АКТУАЛНА ИНФОРМАЦИЯ ЗА ЧАСТНО УЧИЛИЩЕ "Св. Георги" и "Св. София"?

  • 109 179
  • 251
  •   1
Отговори
# 225
  • Мнения: 7 159
Защото преди време за съжаление отзиви от недоволни родители нямаше, а това би помогнало на част от родителите да са малко по-внимателни в избора си.
Вероятно защото не е имало такива.

"Света София" сякаш изведнъж набра скорост и стана популярно. Не малка роля за това изигра и форум БГ Мамма, където постоянно се прави скрита и явна реклама на училището.
Предполагам, че през последните години значително се е повишила бройката на учениците в "Света София", което пък неизбежно води и до различни мнения.
Колкото повече, толкова повече.

# 226
  • Мнения: 247
Точно така, най-важния критерий трябва да е дали детето се чувства добре! Ако ли не - не му е мястото там! Все пак ние избираме училището внимателно и се опитваме да вземем всичко под внимание, но някак си през нашата призма! И понякога не е верния избор!

Много ми стана мъчно за Daniella! Спомням си преди 2 години колко грижливо избираше и обикаляше училищата! Daniella, къде се преместихте? Дано да ви пасва новото място!"







Ех, Дани, мен не ме мисли и не е необходимо да ти е "мъчно" Peace Simple Smile, защото за мен усилията не са мъчнотия, а начин за развитие. Зао съжаление така става всичко в тази държава- трябва сам да търсиш решения, защото това, което ти се предлага е едно голямо нищо.  Аз винаги намирам в крайна сметка това, което търся.  Да, намерих училището, или по-точно учителят, който за мен олицетворява наистина достойнствата на началния педагог. Защото неслучайно до 4 клас се наименоват начални педагози, а не учители по еди какво си. Вече съм наясно и какъв трябва да е пътя на децата ми оттук нататък и се моля на господ да ми даде сили, за да го извървим.

А що се отнася до клишето за "училището , което е подходящо за моето дете", мисля, че просто не е вярно. Единственото вярно е, че едно дете се пригажда при едни условия, а друго не. Но децата имат еднакви потребности- да се отнасят с тях с разбиране, толерантност, внимание и т.н...
Бих искала само да споделя обаче друго, защото въпросът според мен не е защо "Св.София" не е това, което на нас ни се иска да бъде, а защо в нашата страна няма безспорно добро училище. Сигурно четохте преди време в пресата за резултатите от едно чуждо изследване за нашето образование- остаряло, неадекватно, противоречащо на всакякакви стандарти. Мисля, че няма нужда от коментар. Изатова  онази таблица с реализацията след 7 -ми клас придобива един такъв комично-трагичен оттенък...  

# 227
  • Мнения: 247
Супер объркващи са отзивите за това училище, направо не знам какво да мисля вече.

Според мен послушни, умни, интелигентни и амбициозни деца се чувстват там добре! Все необходими условия за постигане на топ резултати! Хубаво е, че има такова място, но за всеки влак си има пътници! Винаги съм била на мнение, че там за моята дъщеря не би било правилното място! По същия начин обаче мисля и за монтесори образованието, но по други причини!
При големия наплив и приемните изпити и славата му на много добро училище, някак си много хора се подлъгват или им се иска, децата им да са такива! В това няма нищо лошо, но се чудя, защо се седи по цяла година! Обикновено още след първия месец се вижда, дали детето пасва или не в средата! Ако нещата не вървят, местете го на място, където ще се чувства по-добре!  Peace
Няма идеалното училище за всички деца, просто защото децата са много различни!

Например ако искаш да следваш в Щатите, вероятно най-добрия избор за гимназия ще е Ам. колеж! Обаче ако си фиксирал примерно Швейцария, Германия или Франция - хич няма да ти се израдват с това образование  Mr. Green от АК там! То не е по темата, но все пак определена цел се постига по различни начини, но винаги има най-оптимален път, взимайки предвид най-различни аспекти!

Извинявай за крайната реакция, но написаното от теб като цяло е глупост!  Peace Не знам дали си родител на ученик в Св.София, но очевидно не си в състояние да прецениш адекватно ситуацията. Точно обратното на това, което казваш е. Синът ми, без грам родителска пристрастност, е интелигентен /с една от най-високите оценки на тест за интелигентност по една амер.система/, невъзможно амбициозен /която амбициозност много му пречеше в училището/. Златният стандарт за това училище обаче не изисква интелигентност и амбициозност, защото не може да си интелигентен и амбициозен, ако те наказват, когато искаш не  просто да наизустяваш знанията, а и да ги осъзнаваш, и когато не толерират прояви извън железните граници на статуквото.  Ако "послушен" според теб значи дете, което не изразява мнението си и не му се чува въобще гласа, то да, това дете, дори и да не е интелигентно, стига да е упорито в зубренето, определено ще се впише в Св.София. Правих сравнение между това, което се изучава от връстниците на сина ми в Германия, начинът на преподаване, въобще образователните стандарти като цяло и бях поразена от това колко ефективно е спазването на няколко основни прости, но съвършени принципа, върху които се гради постепенно всичко останало. Но винаги на първо място е личността на детето и отчитането на всички нюанси, за да извлечеш най-доброто от нея. Такова нещо не само не видях в Св.София, даже напротив. Всъщност въобще не е важно защо Св.София не е добро училище и защо някой счита обратното и повтаря като мантра това. Проблемът е защо в България няма добро училище! 
А що се отнася до това, че за един месец трябва да прецениш дали става или не, извини ме, но буквално зяпнах от изненада- нима мислиши, че още първият месец в ново училище е определящ за това дали детето се е адаптирало или не окончателно?! Не ми отговаряй, въпросът е риторичен.

Последна редакция: ср, 26 дек 2012, 14:37 от Daniella

# 228
  • Мнения: 710
Много интересни и противоречиви мнения... Confused
ТришаР, какви са наказанията и поощренията в Света София, може ли да разкажеш малко по-подробно?

Привет, Olive, извинявай за късния отговор  Embarassed
Не знам дали още е на дневен ред, но да отговоря.
Наказанията са да постои за малко прав, може до чина си, може и до дъската (защото и прав до чина пак говори с децата в час  Twisted Evil ) Поощренията са да помага на учителката, няма да забравя с каква гордост ми каза, как му дали да занесе до другите 3 ПУК-а някакви листове от неговата госпожа Simple Smile един ден пък госпожата го направила помощник-учител и седял на нейното бюро и според думите и просто се е държал великолепно през целия ден заради това.

Може да ви звучи смешно, но най-големите ми страхове като тръгваше на училище бяха:
1. Как ще се справя с писането, рисуването, оцветяване, изрязването - това бяха все дейности, които ненавиждаше да прави, молив хващаше само, ако е за някоя задачка от сорта на лабиринт, свързване и въобще от типа на тези в Бърборино, примерно. В началото във всички часове обясняваше на класната и на тази по английски (там също много оцветяват и режат и лепят), че той това не го може и няма да го прави, те обаче успяха да му покажат, че "всичко може, стига да опита", нещо което ние от 3 години се борим да постигнем  Rolling Eyes Те за два месеца успяха и в момента примерно реже с ножицата не много по-зле от мен.
2. Как ще му протичат часовете по физическо - той е доста по-назад от връстниците си във физ. отношение, затова си има обективна причина и по принцип по-натам сигурно ще е освободен от часовете по спорт, просто искахме поне първите години да си участва с класа. Та, честно казано, треска ме тресеше как ли ще му се подиграват децата и как ще го наричат  Confused госпожата им по спорт, обаче, прекрасно е решила проблема, когато е уморен или не може да прави нещо, го слага съдия или му измисля някаква роля, така че да не е изолиран. Също, милия все се оплакваше как е винаги последен като тичат и един ден идва развълнуван и казва: "днес, г-жа Табакова ме похвали за тичането!", попитах да не би да е бил този път много бърз  Embarassed и той: "Е, не, аз пак си бях последен, но тя каза, че тичам най-красиво и че имам много хубав стил на тичане"  Heart Eyes

Та така, с такива дребни нещица за някои, мен ме печелят като доволен родител. Него не знам с какво, но преди месец, минавайки покрай моето училище, аз му казах: "виж, това е СМГ - най-доброто училище" и неговия отговор беше: "Така ли, аз пък мисля, че света София е най-доброто училище!"  Wink

# 229
  • София
  • Мнения: 6 675
Триша, благодаря ти, актуален е въпроса. Да, аз научих същото от друго детенце от Св. София.
В Дорис Тенеди местата за ПГ вече са заети и платени почти изцяло, ако някой се интересува.

# 230
  • Мнения: 3
Абревиатурата "СС" обяснява съвършено изчерпателно идеологията, принципите и истеричната популярност на това училище. А нашите СС активисти зловещо напомнят на "онези" с фанатичната си убеденост в своето лично превъзходство и самородна изключителност... 

Hydrangea, Prizma, Daniella браво за смелостта да поощрявате децата да бъдат себе си! С позициите си печелите най-искрени адмирации за това, че имате дързостта да се сблъскате челно с умопомрачително ефикасната пропагандна машина задвижвана от неуморни блогъри като Danybon...

Вярвам, че промяната в българското образование е възможна. Родители като нас могат да помогнат да бъде преобърната системата, така че да работи в полза на децата, а не въпреки тях. Ще бъде трудна битка, но си струва жертвите, нали?

Благодаря Ви!

# 231
  • Мнения: 4 877
Предполагам, че сте отхвърлен кандидат за ЧОУ "Света София" и явно редовно ме четете. Точно по това време на годината, когато излизат класиранията, си "прося" винаги подобни коментари. За отделеното време, че следите моите споделени емоции около дечицата ми,  Ви благодаря!

От все сърце Ви пожелавам Вашето дете да направи толкова за своето бъдещо училище колкото е направило моето за бившото си училище. Тогава най-вероятно ще разберете какво е майчина гордост.

Нямам представа коя сте, но дано да узреете като родител и да имате поводи за гордост с Вашето дете, където и да го запишете като ученик.

Аз ще продължавам да споделям и да се вълнувам за всичко около моите сладури и дано все така ме радват.  Heart Eyes

# 232
  • Мнения: 3
Госпожо Бонева-Благоева,

Тавтологични словосъчетания като „злобни хейтърски“ създават впечатление у по-взискателните Ваши читатели за небрежно отношение към словото. Надявам се да не приемете тази забележка като поредна хейтърска атака, а като градивна критика, която би могла да подобри качеството на професионалните Ви блогърски изяви. Намирам за наивно пресилен акцента, който поставяте върху анонимния характер на моето аматьорско и емоционално включване по темата. Целта на участието ми в този форум не е да направя собствената си персона популярна и постиженията на децата си публично достояние, а да изразя мнение и подкрепя вече споделени от други участници позиции. За второто нямаше дори и намек в патетичния Ви пост във Facebook. Изглежда едностранчивото отразяване на събития и манипулативно тълкуване на факти е Ваш старателно отработен PR-подход за повишаване интереса на преданата Ви аудитория и привличане на нови почитатели. Сама определяте себе си като „convinced and charismatic communicator, who persuade without direct authority“. Затова се съмнявам в искреността на пожеланията Ви към мен и се въздържам да ги приема.

Относно личния ми мотив за включване в дискусията, налага се да Ви разочаровам. В момента детето ми учи в „Света София“, за първа и последна година. Беше прието и в „Питагор“, но избрахме „Света София“, привлечени от гръмки лозунги като „Нашата главна цел е да дадем на децата сериозни познания, да събудим желанието им за творческа самоизява, да открием и насърчим естествените им заложби, без да им отнемаме детството, радостта и неповторимия поглед към света“ (http://www.svetasofia.com/cel-principi-misiq). За наше огромно разочарование установихме, че този така успешен бизнес модел е базиран на това, което твърдите, че Ви прави особено горда – децата работят за престижа и високия рейтинг на училището, което от своя страна подбира послушни ученици с „горди“ родители като Вас самата. А дали всъщност високите успехи на деца като Вашия син не се дължат изключително на изтощителни извънкласни занимания и давате ли си сметка каква цена плащат те, за да се наричате вие „горди родители“?  Въпросът е риторичен, не очаквам адекватен отговор. Нашето дълбоко убеждение е, че устойчиво високо качество в образованието се постига, когато училището работи за децата, особено когато е частно (обратното формално би означавало училището да плаща на обучаващите се, под формата на стипендии например). Като активен обществено ангажиран родител предполагам следите динамичния обществен дебат за дълбока реформа в българското образование. А може би не… Изглежда се чувствате комфортно в мрежата от състезания, класации и рейтинги, които са фундаментална част от образователното статукво в момента.

Намеквате за липса на родителска зрялост… Удар право в целта, признавам. Действително непрекъснато изпитвам съмнения дали правя най-доброто за децата си, допускам грешки, правя компромиси… Все пак мисля, че съм достатъчно зрял човек, за да знам, че никога няма да бъда перфектния родител и затова не изисквам от децата си да бъдат перфектните деца... Изглежда Вие имате самочувствието на идеален родител, отглеждащ идеалните деца, на чиято подкрепа срещу жалките анонимни хейтъри разчитате в моменти на блогърски ступор… Постигнала сте Родителска Нирвана. Félicitations!

# 233
  • В офиса
  • Мнения: 4 016
ПореденПосетител, много по-полезно за всички би било да споделите конкретни факти от какво точно сте разочарована от Света София. А упражнението по реторика, насочено към ДаниБон е доста злобно и мястото му не е тук. Личните и твърде емоционални нападки пораждат у мен голяма доза съмнение относно способността Ви за обективна оценка и на училището в момента. Ако сте били подведена от нещо, споделено от ДаниБон в блога й, то не мисля, че вината е нейна. Лично на мен блогът и фейсбук страницата са ми много полезни и съм й много благодарна.

Също ще ми е интересно в кое училище ще преместите детето си. Защото Питагор е с аналогичен профил и философия (и лично в моята класация е след Св. София по даване на свобода на децата да бъдат себе си) В темата за частното образование се спомена за работещо Демократично училище в София. Може би ще Ви допадне. А може би Валдорфското?

# 234
  • Мнения: 3
Тинкърбел,

Помните ли култовата реплика от "Селянина с колелото" - "Прасета не може, а кучета и котки може!". Защо ли не се толерират тук откровени и емоционални поствания?! Все пак става дума за НАШИТЕ ДЕЦА, нали?! Извинете ме, ако съм наранила деликатните Ви сетива, уважаеми списващи в този форум! Лицемерието и захаросаната агитация ми действат като серум на истината.

По същество... Преживяното от Hydrangea е много близо до нашия собствен опит, трогна ме дълбоко, до сълзи. Огромната драма обаче не са кошмарите преживени на живо от едно, две или десет семейства. Истинската трагедия е, че частното ни начално образование е хищническа, враждебна среда за различните деца. Стигнахме до извода, че частните училища, особено лансираните преди 2005 година, следват руския образователен модел - строг режим, желязна дисциплина, учене чрез монотонно повтаряне, учене за висока оценка. Прилага се групов подход при обучението, нула толерантност към питащите и живи деца (детето вече и вкъщи редовно употребява израза "Това не е по темата"). Израснала съм в тази система, познавам я добре. Нейната цел не е да помогне на децата да растат мислещи, любопитни и уверени човеци, които не се страхуват да грешат, да експериментират, да откриват. Нейната цел е да изкове еднотипно програмирани машини. Отказвам да приема децата ми да бъдат претопени в този анахроничен "групов разум". Все пак "Светът е голям и спасение дебне отвсякъде"... Вярвам, че ще намерим нашето място под слънцето Simple Smile Пак се получи по-емоционално, отколкото ми се искаше... Какво пък, така да е!

За предстоящия избор на училище... Както вече стана ясно, търсим свежи идеи и прогресивни образователни концепции. Спрели сме се на "Азбуки". Все още не сме се срещали с директора, така че този вариант не е окончателен, но за момента е единствен.

Благодаря, че ме изчетохте. Надявам се да не е било съвсем безполезно участието ми тук.

Това е последният ми пост. Чувствам се неловко и натрапено в този формат на публични дискусии. Ако някой все пак иска да "похейти" с мен на четири очи, да пише на will_i_am@abv.bg.

# 235
  • София - Рим и обратно
  • Мнения: 11 239
Аз искам да попитам нещо процедурно Simple Smile. Тъй като сме изпуснали срока за записване за кандидатстване в ПУК в Света София, а пък и честно казано, по-удобно ще ни е да започне директно в 1 клас /евентуално/ там, какви са шансовете за прием в 1 клас? Чисто практически, предполагам - по-малки, от тези за ПУК?

# 236
  • София
  • Мнения: 6 675
Доста по-малки - в ПУК приемат 4 класа по около 14-16 деца, в първи клас само допълват тези класове с още по 2 деца - ако правилно си спомням, т.е. само 10 деца на макс общо да приемат за 1 клас.

# 237
  • София - Рим и обратно
  • Мнения: 11 239
Mного благодаря за отговора  bouquet. Така или иначе сме изпуснали срока за записване за кандидатстване тази година, така че остава само вариантът 1 клас, евентуално.

# 238
  • Мнения: 993
Госпожо Бонева-Благоева,

Тавтологични словосъчетания като „злобни хейтърски“ създават впечатление у по-взискателните Ваши читатели за небрежно отношение към словото. Надявам се да не приемете тази забележка като поредна хейтърска атака, а като градивна критика, която би могла да подобри качеството на професионалните Ви блогърски изяви. Намирам за наивно пресилен акцента, който поставяте върху анонимния характер на моето аматьорско и емоционално включване по темата. Целта на участието ми в този форум не е да направя собствената си персона популярна и постиженията на децата си публично достояние, а да изразя мнение и подкрепя вече споделени от други участници позиции. За второто нямаше дори и намек в патетичния Ви пост във Facebook. Изглежда едностранчивото отразяване на събития и манипулативно тълкуване на факти е Ваш старателно отработен PR-подход за повишаване интереса на преданата Ви аудитория и привличане на нови почитатели. Сама определяте себе си като „convinced and charismatic communicator, who persuade without direct authority“. Затова се съмнявам в искреността на пожеланията Ви към мен и се въздържам да ги приема.

Относно личния ми мотив за включване в дискусията, налага се да Ви разочаровам. В момента детето ми учи в „Света София“, за първа и последна година. Беше прието и в „Питагор“, но избрахме „Света София“, привлечени от гръмки лозунги като „Нашата главна цел е да дадем на децата сериозни познания, да събудим желанието им за творческа самоизява, да открием и насърчим естествените им заложби, без да им отнемаме детството, радостта и неповторимия поглед към света“ (http://www.svetasofia.com/cel-principi-misiq). За наше огромно разочарование установихме, че този така успешен бизнес модел е базиран на това, което твърдите, че Ви прави особено горда – децата работят за престижа и високия рейтинг на училището, което от своя страна подбира послушни ученици с „горди“ родители като Вас самата. А дали всъщност високите успехи на деца като Вашия син не се дължат изключително на изтощителни извънкласни занимания и давате ли си сметка каква цена плащат те, за да се наричате вие „горди родители“?  Въпросът е риторичен, не очаквам адекватен отговор. Нашето дълбоко убеждение е, че устойчиво високо качество в образованието се постига, когато училището работи за децата, особено когато е частно (обратното формално би означавало училището да плаща на обучаващите се, под формата на стипендии например). Като активен обществено ангажиран родител предполагам следите динамичния обществен дебат за дълбока реформа в българското образование. А може би не… Изглежда се чувствате комфортно в мрежата от състезания, класации и рейтинги, които са фундаментална част от образователното статукво в момента.

Намеквате за липса на родителска зрялост… Удар право в целта, признавам. Действително непрекъснато изпитвам съмнения дали правя най-доброто за децата си, допускам грешки, правя компромиси… Все пак мисля, че съм достатъчно зрял човек, за да знам, че никога няма да бъда перфектния родител и затова не изисквам от децата си да бъдат перфектните деца... Изглежда Вие имате самочувствието на идеален родител, отглеждащ идеалните деца, на чиято подкрепа срещу жалките анонимни хейтъри разчитате в моменти на блогърски ступор… Постигнала сте Родителска Нирвана. Félicitations!


  202uu  Явно не съм единствената, която се дразни от голата пропаганда във форума. Полезната информация в тази тема наистина е малко. Който иска да чете рекламни съобщения, може да го направи на сайта на въпросното училище (SS)... или в блога на Данибон. По отношение на Св. Георги, чувствам се длъжна да споделя, че децата там наистина са насърчавани да изразяват и развиват своята идентичност и таланти. Учителите са спокойни и добронамерени, а децата едновременно се обучават и възпитават, което за мене е от изключителна важност. Не казвам, че всичко е идеално, но винаги, когато съм искала да споделя мнение, съм получавала необходимото внимание и подкрепа от страна на училищното ръководство. Колко училища познавате, които биха положили усилия и биха проявили гъвкавост, за да посрещнат нуждите на Вашето различно дете?

# 239
  • Където ми покаже сърцето
  • Мнения: 589
Много съм благодарна,че попаднах на темата ви.Тотално задрасквам училище Света София от списъка си.Наказания,дисциплина и зубрене за оценки е последното нещо,което искам.Кое е противоположното училище на Света София?За мен детето трябва да е търсещо,питащо,свободно.

Общи условия

Активация на акаунт