не понасям свекърва си

Ако щете ми вярвайте но това е първият път който си позволявам да пиша във форум по повод на свекито. В отношенията ми с нея винаги съм се стараела да спазвам добрия тон и когато не съм била съгласна с нещо съм оставяла мъжо да й го каже, защото на него все пак му е майка и ще му прости. Бях пределно наясно, че скарам ли се веднъж аз с нея това ще има дълги последствия. Както се и случи.  Тя никога не можа даспре да се сравнява с майка ми, която вече от години не е между нас. Не можа да преживее факта, че мъжа ми и майка ми имаха прекрасни отношения. Абе не се съгласи дори и с датата на сватбата си спомням сега като се връщам назад в годините. Ние искахме да се женим през юни, ама тя рече - "цък.не може. през септември трябва да е. аз имам ремонт да правя." И така стана - оженихме се през септември. /Аз тогава още бях изпълнена с разбиране./ А па няма да ви казвам като решихме да се женим и го съобщихме....  Като казахме на нашите майка ми се зарадва и просто каза на баща ми "вади от хубавата ракия. децата ще се женят" . Пихме и ядохме до към 22ч и мъжът ми си тръгна  с уговорката, че е по-добре сам да каже на майка си и после да ми се обади. Бе стана 23ч, стана 00.00ч той не звъни. Аз пък не смея да звънна да не ги прекъсвам по средата на разговора. Ведин момент ми звъни той в 00.30ч и говори едно такова тихо "спокойно. казах й." Абе направи ми впечатление че около него има еднотакова особено ехо. Викам аз "абе ама ти да не си в банята бе", а той вика "да, ама защото тя заспа и не искам да я будя". Умрях от смях аз, а впоследствие се оказа, че като й казал, че ще се женим и тя избухнала и изпаднала в истерия - млади сме били, не трябвало да правим тази грешка - бяхме на по 24 години. ....

За пореден път се убеждавам колко сляпа е любовта.........ама аз съм и по-зле...че от пуста милост и любов уредих свекърва ми да работи във фирмата където съм аз...и то стана. ..Храни куче, да те лае...ако я бях оставила да чисти тоалетните по дискотеките, сега ,много от проблемите ми нямаше да ги има. 

Изчетох темата. Какво да ти кажа - сгрешила си, като си се сдобрила с нея. Тази жена, която най-безцеремоно пуши в колата и жилището на бременната си снаха, която не й пука дали няма да лепне някоя инфекциозна болест на нероденото си внуче, която е направила всичко, за което пишеш (да ви определя датата за сватбата и начина, по който да си празнувате Коледата, която ти рови и брои бельото), най-добре да стои максимално далеч от живота ви. Не си причинявай този мазохизъм да бъдеш в добри отношения с нея - не си заслужава и няма да доведе до нищо добро! Освен ако не искаш това егоистично и егоцентрично същество и занапред да се вре навсякъде, където не му е работа и да ви ръководи живота.
Леко раждане ти пожелавам, и само положителни емоции занапред!   

И това не помага...обикновено подобно държане води до сериозни противоречия между съпрузите....и съответно още по голямо сближаване между майка и син. Аз така, на няколко пъти се карах със свекърва ми, после започнах да мърморя само на мъжа ми, че да вземе той по "мек" начин да говори с нея, после пък реших да сменя тактиката и да съм добра с него, да не го занимавам с глупости....и резултата винаги е един и същ...винаги аз си внушавам, или аз съм виновна, а "мама е най-добрата".
...А толкова мръсотии ми е правила свекърва ми, че просто думи вече не ми стигат......но най лошото, че настройва мъжа ми и всички техни близки срещу мен...като се опитва да го прави върху детето ми...
Така отношенията ми със съпруга ми също се обтегнаха до момент когато 6 месеца след като той ми се врече в любов и 2 седмици след като бях родила, аз бях наречена "свиня мръсна" и ми искаше развод. Говореше ми как ще ми вземе детето, ще ме съсипе и т.н.
Скандалите продължават и до днес, особено ако е предварително "почерпен"...
Не питайте, как съм простила и каква чернилка ми е останала в душата...но оправия с такъв тип мъже аз не намирам....

 
Като ви чета и ми се повдига. Е...и живота!
Майка ми, когато се преместваше да живее на 3000 км, ми каза, че това е най-голямата услуга, която ми прави за в бъдеще. Когато имам семейство. И сега, когато тя много ми липсва и се виждаме един път годишно, съпругът ми е този, който наистина оценява тогавашната й постъпка. 

Най -вероятно това да стане

Познай защо бившата ми свекърва е вече бивша. Както и синчето й - "мамино детенце" на 37 години. Да си се гледат, живи и здрави да са. 

Изобщо не е длъжна да го прави! Това е само при желание от нейна страна. Защо сме свикнали да очакваме, че майки и свекърви трябва да купуват каквото и да било!? Никъде по света не е така. И моята свекърва не е била най-прекрасната на света, но никога не съм спирала сина и да я посещава и да и отделя внимание. Само се постарах да му внуша отделеното внимание да не е твърде в повече на количеството, което ми понася. Но това не става с тропане с крак и фръцкане, защото мъжът ти ще прави точно обратното. Майката си е майка, както за теб твоята, така и за мъжа ти неговата. Но всички сме били млади и сме постъпвали диво и импулсивно, а ако и по характер сме по-непокорни, вече става страшно. Затова хората казват: Да съм на 20 години и този акъл, който имам сега...(на 40 примерно).

Това че "трябва" да ги купи ни беше внушено от нея самата, когато преди 2-3 месеца аз започнах да купувам разни неща за бебо. Тогава чудейки се как да ме накара да спра тя каза да не го правя, защото било нейно задължение. Аз не спрях, но спрях да й казвам, че го правя за да не мрънка и да не казва че сме предизвиквали дявола така.
А що се касае до непокорността, ами не се смятам, за голяма бунтарка, ама как звучи изявление когато синът й става на 30г "Айде да излезнеме по магазините да ти купя панталон, че ми омръзна да те гледам с тия скъсани дънки като клошар някой." За протокола - дънките са си фабрично "скъсани" и струваха едно чудо пари - пуста мода. Ами разбунтувах се - някак ми се видя смешно като си ги представих него милинкия - 2 метра върлинка с мама по магазините как му купуват панталонче с ръбче.   
А и някак съм свикнала родителите ми да ме приемат като голям човек и да ми искат мнението за касаещите ме неща поне от 15-годишната ми възраст. Е тепърва да ме командори "маминка" от колко гащички имам нужда и с какви панталонки да ходи мъжо... Ъ-ъ няма да стане. 

Ти трябваше да прецениш какви са отношенията на мъжът ти с майка му преди да решиш, че искаш да правите семейство с него. Да си наясно със себе си дали можеш да си го къткаш и да си направите свое, независимо семейство и дали ще успееш да тушираш атаките на майка му да е член на вашето семейство. Защото и моята свекърва на сватбата, чупейки питка с мед да ни посрещне в ресторанта, както е обичаят, каза, стиснала здраво микрофона: Да сме живи и здрави и да си живеем хубаво ние тримата и да се обичаме и разбираме", при което следващият, държащ микрофон и реч бях аз, за да поясня на нея и на гостите, че аз се женя за сина и, не за нея, и това няма как да стане, ако е наясно докъде се простират нейните правомощия в нашето семейство всичко ще е наред. Имаше лек смут сред присъстващите...  Не беше наред през първите шест месеца докато най-сетне разбере какво точно съм искала да кажа. През годините е имала споредични опити да ме вбесява, но те са били единици. Нещата, които съм разказвала тук за нея са именно от тези първи шест месеца.
Има си мъже, които никога не биха могли да се откъснат от майките си и това е наистина много страшно, но и жената има свое място в тези отношения. Едни успяват да постигнат ненамеса в семейството, други не. И аз имам трима сина и ще имам три снахи, дай Боже, но от сега се мъча да се уча от чуждите грешки, за да не съм изтипосвана по форумите като му дойде времето.

Виж тук си права вината си е моя - ама на мен ми се сторо грубичко да я отрязвам и реших че ще успея да я превъзпитам, т.е. да покажа деликатно докъде може да е част от семейството и къде преминава границата. Да, но се получи "Ти му подадеш пръст, а то ти отяде ръката." А и как да ти обясня преди сватбата не съм общувала достатъчно много с нея , за да реша че няма да се женя за мъжа си заради майка му. Подочувах от него, че днес се карали за едно , утре за друго, но кое дете не се кара с родителите си - и аз го правех. Както вече писах аз в пряк с конфликт с нея не бях влизала дълго след сватбата, не защото не е имало защо, а защото исках с кротко да се разберем. Сега се сещам за рождения ми ден миналата година. Бяхме решили ние да си поканим само приятели - 2 семейства. В един момент 2 дни преди деня звъни свекито и вика - "Ами аз ще ти дойда на рожден ден." Ами благодарих и за вниманието , но й обясних, че не е много удобно, защото ще имаме други гости с които тя няма да си пасне и я помолих да дойде на следващия ден. Е да ама не - на връх празника цъфна. Решила, че все ще я изтърпим за малко - представете си колко конфузно се получи - всички млъкнаха, темите на разговор се изпариха, а тя щастливо седи на фотьойла и разпитва приятелите ни за това-онова. След като поседя "само" 2 часа помоли синето да я прибере до вкъщи, че било станало късно и да не ходи по рейсовете....
Абе момичета какво да ви кажа - няма смисъл да пиша , че просто "веселите случки" край нямат. Факт е обаче, че ми олекна като споделих с вас. Благодаря ви.

Нали знаеш вица за онзи зет, дето влязал в къщата и първо откъснал главата на котката? После и тъщата, и жената и балдъзата стояли мирно, и му угаждали за всичко. Образно казано и снахата е трябвало да направи тека, когато иде реч за нейното си семейство. Свекървата не е най-злото нещо на света, стига да знаеш кога и как да я сложиш на място, и да парираш всичките и по-нататъшни опити да се държи като кучка, стига синът и да не е мекотело.
Хайде стига коментари от мен, че се превърна в диалог
Имаш време да промениш нещата, защото сега и име на детенцето те чака ако и за това се запече и не вземеш навреме мерки, ще съжаляваш цял живот, само като чуеш името на детето си. Успех!