременя след дълго чакане, взе, че ми каза оня ден:"Айде, оправяй се и ти" все едно не знае, че това всъщност не е концерт по желание. Ама то май се забравя...
Нищо не казах, ама следващият път усещааам, че няма да мога да си замълча.

много интересна тема, лично на мен не са ми казвали неща от този род, може би защото никой не знае за нещата около нас и бебе правенето и затова не споделям, има всякакви хора, които по никакъв начин не се съобразяват какво говорят и много нараняват 

Репликите, които ме изкарват от релси са "Ама защо още нямате бебе?", "Ми айде де, какво чакате!", "Ох, дали ще доживеем да се порадваме на внуче!?", "Всички вече имат, а вие още не". И всичко това при условие, че се знае, че бебеправим усилено 

Хиляди пъти повече предпочитам да чуя нещо от рода - "успокой се и ще стане" или "не го мисли, ще дойде и твоя ред", но за съжаление от всички роднини само майка ми е на тази вълна, за което съм и много благодарна 

Интересна тема сте захванали тук.
Аз минах през това да не казвам на никого, че правим бебе, с идеята, че това ще предотврати разни реплики, но не би. Чух доста неща от рода на "айде за кога чакате" и "време ви е", не съм им обръщала много внимание до момента в който не чух следното "е, вие за какво дадохте толкова пари за сватба като ще се пазите? Вас Господ ще ви накаже, за това че се пазите"        Ето тия думи нито мога да ги простя, нито да ги забравя.
След което просто започнах да казвам на всички, че се опитваме да правим бебе. Необходимо ми беше известно време да осъзная, че когато аз имам наболял проблем не мога да очаквам от хората да стъпват покрай мен на пръсти. И въпреки това, макар и казано с цялата добронамереност на света, когато близки приятели започват разговор само с репликата "нещо ново има ли при вас, нещо да ми се похвалиш, сигурни ли сте, че няма нещо ново, до къде я докарахте с опитите...." не знам къде ми бъркат тия реплики.
И разбира се няма как да не чуем "ох, аз да съм жива да видя вие как ще си възпитавате децата"
Веднъж една приятелка, наскоро забременяла, но пазеща още това в тайна, дойде на гости и от вратата "вие не виждам да работите по въпроса за бебе"  Отговорих така - "и как трябваше да го видиш?" А тя довърши ситуацията с "ми не виждам да има резултат". 

Здравейте на всички!Фразите които ме дразнят са "Успокой се и ще стане"също така "Вие за кога чакате да станете на по 50 години ли" и "Я вижте вашите набори по 2 вече имат"!Но те не знаят колко е болезнено когато толкова време се опитваш и накрая всички опити завършват с пристигането на лелката!

Разни хора, разни идеали.Не може да се очаква от хора, неразбиращи проблема ни да са тактични.Аз за щастие нямах такъв проблем, защото с първата ми бременност никой не знаеше че изобщо опитваме, и то с години.Чуваха се разни "шеги" от страна на приятелите на мъжа ми,че бил остарял и му е време.Но ние отвръщахме,че сме още млади  След като всички разбраха за аборта ми, за щастие никой не питаше и не нахалстваше.
Разбира се, любимото си ми остава "Успокой се и ще стане","Много го мислиш, спокойно" от страна на приятелките ми, които изобщо нямат желание за дете сега и естествено не ме разбират какво изпитвам.

казвам им "ти да не си от отдел Семейно планиране", ти ли ще ми кажеш кога ще си родя дете. Писна ми от доброжелатели дето само корема ми зяпат. 

 Ей момичета вие направо ме разбихте ама как може да има толкова недодялани да не кажа прости хора. Страшна работа са....Особено приятелката на Щица ме довърши.
То има една приказка наяла се въшката и излезнала на чело.....

"...но си личи когато някой е искренно загрижен и е страшно обидно, когато някой те "Успокоява" колкото да отбие номера и да смените темата - тази фалшива загриженост винаги ми е идвала в повече."

Тук не съм много съгласна, защото отсрещният човек може да се чувства много неловко и затова да иска да отбие темата, това не значи задължително фалшива загриженост.

Ами точно прости са си!

Наистина е култово...просто думи не ми идват. Мамбина-
caritas,благодаря!

Тук почти всички момичета ще ме подкрепят, като кажа, че обикновено точно отсрещната страна подхваща разговора, ако някой се чувства неловко едва ли ще попита подобно нещо, а за мен това си е точно фалшива загриженост или може би дори сеирджийство!

Здравейте, момичета 
Подготвям се за бебеправенето, и чета различни теми по здравните въпроси в този под-форум, надявам се, че няма да бъде нетактично и аз да се включа   

Не твърдя и никога не бих си и помислила, че разбирам какво ви е. Губила съм любими хора и знам, че простовати реплики по толкова дълбоки рани само вредят "Нали ти си жива", "не е най-страшното" и т.н.

Но аз съм преживявала част от болките ви като страничен, но достатъчно близък човек, а и като резултатът от всичките тези преживени болки.

Според мен в България все още има прекалено много табута по тези така интимни проблеми, и това кара хора, които не са особено сръчни в общуването, да ръсят подобни глупости. Ако пък човек реши да поговори открито за проблемите си, здравните аспекти и т.н. и т.н., онези, които първи се отзовават са си простите, които и да искат няма да могат да ви разберат. Пък те и не искат, голяма част от тях.

Жена в нашето семейство, с която имам общи гени, не бе забременявала осем години без мъж да я пази или тя да пази себе си. Не се бе замисляла за здравето и репродуктивната си система, не бе ходила на гинеколог през живота си. Майка й не се бе загрижила за нея (не знам това нормално ли е или не, но аз като майка не бих стояла безучастна, поне ще се опитам да поговоря тактично).

С настоящия си приятел живее вече от две години, една на 30 отиде на преглед (ние сме близки и тя ми казва, когато има нужда от мълчалива подкрепа и компания при посещенията). Махнаха й киста, миналия февруари се получи първия спонтанен аборт. След това няколко поредни. Лекарите казаха, че недостатъчното хранене на ембриона се дължи на генетични причини. Разбира се, тя не пази здравето си, при първия аборт носеше по две раници от по 20 килограма. Пуши, и ми казва, че живее ден за ден. Не прояви интерес към форума, макар че много иска да има дете.

Така аз се обърнах за съвет и подкрепа към дамите в под-форум Проблемно забременяване и бременност и те ми предоставиха координатите на местата, където тя може да си направи имунологични и генетични изследвания. Тази диагноза "генетични причини, край" ми се струваше много несправедлива и крайна. А лутането от доктор на доктор без определена насока само носи още повече огорчение.

Има моменти, в които когато сме най-обезверени, трябва да допуснем точния човек, който ни подкрепя, до себе си. Щом не срещаме подкрепа от другите.

Дамите в под-форума се отнесоха с невероятно разбиране към мен, при все че съм външна.

Самата аз съм чудо на природата, навремето не е имало такива изследвания и процедури като сега, майка ми се е измъчила като са й налагали безсмислени лечения (с изцяло мъжки фактор). Баща ми и всичките му роднини са криели от нея за урологичните заболявания и прекараната заушка. А след това са ходили да разправят на баба ми колко ялова е дъщеря й  Той не е искал да се изследва. Аз съм преживяла всичко, споделено ми от нея за това, всички сме жени и ни боли.

Ето така се получава един омагьосан кръг, не е важно само, че има проблем, но роля играе и начинът, по който двамата в двойката подхождат към това.

Слава Богу, с моята половинка нямам никакви съмнения, че ще получа подкрепата, от която се нуждая. И ако се установи каквито и да било признаци за генетична тромбофилия или други, веднага ще си направя изследванията 

А, да, за конкретна фраза най ме е учудвало, когато видех във форума някоя жена да пише: "Гнилите круши и най-слабият вятър ги събаря" Какво искат да кажат с това, и до днес не съм проумяла  Но тази реплика отправена към бременна жена, било с проблемно или не толкова проблемно износване, е наистина 

Извинявам се за дългия пост, прегръщам ви всичките 

Което си е право, право си е Прити.
Аз знам, че имам проблем и не подхващам тази тема. Предпочитам неловкото мълчание, от колкото да ми цъкат състрадателно с език докато си разправям перипетиите. Обикновено другите започват подобни разговори. За това го приемам като липса на такт да попиташ нещо по въпроса, без да знаеш дали пък няма проблем и не е болна тема, а лошото е, че много пъти подобни реплики, които те жегват идват от хора, които доста добре знаят какво е положението. Разбирам, че се интересуват, но ако има нещо за казване - ще си го кажа. В крайна сметка мисля, че всички от нас полагат много усилия да не се фиксират върху проблема, да "не го мислят толкова", а един такъв въпрос, примерно когато сме излезли на заведение и се опитваме се разсеем, ни насочва вниманието обратно пак в проблема и язък за всичките усилия. Това, малко извън темата, за което се извинявам.

Здравейте!
Била съм във вашето положение. Знам как се чувствате. Преди 8 години започнахме да правим бебе, успяхме преди 5, както и преди 6 месеца. Сега имам две прекрасни дъщери, но в продължение на 3 дълги години обикалях доктори и лаборатории.
То не бяха хормони, то не бяха кисти, то не бяха врачки и баячки, и какво ли не още...Една прехвалена овца от Бургас, велик доктор, ми изписа лекарство за да ми дойде цикъла, за да направя едно изследване, добре, че не го изпих. Бях вече бременна.
Едно искам да ви кажа - ВЯРНО Е, че като се успокоиш, тогава става. Мозъкът командва всичко в тялото ни. Едва когато реших, че ще си осиновим детенце, заживях в мир със себе си. Оставаше само да убедя мъжът до мен, че не е важно да си биологичен родител, по-важно е да си родител.
Той настоя за още един преглед, при въпросното светило, и аз се съгласих, но вече живеех в мир със себе си.
Тогава господ ни даде прекрасна дъщеря, след това още една.
Мили момичета, не се сърдете като ви казват да се успокоите. Хората не го правят от злоба, наистина това е най-важното. Ние сме в състояние да командваме тялото си, то е подвластно на нашия ум.
Желая ви успех и всяка от вас да изпита великото щастие да гушне рожбичката си!

temida,  това е чудесно, което ти се е случило и още веднъж потвърждава вярата ми в чудеса. Но не съм съгласна, че Спокойствието отключва вратичката !!!
За пореден път ще го кажа. След неуспешно инвитро, от което изпаднах в ужасно дълбока дупка. След пълно обезверяване във всичко - доктора ми, моето щастие , бъдещето със съпруга ми и дори в Господ, в момента на тоталното ми сриване, когато най-мало съм била СПОКОЙНА аз забременях. Като по чудо  и  то си е чудо.

Спокойствието не отпушва тръби, не лекува сериозни отклонения в спермата, не лекува имунологични и генетични проблеми и т.н и т.н

За мен най-удачното е ако имате познати, които нямат деца да не подпитвате - какво става , а да изчакат ако искат сами да започнат темата. Никога не знаеш едно семейство какво преживява, какво преглъща и как се бори .

  И моите впечатления са такива... Аз лично бих предпочела, ако на някой му е неудобно  и не знае какво да каже, да си каже "Не знам какво да кажа", отколкото да се опитва да прояви чувството си за хумор напр. (с което винаги има риск за неловка ситуация, според мен, не само по темата за зачеването).

На мъжът ми много често му казват "Време ви е... какво става..." и това го дразнеше... Приятелите ни са с по едно, дори две деца, а ние си нямаме и това май много привлича вниманието   
Към мен абсурдното беше, че свекър ми ме попита дали не искам деца, при положение, че заради мъжа ми отлагахме... явно не е бил наясно, но не ми беше работа да му обеснявам и не го взех присърце 

temida, не е до сърдене  просто да споделим кое може да ни нарани или засегне..., дори и да е казано с добри намерения (с които е постлан и пътят към Ада... -символично казано) 

Мен лично не ме дразни фразата 'успокой се' - това е най-нормална първоначална човешка реакция. Всяка от нас го е изръсвала поне веднъж към някой по различен повод. Не се впечатлявам и от коментари на хора,които не са преживели същото като мен и не са настроени на тази вълна. Заболя ме ,когато след загубата на второто бебе/ то и аз за малко щях да дам фира тогава/ майка ми ме призова да не правя повече опити - стара съм била,имала съм 1 дете ,а който си няма /сегашният ми партньор/ да се оправя...Сега отново съм бременна,но нямам желание да и казвам,поне за сега. Най-боли от близки хора,ама си ги обичкаме,прощаваме им и продължаваме.

Ох, момичета... наистина е много гадно понякога, в определени ситуации.   Имам приятелки, които макар че са ми много близки, не си дават сметка, че са нетактични. Наистина ако аз искам да говоря по темата, ще си кажа каквото имам. Не е нужно те да задават въпроси. Да не говорим, че не са наясно с много от нещата и все питат: това какво, това защо.... и трябва да им обяснявам неща, които преди време и аз не съм знаела и никога не бих искала да науча... Но като ти дойде на главата.... Та тези приятелки, дето без проблеми са заченали и родили по 2 деца, да ми казват: Ми що не си осиновите едно?....   Е това вече ми идва в повече.
Трябва да призная обаче, че има и деликатни хора сред близките ми. Не питат, не ръсят простотии, казват ми само: няма да се отчайваш, ще стане. На тях съм им много благодарна.

Споделяла съм го и преди , но пак ще го кажа ,
една моя позната виждаща ме бременна , и знаеща за първата ми бременност , която завърши с мъртво бебе  ми каза " Пууууууу не се отказвате значи ? Много бързате , защо не си починете малко и тогава да пробвате?"
И пак тя , виждаща ме вече не бременна и отново знаеща че съм загубила бебето си ми вика " Абе защо така става с теб , ти да не би да си болна нещо?"
и една "диагноза" поставена ми от една друга "добронамерена' позната , пита ме първото бебе което загуби какво беше , казвам - момиченце , а второто , отговаря - момче и тя заявява , м значи няма да е от пола на детето , нещо друго ще ви има
Ей това ако е такт , здраве му кажи
Спрях отдавна да отговарям на въпроси и заучени реплики , подминавам и се правя че не съм чула , явно хората не разбират че причиняват мъка на отсрещния човек
А това за почукването на дърво ( на глава , и дърпане на уши) са го правили и пред мен , а и думите " Да ме пази Господ от такива работи............."
Е , мен не ме опази...............

Хриска, потресена съм от това, което ти се е налагало да слушаш от хората. Как може да има толкова тъп народ не знам... То бива и може, ама чак пък толкоз...

Щерка ти е прекрасна, просто слънчице. Пожелавам ти от сърце поне още едно такова слънце.  

Цвят Лилав, разбирам как се чувства човек на твоето място. На мен братовчедка ми много разчита, доверява ми за изследвания и за начина, по който се чувства. Но приятелят й, с когото са от 2 години заедно на всички ни в семейството ни изглежда доста дистанциран от нея, тя не среща разбиране от него (повече отвсякога, в сравнение с началото на връзката им, когато тя започна да ходи на гинеколог). Сигурно си прочела поста ми по-преди, за мен е много важно как двамата подхождат към това. Щом твоята приятелка разчита на подкрепата на мъжа до себе си, е значително по-леко.

Моята братовчедка пък ходи по доктори, но само я препращат разни познати насам-натам, все едно е шега работа. Момичетата тук ми дадоха координатите на специалистите за генетични и имунологични изследвания. Надявам се тя да намери още сили, за да отиде на правилното място. А дали и приятелят й ще се подложи на тях (при положение, че е необходимо), това не знам.

В семейството не говорим за това, но знам, че майка ми много я боли, като за свое дете. Когато разбрахме за "генетичните причини" тя се притесни и за мен, като всяка майка, но в никакъв случай без това почукване по дърво. После аз се поразрових, говорих с момичетата тук и я успокоих какви може да са тези причини, и че и аз ще си направя такива изследвания, при най-малки признаци за не добро хранене на ембриона.

Всеки случай е различен, затова ти описвам нашия. Една дама от отзовалите се на призива ми за информация и съвети, също като твоя, накрая заключи: Спасението на давещите се е в ръцете на самите давещи се.

Надявам се, че приятелката ти ще намери сили и ще надмогне противоречията в себе си, за да направи всичко, което зависи от нея 

И на мен ми се иска всички момичета да полагат всички усилия, за да гушнат в ръцете си бебенце, но далеч не всички разсъждават толкова разумно 

Тези реплики са ми до болка познати! Вбесяват ме наистина! Какво да кажа, като вие всичко сте казали!
През живота си много малко тактични хора съм срещала. Даже съм била по-учудена когато срещна такива с такт.
Благодаря на мъжа ми, че е с мен във всичко! Благодаря му и че ме търпи въпреки избухванията и неуравновесеното ми поведение напоследък. 

Оооо, не 

Фразата, която винаги ме е учудвала как може да бъде казана е "Най-лесно е да направиш едно бебе!!!!!!!!"

За успокояването няма да се изказвам, то е дразнещо по дифолт  . Също истории за на някой на баба му на съседката на внучката на гаджето на сестра му на колежката приятелка, дето 10 години не ставало и като се успокоила - бебето станало. Аз както спрях да си изливам душата по темата, ако забременея сигурно и за мен ще се разправят такива легенди  .

И аз като мамбина съм чувала въпроси дали го правим правилно, е как така може да не става, те бебетата със секс ставали (ние 'щото целим щъркела от балкона  ).

Най мразя приятелки с деца да ме убеждават колко ни е добре, че можем да ходим по почивки, да спим до късно, не плащаме детска градина, не ме боли кръста, мога да пия алкохол, защото не съм бременна/не кърмя и прочие 'благини'. Любимата ми реплика е "Е, то деца лесно се правят, ама трудно се гледат." (ха, докато пиша Just a Girl го е казала). Ако това нашето е лесно, не искам да си представям трудното.

Малко спам: Катенцееее, колко ме радваш с лентичка ако знаеш  

Аз също съм използвала фразата "Успокой се", но сега като се наложи да направя аборт (кухо яйце), не спирах да плача и мъжът ми казваше " Успокой се, мило ще си имаме друго" полудявах, откачах, идваше ми да го убия...и сега се замислям, че не съм права, като го казвам на хората.Стана ми неудобно, била съм нетактична

Още нещо по темата:
След като загубихме бебето една "приятелка" ме попита каква е процудурата в случай, като моя, аз пък май имах нужда да споделя и й разказах, как са ми предизвикали раждане, как не са ми обръщали внимание, колко болят контракциите, как родих на леглото и как всъщност най-много боли от това, че не раждаш живо и здраво дете. През цялото време ме гледаш със съчувствие и в същото време любопитство за всевъзможни подробности и след като тя ме бе попитала и тя искаше да знае всичко заключи "Абе кво се оплакваш, колко жени раждат - да не си единствената!"

Момичета, досега не съм вярвала, че има такива хора...

....... "Абе кво се оплакваш, колко жени раждат - да не си единствената!"
Нямам думи просто Ако бях аз, както напоследък съм станала избухлива........
Прити, и всички останали силни момичета  

А по темата: Като че ли разните му там реплики не ме впечатляват особено и не са ме изкарвали извън нерви-опитвам се уж да съм "над" тези неща. До съвсем скоро говорех съвсем открито за факта, че отдавна опитваме за бебе и не се получава Обаче в последно време много приятели и познати взеха да ми "пробутват" я някоя визитка на гинеколог, я някоя публикация от вестник, я някоя бабина рецепта, ей така без да ги питам. Предполагам, че го правят от добри чувства, но аз някак си се чувствам наранена от тези им действия. Сред приятелите ни има още 1 двойка, женени са от 7 години и едва сега, след 1 месец момичето ще ражда. За всички ни беше явно, че имаха проблем и че ходиха по изследвания, но така и никога нито момичето, нито момчето, не споделиха какво се случва с тях. Даже, когато някой ги попиташе нещо по въпроса, отговаряха, че са малки още и въобще не правели опити(в момента тя е на 33, а той на 34).Много им се чудих тогава как така устата им не се отвори на тази тема, нямат ли нужда да споделят, а и не на последно място да обменим опит с тях, понеже те знаеха, че ние се опитваме.Но разни хора-разни идеали......едни си мълчат, други пък, като мен,тръбят и смятат, че няма нищо лошо и срамно в това.Е да, ама не..... Сега вече дълбоко съжалявам, че съм била като отворена книга, всичко рефлектира върху мен и самочувствието ми...... и сега си казвам де да бях като горецитираното момиче(съвсем скоро се "изтърва" да каже, че е правила много изследвания, и лапароскопия, а мъжът й над 10 спермограми).Мълчеше си през цялото време, около 6 години са правили опити и изледвания, ама никой от компанията не разбра.Сега скоро ще ражда и официалната версия е , че е забременяла още 1-я път, когато не са се пазили и са отлагали толкова време, тъй като имала други приоритети и я било страх от секцио, което в нейния случай е задължително.
За добро или за лошо, напоследък си изградих като нейното поведение,когато някой ме попита, му отговарям-спряхме опитите, понеже в тази криза не сме сигурни какво ще стане с работата ни, може да се наложи да си търсим нова и т.н. и т.н.

Вчера едно нещо за пореден път ме изкара извън нерви и това е поредната n-та на брой колежка, която ме попита " Вие какво още чакате и се мотаете. На колко години си?" след моя отговор "На 23" последващата реплика е "Ооо аз на твоите години вече бях изгледала две деца". 

Хриска, тя баба ми се шегува, че вече съм "одъртяла" на 24  , иначе сред роднините никой не ни е питал "Айде, какво чакате?", въпреки "пределната" му Христова възраст, неговите хора никога не са ме потпитвали или пък да ме гледат въпросително. Ние така или иначе живеем далеч от тях, само баба му го пита дали да се стягат по-бързо с ремонта на къщата, ако решим да се пренесем там по какъвто и да е повод 

А за разни колеги и далечни познати, сигурно ще им тегля майната още отдалеч преди да са попитали каквото и да е 

ThracianLina, то има и роднини, които задават такива тъпи въпроси, но най-вече ме дразнят колеги, които се бъркат където не им е работа. То на никой това не е в работата, но на тях пък най-малко.

 И аз ще се включа в темата с няколко култови реплики:
 Моя позната, която също имаше проблеми със забременяването, след като разбра, че съм бременна - "И видя ли, а пък ти викаше, че не става и не може да забременееш". Две години не можех да забременея, правихме изследванията и установиха, след ЦС, че проблемът е в тръбите-една силно нагъната, другата трудно проходима, но какво да обясняваш на такъв човек.
 Същия човек, когато ме приеха първия път в болницата -" Е нали още от началото те предупредиха, че може да имаш проблеми", понеже бях бременна с близнаци.
 Когато загубих бебетата в 24 г.с. - "По-добре сега, отколкото по-късно" .
 И още едно "умно" изказване на друга позната в началото, когато разбрах, че съм бременна с близнаци  - "Ти сигурно няма да можеш да ги износиш и ще ги родиш по-рано. Една позната роди близнаци и едното умря."
 Ами това е тактичността на хората в наши дни.
 В сравнение с тези реплики другото, което чух просто няма смисъл да се коментира.

Теди само така добър подход ......... "кризата"

Искам да се включа, значи според мен това е типично българска черта, не мога да си дам отговори на абсурдните въпроси, които се задват, когато си 1 път си купих тест за овулация и казах на майка ми тя каза " и да нямате деца ще си осиновите" второто е, че вече съм изнервена, а никой и не иска да чете статийте които им пращам по въпроса, обидени са даже, едва ли не знам повече от тях, и постоянното'' Защо на нас" на баща ми с леко обвинителен тон аааа, и да децата не са живота ми е любимо, на фона на това , че постоянно ми се повтаря, че живеели за мен  ....е живота ли са или не, сега за енти път са сърдити, вече и аз не знам защо, може би защото отиват много пари за изследвания и лекрства, а не кат белите хора, секс и хоп 
прити потресена съм, направо не знам какво да кажа, без думи съм

момичета, а какво бихте ме посъветвали да отговарям на хора, които упорито разпитват защо мои близки нямат бебе още, правят ли опити, какво чакат, не искат ли деца
Семейството има проблеми, борят се и вървят бавно по трудния път към мечтата си, аз знам за това, другите сигурно се досещат.
Но защо ровят и разпитват така?

Не мога да кажа- Тяхна работа, Не знам и пр., з-то сме много близки и е изключено да не знам наистина, а и така потвърждавам съмненията им. Още по-малко мога да кажа истината.

Ужасно се чувствам и аз, иска ми се да ги предпаза някак от съжаление и подмятания.

Казваш им, че не е тяхна работа. Аз без да съм самата в положението на тези хора, бих сметнала на момента, че това е най-правилното, което да отговоря без да се замислям. Отдавна съм спряла да плащам данък обществено мнение Дори ако нахалстват можеш да ги навреш и в миша дупка. Точка.

Аз, може би съм от другата страна. Не ми се е случвало да загубя дете, но нашето го правихме няколко месеца и съм изпитвала разочарованието, че "и този път не е станало". Слава Богу никой не е очаквал, че правим бебе и не съм чувала обидни реплики. Но скоро моя приятелка загуби бебе (мисед аборт) и, честно казано, не знаех какво да и кажа. Истината е, че ако не си го преживял, не знаеш какво иска или не иска да чуе човека срещу теб. Случвало ми се е и да казвам на някоя приятелка: Хаиде, време ви е за бебе!. Разбира се, че не на някоя, която ми е споделила, че има проблеми, но това не значи и, че няма, нали?!? Позволявала съм си такива коментари, понеже повечето ми приятелки смятат, че им е рано за дете, но...знам ли...може да съм "бръкнала" в нечия рана....
Стана дълго.... Основното е, че човек не винаги знае за проблема на дадена двойка и е възможно без да иска да нарани. И на дали някой умишлено го прави... просто не знаеш какво да кажеш в такъв момент. 

Пожелавам на всички искащи  и здрави  !!!!!

Чета, чета и нямам думи... Описали сте абсурдни ситуации, но от собствен няколко годишен опит знам, че моменти, като тези, които описавате са горчивата реалност.

Аз съм попадала обаче и в точно противоположната ситуация - огромен слон в стаята и всички се правят, че не го виждат.
Имам предвид ситуации, в които приятели, близки, роднини, съседи "понадушват" за "някакъв проблем", но не обелват и дума... Напротив! Ако са с деца, едва ли не изпитват вина заради това и се започват едни оправдания и най-неприятното за мен - започват да ми "завиждат" как аз на видиш ли си гледам рахътлъка, а тя се е зачернила с дете на млади години още...
Това ми се е случвало 4 пъти...

Не знам вече и аз кое ме натъжава и ядосва повече "Успокой се и ще стане" или "Живот си живееш ти"... 

zar4e, имаш право, че понякога се случва неволно, но ако хората са от близкото ти обкръжение обикновено не е трудно да си направят изводи и да изпадат в едната или другата крайност.

И от мен пожелания за плодовитост, лека бременност и здрави деца! 

Здравейте и от мен!И ние се опитва ме от около половин година да бебеправим но уви неуспешно за сега! И въпреки че първият път забременях от раз,сега вече знам какво им е на тези при които не става веднага!Аз много мразя:Хайде още едно ,какво чакаш баба ли ще ти вика като порасне!!!Направо откачам и ми става още по-гадно като дойде скапаната лелка!!

Наистина е въпрос на малко природна и емоционална интелигентност, има хора, на които колкото и да им обясняваш как се чувстваш и т.н. не могат да проумеят правилния подход.

И както момичетата тук бяха споменавали, това отношение се наблюдава и от жени, които са го изпитали на свой гръб. И пак незнайно защо се държат като слон в стъкларски магазин.

Пресен пример за жената с проблеми в нашето семейство (която обаче не умее да се грижи за себе си и не е наясно наистина какво иска от живота). Брат й доведе от Япония годеницата си (японка) да я представи на семейството. Всичко наред, момичето чудесно, лъчезарно, двамата се обичат, личи си, че са сродни души и имат духовна връзка помежду си. Изпращаме ги за Япония и обсъждаме полетите. И тъй като няма директни между БГ и Япония, тя изведнъж се изцепва: "Е, като народиш на брат ми 10 деца, ще пуснат и чартъри, да ви обслужват челядта".  Няма да забравя изражението на японката, тя се чудеше дали е разбрала правилно.

Най-малкото е тъпо да го казваш. Особено пък на жена, която е на 35 и най-вероятно няма да има 10 деца. Без някой от двамата да е споделял искат ли деца, правят ли опити и т.н. т.н.

Такива ситуации (колкото и да взимаш навътре всичко, свързано с близката ти) те карат да се чувстваш объркан, засрамен.
И ако е някой по-първосигнален човек, ще си помисли, че едва ли не хората, които имат деца, трябва да се чувстват виновни за това.

И когато дойде моят момент да си износя детенцето, най-вероятно няма да й кажа, че съм бременна, защото винаги съм се пазила от отрицателната енергия, която някои хора излъчват. 

в интерес на истината,като се замисля-мнооого от репликите ме дразнят.Няма да изброявам,защото са изредени по-горе вече

Мили ,момичета ,едва ли ще мога да допълня нещо към всичко това ,което сте изписали.Знам само ,че с времето не ми става по-добре от тия приказки и "успокоения"... напротив ,потъвам по-дълбоко ,защото всички тия "тактични и загрижени" хора ежедневно ми показват колко съм "различна" от тях и едва ли не ми трябва специалното им отношение,за да оцелея... А всички знаем ,че не сме болни или различни.
Най-много ме засяга отношението на приятелките ми,с които единствено съм споделяла до някое време.Всички те сега са майки ... и не знам как се получи така ,че аз през цялото време на бременностите им слушах мрънкане за какво ли не ,изгледах стотици снимки от 2d,3d..и не знам какъв ехограф.Бях безкрайно тактична и преглъщах сълзите си хилядократно,за да не им напомням дори и с изражението си за проблемите ми .Не че не се радвах за тях,напротив.Знам ,че разбирате...
Сега чувам само : "Ти не знаеш какво е !" ,а любимото ми е: "Ами нямам време да ти се обадя,все пак имам дете !!!"
Мисля ,че няма нужда от коментар...

Снощи се сетих и за една друга фраза , която ми се е запечатала в съзнанието , тя е излязла от устата на една " приятелка " която ми мисли само " доброто " . Когато започнахме процедура ин витро , знаеха най-близките до нас приятели , но като чаках резултата от теста научиха доста хора и въпросната приятелка питала загрижена " Сега това дете от мъжа и ли ще е ?" При което аз като го разбрах останах  и започнах да си мисля тази жена с тези разсъждения какви ли неща още може да каже по наш адрес 

  Останах като гръмната. Явно толкова й е стигало сивото вещество, за да го каже това нещо.

"тази приятелка е много умна "

Мен въпросите от типа "Хайде няма ли да има бебе?", "Щом веднъж е станало пак ще стане" (реплика, която чувах много често след аборта) не ме дразнят толкова. Приемам ги като някакъв вид форма на загриженост.  Дразня се обаче, когато им отговоря "има време", "рано ни е още" ... и последва репликата "Е за кога чакате? Ти си вече на 25".  Побеснявам от съвети от типа: "Абе я зарежете всичките лекарства и се успокойте и бебето само ще дойде" или "Зарежете ги тия лекари. Само гледат как да ви вземат парите"  Първо: без лекарства спермограмата на мъжът ми няма да се оправи. Второ: без лекарства кой знае кога ще докарам овулация.  Трето: напълно спокойна съм. Знам, че един ден ще стана майка, аз съм оптимист човек.
На скоро една позната се опита да бъде съпричастна с репликата: "И при нас нестана лесно. Чак на втория месец"  

Ааааа, има и още по-интересни и компетни изказвания
В началото преди първия опит ин-витро зълва ми се опитваше да ни убеди че със сигурност ще ни сложат чужда сперма , понеже сме с мъжки фактор.

Е, стига де, тя се е объркала със забременяване от донор. Липса на информация, а не на сиво вещество, както видях в едно мнение.

да случва се да се обърка човек, но като не си наясно с нещо по добре си замълчи отколкото да кажеш такава простотия 
и мисля, че информацията какво е ин витро и какво се прави е много достъпна и всеки грамотен човек знае поне нещо - съжалявам, но това е моето мнение

Сигурно ще ме нападнете 
Имам приятелка 28 годишна,прекрасно семейство...и двамата нямат проблеми.Направиха всички възможни изследвания,едно неуспешно инвитро плаче милата иска бебче.Как да я успокоя какво да и кажа...Използвах това тревиалното:трябва да се успокоиш и ще стане...какви думи да намеря като знам,че думи няма да я успокоят....Не я разпитвам не я подпитвам..Но когато тя сподели с мен болката си какво да и кажа?
Аз самата не съм майка...Не съм се борила като вас...Не ме нападайте а ме посъветвайте,така ще помогнете на мен...
Успех ви пожелавам   

Boryana, защо да те нападаме? Целта на тази тема е най-вече да помогне - да има по-малко неуместни реплики и "добронамерени" съвети, които нараняват хората. Най-неприятното е да чуеш изказвания, в които няма нито такт, нито мисъл, а ти определено не ми изглеждаш като човек, който би ги направил.
Изслушай я, прегърни я, поплачи с нея. Не е нужно да й даваш съвети, нито ти да търсиш решение на проблема й - тя явно го прави. Много често в такива случаи жените имат нужда да споделят, да бъдат изслушани, да знаят, че не са сами. Присъствието ти и дори мълчаливото ти съпричастие ще я успокоят и разведрят много повече, отколкото "Успокой се и ще стане". С това вече ще си направила достатъчно. 

Напълно подкрепям  Когато усетиш този нейн поглед, нека просто усети в твоя разбиране.   

да случва се да се обърка човек, но като не си наясно с нещо по добре си замълчи отколкото да кажеш такава простотия 
и мисля, че информацията какво е ин витро и какво се прави е много достъпна и всеки грамотен човек знае поне нещо - съжалявам, но това е моето мнение
[/quote]
Абсолютно съм съгласна  . Наистина човек като не знае или не е сигурен, по- добре да си замълчи, отколкото да се излага.

хора не ме нападайте,но няма смисъл да се дразните.Виняги има реплики който дразнят не само в този проблем.Означава ли че човек не е тактичен когато незнае какво да каже?Когато загубиш близък човек за етикет е прието да се казва "моите съболезнования".За мен това е най-тъпата реплика,особено когато аз трябва да отвърна с "благодаря".Трябва ли да променя етикета защото за мен тази реплика е тъпа?
Човек незнае какво очакват от другата страна.Дори хората с един и същ проблем смятам че пак изпадат в неловка ситуация,защото няма как да си прочетем мислите.
Успех на всички в начинанията им! 

Това все едно че аз съм го писала.Или пък нещо от рода:Какво чакате, вече и е време да стане кака.Или пък не се стискайте хайде давайте.(като се има предвид,че и двете ми бременности(втората несполучлива)станаха от първия път,а сега вече 3 месеца нищо,направо се вбесявам при такива подмятания)Кой им е казал на тези че чакаме,че не се борим.Извинете ме но ДА СИ ЗАТВАРЯТ УСТИТЕ,че не ми се мисли как може да реагирам някой ден.
Пожелавам Ви успех и Ви  силно.

Когато съм на работа и черпя по някакъв повод постоянно чувам: "Ние вече се записахме (част от тях са баби), твой ред е какво се бавиш!". Отвратително е.
А имаше една реплика която никога няма да забравя, защото от нея най-много ме боли. Едната колежка беше бременна и последните месеци всички бяхме солидарни с нейното положение - не я натоварвахме с работа, оставяхме я да си почива, а аз откарвах по-голяма част от работата й. Никога не съм и завиждала, дори се развах за нея... Но един ден се случи така че се посдърпахме, и тя се обади на майка си да се оплаче. Стоеше близо до мен и аз чух какво каза майка й: "Кажи и , че тя не е бременна а ти, така че..." Много ме заболя и до днес като се сетя ме жегва, защото аз правех всичко възможно тя да не се натоварва и искрено се радвах за нея. Голяма простотия ама боли...

По прочетох повечето от постингите. Споделям с вас вместо да отговарям на една или друга от вас. Всички сме различни хора и по различен начин възприемаме нещата, дори самата аз през различни периоди съм била в различни крайности.

До 30 годишнината си не исках деца - имах си поставени други цели,  и всякакви въпроси  - кога, как, защо още не, ги приемах по един начин. След като станах на 30 и вече по план беше дошло времето за бебе - не става. Започнах въпросите да ги възприемам по друг начин. Ставах все по-нервна и заядлива, ранима... като видех майка с дете и веднага ме жегваше, че няма да изпитам това блаженство. Забременях, родих, радвам се на дъщеря си. Започнаха въпросите за второто. Писхо тормоз от баща ми, кога ще забременея за да родя момче и да се кръсти на него. хем знае за проблемите ми, но явно не може да осъзнае последствията. Дори навиваше Лили да ме разпитва и натяква. Много добре е информиран какви проблеми имам. Миналата година правих лапароскопия и ин-витро. Отново бях полудяла в надеждата си, че ей сега ще стане. но от инвитрото само една яйцеклетка - просто яйчниците нямат капацитет. Опитвам се от много време да му обясня, че дори и както той иска да правя ин-витро докато "не хвана" - е просто загуба на време.

Опитвам се да не изпадам в крайни настроения. В един момент фокусът за второ дете толкова ме дестабилизира, че невротията се изливаше върху Лили. Работя, опитвам са да гледам детето си, да му отдавам внимание и любов, опитвам се да намирам баланс между работа, дете, лични интереси и хобита, семейство. Трудно е. Някога ми се иска да съм си отново свободна птица.

Някой път и аз съм казвала - "като имаш дете, ще видиш" - но това е по-скоро от яд на собственото ми положение, отколкото нещо друго - това е в повечето случаи, когато щерката е сложила дяволските рога, или изнемогвам между работа и домакинско-семейни задължения и съжалявам по времето "преди".

Иначе, на подобни въпроси имала съм си стратегии - или мълчание, или нападение, или майтап, или арогантност...Но никога не оставах длъжна. Но истината е, че в повечето случаи се дразня от въпроси с контекст бебе.
Това беше от мен момичета, набръзо

Колкото повече чета толкова повече се уверявам че поговорката "разни хора, разни идеали" е съвсем правилна. Не може да се угоди на всички хора.
Едни се засягат на човешката реакция, други се засягат че няма реакция. 
Аз лично бих се засегнала ако някой знае за проблемите ми и по никакъв начин не реагира. За мен това е израз на безразличие. Предпочитам да ми кажат "успокой се и всичко ще се нареди", или "все някога ще се получи", отколкото да ме гледа УЖ съчувствено и да мълчи. . Вярно е че хората изразяват и некомпетентно и простащо и злобно мнение, но това означава че все пак моя проблем е чут. Убидна ми е тишината !